Решение по дело №1794/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1584
Дата: 15 август 2019 г. (в сила от 6 март 2020 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20193110201794
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 април 2019 г.

Съдържание на акта

      Р Е Ш Е Н И Е

 

      №…………………… /15.08.2019 г., гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:            

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                           

  с участието на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1794 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на „Е.А.П.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. П.П. *** срещу Наказателно постановление № 03 – 010133 от 16.08.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда във вр. с чл. 85, ал. 4 във вр. с чл. 81а, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева (пет хиляди лева) за това, че на 12.06.2018 г. в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, дружеството „Е.А.П.“ ЕООД е изпратило лицето М.М.  К. , с ЕГН: **********, на длъжност „продавач – консултант“ по трудов договор № 015/ 12.06.2018 г. в обект: магазин за продажба на промишлени стоки, намиращ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, до хотел „Калиакра“, стопанисван от „Калиакра Принт“ ЕООД за извършване на работа от работници и служители на „Е.А.П.“ ЕООД в полза на „Калиакра Принт“ ЕООД, като при проверката на документи е представен договор за предоставяне на персонал, сключен между „Е.А.П.“ ЕООД и „Калиакра Принт“ ЕООД за осигуряване функционираното на цитирания търговски обект, чрез предоставяне на персонал от страна на „Е.А.П.“ ЕООД, като задълженията на „Е.А.П.“ ЕООД са да предостави служители, с които има действащи трудови правоотношения и които ще полагат труд в полза на „Калиакра Принт“ ЕООД, т.е. „Е.А.П.“ ЕООД осъществява дейност като предприятие, което осигурява временна работа, а задълженията на „Калиакра Принт“ ЕООД са да определя стопанските цели и начина на извършване на дейността, като предосатвя средства и информация за осъществяване на дейността, т.е. като предприятие ползвател, като видно от обясненията на упълномощено лице, „Е.А.П.“ ЕООД отдава под наем персонал под наем, въз основа на цитирания договор, начислява и заплаща заплатите, а „Калиакра Принт“ ЕООД стопанисва търговския обект, определя необходимия персонал и го изисква от „Е.А.П.“ ЕООД. При справка в публичния регистър на Агенцията по заетостта се установява, че дружеството „Е.А.П.“ ЕООД, осигуряващо временна работа, няма регистрация в Агенцията по заетостта за осъществяване на тази дейност – нарушение на чл. 74е, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта във вр. с чл. 107р, ал. 7 от Кодекса на труда.

          Дружеството – жалбоподател ‚Е.А.П.“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място навежда твърдения, че съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не съдържат всички изискуеми реквизити, изброени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, изразяващи се в липса на ясно и точно описание на нарушението, за което е ангажирана административно – наакзателната отговорност на дружеството. Също така се акцентира във въззивната жалба, че не е отчетено от страна на административно – наакзващия орган, че де факто, дружествата „Е.А.П.“ ЕООД и „Калиакра Принт“ ЕООД са свързани дружества, доколкото собственик на капитала им и техен управител е едно и също лице. Ето защо според дружеството не се налага, за да осъществява дейността си „Е.А.П.“ ЕООД да е било регистрирано в Агенцията по заетостта. Оспорва се материалната компетентност на Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна да издава наказателни постановления, както и се посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 107р, ал. 2 от Кодекса на труда, общия брой на работниците/служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа в предприятие ползвател, не може да бъде повече от 30 на сто от общия брой на работещите при него работници и служители, който въпрос според дружеството – жалбоподател въобще не е бил изследван от административно – наказващия орган. Излага своите аргументи в подкрепа на становището за приложимост на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН. Поради гореизложените аргументи моли за отмяна на наказателното постановление.

          В проведеното на 17.06.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1794 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Е.А.П.“ ЕООД не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество.

          В проведеното на 17.06.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1794 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Дарина Ошавкова, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, поставяйки акцент в своята пледоария, че независимо от факта, че собственик на капитала на двете дружества „Е.А.П.“ ЕООД и „Калиакра Принт“ ЕООД е едно и също лице, в крайна сметка това са два отделни частноправни субекта и е следвало дружеството „Е.А.П.“ ЕООД да се регистрира в Агенцията по заетостта преди да започне да упражнява дейност по отдаване под наем на персонал.

         

          От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

          На 12.06.2018 г. в гр. Варна бил сключен трудов договор № 015 между „Е.А.П.“ ЕООД в качеството на работодател и лицето М.М. К. в качеството на работник/ служител, по силата на който контракт К.  се съгласявал да изпълнява трудовите функции на „продавач – консултант“ с код по НКПД: 52232001 срещу трудово възнаграждение в размер на 566 лева месечно.

          На същата дата бил сключен договор за предоставяне на персонал между дружеството „Ей Ар Принтинг“ ЕООД в качеството на наемодател и дружеството „Калиакра Принт“ ЕООД в качеството на наемател, по силата на който „Е.А.П.“ ЕООД поело задължение да предостави срещу възнаграждение служители, с които има сключен трудов договор да полагат труд в полза на „Калиакра Принт“ ЕООД в магазин за продажба на промишлени стоки, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, крайбрежната алея до хотел „Калиакра“.

          На 03.07.2018 г. св. Р.Н.П. – гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна извършила проверка по спазване на трудовото законодателство в обекта, стопанисван от „Калиакра Принт“ ЕООД, находящ се в к.к. „Златни пясъци“, на крайбрежната алея до хотел „Калиакра“, като установила, че в него полага труд лицето М.М.  К. .

          Св. П. констатирала, че между работника/служителя К.  и „Е.А.П.“ ЕООД е налице трудов договор, като също така установила, че К.  полага труд в полза на „Калиакра Принт“ ЕООД, в стопанисвания от „Калиакра Принт“ ЕООД търговски обект по силата на договора от 12.06.2018 г. за предоставяне на персонал между дружеството „Ей Ар Принтинг“ ЕООД в качеството на наемодател и дружеството „Калиакра Принт“ ЕООД в качеството на наемател.

          Св. П. установила, че дружеството „Е.А.П.“ ЕООД няма регистрация в Агенцията по заетостта като предпритие, което осигурява временна работа, поради което и приела, че със своето поведение, дружеството „Е.А.П.“ ЕООД е извършило нарушение на чл. 74е, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта във вр. с чл. 107р, ал. 7 от Кодекса на труда и на 03.08.2018 г. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочените нормативни разпоредби.

          В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 16.08.2018 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда във вр. с чл. 85, ал. 4 във вр. с чл. 81а, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта, наложил на въззивното дружество „Е.А.П.“ ЕООД „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 74е, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта във вр. с чл. 107р, ал. 7 от Кодекса на труда.

 

          По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

          Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

           Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните причини:

           На първо място съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.

          На практика липсва спор между страните по отношение фактите, установени в хода на административно – наказателното и съдебното прозиводство, доколкото възраженията на дружеството срещу законосъобразността на наказателното постановление са изцяло от правно естество.

          Все пак за прецизност, съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира показанията на гл. инспектор Р.Н.П., която подробно разказа за своите констатации за отношенията между „Е.А.П.“ ЕООД, „Калиакра Принт“ ЕООД и лицето М.М.  К. , още повече, че тези отношения се извличат и от представените писмени доказателства и съвсем конкретно двата контракта от 12.06.2018 г. (трудов договор № 015 между „Е.А.П.“ ЕООД в качеството на работодател и лицето М.М. К. в качеството на работник/ служител и договор за предоставяне на персонал между дружеството „Ей Ар Принтинг“ ЕООД в качеството на наемодател и дружеството „Калиакра Принт“ ЕООД в качеството на наемател).

          Задълженията на двете страни – „Е.А.П.“ ЕООД и „Калиакра Принт“ ЕООД по договора според съда ги определят като предприетие, осигуряващо временна работа и предприятие ползвател, съгласно разпоредбите на т. 39 от пар. 1 на Закона за насърчаване на заетостта във вр. пар. 1 , т. 17 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда и съответно т. 40 от пар. 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта във вр. с пар. 1, т. 18 на Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.

               По силата на легалната дефиниция „Предприятие, което осигурява временна работа“ е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта, а „предприятие ползвател“ е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и контрол се изпълнява възложена от него работа от работник или служител, изпратен от предприятие, което осигурява временна работа.

          В случая от клаузите на представения договор за предоставяне на персонал се извлича качеството „предприятие, което осигурява временна работа“ по отношение „Е.А.П.“ ЕООД.

          Нещо повече – дружеството „Е.А.П.“ ЕООД в нито един момент от образуването на административно – наказателното производство и в хода на съдебното производство не оспорва това свое качество, а признава, че предоставя персонал под наем срещу възнаграждение, макар и само на едно дружество.

          Липсва спор между страните, че „Е.А.П.“ ЕООД няма регистрация в Агенцията по заетостта за упражняване на подобна дейност, поради което и според съда съвсем правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност. Разпоредбата на чл. 74е, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта предвижда, че дейността по осигуряване на временна работа се осъществява въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта, а от събраните доказателства се установи, че дружеството „Е.А.П.“ ЕООД е осигурявало временна работа, без подобна регистрация, очевидно в нарушение на чл. 74е, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта.

 

          По отношение конкретните възражения на въззивното дружество срещу законосъобразността на наказателното постановление.

          Напълно иррелевантен е факта, че капитала на дружествата „Е.А.П.“ ЕООД и „Калиакра Принт“ ЕООД е собственост на едно и също физическо лице – г-н. Г.Ив.Й. , който и е управител на двете дружества. В крайна сметка двете дружества са отделни и съвсем самостоятелни частноправни субекти, поради което и е следвало „Е.А.П.“ ЕООД първо да се регистрира в Агенцията по заетостта и едва след това да пристъпи към дейност под отдаване на персонал под наем, макар и на дружество с идентичен законен представител.

          Според съда нарушението е описано ясно, с всички свои съставомерни белези. Единствено като грешка, вероятно техническа, е изписано в обстоятелствената част на наказателното постановление, че проверката по работни места е проведена на 03.06.2018 г., което в действителност не е вярно, а същата се е случила на 03.07.2018 г., но това обстоятелство не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, още повече такова в степен да изисква отмяна на наказателното постановление. Няма как да не направи впечатление бланкетността в твърдението за нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като самото дружество не посочва конкретно кои реквизити на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, според него, липсват.

          Приложената към преписката Заповед № 0280 от 03.08.2010 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ гр. Варна удостоверява материалната компетентност на Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна да издава наказателни постановления, поради което и съдът намира възражението на въззивното дружество в тази посока за неоснователно.

          Разпоредбата на  чл. 107р, ал. 2 от Кодекса на труда в случая е иррелевантна, тъй като отговорността на дружеството „Е.А.П.“ ЕООД въобще не е ангажирана за подобно нарушение, поради което и съдът не вижда смисъл да се изследва въпроса за числеността на персонала, който е изпратен под наем в „Калиакра Принт“ ЕООД.

          Според съда не са налице основания за приложимостта на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, доколкото не са налице някакви факти и обстоятелства, които да обосноват занижена обществена опасност на нарушението. Още повече, че от изготвените протоколи от св. П. се установява, че „Е.А.П.“ ЕООД е изпратило повече от един работник/служител по договора си с „Калиакра Принт“ ЕООД, което неминуемо повишава обществената опасност на дружеството и обосновава позицията за неприложимост на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, макар и отговорността на дружеството да е ангажирана само за договора касаещ лицето М.М.  К. . А и разпоредбата на чл. 74е от Закона за насърчаване на заетостта въвежда няколко изисквания към предприятията, осигуряващи временна работа за да бъдат регистрирани, поради което и не може да се приеме, че регистрирането на дружеството в Агенцията по заетостта представлява едва ли не само една формалност.

          Наложеното административно наказание „имуществена санкция“ е фиксирано като твърд размер в разпоредбата на чл. 81а от Закона за насърчаване на заетостта, административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с него при индивидуализация на наказанието, поради което и пред съда не е поставен въпроса за евентуалната завишеност, респ. несправедливост на административното наказание.

          Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 010133 от 16.08.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03 – 010133 от 16.08.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „Е.А.П.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда във вр. с чл. 85, ал. 4 във вр. с чл. 81а, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева (пет хиляди лева) за нарушение на чл. 74е, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта във вр. с чл. 107р, ал. 7 от Кодекса на труда.

           Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: