О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260099 11.02.2021
година гр. Хасково
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав
на …единадесети
февруари.… две хиляди двадесет и
първа……… година
в закрито
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Петкова……………………………..
Въззивно гражданско дело № …….….. 83…..…. по описа за
2021 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274
ал. 1 т. 2 вр. чл. 262 ал. 2 вр. чл. 278 ал. 4 ГПК. Образувано е по частна
жалба от С.Д.П. *** – длъжник по изпълнително дело № 20169290401519 по описа на
ЧСИ Николета Кавакова. Обжалва се разпореждане на ЧСИ от 03.11.2020 година, с
което е върната жалбата на длъжника вх. № 38268/14.10.2020 година против
наложена възбрана върху недвижими имоти.
Частният жалбоподател
твърди незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане. На първо
място твърди нищожност на обжалвания акт на ЧСИ поради липса на предписана
форма. На второ място счита, че посочените в разпореждането недостатъци на
жалбата му не могат да бъдат основание за връщането ѝ. Делото било с един
взискател, а на присъединени кредитори не следвало да се изпраща препис от
жалбата. Поради това той нямал задължение да представя поисканите му от ЧСИ
допълнителни екземпляри. Неправилно били изчислени таксите, тъй като такса за
връчване на препис от жалбата на НАП не била дължима. Общият размер на
дължимата такса за ЧСИ, внасянето на която се поставяло като условие за редовност
на жалбата, не бил изчислен правилно и бил силно завишен. Заявява, че не дължи
такси за администиране на делото и няма да ги внесе. С тези и останалите
доводи, изложени в частната жалба, прави искане за отмяна на атакуваното
разпореждане и за даване на указания на ЧСИ за администриране на жалбата му
срещу възбрана, включително и за даване на указания за размера на дължимите
такси.
Ответник по
частната жалба и взискател в изпълнителното производство „Централна
кооперативна банка“ АД – София, чрез упълномощен адв. С.Н., подава отговор на жалбата. Заема
становище за нейната неоснователност и моли за потвърждаване на атакуваното
разпореждане.
Ответник по
частната жалба и присъединен взискател в изпълнителното производство ЗАД „Алианц България“ – София подава писмени
възражения. Намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно и
моли за оставяне жалбата без уважение.
Ответник по
частната жалба и присъединен взискател НАП – София, не взема становище по
жалбата.
ЧСИ
представя писмени обяснения, в които изразява становище за допустимост, но
неоснователност на жалба.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Производството по изп.дело № 20169290401519
по описа на ЧСИ Николета Кавакова е
образувано по молба на взискателя „Централна кооперативна банка“ АД – София срещу
длъжника С.Д.П. ***, за събиране на присъдени по гр.д. № 458/2016 година по
описа на РС-Хасково и ч.гр.д. № 102/2016 година по описа на РС-Хасково суми.
В изпълнителното производство са
присъединени двама взискатели – ЗАД „Алианц банк България“ – София и НАП –
София.
В хода на изпълнителното производство
взискателят „Централна кооперативна банка“ АД е подал молба, с която е поискал
насочване на изпълнението върху два недвижими имоти, за които е заявил, че са
собствени на длъжника С.П.. С резолюция от 05.10.2020 година ЧСИ е уважил
искането и е постановил налагане на възбрана върху два недвижими имота –
апартамент и гараж в град ***. На същата дата е било изпратено до Служба по
вписванията – Хасково искане за вписване на възбраната, като видно от
приложенията към искането – два броя скици, в тях като собственик на имотите е
посочен С.Д.П..
Уведомен за
наложената възбрана, длъжникът П. е
подал жалба вх. № 38268/14.10.2020 година. Атакувал е извършените от ЧСИ
действия по налагане на възбраната, като е затвърдил, че имотите не са негови,
а действието не е необходимо с оглед незначителния размер на дълга и другите предприети
изпълнителни способи. В изброените в жалбата приложения не фигурират
доказателства за внесена държавна такса, такса на ЧСИ за администриране на
жалбата и преписи за взискателите.
Със съобщение изх. №
48791/14.10.2020 година длъжникът П. е уведомен за това, че жалбата му е
преценена като нередовна и са му дадени следните указания: да заплати държавна
такса по сметка на ХОС - 25 лева, да внесе дължими авансови такси в общ размер
96 лева по сметка на ЧСИ, от които 3х24 лева по т. 5 от ТТРЗЧСИ за връчване на
преписи от жалбата на първоначалния взискател и двамата присъединени
взискатели, плюс по т. 8 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на копие от изпълнителното
дело. Едновременно с това, на жалбоподателя е указано да представи още три броя
преписи от жалбата. Видно от разписката, изпълнена на гърба на съобщението,
длъжникът П. е получил съобщението на 26.10.2020 година лично.
С молба вх. №
41321/03.11.2020 година длъжникът П. е представил в канцеларията на ЧСИ
следващата се държавна такса за разглеждане на жалбата му от ХОС, като
същевременно е заявил, че с това намира жалбата си за редовна.
С атакуваното
разпореждане от 03.11.2020 година ЧСИ е постановил връщане на жалбата като е
приел, че в законоустановения срок не всички нередовности на жалбата са
отстранени.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните изводи:
Частната жалба от длъжника в
изпълнителното производство против връщане на негова жалба срещу действията на
ЧСИ е допустима. Тя е подадена срещу обжалваем акт, от лице, което разполага с
право на такава жалба и е депозирана в установения в закона срок. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна.
Атакуваното разпореждане на съдебния
изпълнител е извършено в изискуемата от закона писмена форма и е подписано от
издателя му. То е изпълнено ръкописно, под формата на резолюция, не е прецизно.
Но доколкото ясно обективира волята на съдебния изпълнител за връщане на
жалбата и са изложени мотивите му, наложили този резултат, няма основание да се
приеме, че обжалваният акт на ЧСИ е нищожен.
Тъй като се обжалва акт на ЧСИ по
администриране на жалба, в настоящия казус са приложими правилата по чл. 278 ал.
4 вр. чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК. Следователно, жалба срещу действие, извършено от
съдебния изпълнител, се връща, когато не се отстранят в срок допуснатите
нередовности. В случая е безспорно, че жалбоподателят не е внесъл изисканата от
него такса в размер на 96 лева към ЧСИ, като жалбоподателят повдига два спорни
въпроса – явява ли се невнасянето на дължимите към ЧСИ такси основание за
оставяне на жалби по чл. 435 от ГПК без движение, а впоследствие – и основание
за връщане на жалбата. И втори – дължима ли е размяна на книжата по жалбата с
присъединените взискатели, а от там – следва ли страната, подала жалбата, да
представи преписи за връчване на присъединените взискатели и да внесе такси по
ТТРЗЧСИ за изпращане на преписите на присъединените взискатели.
Съдът в настоящия си състав дава
положителен отговор на всички тези въпроси.
Безспорно, след като страна в
изпълнителното производство е подала жалба срещу някое от подлежащи на
обжалване действия, изброени в чл. 435 от ГПК, за съдебния изпълнител възниква
задължение да извърши размяна на книжата по чл.
263 ал. 1 и 2 ГПК във връзка с чл. 278 ал. 4 ГПК, а освен това да
представи в съда, ведно с жалбата, пълното копие на изпълнителното дело. В т. 8
„заб.“ от ТТРЗЧСИ и отчасти в т. 5 от същата Тарифа са установени специфични
такси, които са предвидени, за да бъдат покрити разноските на съдебния
изпълнител за дължимата от него, в случай на подадена жалба по чл. 435 ГПК, по закон процедура по размяна на книжата и за
изготвяне на копие от изпълнителното дело. ТТРЗЧСИ е действащо право, което е
задължително за всички правни субекти и държавни органи в Република България. Неприлагането
на разпоредбите на Тарифата може да стане само при отмяна на същите по
установения в закона ред. Но докато тези правила не са отменени, те се явяват
задължителни за всички правоприлагащи органи.
Подавайки жалба срещу действие на
съдебния изпълнител (с жалба вх. № 38268/14.10.2020 година се атакува
налагането на възбрана), длъжникът действа в защита на своите права. При това
положение, няма основание таксите/разноските, дължими за администриране на
жалбата му и придвижване делото в съда, да бъдат изисквани от насрещната
страна, в случая взискателя. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 79 ал.
1 от ГПК разноските по изпълнението, каквито са и тези за заплащане на таксите
по изпълнението, които по чл. 78 от ЗЧСИ
се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия
в производството по принудително изпълнение в размери, определени от ТТРЗЧСИ,
са за сметка на длъжника. Предмет на настоящата жалба е разпореждане за връщане
на жалба по чл. 435 от ГПК поради незаплащане на именно такива разноски. Следователно,
внасянето не само на държавните такси по сметка на съдебната власт, но и тези,
дължими по ТТРЗЧСИ, са условие за редовност на жалба по чл. 435 от ГПК.
Процесуалната норма на чл. 436
ал. 2 от ГПК вменява в задължение на съдебния изпълнител, при получаване на
жалба срещу неговите действия, да я администрира, като изпрати преписи за
връчване на „другата страна“. Както вече бе посочено по-горе, взискателите във
висящото изпълнително производство в случая са трима - първоначален взискател
„ЦКБ“ АД и двама присъденинени – НАП и
ЗАД “Алианц България“ АД. Три отделни юридически лица, всяко със самостоятелни
интереси и самостоятелно право на защита срещу подадената жалба, която засяга
общото изпълнение по изпълнителното дело, за събиране на задълженията и към тримата
взискатели. Поради това няма основание да се отрече правото на всяка от тези
самостоятелно действащи страни да получи препис от жалбата като условие за
ефективна защита срещу нея. Такава е и формираната практика на съдилищата,
включително и ПАС – връчването на преписа на жалбата по чл. 435 от ГПК на
всички взискатели е условие за редовно администриране на делото.
В случая е необходимо да се
подчертае, че дадените на длъжника указания са били правилни – да представи още
три преписа от жалбата, а не четири, както се твърди от частния жалбоподател П..
Повече от това, не е представен нито един препис, т.е. извършването на
процедурата по чл. 436 ал. 2 от ГПК не е било възможно дори и само с
първоначалния взискател и то по причина, свързана с отказа на длъжника П. да
изпълни дадените му указания. Съгласно препращането по чл. 278 ал. 4 от ГПК, в
случая са приложими разпоредбите на чл. 261 и чл. 262 от ГПК. Чл. 261 от ГПК
визира като задължително приложение към жалбата – преписи от нея според броя на
лицата, които участват в делото като насрещна страна. А съгласно чл. 262 ал. 1
от ГПК, неизпълнение на предписанието по чл. 261 от ГПК е основание за оставяне
жалбата без движение и даване на указание до страната за отстраняване на
нередовностите. В случаите, в които тези нередовности не бъдат отстранени в
указания срок – жалбата се връща (чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК).
Следователно, ЧСИ е действал в
пълно съответствие със закона, като е дал правилни указания на жалбоподателя за
представяне на толкова преписи от жалбата, колкото са взискателите в
изпълнителното производство, а
определеният му срок за отстраняване на тези нередовности съдът намира
за адекватен.
И на следващо място: Таксите по т. 5
от ТТР ЗЧСИ са определени правилно – три са лицата, участващи в делото като
насрещна страна с право да получат препис от жалбата и да се защитят срещу нея.
Поради това правилно ЧСИ е изискал три пъти по 24 лева. Безспорно е по делото,
че нито тези такси, нито дължимата по т. 8 от ТТРЗЧСИ такса за изготвяне на
копие от изпълнителното дело не са внесени в дадения на жалбоподателя срок.
Поради гореизложените съображения
съдът приема, че правилно ЧСИ е оставил жалба вх. № 38268/14.10.2020 година без
движение и след като жалбоподателят-длъжник
не е привел жалбата си в съответствие с изискванията за редовност, обуславящи
процесуалната допустимост на същата, правилно съдебният изпълнител е върнал
същата.
По тези съображения съдът намира
подадената частна жалба за неоснователна, а действията на ЧСИ Николета Кавакова
по връщане на жалба вх. № 38268/14.10.2020
година за правилни и законосъобразни. Поради това частна жалба вх. №
44105/19.11.2020 година следва да бъде оставена без уважение.
Искането на жалбоподателя за
спиране на изпълнителното производство е такова по чл. 438 от ГПК. Правилата,
разписани с разпоредбата на чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК са неотносими към
изпълнителното производство и не създават процесуална възможност за спирането
му. Не е налице и хипотезата по чл. 245
от ГПК. При преценката на съда за неоснователност на жалбата, следва да се
остави без уважение като неоснователно и искането на жалбоподателя за спиране
на изпълнителното производство на основание чл. 438 от ГПК.
Мотивиран
така, съдът
О п р е д е л и:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на ЧСИ Николета Кавакова от 03.11.2020 година
за връщане на жалба вх. № 38268/14.10.2020
година, подадена по изп. дело № 20169290401519 по описа на ЧСИ Николета
Кавакова, рег. № 929, от длъжника С.Д.П..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането
на С.Д.П. за спиране на производството
по изп. дело № 20169290401519 по описа на ЧСИ Николета Кавакова, рег. № 929, на
основание чл. 438 от ГПК.
Определението е
окончателно на основание чл. 274 ал. 4 от ГПК и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: