№ 887
гр. Пазарджик, 16.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220105163 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Ищецът Т. Г. Х. - редовно призован чрез процесуалния си представител,
не се явява и не изпраща законов представител.
Постъпила е молба с вх. № 13209/09.05.2025 г. от адв. Е. И.-М.,
пълномощник на ищеца, с която моли да бъде даден ход на делото в тяхно
отсъствие. Няма възражения по доклада на делото. Поддържа направените
доказателствени искания и предоставя вносна бележка за заплатен депозит за
вещо лице. Моли да се даде възможност на вещото лице да изготви
експертизата си. Други доказателства няма да сочи.
Ответникът „К. Й.“ ООД - редовно призован, не изпращат законов или
процесуален представител.
Постъпила е молба с вх. № 13187/09.05.2025 г. от юрк. К. К.,
пълномощник на ответника, с която изразява становище по хода на делото и
съществото на спора. Изразено е становище във връзка със сторените по
делото разноски.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
1
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба от, в която се твърди, че на 15.04.2024 г.
ищецът е сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на
който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000,00
лева, при годишен процент на разходите - 48,248%.
Твърди се, че съгласно чл. 6 от договора, договорът за заем следва да
бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на
чл.10 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за
страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на
всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна
заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размерът на получавания от тях доход.
Твърди се, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя
на условията визирани в чл.6 от договора, респ. на чл. 10 от ОУ към договора
за кредит от договора, същият дължи неустойка визирана в чл.8 на кредитора
в размер на 1022,32 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с
погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка.
Ищецът е усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за
неустойка, поради следните съображения:
Твърди се, че за да заобиколят материално-правните изисквания,
регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за
бързи креди ти въведоха практика да поставят на кандидатстващите за кредит
лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на
поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при
неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като
кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения
чрез поставянето на изисквания към потреби телите, които те не могат да
2
удовлетворят, те включиха в договорите за потребителски кредит санкции -
заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за
осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат
задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за
неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване
на фирми -гаранти, небанковите финансови институции си осигуриха допъл‐
нителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна
лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване за таван на
лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.
Твърди се, че преценката за действителността на клауза за неустойката и
за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените
вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите,
заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1 /09, с което е дадено
разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като
могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии-
естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на
които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други
правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението,
съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът
може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е
задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и
направени доводи, като ги съотнесе към доводите на ищеца съгласно разясне‐
нията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.
Твърди се, че по силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява
предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и
обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната
доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна
функция.
Твърди се, че неустойката за неизпълнението на задължението за
3
осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила
присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се
обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за
кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при
настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност
вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото
имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат
събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.
Предвидената неустойка в размер на в размер на 1022,32 лева е загубила
присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е 100 % от
заетата сума в размер на 1000,00 лева, без да зависи от вредите от
неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не
кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил
обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението
не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на
главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за
отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски
като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава
единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за
договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.
Твърди се, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на
добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В
добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи
обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу
евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на
заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира
без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното
неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде
предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от
гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като
заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то
при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.
Твърди се, че неустойката по спорния договор има санкционен характер,
но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с
4
поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на
изисквания, създаващи значителни за изпълнение то им препятствия,
противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде
предпоставки за начисляването на неустойката.
По изложените съображения, неустойката е излязла в разрез с
добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се
кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито
оскъпяване на кредита.
Поради невключването на неустойката в посоченият в потребителския
договор размер на ГПР, последният не съответства на действително при‐
лагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен
процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от
неустойката.
Твърди се, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се
приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той
изрично формулиран или пък проведен чрез създаването па конкретни други
разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС. Такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която
е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също
намират приложение чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната
практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде
отговор на въпроса дали уговореното отстраните накърнява добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Поради накърняването па принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл.
26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Твърди се, че възнаградителната лихва съставлява цена за
предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна
5
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се
нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните
отношения. Или както е прието в решение № 452/25.06.2010г. по гр. д . №
4277/2008 г. на ВКС, IV г.о. „понятието добри нрави предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие
се прави извод за нарушение, водещо до нищожност ....“
Твърди се, че когато едната престация е предоставяне в собственост на
парични средства, то насрещната престация - заплащане на възнаградителна
лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и
със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума, и с обстоятелството,
дали заемът е обезпечен /доколкото цената калкулира и риска на заемодателя
от невъзможността да си върне заетата сума/. При заем с кратък срок на
ползване /4 месеца/, макар и този заем да е необезпечен, уговарянето на
възнаградителна лихва на близо 250 % по-висок от стойността на заема не е
обяснимо пито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който
носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.
Толкова висока възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити /над
15 години/, когато рискът на заемодателя е увеличен поради възможните
инфлационни процеси. Размерът на формираната от ответника печалба
надвишава близо трикратно размера на предоставения заем.
Сочи се, че съдебната практика приема, че при формиране размера на
възнаградителната лихва обективен критерий може да бъде размера на
законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер.
Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от два
пъти законната такава при обезпечени заеми. При обезпечени заеми
възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от четири пъти
законната лихва. В настоящия случай договорената между страните лихва в
размер на 3,330 % месечно, към която следва да се прибави скритата лихва
под формата на неустойка надхвърля с над 10 пъти законната, което
представлява нарушение на добрите нрави /критерии за норми на поведение,
установени в обществото/, тъй като надвишава драстично четирикратния
размер на законната лихва.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с
6
уговорката да се заплаща неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде
по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, опредЕ. на ПМС № 426/ 14 г. В настоящия случай чрез
нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип,
забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/
печалба към договорената възнаградителна лихва поставяйки на
кредитополучателя неизпълними условия, като по този начин кредитора
създава предпоставки за начисляване на допълнително възнаграждение за
неустойка .
Твърди се, че при съобразяване съдържанието на процесния договор за
кредит и поетите с него права и задължения се формира извод, че последният
има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици освен общите правила на ЗЗД, следва
при преценка на валидността и последиците му да се съобразят изискванията
на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода на сключването му
редакция /така в определение N° 351 от 22.04.2016г. на ВКС по търг, дело №
3026/2015г., 1 г.о./. Също така, съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е възможно
договор да бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни
части от договора може да доведе до нищожност на целия договор, само ако
частта не може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона
или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без
недействителната му част. На плоскостта на процесния казус, нищожните
клаузи на договора относно определянето на процента на възнаградителната
лихва и на ГПР не биха могли да се заместят по право от повелителни норми
на закона. Тъй като договорът за потребителски кредит е възмезден,
кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия
кредит.
Твърди се, че аргумент за недействителност на договора на това
основание може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по-пълната
защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на
императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал.1, т. 7-12и 20 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното
определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишния
процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски
7
кредит се явява изцяло недействителен. От изложеното следва, че законът
поставя важен акцент на посочените уговорки. Поради възмездния характер
на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед
внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по-
пълна защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвеният процент
по кредита /чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК/ и годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита / чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК/, чието изчисляване се извършва като се
допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в
съответствие с първоначално определените срокове. Нищожността на
клаузите, регламентиращи част от реквизитите на договора за потребителски
кредит - лихвен процент и ГПР - представляващ част от същественото
съдържание на договора прави цялото заемно съглашение нищожно.
По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в
размер на 150 % от предоставената главница, като поставя неизпълними
условия на кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в
ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до
нищожност на клауза За да заобиколят материално-правните изисквания,
регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за
бързи кредити въведоха практика да поставят на кандидатстващите за кредит
лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на
поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при
неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като
кредитодателите създадоха предпоставки за неизпълнение на тези задължения
чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да
удовлетворят, те включиха в договорите за потребителски кредит санкции -
заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за
осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат
задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за
неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване
на фирми -гаранти, небанковите финансови институции си осигуриха
допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената
възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване
за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.
Моли се съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността
8
на договор за кредит № 483463/15.04.2024 г., като противоречащ на принципа
на добрите нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото
съдържание на потребителските договори за кредит.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който потвърждават, че на 15.04.2024 г. Т. Х. е подал искане за заем до „К. Й.“
ООД, в качеството му на небанкова финансова институция отпускаща заеми,
чрез което иска да му бъде отпуснат паричен заем в размер на 1000 лв., който
заем да бъде върнат на 11 погасителни вноски, с цел „за ремонт“, като му е
предоставен СЕФ с параметрите, изразени от него. Това искане Т. Х. е
отправил по свое усмотрение, като след предоставянето му на СЕФ е взел
информирано решение да сключи договор с ответника. Отделно от това, с
подаденото искане за отпускане на паричен заем Т. Х. декларирайки, е
предложил на „К. Й.“ ООД да обезпечи заема с Ценна книга.
Твърди се, че след преговори с него и извършване на оценка на така
депозираното искане и въз основа на посочените в него параметри и
преговори с потребителя за заем, „К. Й.“ ООД е одобрил искането за заем за
сумата от 1000 лв. на Т. Х.. В резултат на това, на 15.04.2024г. в гр. Пазарджик
между страните — Т. Х., в качеството му на Заемател и „К. Й.“ ООД, в
качеството му на Заемодател, е сключен Договор за паричен заем №
483463/15.04.2024г. с изрично и ясно посочени параметри по договор в чл.2 от
същия. Към момента на сключване на договора 483463/15.04.2024г е издал в
полза на „К. Й.“ ООД ценна книга и не е предоставил гарант, който да
отговаря на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за
заем. В тази връзка, в чл. 8 от договора е посочено, че в случай, че заемателят
не предостави договореното по чл. 6 обезпечение в тридневен срок от
сключването му или предоставеното такова не отговаря на условията,
посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора,
Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане,
подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем.
Заемателят се е запознал с погасителния план към договора за заем, с
посочени месечни вноски и падеж в зависимост от представените
9
обезпечения, уговорени в чл. 6 и чл. 8 от договора, видно от положения под
същия подпис с изписване на имената на заемателя. Неразделна част от
договора за паричен заем са и приложените Общи условия по договора, с
които заемателя също се е запознал и съгласил, за което свидетелства
положеният подпис на всяка от страниците, а за изричното му съгласие с тях -
чл. 12 от договора за заем. Заемателят е запознат с активния погасителен план,
по който следва да прави погасителни вноски, видно от положения подпис под
същия и собственоръчно изписаните имена.
От гореизложената фактическа обстановка по сключване на Договора за
паричен заем се налага обоснования извод, че същия е валидно сключен.
Заемателят 483463/15.04.2024г. в лично е участвал и е влияел на формирането
на заема със заемодателя „К. Й.“ ООД, запознал се е изрично и е подписал
оговора за заем и всички приложения към него, както и документите,
свързани с отпускането му, а така също и е получил заемната сума от
заемодателя. От изложеното, става ясно, че процесният договор е изцяло
валиден и сключен в свободата на договарянето между страните, предоставена
от ЗЗД, отговарящ на всички законови изисквания и сключен с прякото
влияние на потребителя 483463/15.04.2024г. за начисляването на договорната
лихва по чл. 3, както и предвидената неустойка по чл. 8 от договора.
Твърди се, че съгласно чл. 3, т. 5 от договора ГПР по заема е в размер на
48,248 %. Същият размер е посочен и предоставения на ищецът СЕФ - част III.
Според законовата разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
лева и във валута, опредЕ. с Постановление на Министерския съвет на
Република България. С Постановление № 426 на МС от 18.12.2024г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения,
обн. ДВ бр. 106 от 23.12.2014Г., в сила от 01.01.2015г. годишния размер на
законната лихва по просрочени парични задължения е определен в размер на
основния лихвен процент на БНБ, в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на
текущата година плюс 10 процентни пункта. Съгласно Прессъобщение от 29
февруари 2016г. на БНБ, считано от 01 март2016г. основен лихвен
процент/проста годишна лихва/ е в размер на 0.00 на сто. Следователно
размерът на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК не може да бъде повече от 50 %.
Твърди се, че съгласно на чл. 19, ал. 3 т.1 от ЗПК при изчисляване на ГПР
10
не следва да се включва размерът на неустойката, която по своята същност
представлява разход, който потребителят следва да заплати поради
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора за
заем, посочено в чл.6 от него. В разпоредбата на чл.3.3 от договора ясно и
разбираемо е посочено как точно се изчислява ГПР, предвид което
твърденията на ищецът в тази връзка са неоснователни. В тази връзка следва
да се отбележи че неустойката няма характера на лихва, такса или друг разход
по кредита.
ГПР по процесния договор за заем е в размер на 48,248 % и е изцяло в
императивно опредЕ.та законодателна рамка.
Относно твърденията на ищецът, отнасящи се до разпоредбата на чл.8
от договора за паричен заем, които считаме за неоснователни и недоказани,
поради следните аргументи:
На първо място, условията на клаузата на чл. 8 от договора за заем са
индивидуално уговорени и това е станало с прякото влияние на потребителя Т.
Х., особено имайки в предвид и факта, че е можел да предостави гарант, който
отговаря на условията посочени в ОУ и след сключването на договора и по
този начин да не дължи заплащане на неустойка. С договорения точно
определен размер на неустойката 6 чл. 8, потребителя Т. Х. е преценил
икономическите последици за себе си, ако се наложи да заплати тази
неустойка, както и в последствие е предприел действия по заплащането й.
Също така, условията уговорени в чл. 8 от процесния договор са абсолютно
ясни и разбираеми съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.
На второ място, с конкретната клауза между страните се уговаря
неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема.
Конкретния размер на неустойката за неизпълнение е индивидуално
определен в договора и не може да се приема за бланкетна клауза, поради
следните мотиви:
От една страна, клаузата на чл. 8 е договорена между страните по
договора за заем, чрез която същите постигат споразумение за дължимост на
неустойка при непредоставяне на гарант, отговарящ на ОУ. Това споразумение
е постигнато в израз на доброволно формираната воля на страните и в
съответствие с принципите на свободата на договаряне. Размерът на
неустойката е изначало определен до точно фиксирана и опредЕ. от страните
11
сума, без от длъжникът да се търси нещо 6 повече. Към момента на сключване
на договора заемателят е съгласен с тази неустойка, изразил е своята воля
посредством подписването на договора и е заплатил част от нейния размер.
При сключването на договора за паричен заем, страните по него са действали в
рамките на свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/ и като клауза, уговорена в
договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в
частното право.
Твърди се, че така описаната неустойка се дължи в нейния пълен размер
още от момента на настъпване на основанието за нейното начисляване.
Същата обаче има особен начин на заплащане, който е уговорен между
страните предварително, още в момента на постигане на съгласие за
наличието на неустойката и нейния размер. Периодичният начин на
плащането й обаче не е основание да се счита, че същата е лихва или пък, че
има характер на обезщетение за забавено изпълнение. Същата се дължи
поради липсата на надлежно обезпечение и в основанието за нейното
начисляване не може да се прави паралел с лихва, а още по-малко с
обезщетение за забава.
От друга страна, законната лихва за забава е уредена в чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, същата има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата
при неизпълнение на парично задължение, Освен това, обезщетението в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не е дължимо на кредитора,
ако той не е упражнил по съдебен ред правото си, произтичащо от забавата.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 г., постановено по т.д. №
1/2009г. на ОСТК: „Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не
към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи -
поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка
/компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задълженията -
12
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди;
При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се
използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелства във всеки отделен случай.
Твърди се, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Прекомерността на
неустойката не я прави a priori нищожна, поради накърняване на добрите
нрави“.
В така даденото тълкувание относно същността на неустойката в
гражданските и търговските отношения, касаещи критериите, които следва да
се вземат предвид преди същата да бъде обявена за нищожна ясно е посочено,
че за прекомерност на уговорена неустойка следва да се вземат предвид,
съответно обсъдят редица обстоятелства, които обуславят клаузата за наличие
на неустойка за неравноправна.
С Тълкувателно решение № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009г. ОС на
Търговска колегия на ВАС ясно сочи критериите, по които следва да се
извърши разграничението между „прекомерната“ от една страна и
„нищожната“ или „екзорбиталната“ неустойка от друга. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави, според
цитираното решение, трябва да се прави за всеки конкретен случай към датата
на сключване на договора и ако към този момент е установено, че
единствената цел, за която неустойката е уговорена, излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, то същата ще бъде
нищожна. От друга страна, предпоставките по чл. 92, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване, се преценяват към по-късния момент на неизпълнение на
договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.
Следователно, клаузата за неустойка ще бъде нищожна като противоречаща
на морала, само когато това следва от самия текст на клаузата /например
уговорена неустойка за милиони за незначителна по размер главница/, а не от
обстоятелства, които настъпват впоследствие. В конкретния случай,
неустойката не притежава правната характеристика на лихва или на
13
лихвоносно изчислимо задължение и следователно не съществува законова
забрана при забава в плащането й, върху нея да бъде начислявано парично
обезщетение в размер на законната лихва. Право пораждащият факт, който
служи като основание за възникване на вземането за неустойка и този, от
който възниква вземането за лихва по чл. 86 от ЗЗД, са различни - в първия
случай е неизпълнението на главното задължение по договора, а във втория
случай е неизпълнение на задължението за плащане на договорената
неустойка. В описаната хипотеза кумулирането на двете санкции не
представлява нарушение на правилото non bis in idem, тъй като вземането за
неустойка произтича от неспазване на главното задължение, чието изпълнение
тя обезпечава и обезщетява, а вземането за лихва по чл. 86 от ЗЗД произтича
от неизпълнение на задължението за плащане 6 срок. На следващо място,
трябва да се отчете, че съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД
неустойката подлежи на намаляне от страна на съда, в случай, че същата бъде
намерена от съда за прекомерно голяма. Клаузата за неустойка по чл. 8 от
договора не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 5 отЗЗП, приложим
към процесния договор.
Безспорното неизпълнение на задължението на ищецът предложеното и
обещано от нея надлежно обезпечение, са обстоятелства, които в своята
съвкупност са релевантни при осъществяване на дължимата съгласно чл. 145,
ал. 1 от ЗЗП преценка, че клаузата за неустойка не е неравноправна,
независимо как е уговорена - индивидуално или не.
Твърди се, че предвид изложено, считат, че клаузата на чл. 8 от
процесния договор е изцяло законосъобразна, действителна и не
противоречаща на закона и на добрите нрави.
Твърдят, че в договора за заем и в общите условия има изрична клаузи
относно правото на потребителя да се откаже от договор за заем в 14 -дневен
срок. Това е възможност, предоставена му по силата на чл. 29 ал. 1 от ЗПК,
като именно с цел защита на потребителя, Законодателят е предвидил тази
възможност, от която Т. Х. не се е възползвал своевременно. Вместо това,
заемателя е продължил да ползва предоставената му по силата на сключения
договор сума.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли подадената от
Т. Х. искова молба срещу „К. Й.“ ООД, като неоснователна и недоказана.
14
Изразяват становище във връзка с направените доказателствени
искания, както и по отношение на разноските сторени по делото.
Предоставят писмени доказателства.
ПРЕДЯВЕН Е ИСК с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК за прогласяване на нищожност на
сключения между страните договор за кредит № 483463/15.04.2024 г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на страните,
че всяка следва да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
правата си.
СЪДЪТ счита, че изготвения днес по делото проекто-доклад ще следва
да бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по
делото.
За изготвяне и изслушване на ССчЕ по делото, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 30.06.2025 г. от 11:15 часа, за която
дата и час страните – уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Б. Д., като в призовката й се укаже да
изготви заключението си в законоустановения срок по ГПК.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 10:30 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15