МОТИВИ към присъда по НОХД № 220/2021г. по описа на
Варненския Районен Съд,
13 наказателен състав
Производството
пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от Районна
Прокуратура-Варна обвинителен акт Н.Н.Ц.
за това, че през периода от 25.02.2020 г до 09.03.2020 г. в гр.
Варна, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот отнел
чужди движими вещи - телевизор марка „LG" 30 инча, фурна марка „Горение" с два вградени котлона, кош за
отпадъци, водна помпа, марка „SPEED", ютия марка „Gorenie", кантар марка „YOYCARE", градинска триместна люлка с
тента и възглавници, електрически радиатор неустановена марка, лозарска ножица
марка „Fiscars", лозарска ножица с дължина
50.00 см, прахосмукачка марка „Горение", всички на обща стойност 525.40
лева, от владението на А.В.Д.- К., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1
от НК.
Производството по делото
се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на
подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на
чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът намери, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на
свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за фактите
, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа
възведеното против подс.Ц. обвинение
като счита, че същото е доказано както от обективна, така и от субективна
страна със събраните в хода на съдебното следствие безпротиворечиви и
категорични доказателства. По отношение на вида и размера на
наказанието, прокурорът пледира на подс. Ц. да бъде
наложено наказание в минималния предвиден в закона размер, което да бъде
намалено с една трета.
Подс. Ц.
участва в производството лично и с упълномощен процесуален представител.
По време на досъдебното производство е признал авторството на
деянието и е разказал подробно за извършеното от него. Самопризнания прави и в хода на съкратено съдебно следствие, като
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С последната си дума моли за минимално наказание.
Процесуалният
представител на подс. Ц. - адв.Г. пледира
с оглед наличието на множество смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, да му бъде наложено наказание под предвидения в закона минимум.
В наказателното
производство, в
хипотезата на чл.76 и сл. от НПК бе приет за съвместно разглеждане предявения от А.Д.-К.
граждански иск против подс.Ц. за
сумата от 525,40лв., представляващи претърпени в резултат на деянието
имуществени вреди и съобразно направените искания същият
бе конституиран като граждански ищец в процеса лично и чрез процесуален
представител.
След преценка на събраните по делото
релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Св. Мариан Цанков Цонев притежавал на лек
автомобил марка „Мерцедес Е220" с peг. № В 71 65 НН. На 12.10.2019 г. вечерта подс. Цонев паркирал своя автомобила пред
блока в който живеел, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Вл. Варненчик", бл.407 между вх.4 и вх.5, като го заключил с централното
заключване, след което и проверил дали автомобила бил заключен.
На следващия ден рано
сутринта подс. Цонев излязъл пред блока да разходи
кучето. Минал покрай автомобила си и по навик видял,
че вратите му са заключени, след което се прибрал.
Подс. Ц. имал нужда от парични средства и за да си набави
такива решил да отнеме вещи от някои автомобил.
На неустановена дата през периода от 25.02.2020 г до 09.03.2020 г.
подс. Ц. решил да си набави парични средства по неправомерен начин, като отнеме
вещи от необитаем съседен имот на този, в който живеел. Имотът, който набелязал
се намирал в гр. Варна, СО „Ален мак" на ул. „П. Попов" № 924. Той
бил собственост на свид. А.В.Д. *и представлявал дворно място с построена в
него сграда, която била оборудвана и мебелирана. Свид. К. била в имота си
последно на 25.02.2020 г., след което
заминала за Кипър, където работела. Ключове за вилата била предоставила на свои
приятели -свидетелите *, с които имала уговорка да наглеждат имота, когато
могат.
На неустановена дата през периода от 25.02.2020 г до
09.03.2020 г. подс. Ц. прескочил оградата на имота, собственост на свид. К. и
се насочил към един от прозорците на първия етаж на сградата. Чрез неустановен
предмет с остър ръб той успял да отвори прозореца, като по дограмата останали следи от
побитости, а дръжката на прозореца се счупила. Подс. Ц. влязъл през прозореца и
след което се огледал за ценни вещи които да може да продаде и така да си
набави парични средства. От къщата взел следните вещи: телевизор марка „LG" 30 инча, фурна марка „Горение" с два вградени котлона, кош за
отпадъци, водна помпа, марка „SPEED", ютия марка „Gorenie", кантар марка „YOYCARE", градинска триместна люлка с
тента и възглавници, електрически радиатор неустановена марка, лозарска ножица
марка „Fiscars", лозарска ножица с дължина
50.00 см, прахосмукачка марка „Горение", които успял да изнесе през
прозореца. В един от кухненските шкафове
той намерил пакет с прахообразен препарат със син цвят, който разпръснал по
пода на къщата.
Подс. Ц. продал отнетите вещи на неустановено лице.
На 09.03.2020 г. по молба на свид. К., свид. А* отишъл
в имота и, за да пусне водата и да изреже лозето. На място, той установил, че
прозорецът бил отворен като бил напънат и вещите вътре били разхвърляни. Без да
влиза в постройката, С*в видял че липсвали телевизора и вградена електрическа
печка с котлони. Той веднага подал сигнал в полицията и изчакал на място до
идване на полицейски екип и извършване на оглед на местопроизшествието.
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно оценителна
експертиза която дава заключение, че
стойността на отнетите вещи възлиза на 525.40 лева.
В хода на разследването е била назначена и
изготвена съдебно-психиатрична
експертиза,
съгласно която освидетелстваният Ц. билиустановени
психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на
психоактивни вещества, вредна употреба на марихуана и кокаин. Към момента на
извършване на деянието, той е могъл да разбира свойството и значението на
извършваното и да ръководи постъпките си.
Подс.
Н.Н.Ц. е роден на *** ***, български гражданин, не женен, не работи,
осъждан, ЕГН **********.
Горната
фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за
установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията на
подс.Ц., които са доказателствено обосновани от писмените доказателства по досъдебно
производство № 105/2020г. на 5 РУП – Варна,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК-
докладни записки, протоколи за разпит на свидетели и обвиняем,
заключение на съдебно-оценителна експертиза и др. експертизи, разписка, справки
за съдимост и други, които са последователни, безпротиворечиви, взаимно
обвързани и допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:
Подс.Ц. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по 195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 от НК, затова, че на 13.10.2019
г. в гр. Варна, че през периода от
25.02.2020 г до 09.03.2020 г. в гр. Варна, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот
отнел чужди движими вещи - телевизор марка „LG" 30 инча, фурна марка
„Горение" с два вградени котлона, кош за отпадъци, водна помпа, марка
„SPEED", ютия марка „Gorenie", кантар марка „YOYCARE", градинска
триместна люлка с тента и възглавници, електрически радиатор неустановена
марка, лозарска ножица марка „Fiscars", лозарска ножица с дължина 50.00
см, прахосмукачка марка „Горение", всички на обща стойност 525.40 лева, от
владението на А.В.Д.- К., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Обект на
престъплението са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за
нормално упражняване на правото на собственост и на имуществените права,
свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.
От
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението кражба - отнемането, е
извършено от подсъдимият, чрез поредица от действия – взломяване на прозореца,
влизане в къщата и веземане на вещи от там,
отдалечаването на подс.Ц. от мястото и последвалото разпореждане с отнетото
имущество. По този начин, както и след
извършеното разпореждане със вещите обект на инкриминираното деяние, е
прекъснато упражняваното на фактическа власт върху инкриминираните вещи от
техния собственик към него момент, като е безспорно отсъствието на съгласие от негова страна за отнемането им.
От субективна страна подс.Ц. е извършил
престъплението при пряк умисъл, видно от обясненията му: той е съзнавали
общественоопасния характер на деянието, а именно, че е запретено, а затова и
наказуемо от Закона, предвиждал е общественоопасните последици при
противоправността на отнемането на чуждите движими вещи без съгласието на
владелеца й, че по този начин го лишава от фактическата му власт върху тях и
видно от действията му е искал тези последици.
Съобразно установеното от фактическа
страна, съдът намира
квалифициращият признак по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1
от НК се обуславя от това, че деянието е извършено посредством разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот.
Съобразно събраните по делото
доказателства, съдът намира че от субективна страна подсъдимият е действал с
пряк умисъл по отношение на инкриминираните вещи, като е предвиждал
общественоопасните последици на своето деяние, съзнавал е неговия
общественоопасен характер и е целял пряко настъпването на
престъпния резултат. Било му е безусловно ясно, че
отнема чужда движима вещ от владението на собственика й, без неговото съгласие,
и пряко е целял този резултат.
В
конкретния казус, се установи, че подсъдимият е отнел чуждите движими вещи от владението на пострадалия с намерение
противозаконно да ги присвои. На първо място от
доказателства може да се изведе извод, че намерение в подобна насока е
съществувало още при първото отваряне на автомобила. Тогава
у него вече е било формиран умисълът да отнеме вещи.
Следва да се посочи, че
изискуемото от закона намерение за своене трябва да съществува при самото
отнемане на вещта, тъй като по принцип намерението за противозаконно
присвояване, което е възникнало след извършване на отнемането, не изпълнява
състава на престъплението кражба. Намерението за
противозаконно присвояване изисква наличието на дейност, насочена към
определена последица, поради което е изключено осъществяване на подобно деяние
с евентуален умисъл. Освен това намерението на дееца
трябва да бъде сериозно, а не само предполагано и неговото изясняване може да
стане единствено чрез анализ на фактите. В случая
намерението за своене на вещта само у подсъдимият се доказва с действията му,
което се дефинира като намерение на дееца за дълготрайно във времето
упражняване на правата на собственика на дадена вещ
да я държи, ползва и да се разпорежда с нея. Т. е. противозаконното
отнемане по дефиниция ангажира отнемане на вещта от пострадалия и упражняване
върху нея съвкупността от права, които упражнява собственика. В конкретния случай вещите са отнети от подсъдимият, той ги е
изнесъл от вилата на пострадалия, предприемайки придвижване в друга посока с
цел отдалечаване. Действително намерението за
противозаконно присвояване се явява субективен признак и не е необходимо да
бъде изпълнено на всяка цена, за да се приеме, че е налице довършено
престъпление. Но в случая събраните доказателства, въз
основа на които може да се основе извод, че у подсъдимият е налице намерение
противозаконно за присвои вещта, се изведоха именно от неговите умишлени
действия при отнемане на вещите и разпореждането с тях. Именно поради това съда, счете, че е
осъществен състава на престъплението кражба.
Съдът намира, че в
случая осъщественото от подс.Ц. деяние представлява немаловажен
случай. Маловажността на деянието по смисъла на чл.93т.9 от НК се определя не само и единствено от ниската стойност на предмета на
посегателство. За наличието на маловажен случай е
необходимо в съвкупност да се преценят евентуалното отрицателно въздействие на
деянието върху съществуващите обществени отношения, липсата или
незначителността на вредните последици, както и всички обстоятелства, които
характеризират деянието и дееца. От събраните по делото доказателства е
видно, че извършеното от подсъдимия деяние е породило съответните
общественоопасни последици- налице са причинени щети, като съдът намира, че
деянието е немаловажен случай предвид на това, че обществената му опасност не е
явно незначителна, още повече, че доказателствата по делото сочат на завишена
степен на обществена опасност на подс.Ц., който
няколкократно е осъждан с влезли в сила
присъди за извършени от него противоправни деяния, като същите са извършени в кратък период от
време.
Съгласно съдебната
практика наличието на малозначителност се определя от всички фактически
обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. В
случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
деецът е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението
по чл.195 ал.1 от НК. Престъплението за което деецът е
подведен под наказателна отговорност се намира в раздел престъпления
собствеността, и е свързано с обществените отношения, гарантиращи правото на
собственост на гражданите. Настоящата инстанция
намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват
на малозначителност или явна незначителност, особено като се има предвид
характерът на този вид престъпление и обстоятелството, че е извършено
нееднократно при осъществяване състава на чл. 26 от
НК.
При горните
констатации и тъй като прие, че възведеното против подсъдимият обвинение е
доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в
производството доказателства, съдът Ц. за
виновен в извършването на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр.
с чл. 194, ал. 1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието
съдът съобрази следното:
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът установи предходната
му съдимост невлияещата на квалификацията на деянието. Същевременно, като смекчаващи отговорността на подс.Ц. обстоятелства съдът възприема поведението му в хода на
досъдебното производство, където е признал авторството на деянието.
Същевременно съдът отчете, че направеното самопризнание
по време на съдебното следствие не следва в конкретния случай да се приема като
смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 г.
постановено по Тълк. дело № 1 от 2008 г. на ОСНК на ВКС), тъй като признаването
на фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като
смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно
изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК,
тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от
закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до
прекомерно снизхождение.
Поради това
и като взе предвид, сравнително високата степен на обществена опасност на подс.Ц., и високата степен на обществена опасност на престъплението с оглед
значителния ръст на посегателствата против собствеността на територията на
Р.България, съдът прие, не са налице основанията да бъде наложено наказание на подс.Ц. по реда на чл. 54 от НК.
Поради това, като взе предвид степента на обществена опасност на подс.ц., изводима и от интензитета на престъпната
му дейност, и високата степен на обществена опасност на престъплението с оглед
значителния ръст на посегателствата против собствеността на територията на
Р.България, съдът приложи задължителната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58
„а” от НК и определи наказание на подс.Ц. при условията на чл.54 от НК при баланс на смекчаващите отговорността му
обстоятелства от 1 година и четири месеца „лишаване от свобода”,
над минималния предвиден в чл.195 ал.1 т.3 от НК размер. След
определяне на това наказание като размер, съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и наложи на подс.Ц. да изтърпи наказание от осем
месеца „Лишаване от свобода”.
При преценка на начина на изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода” – условно или ефективно ,
съдът намира че подс.Ц. следва
да изтърпи наложеното наказание „лишаване от свобода” при условията на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3
години.
С така наложеното наказание на
подсъдимия, съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК и ще въздейства предупредително и възпиращо спрямо него и ще се
ограничи възможността и
да върши нови престъпления.
По отношение на предявените граждански
искове:
След като взе предвид произнасянето си с
наказателната част на присъдата и съобрази законния принцип, че
гражданската отговорност следва деликтната , както и с оглед събраните в хода
на съдебното дирене доказателства, съдът прецени: предявеният от гр. ищец Д.-К. граждански иск против
подс.Ц. за обещетяване на претърпени имуществени вреди
е основателен и доказан. Поради това уважи иска на Д.-К. предявен за отнетите и лични
вещи в размер на 525,40. Съдът прие, че именно това е
стойността на претърпените от пострадалите в резултат на престъплението на
подсъдимият имуществени вреди и го осъди да му заплати тази сумата ведно с законната лихва от деня
на увреждането.
Съдът осъди подс.Ц. да заплати и дължимата държавна такса върху размера на
уважените граждански искове.
На
основание чл.189ал.3 от НПК подс. подс.Ц. следва да заплати за разноски на досъдебното производството сумата от
183лв. в полза на ОД МВР Варна.
В този
смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
