ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 04.11.2019 г. гр. К.
К. РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито
съдебно заседание на 04.11.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Валентина Тодорова гражданско дело № 2946 по описа на РС-К.
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която
са предявени искове с правно основание
чл. 422, във вр. чл. 415 от ГПК от „С.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от С.И.С. – Изпълнителен Директор, чрез
пълномощника си юрисконсулт Б.Б.И.; телефон: ***;
електронна поща: ***против ЗК „М.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
Загора, представлявано от Д.Й.Х. - Председател.
След
като се запозна с изложеното в исковата молба, съдът намира следното:
РС-К. бил сезиран със заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „С.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** против ЗК „М.“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***. Съдът издал заповед № 1588 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК на 08.10.2017
г. за сумите: 1 154,44 лева /хиляда сто петдесет и четири лева и 44 ст./
главница; 107,44 лева лихва от 31.10.2018 г. до 30.09.2019 г.; законната лихва
за забава върху главницата, считано от 07.10.2019 г. до окончателното изплащане
на главницата; 75,24 лева разноски по делото, а именно – 25,24 лева държавна
такса и 50,00 юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез М.К.Г.-
домакин на 15.10.2019 година.
В законоустановения срок на 17.10.2019г. по чл. 414,
ал. 2 от ГПК е депозирано възражение от длъжника, представляван от М.К.Г.-
домакин, в което е посочил, че дължи
сумата на „С.“АД, но в момента председателят Д.Й.Х. бил в неизвестност вече от
два месеца и нямало кой да погаси тази сума.
С
разпореждане от 21.10.2019 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
иска за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. Съдът е указал за последиците при неизпълнение на указанията в
срок.
В
изпълнение указанията на съда, заявителят „С.“ АД, ЕИК *** е депозирало искова молба, с която са
предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК срещу длъжника по ч.гр.д. № *** по
описа на РС-К..
В т. 10а на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС е
посочено, че оспорване на вземането е налице при всяка изразена форма на
несъгласие с вземането по издадената заповед за изпълнение. За да настъпи
предвиденото в чл. 415, ал. 1 от ГПК действие на възражението, е необходимо
длъжникът действително да е оспорил съществуването на вземането на кредитора,
т. е. да е осъществена материалноправната защита срещу заповедта за изпълнение.
Липсата на изискване за обосноваване на възражението /изр. 2 на чл. 414, ал. 1 ГПК/ не променя извода за характера на възражението. В рамките на компетентността
на съда, пред който се подава възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, е да прецени
дали то е насочено срещу дълга и в този смисъл дали има характер на възражение
по смисъла на цитираната разпоредба. Тази преценка се дължи преди произнасяне
по въпроса дали е настъпило предвиденото от законодателя действие на
възражението, изразяващо се в блокиране изпълнителната сила на заповедта, или
същата е влязла в сила поради неподаване в срок на писмено възражение срещу
заповедта за изпълнение. /в този смисъл: Определение № 485/23.04.2018 г., ОС-Стара
Загора, търговско отделение, постановено по ч. т. д. № 1098/2018 г./.
Проверката за допустимост на предявения
установителен иск не означава проверка
на действията на заповедния съд, а извършване на задължителните действия на
исковия съд, вменени му от чл. 7, ал. 1 от ГПК.
Съдът, сезиран с установителния иск по чл. 422 от ГПК
намира, че в настоящия случай с подаденото възражение длъжникът не отрича, че
има задължение към заявителя, но в момента председателят Д.Й.Х. бил в неизвестност вече
от два месеца и нямало кой да погаси тази сума, поради което същото няма
характер на писмено възражение срещу заповедта. Указанията на заповедния съд по
чл. 415 от ГПК не водят до наличие на правен интерес за кредитора от
предявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК и не могат да обусловят
неговата допустимост.
На следващо място, по делото се установи, че възражението по чл. 414 от ГПК с вх. № 13225/17.10.2019
г. е подадено, както е описано във възражението, от М.К.Г.– домакин, която няма представителна
власт по отношение на кооперацията – длъжник и не е представила пълномощно, с
което да е упълномощена от председателя на ЗК
„М.“, *** да подава възражение от името и за сметка на кооперацията. Видно от служебно направената
справка от Търговския регистър за периода
от 10.06.2019г. до 24.10.2019г.
председател на ЗК „М.“, *** е Д.Й.Х.. Наличието на представителна власт е абсолютна
предпоставка за допустимостта на
извършените процесуални действия. Затова за наличността й съдът следи служебно.
Представителната власт трябва да бъде
доказана, но липсата й не е непоправима. Законът допуска извършените действия
да бъдат потвърдени като задължава съда да даде срок за това. Потвърждаването
заздравява с обратна сила потвърдените
действия, като им придава ефект
спрямо представлявания. Ако в дадения
срок извършените без представителна
власт действия не бъдат потвърдени, настъпват последиците от липсата на представителна власт, т. е действията, извършени без представителна
власт, се третират като неизвършени и
съдът не може да ги вземе предвид / чл.
101, ал.3 от ГПК/. Заповедният съд не е предоставил
възможност на длъжника да потвърди действията на М.К.Г.– домакин.
Ето защо следва изводът, че предявените установителни
искове по чл. 422 ГПК са недопустими,
поради което производството по делото ще
следва да бъде прекратено.
С оглед гореизложеното, РС – К.
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №
2946/2019 г. по описа
на РС-К..
Определението
подлежи на обжалване с въззивна частна жалба пред ОС-Стара Загора в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: