РЕШЕНИЕ
№ 5160
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110162763 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.405 ал.1 от Кодекса за застраховането и чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите от ХР. Н. Н. (ищец) срещу „З. А. Б.“ АД (ответник).
Ищецът твърди, че на 30.07.2020г. е настъпило пътно-транспортно произшествие на
автомагистралата в района на гр.Стара Загора в посока гр.София, при което било увредено
МПС „М.“ с рег.№ ..... Посочва, че към датата на събитието автомобилът бил застрахован по
договор за застраховка „Каско на МПС“ при ответника, поради което застрахователят бил
уведомен за настъпилите щети за определяне и изплащане на обезщетение за покриването
им. Пояснява, че на 14.09.2020г. ответното дружество е изплатило застрахователно
обезщетение за вредите на застрахованата вещ в размер на 2761.00 лева, като плащането е
осъществено в полза на лизингополучателя по договор за лизинг с предмет процесното
МПС. Заявява, че дължимото обезщетение за отремонтиране на вредите възлизало на
17685.17 лева, поради което ответникът бил поканен да преразгледа решението си и
определи обезщетение в по-висок размер, което не се случило. Предвид изложените факти,
предявява иск по чл.405 КЗ за заплащане на сумата от 14924.17 лева (разликата между
дължимо обезщетение и платеното по щетата), ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 03.11.2021г., до окончателното плащане, както и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД
за заплащане на сумата 1716.28 лева – лихва за забава за периода 14.09.2020г. – 02.11.2021г.
Обосновава активната си процесуална легитимация с качеството си на цесионер.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва претенцията като недопустима, евентуално – неоснователна с
1
доводи, че правоимащ да получи застрахователното обезщетение по договора за
имуществено застраховане е лизингополучателя, но това право не може да преминава към
трето за лизинговото правоотношение лице, поради което договорът за цесия е
недействителен, евентуално – нищожен по чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД поради липса на предмет,
тъй като съществувавено на вземането е спорно. Оспорва причинно-следствената връзка на
вредите, чието обезщетяване се търси в производството, и настъпилото на 30.07.2020г.
ПТП, както и размера им. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
По силата на приетия договор за финансов лизинг № 8212/17.10.2016г.
лизингодателят „А. Л. Б.“ АД е придобил и отдал за ползване на лизингополучателя Д. П. А.
л.а. „М.“, за който не се спори, че е с рама ..... и ДК № ...... Договорът бил сключен с опция за
изкупуване. Съгласно т.3 от него лизингополучателят имал право да упражни правото си да
закупи лизинговата вещ, което право не може да му бъде отказано – т.20. Договорът
предвиждал задължително имуществено застраховане на вещта, както и задължение
вредите, причинени на автомобила при ПТП по време на действие на лизинговия договор,
да бъдат поправяни в сервиз на „Б. С. Р.“ ООД – т.34.2 от договора.
Видно от приета полица № .... от 2017г. лизинговата вещ била предмет на
имуществено застраховане „Каско на МПС“ с ответника „ЗАД А. Б.“ АД, като договорът
бил подписан от собственика на застрахованата вещ „А. Л. Б.“ АД. Договорът за застраховка
бил валиден за периода 14.02.2020г. – 13.02.2020г. и бил сключен за застрахователна сума
61153.00 евро, до който лимит застрахователят се задължавал да изплаща обезщетение при
настъпило застрахователно събитие – покрит риск по договора. С него се предвиждало още,
че при настъпило ПТП застрахованият бил длъжен да съобщи за това на ограните на пътната
полиция за съставяне на протокол за доказване на събитието, респ. да оформи с другия
водач двустранен констативен протокол, което било предвидено като предпоставка за
изплащане на обезщетение (т.9 от договора и т.54.1 от ОУ). Самото обезщетение се
определяло след оглед на автомобила и опис на щетите, като отстраняването им се
осъществявало по избран от застрахователя начин – с покриване на разходите за
отремонтирането на вещта в доверен сервиз на застрахователя – т.60 от ОУ, респ.
изплащане на обезщетение на собственика на застрахованата вещ до 15 дни от представяне
на необходимите документи, относимо към установяване размера на щетите – т.66 от ОУ.
Установява се от прието уведомление на лизингополучателя от 31.07.2020г., че
ответникът е бил известен за настъпило ПТП с лизинговия автомобил, управляван от Д. П.
А., при което докато се движел по АМ „Т.“ в посока гр.София и в района на Стара Загора
водачът се отклонил от платното за движение и самокатастрофирал в съществуващата на
място мантинела. Водачът е признал, че не е информирал органите на МВР за пътното
произшествие, поради което протокол не е бил съставян.
Приети са два броя описи на констатираните от застрахователя вреди по автомобила.
Приложени са три броя писма на ответника по образуваната при него щета № ..... С първите
2
две от 05.08.2020г. и от 21.08.2020г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетение за
вредите, тъй като не бил представен протокол за ПТП, съставен от органите на пътната
полиция. С писмо от 11.09.2020г. застрахователят отново е подчертал, че не са налице
предпоставки за изплащане на обезщетение, но определил и заявил готовност да заплати
такова в размер на 2760.95 лева. Видно от платежно нареждане от 14.09.2020г. ответникът е
заплатил тази сума по сметка на лизингополучателя Д. П. А.
В хода на делото е приложено свидетелство за регистрация на МПС, видно от което
собственик на процесния автомобил е Д. П. А., тъй като данните му са вписани в графа С 2.1
и 2.2, предназначена именно за отбелязване на това обстоятелство. Установява се от справка
относно съдържанието на свидетелството за регистрация, че при наличие на лице, което има
право да управлява автомобила, но не е негов собственик, неговите данни се вписват в графа
С 3.1, 3.2, 3.3.
Представен е договор за цесия от 26.02.2021г., с който Д. П. А. е прехвърлил на ХР.
Н. Н. вземането си за обезщетение срещу ответника, произтичащо от процесното ПТП,
ведно с дължимата върху него лихва за забава. Приложено е уведомление от цедента до
ответника за така извършената цесия, ведно с касов бон, удостоверяващ заплащане на
услугата за пренос на пратката на „Б. п.“ ЕАД от 13.04.2021г., като по делото не се спори, че
ответникът е уведомен за цесията.
След преценка на така установените факти, съдът намери следното от правна
страна:
Уважаването на предявения иск предполага доказване от ищеца на обстоятелството,
че е застрахован по договор за имуществено застраховане на лекия автомобил, претърпял
пътно-транспортно произшествие, което е застрахователно събитие по договора, вид и
размер на причинените вреди, както и причинната връзка между застрахователното събитие
и претендираните вреди, прехвърляне на вземането за обезщетение на ищеца. В тежест на
ответника е да докаже плащане на предявеното вземане.
Качеството застрахован по договор „Каско“ има собственикът на застрахованото
ППС. Собственик на л.а. „М.“ с рег.№ ..... за времето на действие на договора за
имуществено застраховане с ответника е „А. Л. Б.“ АД. Дружеството е закупило автомобила
въз основа на мандат от Д.П. А. и го е предоставило за ползване на същото лице, за което е
сключен договор за финансов лизинг. Същият предоставя възможност на
лизингополучателя да закупи вещта – предмет на договора, преди изтичане на срока на
договора – 17.10.2020г., но не по-късно от предаване на вещта. По делото не се твърди
упражняване от страна на лизингополучателя на потестативното му право да закупи вещта.
Същевременно обаче, видно от приложено удостоверение за регистрация на МПС,
представено в хода на процеса и след изтичане срока на договора за лизинг, собственик на
лизинговата вещ е вече Д. П. А. Свидетелството за регистрация на автомобила е официален
3
свидетелстващ документ. Той е доказателство относно съдържащите се в него изявления,
включително и относно собственика на съответното МПС (така в Решение № 213/21.01.2015
г. по т.д. № 4131/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.). Предвид изложеното, съдът приема,
че понастоящем собственик на автомобила е лизингополучателя по договора за финансов
лизинг Димитър Петков Атанасов, който е упражнил правото да закупи лизинговата вещ.
Застрахователното събитие е настъпило по време на действие на договора за
финансов лизинг. Разпоредбата на чл.384, ал.2 КЗ постановява, че лизингополучателят има
правата на застрахован и има право да получи обезщетение по застраховка на лизингово
имущество в случаите на финансов лизинг и когато премията по застрахователния договор е
платена от него, както е в настоящия случай. Т.е. лизингополучателят, който управлява
МПС по договор за финансов лизинг и който е заплатил застрахователните премии по
сключен от лизингодателя договор „Каско“, е активно легитимиран да предяви претенция
пред застрахователя за изплащане на вреди от ПТП, което събитие е покрит риск по
договора за застраховка, вкл. и да търси дължимото обезщетение по съдебен ред.
Следователно, активно легитимиран да търси и да получи обезщетение за вреди от
застрахователното събитие е бил лизингополучателя Димитър Петков Атанасов. Това следва
от посочените по-горе мотиви и не се оспорва от ответника. Напротив, последният е
заплатил определеното застрахователно обезщетение на 14.09.2020г. именно по банковата
сметка на лизингополучателя. Това право не се погасява с изгубване на качеството
лизингополучател, щом правото на обезщетение е възникнало по време на действие на
договора за лизинг, съответно договора за застраховка „Каско“. Ако определеното и
изплатено от застрахователя обезщетение е недостатъчно да покрие щетите, както се твърди,
то правоимащият застрахован може да ги претендира по съдебен ред на основание чл.405
КЗ. Аргумент за това е разпоредбата на чл.343 ТЗ, която вменява всички рискове от
случайното погиване и повреждане на вещта на лизингополучателя по договора за финансов
лизинг. На практика, това означава, че както лизингополучателят ще дължи лизинговото
възнаграждение на лизингодателя, дори ако лизинговата вещ погине, така нему ще се
дължат и всички обезщетения, които целят да покрият риска от това погиване, респ.
увреждане.
Към датата на предявяване на иска възникналото вече в полза на Д. П. А. вземане за
обезщетение по процесния застрахователен договор срещу ответника е било прехвърлено на
ищеца ХР. Н. Н.. Цесията индивидуализира прехвърленото вземане по начин, който прави
договора действителен. Прехвърлянето е надлежно съобщено на застрахователя с
уведомление, получено на 13.04.2021г. Ето защо, възражението на застрахователя, че
цесията не е породила действие, тъй като договорът е нищожен, понеже вземането още не е
било възникнало към 26.02.2021г., е неоснователен. Това че вземането е спорно, не прави
същото невъзникнало. Предвид изложеното, съдът намира, че носител на вземането за
обезщетение от застрахователния договор е именно ищецът. Същият няма и как да встъпи
като страна по договора за финансов лизинг, какъвто довод се излага от ответната страна,
тъй като този договор е с изтекъл срок към датата на цесията.
4
За установяване размера на вземането по делото е била приета съдебна
автотехническа експертиза, вещото лице по която е установило, че описаните от
застрахователя вреди по автомобила са в резултат на процесното ПТП. Стойността за
възстановяване на вредите, определена по средни пазарни цени към датата на събитието е
13411.46 лева (съобразно корекция в заключението, направена в открито заседание).
Стойността за възстановяване би била 17085.17 лева, ако автомобилът е бил гаранционен и
отремонтирането му е следвало да се извърши в официалния сервиз на марката – „Балкан
Стар“. По делото не са представени доказателства, че автомобилът е бил гаранционен към
датата на ПТП, към която същият е бил на повече от 3 години от пускането му в
експлоатация. Същевременно обаче, видно от договора за финансов лизинг, представен на
застрахователя при сключване на договора „Каско“, отремонтирането на автомобила е
следвало да се осъществява само в сервиз на „Б. С. Р.“ ООД. За ответника е било известно,
че предмет на застраховане е лизингов автомобил, за който поддържането и ремонтирането
му в официален сервиз на марката е било условие по договора. Именно при това условие е
сключил договора за застраховка, съответно е определил застрахователната сума и
застрахователните премии, за които не е спорно, че са били платени като насрещна
престация срещу задължението на ответника да репарира тези вреди по действителната им
стойност, в случая – по цени на сервиза. Такава е била стойността към датата на
застрахователното събитие. Ето защо, съдът намери, че дължимото по договора „Каско на
МПС“ обезщетение за вредите по процесния автомобил, нанесени при ПТП на 30.07.2020г.,
възлизат на 17085.17 лева, от които платени са били 2761.00 лева. Остатъкът до 14324.17
лева се явява дължим на ищеца. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба в съда – 03.11.2021г., до окончателното плащане. Като
последица от уважаване на главния иск, основателен се явява и искът за присъждане на
мораторна лихва за периода 14.09.2020г. – 02.11.2021г., който изчислен с помощта на лихвен
калкулатор на страницата на НАП възлиза на 1651.39 лева. За горницата над
претендираните размери за главница и за лихва, исковете следва да се отхвърлят.
Неоснователно е възражението на ответника, че обезщетение не се дължи, поради
липса на предпоставка за това – изготвен протокол за ПТП от органите на пътната полиция.
Протоколът не може да бъде предпоставка за плащане на обезщетението, след като в
нормативната уредба няма изискване към водачите да уведомяват пътна полиция при
произшествие с такъв характер – самокатастрофиране без пострадали лица, съответно да
изискват съставяне на протокол за него /чл.6 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и Информационния център към Гаранционния фонд/. Това изначава, че и компетентните
органи могат да не се явят за съставяне на такъв документ. Застрахователят може
единствено да предвиди намаляване на обезщетението при заявено искане за изплащане на
обезщетение от ПТП, за което органите на пътната полиция не са били уведомени, но такова
основание не е предвидено по процесната полица. Самото произшествие в случая не се
оспорва от ответника. Напротив, платил е обезщетение по договора. Плащането
5
представлява признание на обстоятелството, че е настъпило събитие, вредите от което са
покрит риск по договора. Отбелязването в писмо от 11.09.2020г., че се плаща обезщетение
при компромис не опровергава горния извод на съда. Плащането на застрахователно
обезщетение в изпълнение на застрахователен договор е винаги каузално. Вредите са
установени при оглед от застрахователя. Същите са в причинно-следствена връзка със
събитието. Ето защо, обезщетение за тях се дължи.
По разноските
При този изход на спора по делото, отговорността за разноските се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Сторените от ищеца разноски по делото са в общ размер от 1015.62 лева, от които
665.62 лева държавна такса и 350.00 лева депозит за вещо лице. От тях в тежест на
ответника се възлага сумата от 975.00 лева, съобразно уважената част от исковата
претенция.
Направените от ответника разходи са в размер на 1596.00 лева – реално заплатено
адвокатско възнаграждение. От тях в тежест на ищеца се възлага сумата от 63.84 лева,
съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Ищецът в производството е бил представляван от адвокат Ю.П. Д. при условията на
чл.38 ЗА, при които е подписан и договора за правна помощ. Дължимото се възнаграждение
по предявените искове по НМРАВ и съобразно цената на исковете е 1327.87 лева, от които
977.73 лев по иска по чл.405 КЗ и 350.14 лева по иска по чл.86 ЗЗД. От тях ищецът следва
да заплати сумата от 1274.76 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З. А. Б.“ АД, ЕИК .......(чрез адв.СТ. М.), да заплати на ХР. Н. Н., ЕГН
**********, (чрез адв.Ю.Д.), следните суми:
на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ - сумата 14324.17 лева –застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ за лек
автомобил „М.“ с рег.№ ..... за вреди от ПТП, настъпило на 30.07.2020г. на АМ Тракия
в района на гр.Стара Загора и в посока гр.София, които вреди са покрит риск по
договора за застраховка с ответника по полица № . от 2017г., ведно със за.....конната
лихва от 03.11.2021г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над присъдения до пълния предявен размер от 14924.17 лева, като неоснователен;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 1651.39 лева – лихва за забава за периода
6
14.09.2020г. – 02.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до
пълния предявен размер от 1716.28 лева, като неоснователен;
на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата 975.00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38 ЗА, „З. А. Б.“ АД, ЕИК ..... да заплати
на адвокат Ю.П. Д., . сумата 1274.76 лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото от
него безплатно процесуално представителство на ответника по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ХР. Н. Н., ЕГН **********, .. да заплати на
„З. А.Б.“ АД, ЕИК ..... сумата 63.84 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7