Р Е Ш Е Н И Е № 162

                                                    гр.Видин, 12.03.2020г.

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                              Председател: Милена Стоянова

 

при секретаря Милена Евтимова  като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 1016 по описа  за 2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Николета Матева   против  А.Г.А. ***, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 09.05.2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс”  с договор с номер PLUS-14840252 е отпуснало паричен кредит на ответника А.Г.А.  в  размер на 1108.00 лева, като последния се е задължил да погаси кредита на 18 месечни вноски,  всяка по 78.86 лева, които съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с оскъпяването й, и съгласно годишния процент на разходите от 42.56% и годишния лихвен процент от 31.64%. Поддържа се, че длъжникът  е погасил пет месечни вноски. Посочва се, че ответникът е следвало да изплати заема, ведно с възнаградителната лихва в размер на 166.72 лева за периода от 20.11.2017г. до 20.11.2018г.  Посочва се също, че ответникът дължи и законна лихва за забава в размер на 77.57 лева за периода от 20.12.2017г. до 09.11.2018г. Заради това ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което ищецът обосновава правния си интерес от водене на настоящото дело.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че е налице вземане  от страна на ищеца по отношение на ответника в размер на 858.46 лева – главница по кредита; сумата от 166.72 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017г. до 20.11.2018г., сумата от 77.57 лева, представляваща законна лихва за забава  за периода от 20.12.2017г. до 09.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното им изплащане. Иска се също присъждане на разноските по заповедното производство в размер на 25.00 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева. Претендират се и разноските по настоящото дело.

Ответникът, чрез назначения особен представител в срока за  отговор на исковата молба е оспорил исковите претенции по основание и размер. Посочил е, че няма доказателства, че ищеца е платил претендираните суми и че е получил частични плащания. Не е ясно какъв е вида на кредита. Не е ясно как е формиран годишния процент на разходите.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 30132018г. по описа на ВРС, назначена и изслушана е съдебно – икономическа експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

От представения по делото препис на Договор за потребителски кредит PLUS-14840252,  е видно, че на 09.05.2017год. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като кредитор е отпуснало паричен кредит на ответника А.Г.А.  като кредитополучател в размер на 1108.00 лева. Съгласно договореното, ответникът е следвало в срок до 20.11.2018г. да погаси заема на 18 месечни вноски, всяка по 78.86 лева. В договора е посочена такса ангажимент 35.00 лева, брой погасителни вноски – 18. Посочен е размерът на месечната погасителна вноска – 78.86 лева или обща стойност на плащанията  1419.48 лева при ГПР 42.569% и лихвен процент – 31.64%.

Според договореното, кредитополучателят заплаща такса ангажимент, срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора и таксата се заплаща при усвояване на кредита като се удържа от общия размер на кредита.

В чл. 3 от договора е посочено, че  погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема  и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора.

В договора  е посочена банкова сметка ***.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е  посочило, че кредиторът е отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 1000.00 лева и закупуването на застраховка в размер на 108.00 лева.  Сумата е преведена по лична сметка на ответника като от общия размер са прихвани 108.00 лева – застрахователна премия и 35.00 лева – такса ангажимент или чистата получена от ответника сума е 965.00 лева.

Вещото лице е посочило също, че ответника е направил 5 погасителни  вноски на стойност 394.30 лева. С тези вноски са погасени 249.54 лева от главницата, 144.76 лева от възнаградителната лихва.

Според заключението на вещото лице след плащането, направено на 19.10.2017г., няма други вноски по кредита. С приспадане на внесените суми задължението на ответника към 28.11.2018г. и към 10.04.2019г.  е: 858.46 лева – главница и 166.72 лева – договорна лихва.

Размерът на лихвата за забава  е 77.50 лева за периода от 20.12.2017г. до 09.11.2018г. 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск по чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ.  Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. От доказателствата, се установява, че  на ответника е предадена заемната сума по договора и този факт е удостоверен с неговия подпис в договора От заключението на вещото лице, се установява, че ответника е извършил 5 плащания на обща стойност 394.30 лева. . Вещото лице е посочило начина на извършеното от кредитора разпределение на платената сума по пера като според това разпределение неплатената главница е в размер на 858.46 лева. Липсват данни за извършени други плащания по кредита от ответника.  Поради това за ищеца е възникнало правото и основанието да претендира заплащане на неплатената главница.

От договора е видно, че  между страните е била договорена възнаградителна лихва.

По правната си характеристика,  договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.

Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим  в Закона за потребителския кредит. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е  посочено, че ГПР, включващ и лихвите съгласно ал. 1,  не  може да  бъде по-висок  от  пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във  валута, определена с постановление на Министерския съвет, което на практика е ограничаване на волята на страните с императивни правила на закона.  В случая, договорната лихва  не надвишава посочения по-горе размер на законната лихва.  Според заключението на вещото лице дължимата възнаградителна лихва е в размер на 166.72 лева.

Основателна се явява претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху непогасената главница по кредита. В  чл. 5 от договора е уговорено заплащане на обезщетение за забава при просрочие от страна на кредитополучателя, което е в размер на законната лихва  за периода на забавата. Според заключението на вещото лице,  лихвата за забава е в размер на 77.57 лева  за периода от 20.12.2017г. до 09.11.2018г.                                                                 

От приложеното ч.гр.д. № 3013/2018г. по описа на ВРС, се установява, че ищецът е направил разноски по заповедното производство в размер на 25.00 лева за платена държавна такса, както и му е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.

Разноските в настоящото дело са: 125.00 лева за платена държавна такса,  100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, разноски за особен представител в размер на 300.00 лева и разноски за вещо лице в размер на 120.00 лева.

С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в  заповедното производство в общ размер от 75.00 лева и разноски в настоящото производство в общ размер от 645.00 лева.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***:  IBAN: ***, BIC: *** „Ситибанк Европа” АД, клон България.

 

Воден от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за установено, че БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител  притежава право на вземане  към А.Г.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** в размер на сумата от 858.46 лева – главница, сумата от 166.72 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017г. до 20.11.2018г., сумата от 77.50 лева, представляваща законна лихва за забава  за периода от  20.12.2017г. до 09.11.2018г. по Договор за потребителски кредит PLUS-14840252 от 09.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.11.2018г. до окончателното изплащане по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3013/2018г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА А.Г.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** да заплати на  БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител  сумата от 75.00 лева – разноски по заповедното производство за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.Г.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** да заплати на  БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител  разноски по настоящото производство в общ размер от 645.00 лева.

 

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е:

IBAN: ***, BIC: *** „Ситибанк Европа” АД, клон България.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: