РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. Враца, 20.02.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, първи състав, в публично заседание на 06.12.2023
г. /шести декември две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря Даниела Ванчикова и с участието
на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия Житарска адм.
дело № 335 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. чл. 83, ал. 6 ЗОБВВПИ.
Образувано е по жалба
на В.М. ***, против Решение рег. № 300000-2704/21.04.2023
г. на ЗА Началник РУ – Мездра към ОДМВР- Враца, с което на същия е отказано
издаването на разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана.
В жалбата са изложени
твърдения, че оспореното решение е нищожно, издадено от некомпетентен орган.
Твърди се и незаконосъобразност на същото, поради постановяването му при груби
нарушения на процесуалните правила, тъй като административният орган се е
произнесъл предварително с постановения отказ, без да изпълни задълженията си по
чл. 35 от АПК, като не е изяснил фактите и обстоятелствата по преписката и не е
събрал и обсъдил доказателствата и възраженията. Релевират се доводи и за
немотивираност и необоснованост на оспорения акт, поради неизлагането на
фактически и правни основания за издаването му. Жалбоподателят посочва, че е
имал издадено такова разрешение в продължение на 20 г., през които непрекъснато
е продължаван /удължаван/ срока му. Твърди, че обстоятелствата, въз основа на
които е било преценено, че отговаря на изискванията на ЗОБВВПИ не са променени
и понастоящем, поради което отказът да се преиздаде разрешителното е
неоснователен. Сочи, че е представил изискуемите по закон документи, както и
доказателства в подкрепа на изложените причини, обосноваващи необходимост от
носене на оръжие за самоотбрана и защита на имуществените си и лични интереси,
както и тези на семейството му. Иска се отмяна на оспореното решение, като
неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
В съдебно заседание и
представено по делото писмено становище, жалбоподателят, поддържа жалбата по
изложените в нея съображения.
Ответникът - Началник РУ – Мездра към
ОДМВР – Враца, редовно призован не се представлява в с.з. и не изразява
становище по жалбата.
Представителят на ОП
– Враца дава алтернативно становище. Ако се приеме, че с писмото по чл. 26 от АПК, с което жалбоподателят е уведомен за откриване на производството е
постановен предварителен отказ, то на този етап от производството това би
поставило под съмнение безпристрастността на органа, което ограничава правата
на заявителя и представлява съществено процесуално нарушение. Алтернативно, ако
се приеме, че в случая не се касае за такова съществено нарушение на
процесуалните правила, а е налице уведомяване на оспорващия, за предприемане на
необходимите мерки и представяне на доказателства по смисъла на чл. 35 от АПК,
то жалбата и неоснователна. С оглед обстоятелството, че тежестта на доказване
за необходимостта от носене на оръжие е на заявителя и то за лична защита и
защита на личното имущество, същият следва да докаже не предполагаема, а
потенциална възможност за такова посегателство, но в скорошен план.
Представените от оспорващия доказателства са за предходен период от време, като
същия смесва хипотезите за „търговска“ и „лична“ охрана. В този случай намира,
че решението е законосъобразно и жалбата следва да се остави без уважение.
В настоящото
производство по искане на оспорващия са допуснати свидетелски показания, чрез
разпит на свидетеля ***. – *на оспорващия.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства и във връзка с
доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е депозирана
в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 АПК, от надлежна страна -
адресат на акта и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Административното
производство е започнало във връзка с подадено
от жалбоподателя В.М. заявление до Началника на РУ – Мездра към ОДМВР –
Враца рег. № 300000-4703/17.11.2021 г.,
с което е поискано издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно
огнестрелно оръжие за самоотбрана. Към заявлението са приложени необходимите
писмени документи, а именно: Декларация по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ;
Свидетелство за съдимост рег. № 1373 от 28.10.2021 г., от което е видно, че
лицето ***; Удостоверение изх. № 5561-ТОМ-611 от 28.10.2021 г. на РП - Враца
удостоверяващо, че срещу лицето няма обвинения по неприключени наказателни
производства; Медицинско удостоверение за притежание на оръжие № **********/02.11.2021
г.; Служебна бележка изх. № 2187/02.11.2021 г. за проведена учебна стрелба в
стрелбищен комплекс с пистолет АРКУС; Служебна бележка изх. № 2188/02.11.2021
г. за проведена учебна стрелба с пистолет МАРГОЛИН; Удостоверение за годност за
употреба на огнестрелно оръжие изх. № 516/02.11.2021 г.; копие на Разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, валидно до 24.11.2021 г. и
копие на лична карта.
Във връзка с подаденото заявление и направеното искане е образувана преписка
вх. № 300000-4703/2021 г. по описа на РУ - Мездра, въз основа на която с Докладна
записка с рег. № 300р-13110/19.11.2021
г., изготвена от мл. ПИ „КОС“ ** е предложено, преписката да бъде възложена на
ПИ и ОР по местоживеене на лицето, за извършване на проверка и изготвяне на
справка с мнение да бъде издадено разрешение или направен отказ за издаване. За
извършената проверка са изготвени две справки от полицейски служители в РУ – Мездра,
в които е посочено, че заявителят е завършил средно образование и към момента е
*. Не е укривал доходи, печалби, имущества и сделки с тях. ………………………., няма
повдигнати обвинения и заведени следствени дела. Няма данни … .. и не се води
на учет в …. Няма данни да злоупотребява с алкохол и употреба на наркотични и
психотропни вещества и през последните три години не са му налагани мерки за
защита по ЗЗДН, не поддържа контакти с лица от криминалния контингент, не е
избухлив и се ползва с добро име сред обществото. Притежава необходимите
условия съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси съгласно изискванията на
ЗОБВВПИ. Като краен извод и в двете справки е отразено, че лицето в заявлението
не посочва основателна причина за притежание на късо огнестрелно оръжие за
самоотбрана и е предложено да не бъде издадено разрешително за носене,
съхранение и употреба на такова на основание чл. 76 от ЗОБВВПИ.
Към преписката е приложено и Становище на назначена със заповед на
Началника на РУ – Мездра комисия, в състав от председател и двама членове, от
което се установява, че след запознаване с документите и изготвените справки по
преписката, всички членове на комисията са предложили да се откаже исканото
разрешение.
Със съобщение рег. № 300000-145/11.01.2022 г. на Началника на РУ – Мездра,
жалбоподателят е уведомен, че в нарушение на разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т.
10 от ЗОБВВПИ в подаденото от него заявление на са посочени конкретни мотиви за
необходимостта от притежаване и употреба на огнестрелно оръжие, поради което е
започнало производство по отказ и на същия е даден пет дневен срок да представи
писмени възражения и доказателства. Във вр. с изпратеното съобщение от
жалбоподателя е депозирано писмено възражение до Началника на РУ - Мездра рег.
№ 30000-560/04.02.2022г., в което посочва, че има разрешително за носене и
съхранение на огнестрелно оръжие от 1994 г. Оттогава многократно го е
подновявал и към настоящия момент отговаря на всички законови изисквания да му
бъде подновено исканото разрешително. Оръжието му е необходимо за лична
самоохрана и охрана на семейството му и семейното имущество. Живее в .., където
от едната страна няма жилищни имоти и е зле осветено. ……………………………. В годините
многократно са ……………….. Имайки предвид, че вечер е обезлюдено, зле осветено и
лесно могат да бъдат нападнати от криминални лица е поискал издаването на
първоначалното разрешително и към настоящия момент нищо не се е променило. Към
възражението оспорващия е приложил копия от удостоверения за регистрация на
търговските обекти и справка за актуално състояние от ТР.
Въз основа на направеното искане, депозираното възражение и събраните доказателства
по образуваната преписка, на основание чл. 83, ал. 5 вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ Началникът на
РУ – Мездра е издал Решение рег. № 300000-2182/12.05.2022 г., с което е
отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно
оръжие и боеприпаси за самоотбрана на жалбоподателя В.М.. За да постанови
отказа, адм. орган е приел, че искането е придружено от изискуемите по закон
документи, но при липсата на данни в РУ – Мездра за конкретни посегателства
против личността или имуществото на заявителя или неговото семейство не може да
се направи извод за необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие за
самоотбрана. Посочено е, че в тежест на лицето е доказването на основателна
причина, което е и задължителен елемент на искането за издаване на разрешение
на физическо лице по чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ.
Решението за отказ е обжалвано пред Административен съд – Враца, който с
Решение № 314 от 28.09.2022 г., постановено по адм. дело № 433/2022 г. го е
отменил, като постановено при съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
несъобразяване от страна на органа с разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ
/липса на конкретни указания за отстраняване на нередовностите/, а преписката е
върната за ново произнасяне, при съблюдаване на процесуалните правила.
В изпълнение на дадените от съда указания при
първото разглеждане на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ, със Съобщение рег. № 300000-908/06.02.2023 г. /л. 21/, органът е
предоставил на жалбоподателя 30 дневен срок, в който да представи допълнителни
доказателства или изложи факти, обосноваващи основателна причина за
самоотбрана. Вместо това, последният в две последователни Становища вх. №
300000-375/16.01.2023г. и вх. № 300000-1722/13.03.2023г. изразява несъгласието
и дори възмущението си от възприетото административно решение, прави искане за отвод
на длъжностните лица, ангажирани с проверката на заявлението му, без да посочва
факти или обстоятелства, които да пораждат съмнения в безпристрастността им и
посочва същите причини за заявеното оръжие, които вече са възприети от органа,
като неоснователни.
С оглед нормативното
предписание на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ и при липсата на
доказателства, обосноваващи по несъмнен начин необходимост и наличие на
основателна причина за М. от издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно
оръжие за самоотбрана, административният орган е издал оспореното в настоящото
производство Решение № 300000-2704/21.04.2023г., с което е отказано издаването
на разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие
и боеприпаси за самоотбрана на В.М. ***.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото съдът, прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл.168, ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на
оспорения АА на
всички основания по чл. 146 АПК, а именно дали актът е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, спазени ли са
административно производствените правила и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен
ли е с целта на закона.
Оспорения АА е
издаден от материално и териториално компетентен орган, в случая
Началникът РУ – Мездра към ОДМВР – Враца по постоянен адрес на заявителя
( чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ)
и в кръга на предоставените му от закона правомощия – чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ. От представената по
делото Заповед № 369з-1004/12.04.2023 г. на Директора на ОДМВР – Враца, се
установява, че за времето от 08:30 ч. на 18.04.2023 г. до 8:30 ч. на 02.05.2023
г. * *** – Началник на група „Криминална полиция“ към РУ – Мездра при ОДМВР –
Враца е определен да замества Началника на РУ – Мездра, като изпълнява всички
функции, права и задължения, произтичащи от длъжността. Оспореното решение е
издадено именно ** на 21.04.2023г., т.е. в периода, в който е разполагал с
правомощията на Началник РУ, с оглед на което доводите на жалбоподателя, че
органът не е компетентен да издаде този АА са неоснователни и лишени от
доказателствена опора.
Отказът за издаване на разрешение за късо огнестрелно оръжие е в писмена
форма, като е мотивиран съгласно изискването на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, след преценка на
всички факти и обстоятелства от значение за случая и съдържа необходимите
реквизити съгласно чл.59 от АПК. Въз основа на установеното от
фактическа страна органът е приел, че заявителят не е обосновал по несъмнен
начин необходимост от притежаването на огнестрелно оръжие за самоотбрана, като
същевременно се е позовал на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ,
въвеждаща липсата на основателна причина, като самостоятелно основание за
постановяване на отказ да се издаде разрешение. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК със Съобщение рег. № 300000-6539/06.12.2022 г., оспорващият е уведомен за
започнало административно производство по издаване на решение за отказ, като в
изпълнение на чл. 34, ал. 3 от АПК, му е осигурена възможност, за предоставяне
на допълнителни доказателства или излагане на факти, които да сочат за
наличието на основателна причина, за необходимостта от самоотбрана, включително
да посочи писмени възражения. По повод поискания от М. отвод на длъжностните
лица работещи по преписката, с нарочно писмо рег. № 300000-1856/17.03.2023 г.
/л. 17/, административният орган му е отговорил, че това искане е
неоснователно, тъй като не посочва никакви факти или обстоятелства, пораждащи
съмнения в обективността или евентуалната заинтересованост на тези служители от
изхода на производството.
Предвид изложеното жалбоподателят е имал възможност да участва в
производството, като представя факти, обстоятелства и доказателства в подкрепа
на твърденията му, поради което не са нарушени правата му и в производството по
издаване на постановения отказ не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Преценен за съответствие с приложимия материален закон, настоящият съдебен
състав намира, че оспореният отказ е съобразен и постановен при правилно
приложение на действащите материалноправни разпоредби.
Придобиването,
съхранението, носенето и употребата на взривни вещества, на оръжия, на
боеприпаси и на пиротехнически изделия са уредени в Глава пета на ЗОБВВПИ.
Разпоредбата на
чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ определя, че разрешения за придобиване, съхранение
и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават на
лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по
несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Цитираната разпоредба съдържа отрицателни предпоставки за издаване на разрешение за оръжие, които
важат при всички хипотези на искания за разрешаване на дейност по глава
четвърта от закона, вкл. и при подадено заявление по реда на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Обосноваването
на основателна причина от носене и
съхраняване на оръжие е въведено, като задължителен елемент на искането за
издаване на разрешение на физическо лице по чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ. С оглед посочените разпоредби
законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене
и употреба на оръжие е лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от
издаване на разрешението. Отсъствието само на това изискване е основание за
постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени
останалите критерии на закона, поради което възражението на жалбоподателят в
тази насока, че отговаря на изискванията за издаване на разрешение и е представил
всички необходими документи за това, като изтъква факта, че е вече е имал
такива разрешения, съответно преиздавани в годините са неоснователни. Административният
орган има задължение да събере доказателства за обстоятелствата по чл.76 ЗОБВВПИ, във вр. с чл.58, ал.1 от същия
закон, което е сторено в случая, но за него не съществува задължение да
провежда процедура по установяването на релевантните за издаването на
административния акт факти, да издирва доказателства за
обосноваване на причината за исканото разрешение, включително да събира данни
за наличието на необходимост от самоотбрана за заявителя. Органът служебно
изследва пригодността на заявителя да бъде субект на разрешение за
осъществяване на регламентираните в ЗОБВВПИ дейности, но не и твърдяната необходимост,
като правопораждащ юридически факт за това. Законът възлага в тежест на лицето, подало
искането за издаване на разрешение, да докаже необходимостта си от придобиване
на огнестрелното оръжие, а в случая необходимостта от носене на оръжие не е
установена от заявителя. Изложените твърдения в писменото възражение, че
многократно през годините жалбоподателят е ……………………………………….не са подкрепени с
доказателства. Напротив, от направената справка в РУ – Мездра не са установени
данни за конкретни ………………………….. От представеното по делото Постановление за
прекратяване на наказателно производство на РП – Мездра от 01.02.2019 г. се
установява, че ..по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК е .. В същия период /2002
г. – 2003 г./ …. От друга страна с изтъкване на обстоятелството, че извършва ……………………………..,
съгласно чл. 6, ал. 1 ЗОБВВПИ за служебни и граждански цели.
Съгласно чл.6, ал. 3 ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия в
зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за
служебни или за граждански цели. Физическите лица могат да придобиват
огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, които са посочени в чл.6, ал.3 ЗОБВВПИ. Те не могат да
придобиват оръжие за служебни цели, посочени в чл.6, ал.2 от ЗОБВВПИ, тъй като такива цели
имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и
извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде
водена по търговски начин.
Придобиването на оръжие за служебни цели и за граждански цели са две
различни възможности, които имат различен правен режим. Придобиване на
огнестрелно оръжие за служебни цели се разрешава на юридически лица и на
физически лица - търговци по смисъла на Търговския
закон, за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на
личността, както и за други разрешени дейности, т. е. за отбрана свързана с
трудовата дейност. За граждански цели огнестрелно оръжие с определени в ЗОБВВПИ
характеристики се придобива, за самоотбрана, ловни, спортни и културни нужди. Снабдяването с
огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл.6,
ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено
значими блага.
Изложените в жалбата
твърдения и посочените обстоятелства, както и тези събрани в хода на съдебното
производство, не покриват критериите за основателна причина за придобиване на
огнестрелно оръжие, доколкото не релевират реална или потенциална заплаха за
сигурността на В.М. или опасност да бъде обект на нападение, за да се приеме,
че по отношение на него е налице необходимост за притежаване на огнестрелно
оръжие за самоотбрана по смисъла на закона.
С оглед нормативното
предписание на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ и при липсата на
доказателства, обосноваващи по несъмнен начин необходимост и наличие на
основателна причина за М. от издаване на разрешение за придобиване на
огнестрелно оръжие за самоотбрана, правилно и обосновано административният
орган е приел, че не е налице регламентираната материалноправна предпоставка за
постановяване на разрешителен административен акт по подаденото от
жалбоподателя заявление. В изпълнение на дадените от съда указания при първото
разглеждане на делото, в съответствие с разпоредбата на чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ,
както и за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая по чл.
35 от АПК, със Съобщение рег. № 300000-908/06.02.2023 г. /л. 21/, органът е
предоставил на жалбоподателя 30 дневен срок, в който да представи допълнителни
доказателства или изложи факти, обосноваващи основателна причина за
самоотбрана. Вместо това, както стана ясно по-горе, последният в две
последователни Становища вх. № 300000-375/16.01.2023 г. и вх. №
300000-1722/13.03.2023г. изразява несъгласието и дори възмущението си от
възприетото административно решение, прави искане за отвод на длъжностните
лица, ангажирани с проверката на заявлението му, без да посочва факти или
обстоятелства, които да пораждат съмнения в безпристрастността им и изтъква
същите причини за заявеното оръжие, които вече са възприети от органа, като
неоснователни.
В тази връзка следва
да се отбележи, че за да се обоснове нужда в тази насока, не е задължително
да съществува конкретно застрашаване или опасността да е реална и постоянна, а
е достатъчно съществуването на потенциална опасност, която да застрашава
конкретната личност, нейни близки хора или нейно имущество. Извод за
потенциална опасност може да бъде направен при наличие на заявени и надлежно
установени факти, поставили в състояние на заплаха личността или имуществото на
лицето или на негови близки хора. В конкретния случай изложените от
жалбоподателя, както в заявлението, така и в последващите възражения, факти и
обстоятелства не навеждат на извод, че същият е заплашен в качеството си
физическо лице повече от всички останали граждани на обществото. …, за което са
представени Удостоверения за регистрация
на обект за търговия на дребно с храни /л. 50-51/ и справка за актуално
състояние от Търговския регистър /л. 52/, както и носенето на големи .., не
обосновават основателна причина за предоставяне на разрешение, въпреки
твърдяното от жалбоподателя, че се чувства .., тъй като необходимостта от
самоотбрана трябва да е реална и непосредствена и то към момента на подаване на
заявлението. Не се представят и доказателства за съществуването на тази
конкретна необходи-мост, а изложените мотиви са възможни хипотези на
настъпването на дадени обстоятелства. Принципно заплахата от противоправни действия
срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин и
разширяването на тълкуването на необходимостта, разглеждана като
предотвратяване на бъдещи възможни, но несигурни събития, би довело до издаване
на разрешение практически на всеки и би обезсмислило „обоснованата
необходимост” като критерий, въведен в закона, за установяване основателността
на искането за извършване на дейности с огнестрелно оръжие. Не такива са
регламентираните в чл. 6 от ЗОБВВПИ цели на закона и на въведения с него разрешителен
режим, подчинен преди всичко на публичния интерес и осъществяване контрол върху
посочените в чл. 1 от закона дейности.
Показанията на
разпитания в с.з. свидетел *** не разколебават формирания от административния
орган извод за липса на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ.
Когато
правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема
предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти, като предвид
обстоятелството, че свидетелят е * на жалбоподателя и евентуалната му
заинтересованост от изхода на делото, съдът преценява възприетите от него факти
с оглед всички събрани по делото доказателства. В случая, както правилно
органът е приел липсват доказателства, че са застрашени животът, здравето или
имуществото на жалбоподателя, тъй като няма подадена жалба в никое РУ.
Свидетелските показания повтарят изнесената във възражението до органа и в
жалбата до съда информация за извършени противоправни действия спрямо
имуществото на М. преди много години, но не внасят яснота каква е връзката
между тях и заплахите за живота и здравето на оспорващия, за да бъде обоснована
необходимостта от придобиването на огнестрелно оръжие за собствена защита,
която лицето не може да получи от органите на реда. На основание чл. 142, ал. 1
от АПК съдът преценява съответствието на административния акт с материалния
закон към момента на издаването му, към който момент се установи, че на са били
налице доказателствата за предпоставките по чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ във вр.
с чл. 58, ал. 1 от същия закон.
Възражението на оспорващия, че отговаря на
изискванията за издаване на разрешение, като е представил всички необходими
документи за това са неоснователни. Наличието на медицинско удостоверение, че лицето не
страда от психипатологични нарушения, както и представянето останалите
документи представляват задължително условие за разглеждане на заявление за
издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за граждански цели,
но не обуславят непременно, а още по-малко на самостоятелно основание издаването на такова разрешение.
В конкретния случай
без правно значение за законосъобразността на оспорения акт е и факта, че на
жалбоподателя е било вече издавано разрешение за носене и съхраняване на
огнестрелно оръжие. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на
срока на разрешителното, административният орган е длъжен да извърши проверка
за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки,
определени в закона. Наличието на предходно издадено разрешително не поставя в
привилегировано положение заявителя и не го освобождава от задължението да
представи и да докаже при всеки случай, с всяко следващо заявление, наличието
на обстоятелствата за издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба
на оръжие. Законът не въвежда различни условия, на които следва да отговаря
лицето в случаите, в които вече му е било издавано такова разрешение за
предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на
разрешение за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо
отправено искане, включително за подновяването по реда на чл. 87, ал.1 ЗОБВВПИ. Противното би
означавало, че разрешението не следва да е скрепено със срок. Не съществува
законово задължение за органа при вече издавано разрешение задължително да
продължава срока му на действие. Законът не борави с понятието продължаване
срока на издадено вече разрешително, поради което при подадено искане следва да
се спазва процедурата по издаване на разрешението.
В обобщение на изложеното, необходимостта от осигуряване на самоотбрана
следва да е обвързана с конкретна, пряка и достатъчно сериозна опасност от
посегателства срещу живота, здравето или имуществото на заявителя. Такава
непосредствена и тежка заплаха за него, която да оправдава повишения риск от
притежаване и носене на огнестрелно оръжие, не се установи в настоящия случай.
Осъществяването на правно регламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед
високия риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелно, а мотивирано от
сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от
жалбоподателя аргументи. Доводите за потенциална опасност, изложени от
жалбоподателя и в заявлението му, и в жалбата му, както и изтъкването на
противоправни действия срещу имуществото му от преди 20 г. не могат да
обосноват по несъмнен начин необходимостта от самоотбрана, още повече, че към
същия този далечен период жалбоподателят законно е притежавал оръжие и това не
му е помогнало да опази имуществото си.
При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност
на лицето и целостта на неговото имущество към момента на подаване на
заявлението през 2021г., необходимостта от носене на огнестрелно оръжие към
този момент не е доказана.
В случая не е налице
и отменително основание по чл.146,
т. 5 от АПК, тъй като обжалваното решение не противоречи на целта на
закона. Началникът на РУ - Мездра е административният орган който осъществява
контрол върху оръжията и боеприпасите и след изпълнение на законоустановената
процедура, е издал отказа в съответствие с целта на закона, а именно да не се
допуска безразборно разпространение, закупуване, съхранение, носене и употреба
на огнестрелни оръжия, които са предмети с висока степен на обществена
опасност, можещи да засегнат живота и здравето на множество граждани.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорения АА е издаден от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същият
е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона,
поради което следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
От страните по делото
не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М. ***,
против Решение рег. № 300000-2704/21.04.2023 г. на ЗА Началник РУ – Мездра към
ОДМВР- Враца, с което на същия е отказано издаването на разрешение за носене,
съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за
самоотбрана.
Решението може да се
обжалва чрез Административен съд - Враца пред Върховен административен съд - София
в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл. 138, ал.1 АПК
препис от решението да се изпрати
на страните.
АДМ.
СЪДИЯ: