Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
23.07.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 3483 по описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20278222 от 16.12.2020 г. по гр.д. № 38027/2020 г. Софийски
районен съд, 72 състав, по предявените искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ признал за незаконно и отменил уволнението
на А.Н.Г., ЕГН **********, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ със заповед
№ 94/26.06.2020 г., издадена от „Ф.Ф.“ ЕООД, ЕИК *****; Възстановил ищцата
на заеманата до уволнението длъжност „медицински представител“ във „Ф.Ф.“ ЕООД,
ЕИК *****, и осъдил ответника да й заплати на основание чл. 225, ал. 1 КТ
обезщетение за оставането й без работа за периода от 08.07.2020 г. до 09.12.2020
г. вкл. в размер на 10 944.60 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
20.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил този иск за периода
от 10.12.2020 г. до 08.01.2021 г. и за разликата над 10 944.60 лв. до
претендираните 12 876 лв. Съобразно изхода на спора и по правилата, установени
в чл. 78 ГПК са разпределени разноските по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Ф.Ф.“ ЕООД, който го
обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност -
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В исковата молба ищцата твърдяла, че допълнително
споразумение № 520/04.10.2018 г. било недействително поради липса на
предварително писмено съгласие по чл. 67, ал. 3 КТ за превръщането на трудовото
правоотношение от безсрочно в срочно, и същевременно искала да бъде
възстановена на длъжността „медицински представител“, което според въззивника
съставлявало нередовност на исковата молба, препятстващо правото му на защита. Обявяването
на недействителността действало занапред, което означавало, че към момента на
прекратяването на трудовото правоотношение допълнителното споразумение било
валидно възникнало, вкл. относно клаузата за заместване, и било прекратено
законосъобразно като срочно. В нарушение на съдопроизводствените правила, и
като не взел предвид възраженията на ответника в отговора на исковата молба,
районният съд приел с доклада по делото, че исковата молба е редовна, което
оставило предмета на спора неизяснен и лишило ответника от възможността да
направи конкретни своевременни възражения за недобросъвестност на ищцата. При
всички случаи на обявяване на трудов договор за недействителен или на отделна
негова клауза съдът трябвало да изследва и въпроса за добросъвестността на
служителя, защото с нея били свързани важни последици. Районният съд не
случайно определил, че предмет на делото са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 КТ и изключил от предмета на спора предявения конститутивен иск за
обявяване на недействителност на клаузата за срок в допълнителното
споразумение, защото знаел, че обявяването на недействителността действа
занапред и не можело да повлияе върху законосъобразността на вече прекратеното
по силата на закона трудово правоотношение. Съдът правилно приел, че
допълнителното споразумение е валидно възникнало със съдържанието, с което е
подписано и че заместваният служител се е върнал на работа към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение. Неправилно обаче приел, че липсвало
съгласие на служителя по чл. 67, ал. 3 КТ и по тази причина трудовото
правоотношение не било възникнало като срочно, а прекратяването на основание
чл. 325, ал. 1 т. 5 КТ е незаконно. Неправилно приел клаузата за срок (по
заместване) за неприложима от момента на нейното възникване, т.е. с обратна
сила. Без да обяви клаузата за срок в допълнителното споразумение за
недействителна по правилата на КТ, съдът погрешно приел, че безсрочното трудово
правоотношение не е преминало в срочно такова. Изложеното от съда в мотивите,
че процесният договор следвало да се смята за сключен за неопределено време не
представлявало обявяване на клаузата за срок за недействителна, но се
използвало от съда за мотивиране незаконосъобразност на прекратяването на трудовото
правоотношение. За първи път с жалбата въззивникът релевира възражение за
недобросъвестност на ищцата при подписване на допълнителното споразумение при
твърдение, че същата знаела, че не притежава необходимото образование и
квалификация, но въпреки това подписала длъжностната си характеристика, в която
било посочено, че изискуемото образование е средно или висше със специалност
медицина или фармация или висше образование с природонаучна насоченост. Ако съдът
приеме добросъвестност на ищцата при подписване на допълнителното споразумение,
се позовавал на чл. 74, ал. 6 КТ вр. чл. 35 ЗЗД, като твърди, че с
изпълняването на споразумението в продължение на две години ищцата го била
потвърдила и не можела да иска обявяване на пълна или частична недействителност
с обратна сила сега, когато вече било прекратено по силата на закона на
основание, което се доказало, че е настъпило. Моли съда да отмени решението в
обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло
исковете. Претендира разноски за двете инстанции съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна А.Н.Г. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в атакуваните части
като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък
по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 315,
ал. 2 вр. чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед релевираните в жалбата непреклудирани доводи е правилно по
следните съображения:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 КТ.
От фактическа страна не е било спорно и по делото се установява, че въз
основа на трудов договор от 19.10.2006 г. между страните е съществувало безсрочно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при ответника първоначално
длъжността „манипулант“, а впоследствие въз основа на допълнително споразумение
от 02.05.2007 г. - длъжността „дилър“.
С допълнително споразумение от 04.10.2018 г. ищцата е преназначена на
длъжността „медицински представител“ със срок на изпитване 6 месеца, по
заместване на Ц.С.П., ЕГН **********. С допълнително споразумение от 02.04.2019
г. трудовото й възнаграждение е увеличено на 2 146 лв.
На 25.06.2020 г. заместваната от ищцата служителка Ц.П.депозирала до
работодателя заявление, че считано от 01.07.2020 г. преустановява ползването на
разрешения й отпуск по майчинство.
На 29.06.2020 г. на ищцата е връчено при отказ, удостоверен с подписите на
двама свидетели, уведомително писмо, съгласно което трудовото й правоотношение
ще бъде прекратено считано от 01.07.2020 г. поради завръщане на работа на
замествания служител.
Със заповед № 94/26.06.2020 г. работодателят прекратил трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ, поради завръщане
на замествания на работа, считано от 01.07.2020 г.
От приетите таблица за отчитане явяването на работа за м. юли 2020 г. и фиш
за работна заплата се установява, че заместваната от ищцата Ц.П.фактически се е
върнала на работа на 1, 2 и 3 юли 2020 г., след което е ползвала платен годишен
отпуск.
В първоинстанционното производство е отделено като безспорно
обстоятелството, че последно брутно трудово възнаграждение на ищцата е било в
размер на 2 146 лв. При извършена от районния съд констатация по трудовата
книжка на ищцата е установено, че след прекратяване на трудовия договор с
ответника на 01.07.2020 г. същата не е
работила по друго трудово правоотношение.
От правна страна: Процесното трудово правоотношение е било прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ – със завръщането на замествания
на работа. Това прекратително основание е приложимо за срочните трудови
договори, сключени при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ. Касае се до обективно,
безвиновно основание за прекратяване, което настъпва с факта на изтичане на
уговорения срок, от завръщане на замествания на работа.
Трудовият договор, сключен при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, е вид срочен трудов договор за
определяем срок, който се сключва за заместване на отсъстващ работник или
служител. Лицето, с което се сключва този договор поема изцяло изпълнението на
трудовите задължения на замествания и ползва на общо основание правата и
правомощията, които съответната длъжност съдържа. Срокът по трудовия договор за
заместване се определя от продължителността на отсъствието на работника или
служителя - титуляр на длъжността. В сключвания трудов договор за заместване
трябва изрично да бъде посочено името на титуляра на длъжността, за
заместването на който се сключва този трудов договор, както и факта, че този договор
се сключва до неговото завръщане на работа, които обстоятелства са особено важни,
защото изразяват клаузата „срок“ в договора, определят трудовата функция,
мястото на работата и създават типичното за неговото прекратяване основание
по чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ.
Пред настоящата инстанция не се спори, а и по делото се установява, че в
допълнителното споразумение от 04.10.2018 г. е посочено заместваното лице,
както и че последното се е завърнало на работа, считано от 01.07.2020 г.
Същевременно, съгласно императивната разпоредба на чл.
67, ал. 3 КТ, трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в
договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или
служителя, изразено писмено. Прилагането на ограничението за превръщането на
безсрочния в срочен трудов договор за определено време изисква наличието на следните
предпоставки: писмено изразено волеизявление на работника или служителя,
отправено до работодателя, което трябва ясно и безусловно да изразява волята му
за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор за определено време;
волеизявлението на работника и служителя трябва да предхожда по време
сключването на споразумението по чл. 119 КТ; същото трябва да е различно от споразумението
между страните по чл. 119 КТ, като то трябва да бъде отделно направено, а
не да се извлича от подписаното между работника и служителя споразумение
по чл. 119 КТ. С това изискване законодателят цели да
подчертае, че инициативата за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор
е на работника или служителя и той го желае доброволно. Освен документираното
съгласно изискванията на чл. 119 КТ споразумение за промяна на съдържанието на
трудовото правоотношение е необходимо и съставянето на отделен документ, който
да съдържа изричното желание на работника трудовият договор за неопределено
време да се промени в договор за определен срок (така цитираните и от районния
съд решение № 284/07.10.2011 г. по гр.д. № 1154/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение
№ 53/19.03.2014 г. по гр.д. № 2907/2013 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 545 от
13.01.2012 г. по гр. д. № 1512/2009 г., ІV ГО на ВКС). По изрично съгласие на
страните и безсрочният трудов договор може да се превърне в срочен, но при
наличието на особените предпоставки по чл. 67, ал. 3 и чл. 68 КТ. Това важи и в случаите, когато завареното трудово
правоотношение между страните е по безсрочен трудов договор, а работникът или
служителят бъде преназначен на нова длъжност със съществено различаваща се
трудова функция със срочен договор (в този смисъл решение № 259 от 09.10.2014
г. по гр. д. № 776/2014 г., ІV ГО на ВКС).
В случая по делото не се твърди и не се установява ищцата
да е подала изрична писмена молба, с която да е заявила желанието си за
трансформиране на трудовия договор от безсрочен в срочен такъв, която молба да
предхожда сключеното допълнителното споразумение по чл. 119 КТ.
Съобразно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 КТ, съгласно която трудов договор,
който противоречи на закона или го заобикаля е недействителен, следва да се приеме,
че клаузата за срок в допълнително споразумение № 520/04.10.2018 г. към трудовия
договор е недействителна. Предвид недействителността на клаузата,
допълнителното споразумение следва да се счита за безсрочно, което от своя
страна обуславя извод, че извършеното от работодателя уволнение на ищцата на
основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ е незаконно. Предявеният иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, съответно основателни
са и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 КТ, във връзка с които в жалбата няма наведени и конкретни
оплаквания.
Доводите в жалбата въззивният съд намира за
неоснователни. В исковата молба ищцата е обосновала твърденията си за
недействителност именно с преобразуването с допълнителното споразумение на
трудовото правоотношение от безсрочно в срочно при липса на нейно изрично
съгласие съгласно чл. 67, ал. 3 КТ, поради което с доклада по делото
първостепенният съд правилно е приел, че тези твърдения касаят само клаузата за
срок. Не е била налице твърдяната нередовност на исковата молба, а ответникът е
могъл и при твърдения за недействителност на цялото споразумение да релевира
възражение за недобросъвестност на ищцата, което не е направил. Поради това
заявеното за първи път с въззивната жалба възражение в този смисъл е
преклудирано и не следва да се обсъжда. Същевременно добросъвестността на
работника или служителя по чл. 75 КТ се предполага, а ответникът нито е
твърдял недобросъвестност, нито е ангажирал доказателства за такава.
С отделен иск за прогласяване недействителност на
допълнителното споразумение или на клауза от него съдът не е бил сезиран, като
безспорна е практиката на ВКС (решение № 117/11.04.2011 г. по гр. дело № 525/2010 г., ІV ГО, решение № 581/10.12.2010 г. по гр. дело № 869/2009 г., ІV ГО,
решение № 650/17.11.2010 г. по гр. дело № 1573/2008 г., ІІІ ГО, решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г., ІV ГО, решение № 218/05.07.2011 г. по гр. дело № 775/2010 г., ІІІ ГО
и др.), че недействителността на трудов договор (респ. на отделна клауза от
него) може да се предяви с отделен иск, включително инцидентен установителен
иск, както и с възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен
от него трудов спор за незаконно уволнение, за трудово възнаграждение или
обезщетение.
Неоснователни са и доводите, че предвид действието на
недействителността занапред процесното трудово правоотношение било
законосъобразно прекратено. Обявяването на недействителността по чл. 74 КТ няма ректроактивно действие, важи
само занапред, като при добросъвестност на работника или служителя при
сключването на трудовия договор до обявяването на недействителността по съдебен
ред (чрез иск или възражение) поражда правни последици по силата на фикцията
по чл. 75, ал. 1 КТ. Правните последици, породени от
законово установената фикция, се отнасят до реализирането на правата и
задълженията по трудовия договор, чиято недействителност може да има различен обхват,
съответно да бъде пълна или частична. При установена частична недействителност,
обхващаща клауза на трудов договор, превръщаща безсрочно трудово правоотношение
в срочно без изрично съгласие за това по чл. 67, ал. 3 КТ, действието на
фикцията по чл. 75, ал. 1 КТ дава възможност за упражняване на
правото на уволнение, тъй като трудовото правоотношение е валидно до обявяване
на недействителността, но не санира констатирания порок, защото последиците й
имат за предмет изпълнението на правоотношението, а не конкретната клауза. Поради
това при прекратено трудово правоотношение обявяването на недействителността на
трудов договор или на отделна негова клауза има преюдициално значение за
законосъобразността на уволнението, когато сезирането е в предвидените от
закона преклузивни процесуални срокове, както е в случая. Приложението на
фикцията по чл. 75, ал. 1 КТ обаче няма за правен резултат
запазването на недействителната клауза, както се поддържа от въззивника. По
тези съображения и разпоредбата на чл. 74, ал. 6 КТ в случая е неприложима.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните
части.
При този изход и изричната претенция, разноски за
настоящата инстанция се следват на въззиваемата. Доказано направените такива са
в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие от
12.01.2021 г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20278222 от 16.12.2020 г., постановено по гр.д. № 38027/2020 г. на
Софийски районен съд, 72 състав в
обжалваните части, с които по предявените искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ е признато за незаконно и
отменено уволнението на А.Н.Г., ЕГН **********, извършено на основание чл. 325,
ал. 1, т. 5 КТ със заповед № 94/26.06.2020 г., издадена от законни
представители на „Ф.Ф.“ ЕООД, ЕИК *****, ищцата е възстановена на
заеманата до уволнението длъжност „медицински представител“ във „Ф.Ф.“ ЕООД, ЕИК *****,
и ответникът е осъден да й заплати на основание чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение
за оставането й без работа за периода от 08.07.2020 г. до 09.12.2020 г. вкл. в
размер на 10 944.60 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
20.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ф.Ф.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.Н.Г., ЕГН **********, на
основание чл. 78 ГПК сумата 600 лв. (шестстотин лева), представляваща разноски
за въззивното производство.
В необжалваната отхвърлителна част решението по гр.д. № 38027/2020 г. на
Софийски районен съд, 72 състав е влязло в сила.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.