Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260303 09.05.2022 година
град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
първи март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 468 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба на „Виес Пропърти“ ЕООД, ЕИК ********* против Т.Н.Т.,
ЕГН******** – лично и в качеството й на правоприемник - единствен наследник по
закон на починалия в хода на процеса ответник П.Н.Т., ЕГН **********, с която
са предявени установителни искове по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че на 27.06.2018 г. между страните /и трети лица/ бил
сключен предварителен договор за учредяване право на строеж, строителство и
прехвърляне право на собственост с НУП, по силата на който ответниците като
съсобственици се задължили да учредят право на ищеца на строеж на имот с идент.
… за изграждане на жилищна сграда, цялостно завършена с всички необходими
комуникации и вертикална планировка, с изкл. на обектите, за които те си
запазват това право – три апартамента, с вкл. общи части, срещу което ищецът се
задължил да ги обезщети като построи в договорената степен на завършеност
обектите, като за своя сметка извърши СМР и изгради обектите, съгласно
условията на договора. Съгл. чл. 8, учредяването на право на строеж с нот.
акт в полза на ищеца следвало да се осъществи
в срок от 10 дни след избора на конкретни обекти и одобряване на проекта от
съсобствениците – учредители и получаване на Разрешение за строеж. Това
разрешение било издадено на 28.11.2018 г., като с него ищецът изпълнил
задълженията си по чл. 11, т.1-3 далеч преди уговорените срокове.
Инвестиционният технически проект бил подписан от ответниците, с което те
реализирали правото си на избор на обекти, по отношение на които да си запазят
правото на строеж – ап. № 1, 2 и 4 с 3 бр. изби. Въпреки многократно
отправените покани да се явят за сключване на окончателен договор, те не се
отзовали.
Поради
това, на основание чл. 26 от предварителния договор, предвид неизпълнение на
задължението да учредят с нотариален акт право на строеж в полза на ищеца за
изграждане на жилищна сграда, цялостно завършена, дължали неустойка в размер на
10 000 лева.
За тази
сума ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №
9605/01.11.2019 г. по ч.гр.д. № 17770/19 г. на ПРС, срещу която в срок
постъпили възражения за недължимост и се породил правен интерес от предявяване
на настоящите искове. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 30.10.2019 г.
до окончателното погасяване. Претендира разноските
в двете производства.
В срока
по чл. 131 ГПК /ответникът П.Т. - преди
смъртта си/ са постъпили отговори на исковата молба. Възразява се за нищожност
на търсената неустойка, поради накърняване на добрите нрави, с нея можело да
бъде санкционирано всяко едно неизпълнение на собственика – учредител, дори
същото да е незначително. Излизала извън присъщите й функции. Оспорва се ищецът
да е изпълнил точно и в срок своите задължения по предварителния договор, като
се твърди, че дружеството не представило проект на ПУП, съгл. изискванията на
чл. 2, ал. 1, вр. с чл. 11, т.1, не бил изготвен и представен и идеен проект в
срока по чл. 11, т.2. Нямало подписан протокол за избор на обектите, съгл.
изискването н чл. 2, ал. 2 и чл. 8 от договора. Поради това неизпълнение, с
нот. покана от 03.04.2019 г., съсобствениците развалили договора на осн. чл.
87, ал. 2 ЗЗД. Изготвеният технически проект не бил подписан. Той и издаденото
въз основа на него разрешение за строеж били незаконосъобразни, т.к. не били
подписани от всички заинтересовани лица, собственици на НИ. Трети лица
придобили ½ ид.ч. от имота, като заявили самостоятелни права и обжалвали
разрешението за строеж, което ведно с техническия проект били нищожни, поради
липса на съгласие на съсобствениците И.. Процедурата по проектиране била
изначално опорочена, а издадената виза не била влязла в сила. С влязло в сила
Решение разрешението за строеж било отменено.
Оспорват
се твърденията да е реализиран избор на обекти, с подписване на технически
проект. Липсвала определеност на размера на обезщетението за учредителите,
поради което страните не постигнали съгласие за един от съществените елементи
на договора – общата квадратура, която ще получат, броя на СОС,
разпределението, етажността и пр. Условията на чл. 8 не били налице – нямало подписан
протокол за избор на конкретни обекти, техническият проект не бил одобрен,
респ. подписан от страна на съсобствениците
- възложители, а издаденото разрешение за строеж бил отменено.
Предпоставки
за учредяване право на строеж не били възникнали, поради което и не било налице
твърдяното неизпълнение, нито условия за дължимост на неустойка. Възразява се
за недействителност на договора по общо съгласие на страните, поради
основателни претенции на трети лица по отношение на собствеността към момента
на сключването му. Поддържа се и договорът да е развален, за което ищецът е
редовно уведомен. Моли се за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно
от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение. Възраженията за недължимост са подадени в срока
по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
С
Определение № 5915/12.06.2020 г. /л.60/ настоящото и гр.д. № 4095/20 г. на ПРС
са съединени за съвместно разглеждане.
В хода
на процеса отв. П.Т. е п., а с Определение № 263368/24.07.2021 г. /л.126/ на
негово място е конституиран единственият му наследник по закон /сестра/
ответницата.
По същество:
За
основателност на исковете, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно
и главно доказване наличие на валидно облигационно правоотношение по твърдения
предварителен договор, по който е изправна страна и е изпълнил поетите
задължения, но поради неизпълнение на тези на насрещната страна за учредяване с
нотариален акт на право на строеж за изграждане на жилищна сграда, цялостно
завършена, с планировка и комуникации, въпреки наличие на всички предвидени договорни предпоставки за това, се
дължи претендираната неустойка в търсения размер.
В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже всички свои
възражения в отговора, в това число за нищожността на договора, развалянето му
поради неизпълнение на поети от дружеството задължения, за което същото е
уведомено, за нищожност на претендираната неустойка на заявените основания, а
при установяване на фактическия състав на вземането на ищеца, да докаже, че е
погасил исковата сума.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за
неоснователни.
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на 27.06.2018 г. е
сключен предварителен договор за учредяване право на строеж, строителство и
прехвърляне право на собственост с НУП /вж. доклада/.
В чл. 26
от ПД, на който се позовава ищецът, е предвидено, че при неспазване на
задълженията на собственика – учредител, същият дължи на дружеството неустойка
в размер на 10 000 лева.
Така
уговорената неустоечна клауза е нищожна, поради противоречие с добрите нрави,
като същата излиза и изцяло извън присъщите й функции.
Съгласно
разясненията в ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС за спазването на
добрите нрави по иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Възражение
в тази насока е направено и изрично от ответниците.
Накърняването
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран,
но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване – аргументи от чл. 307 ТЗ, чл. 302 ТЗ, чл. 289 ТЗ. Законодателят придава правна значимост на
нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като
цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект.
Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа
на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато
вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните
задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или
обезщетителните си функции, които са й придадени от страните.
Преценката
за накърняване на пределите на нравствената допустимост в тази хипотеза би
следвало да се основава на вида на
неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена неустойката, на начина
на определянето й – като глобална сума или процент, на базата за начисляването
й – съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за
вредите, както и на уговорката или на липсата на такава за плаващо нарастване
на размера на неустойката с оглед на продължителността на неизпълнението, респ.
възможни са и други критерии.
В
случая неустойката е уговорена като фиксирана сума. Клаузата съдържа единствено
посочване, че сумата е дължима при неспазване на задълженията на собственика –
учредител. В договора има предвидени редица задължения на учредителите /не само
да учредят право на строеж с НА/, като в самата клауза няма разграничение или
свързаност на конкретно неизпълнение с предвидената фиксирана сума за
неустойка. По този начин би се достигнало до резултат, при който с уговорената
сума може да бъде санкционирано всяко едно неизпълнение по договора, дори
същото да е незначително, вкл. с оглед интереса и да не води до реални вреди за
насрещната страна. Това от своя страна създава предпоставки за неоснователно
обогатяване, като уговорена по този начин, неустойката излиза извън присъщите й
функции, вкл. санкционна. Нищожността се преценява към момента на сключване на
договора, поради което не се вземат предвид последващи твърдени факти, които
могат да имат значение за съотношението – настъпили вреди за дружеството –
уговорена неустойка /Решение № 196/6.12.2010
г. на ВКС по т.д. № 335/2009 г., II т.о., ТК/. Предвидена по този начин
неустойката не е свързана с неизпълнението на конкретно задължение на
насрещната страна, за да се прецени адекватността й като санкция спрямо същото
и се извърши преценка на съотношението й спрямо очакваните от неизпълнението на
някое конкретно задължение вреди.
Вярно е,
че като клауза, уговорена в договора, тя е проявление на принципа на автономия
на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните уговарят предварително
размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не
изпълни свое задължение, без да е необходимо да се доказва размера на вредите,
настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка обаче, е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, тъй като съдържанието на договора не
може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави.
Процесната
неустойка, уговорена като точна сума в значителен дори сам по себе си размер,
предвид липсата на обвързаност с конкретно задължение, изначално създава
възможност за неоснователно обогатяване. Напълно възможна е хипотеза на неравностойност
на насрещните задължения на страните, при позоваване на неизпълнено задължение,
което изобщо не е съществено с оглед интереса и евентуалните вреди, което само
по себе си й придава функции, излизащи извън присъщите /Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV
г. о., ГК; Решение № 123 от 17.10.2010 г. по т.д. № 698/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./.
Предвидена
по този начин, тя се свързва и обвързва с всяко едно неизпълнение, без значение
кое, което я прави изначално нищожна, като противоречаща на добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и създаваща възможността
да бъде използвана като средство за несправедливо обогатяване на кредитора.
С
оглед и само въз основа на изложеното, предявените искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
За
пълнота – не е налице и ФС на соченото от ищеца неизпълнение, за което се
претендира неустойката. В зап. и наст. пр. се поддържа неизпълнение на
предвиденото такова по чл. 8 от ПД за учредяване на право на строеж с нот. акт.
В тази уговорка е предвидено, че учредяването следва да се извърши в срок от 10
дни след подписването на протокол за избор на конкретизирани обекти и
одобряване на проекта и получаване на разрешение за строеж от съответната
компетентна инстанция. Предвидени са две кумулативни предпоставки, които в
случая не са налице – една от тях изцяло, поради неизпълнение на поето
задължение от самото дружество.
Чл.
2 от ПД предвижда негово задължение да изготви за своя сметка и средства ПУП –
ПРЗ, идеен и технически проект по всички части, като в тридневен срок от
изготвянето на идейния проект, дружеството е следвало да покани писмено
собствениците – учредители да го одобрят и изберат бъдещата си собственост,
като за избора и одобряването е предвидено съставянето на протокол.
По
делото не се установява да има съставен такъв протокол, нито на ответниците,
учредители да е бил предаден, предоставен проект, съответно те да са имали
възможност да осъществят избора на конкретни обекти, които да получат в
собственост от бъдещата сграда. С доклада по делото, на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, изрично е указано на ищеца, че не сочи доказателства за наличие на
протокол за избор на обекти от П. и Т. Т.; за одобряване на идеен и технически
проект от същите. Въпреки това,
надлежни доказателства не бяха ангажирани, поради което и страната следва да
понесе неблагоприятните последици от непровеждане на надлежно доказване на
съответния елемент от ФС на претенциите си. В ИМ ищецът признава, че за
спестяване на време, е пристъпил към изготвяне на инвестиционен /технически/
проект, вместо на идеен, за което получил съгласие на собствениците. Първо
такова съгласие не се установява да е получено, второ – от приетата по делото
СПЕ, която се кредитира като ясно и компетентно изготвена, се установи, че нито
един от подписите върху представения технически инвестиционен проект, не
принадлежи на ответниците, макар да им е придадено такова авторство. Тоест,
ищецът не доказва наличието на съгласие от тяхна страна както за изготвяне на
проекта, така и да са осъществили избор на конкретни обекти /които се описват в
ИМ/ от новата сграда. Доколкото не се установява да е налице направен избор от
учредителите – ответници, съответно да е одобрен проект, не се е сбъднала една
от предвидените предпоставки за възникване на тяхното задължение да учредят
право на строеж с НА /отделен е въпросът, че издаденото Разрешение за строеж
впоследствие с отменено, но причините не са свързани с поведение на ищеца/. Тъй
като това конкретно задължение не е възникнало, твърденията за негово
неизпълнение са неоснователни, т.е. не е налице и право да се търси неустойка
за неизпълнение на невъзникнало задължение.
Поради
горното, исковете следва да бъдат отхвърлени. Само за пълнота се посочва, че не
се споделят доводите на ответниците за разваляне на ПД. Право на разваляне има
само изправната страна по договора, каквато те не са – към момента на
сключването му са посочили, че са собственици на дворното място и постройка в
него, където е следвало да се реализира строителството. Установява се /при
обжалване на издаденото Разрешение за строеж/, че същото се притежава в
съсобственост с трети лица И., което обстоятелство е било известно на
ответниците, видно както от признанието в ОИМ, така и в становището по т
2.3 от същия относно това как е следвало
да се изготви ПУП, да се прави опит за делба между съсобственици и пр. Поради
това и не се приема договорът да е развален със сочената нот. покана, поради
което и бяха коментирани въпросите за неговите клаузи и обвързаността на
страните от тях.
По
отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ответницата, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на: 250 лева – деп. СПЕ и 830 лв. – адв. възн., съгл.
ДПЗС.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Виес Пропърти“ ЕООД, ЕИК *********
против Т.Н.Т., ЕГН ********** – лично и в качеството й на правоприемник -
единствен наследник по закон на починалия в хода на процеса ответник П.Н.Т.,
ЕГН **********, искове за признаване за установена в отношенията между страните
дължимостта на сумата от 10 000 лева – неустойка по чл. 26 от
предварителен договор от 27.06.2018 г. за учредяване право на строеж,
строителство и прехвърляне право на собственост с нотариално удостоверени
подписи, за неизпълнение на задължение за учредяване с нотариален акт на право
на строеж за изграждане на жилищна сграда, цялостно завършена с всички необходими
комуникации и вертикална планировка, ведно със законната лихва от постъпване на
заявлението в съда – 30.10.2019 г. до окончателното погасяване, за които в
условията на солидарна отговорност е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 9605/01.11.2019 г. по ч.гр.д. № 17770/19 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Виес Пропърти“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Борба“ № 18, ет.8, ап. 28 да плати на Т.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от общо 1080 лева /хиляда и
осемдесет лева/ - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП