Р Е Ш Е Н И Е
№
18.07.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четвърти юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр. д. №2178/2019г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното: Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Иск с
правно основание чл. 150, ал.1, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от С.В.Б., в качеството ѝ на майка и законен представител на детето В.В.Ц., против В.В.Ц., в която се твърди, че при развода на родителите на детето през 2013г., упражняването на родителските права по отношение на детето В. е предоставено на майката, а бащата се е задължил да плаща ежемесечна издръжка в размер на 80 лв. Твърди, че от тогава обстоятелствата, при които е определен размера на издръжката са променени. Понастоящем детето вече е ученик в четвърти клас и нуждите му от храна, облекло, учебни пособия и други се повишили. Твърди, че детето има интерес към изучаване на чужди езици, поради което желае да посещава такива по английски и/или немски език. Твърди, че също се занимава със спорт. Твърди, че същевременно са се променили и икономическите условия. Твърди, че определения размер на издръжката е недостатъчен за покриване на нуждите на детето. Твърди, че освен това ответника не изпълнява задълженията си определената издръжка. Твърди, че ответника работи и може да заплаща по-голям размер на издръжката. Моли на основание чл.150 във вр. чл.143 ал.2 от СК да бъде изменен размера на дължимата от ответника издръжка, като бъде осъден, да заплаща на малолетното дете В.В.Ц., чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от подаване на иска и занапред, ведно с законната лихва върху тази издръжка за всяка неплатена или просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката.Претендира направените деловодни разноски.
В срока за отговор, от страна
на ответника е депозирано становище, с което се посочва, че искът е основателен
до размера на сумата от 140лв.Твърди, че
видно от представеното удостоверение получава възнаграждение около минималната
работна заплата, вариращо от 519,18лв до 651,12лв. брутно възнаграждение и след
удръжка на данъци и осигуровки, твърди, че получава не повече от 510, 00 лева/месечно.
Твърди, че до три пъти в една календарна година е получил брутно възнаграждение
от: 1217,79 лв. за м.01.2019г. /944,38 нетно/, 1873,57 лева за м.08.2018г.
/1453.40 нетно/ и 1924,41 лева за м.12.2018г. /нето 1492.98лева /, когато е бил
командирован в чужбина. Твърди, че командироването в чужбина от фирмата обаче
не надвишава три месеца за една календарна година. Твърди, че нетната сума, с
която разполага месечно е около 700.00 лева средномесечно. Твърди, че върху
трудовото му възнаграждение има наложен запор от ДСИ при PC- ***по ИД №
20131440400185, за което прилага сметка за размера на дълга. Твърди, че това е
видно и от приложените покана за доброволно изпълнение и изпълнителен лист.
Всеки месец се извършват удръжки от трудовото му възнаграждение, които варират
от 60 лева до 800 лева в зависимост от заплатата му и от това дали е бил командирован
в чужбина да работи през съответния месец. Твърди, че кредитът, за който е
осъден, е изтеглен от него по време на брака му със С.Б., за задоволяване на
текущи потребности около раждането и отглеждането на детето В.Ц. и средствата
по него не са разходвани за лични нужди на ответника, а за семейни такива.
Твърди, че не разполага с обективна финансова възможност да заплаща месечна
издръжка в претендирания от ищеца размер. Твърди, че желае да заплаща за детето си месечна
издръжка, не се отрича от това си законово и морално задължение, но към
настоящия момент определяне на издръжка над минималноустановения в закона
размер от 140 лв., се явява непосилна за заплащане. Твърди, че освен изложеното,
невъзможността на ответника да дава издръжка в претендирания размер се дължи и
на факта, че същият се грижи за още едно малолетно дете - ***с ЕГН **********,
родено от съвместното му съжителство с ***, за което представя като
доказателства удостоверение за раждане на детето. Твърди, че майката не детето ***,
с която живее на семейни начала не получава никакви доходи от майчинство, за
което представя подписана от нея декларация. Твърди, че с неговия доход от около 700,00 лева на месец,
след удръжката по запора, издържа цялото семейство. Излага съображения, че нормите
на СК предвиждат, че размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, имащо право на такава, и възможностите на този, който я дължи.
Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на
издръжка и показател за размера й. Твърди, че ответника няма финансова
възможност за заплащане на издръжка в претендирания размер. Безспорно е, че
нуждите на детето, с оглед създаването на нормални условия за живот, обучение и
възпитание, са големи, но определянето размера на издръжката следва да се съобрази
и с имотното състояние на задълженото лице. Счита, че така предявеният иск е
допустим, но неоснователен по отношение на претендирания размер за месечна
издръжка в размер над минималния, установен в чл. 142, ал. 2 от СК, а именно -
1/4 от MP3 за страната за 2019г. или 140 лв. Моли искът да бъде отхвърлен за
разликата над 140 лв. до 200 лв.
При така изложеното от фактическа
страна, съдът намира за установено следното:
Безспорно
по делото се установява, видно от приложеното по делото удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане №1417/04.08.2008г., на Община- Плевен, че
родители на детето В.В.Ц., род. ***г., са С.В.Б. и В.В.Ц.. Установява се също, че с
решение №208/19.09.2013г. по гр.д.№837/2013г. по описа на РС- Козлодуй, е
постановено прекратяване на гражданския брак между родителите, с развод, като
упражняването на родителските права над детето В., е представено на майката, а
бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 80лв, считано от датата
на влизане в сила на решението- 19.09.2013г.
По делото
се установява също, съобразно служебно изготвената справка за родствени връзки,
че ищцата- С.Б., има родено още едно малолетно дете, за което се грижи- ***,
род. ***г. установява се също, съобразно представените от страната писмени
доказателства и служебно събраните от съда в тази насока, че майката получава
месечно обезщетение за отглеждане на дете, по реда на чл. 53 от КСО, в размер
на 380лв., считано от м. януари. 2019г. по делото са представени доказателства
за получаваните от майката доходи за предходни години, които съдът намира за
неотносими към предмета на делото. От представените доказателства се установява
също, че ищцата Б. работи по трудов договор, с месечен осигурителен доход от
560лв.
По делото
се установява също, съобразно представеното удостоверение за раждане, че
бащата- отв. В. Ц., има още едно малолетно дете, за което се грижи- ***, род. ***г.
По делото е представена декларация от страна на майката на детето ***, с която
същата декларира, че не работи по трудов договор, няма доходи и имущество. По
делото се установява също, че бащата получава месечен доход от 573,44лв.-за м.
02-м.04.2019г., като за м. 01.2019г, същия е получил възнаграждение от
1217,79лв.; общо за периода м. 05.2018- м. 04.2019г, същият е получил брутно
трудово възнаграждение от 10094,57лв. Видно от представеното допълнително
споразумение към трудов договор, се установява,че ответникът е назначен с
основно ТВ от 460лв.+1,200 % клас прослужено време, с място на работа – гр. ***.
По делото няма представени доказателства, но от твърденията на ответника се
установява, че същият е в командировка три месеца в рамките на една календарна
година, за което време получава по- високо възнаграждение- отразено в
представената служебна бележка.
От
приложеният по делото социален доклад, се установява следното: основни грижи за
детето В. полага неговата майка, задоволени базисните му потребности и са му
осигурени необходимите условия за живот. Жилището, в което живеят майката и
детето е собственост на втория съпруг на майката, като на В. са осигурени място
за спане, компютър, учебници и помагала. Посочено е че, през изминалата учебна
година, детето е завършил начална степен на образование в ОУ „***”- Плевен.
детето е споделило, че тренира таекуондо, с месечна такса от 40лв.; желае да бъде записано в школа за изучаване на
чужди езици.
По делото, в присъствието на
социален работник, е изслушано детето В., което споделя, че предстои да бъде в 5-ти клас, в ОУ „ ***”, обича да
спортува, ходи в зала „***”, където тренира таекуондо. Детето споделя също, че
се чува с баща си по телефона, както и че му изпраща пари, но пред последните месеци не е. посочва също, че има нужда от обувки и сандали.
По делото е изслушана и майката- С.Б.,
която посочва, че детето не сграда от
хронични здравословни проблеми.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съгласно
чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Нормата на чл. 142, ал. 2 от СК поставя минимален праг на
дължимата издръжка, а именно 1/4 от МРЗ за страната, която към момента е в
размер на 560,00 лв., съответно сумата от 140лв лв., е законоустановеният минимален
размер на издръжката. В случая, от момента на определянето на дължимата
издръжка през м.09.2013г., до настоящия момент, е изминал един продължителен
период от време, през който съдът приема, че са се увеличи нуждите на детето В..
Детето ще бъде 5.-ти клас за предстоящата учебна година, което предполага увеличение
на разходите за учебни помагала, пособия, дрехи, обувки, храна. Намира се и във
възраст, през която се развива интензивно във физически аспект, което
предполага по-големи разходи за храна, както и честа смяна на облеклото. Всичко
това обосновава и необходимостта от задоволяване на нарасналите му нужди. В
този смисъл са и разпоредбите в СК, според който, издръжката се определя съобразно нуждите
на детето и възможностите на родителите да я дават. Конкретният размер на
дължимата издръжка следва да се определи с оглед нуждите на детето, но и да
бъде съобразен с възможностите на родителя-отв. В. Ц., да я дава. В случая, съобразно
представените по делото доказателства, за получаваните от него месечни доходи,
вкл. и за командироването му в чужбина, съдът приема, че ответникът реализира
по-високи от минималните за страната доходи, което от своя страна обуславя
присъждане на издръжка в размер, по- голям от минималния. Следва да се отчете и факта, че отв. Ц. има още едно малолетно
дете, което издържа. От друга страна, по делото от страна на ищцата не са
представени конкретни доказателства, във връзка с допълнителните разходи на
детето за спорт. Не се установява детето да има специфични нужди, хронични
здравословни проблеми, както и да
посещава извънкласни занимания, вкл. и изучаване на чужди езици, които
да обусловят определяне на издръжка в претендирания размер от 200лв.
С оглед изложеното и търсейки
разумният баланс между нуждите на детето и възможността на родителя да я дава,
съдът намира, че размерът на дължимата издръжка следва да бъде изменен, като
ответникът бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 180лв., като за
разликата до пълният предявен размер на иска от 200лв., същият следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото, следва
ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса върху увеличеният размер на
издръжката, по сметка на ПлРС, в размер на 144лв.
Следва, на основание чл.242, ал.1
от ГПК да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, в частта му
относно определената издръжка.
В полза на ищеца, следва да бъдат
присъдени направените разноски в размер на 90лв., съобразно на уважената част
от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК,
РАЗМЕРЪТ на издръжката, определена с решение №208/19.09.2013г. по гр.д.№837/2013г.
по описа на РС- Козлодуй, като ОСЪЖДА
В.В.Ц., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете В.В.Ц., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител С.В.Б., ЕГН**********,***, месечна издръжка, в размер на 180лв., считано
от датата на ИМ - 05.04.2019г., до настъпването на законови причини за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, като за РАЗЛИКАТА,
до пълният предявен размер от 200лв., ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, В.В.Ц.,
ЕГН**********,***,, ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Б., ЕГН**********, от гр.***
сумата от 90лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, В.В.Ц.,
ЕГН**********,***,, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата от 144лв. - съставляваща дължима държавна
такса върху увеличеният размер на издръжката, както и сумата от 5лв.-
държавна такса, в случай на служебно издаване на ИЛ.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК,
постановява ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, в частта му относно
присъдената издръжка.
Решението, в частта му, с която
постановено предварително изпълнение има характер на определение, и може да
бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред ПлОС. В
останалата си част, Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, от
дата 18.юли.2019г.- обявена на страните от съда, в последното по делото
с.з.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: