Р Е Ш Е Н И Е
№
1755 23.10.2019г. град Бургас
Административен
съд – гр. Бургас, трети състав, на втори октомври две хиляди и деветнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Чавдар Димитров
при секретар Ирина Ламбова, като
разгледа докладваното от съдия Димитров
административно дело номер 1825 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с
чл. 186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Образувано е по жалба от „Фиш 2“ ЕООД, представлявано от Д.Н.К. -
управител, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град Приморско, ул.
Трети март №51 срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ)
№ ФК-294-0397811/22.07.2019 година на Д.Вълканов - началник отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е
постановено принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект-
магазин Белла, находяща се в гр.Приморско, ул.“Трети март“ № 49 и забрана за
достъп до него за срок от 5 /пет/ дни.
В жалбата се излагат възражения, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, поради липса на допуснато от страна на дружеството
нарушение на чл.42, ал.1, т.1 вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ. На следващо място се излагат доводи, че в конкретния случай ПАМ не
изпълнява нито една от законоустановените цели по чл.22 от ЗАНН. Счита се, че
заповедта е постановена при съществени нарушения на процесуалния закон,
неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Иска
се отмяна на оспорения акт.
Във връзка с удостоверяване компетентността на
административния орган в административното производство е представена заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която Изпълнителният Директор на НАП е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов
Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС,
каквато е запечатването на обект (л.31).
Видно от заповед № 2106/30.03.2018г. на Изпълнителния
Директор на ТД на НАП, Даниел Вълканов е бил преназначен на длъжност началник
на отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП
Бургас (л.33).
От ответният
орган се представят съставения при проверката Протокол за извършена проверка №
АА 0397811/14.07.2019г., справка ГФР за периода 2013-2018г., справка за налични
публични задължения, справка за регистрираните дневни обороти за периода 06.07.
- 18.07.2019г.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно и
своевременно призован, се представлява от адв. Р., която поддържа жалбата и
иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Ответната страна – Директор на ТД на НАП – гр. Бургас
представя пълната административна преписка, редовно призован, се представлява
от юк. Д., която оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност на
същата. Иска се присъждане на юрискунсултско възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
От съставения по повод на проверката протокол за
проверка се установява това, че на 14.07.2019г. служители на ТД на НАП – гр.
Бургас извършили проверка на стационарен търговски обект, магазин Белла,
находяща се в гр.Приморско, ул.“Трети март“ № 49, стопанисван от „Фиш 2“ ЕООД с
ЕИК *******. При проверката не е присъствал законният представител на
дружеството, но негов работник, което обстоятелство е допустимо и
законосъобразно според разпоредбата на чл.50, ал.3 ДОПК.
В хода на проверката била извършена контролна покупка,
за която бил издаден фискален касов бон. Установено е, че в обекта има работещи
две фискални устройства (ФУ), като след изброяване на касовата наличност и
сравняване с отчетената такава не било констатирано разминаване. Констатирано
било, че търговеца „Фиш 2“ ЕООД, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, не съхранява в обекта паспорта на едно от ФУ, с което
е допуснато нарушение на данъчното законодателство и по-конкретно на
разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
На 22.07.2019 година, административният орган – началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, при така събраните
доказателства и след съобразяване и със служебно събрани такива, е приел, че след
като дружеството не съхранява в обекта свидетелство за регистрация на ФУ, от
обективна и субективна страна са осъществени признаците на административно
нарушение на чл.42 ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. С оглед на това и на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „д” от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство
административен акт – Заповед № ФК-294-0397811/22.07.2019 година, с която е
разпоредил срещу „Фиш 2“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Приморско ул. Трети март №51, представлявано от Д.К., „да се
приложи принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски
обект – магазин Бела, находящ се в гр. Приморско, ул. Трети март №49. Със
същата заповед е бил забранен и достъпа до обекта за срока от 5 (пет) работни
дни.
По делото е бил разпитан свидетел, воден от
жалбоподателя - съпруга на управителя на дружеството, която обяснява, че след
продължително търсене и обяснения от страна на служител на търговския обект за
преместване на паспорта на фискалното устройство поради инцидент, той бил
установен, но към момент, когато проверката била приключила и служителите на
НАП били навън. Опитал се да им го покаже, но отказали да го разгледат, тъй
като проверката била приключила.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена до АС - Бургас в преклузивния
14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
От разписката в заповедта за налагане на ПАМ е видно,
че тя е връчена на упълномощено лице на търговеца на 24.07.2019г., а жалбата срещу
заповедта е подадена чрез началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП на 30.07.2019г., следователно е подадена в срок.
Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и
непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес
от оспорването. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
От представената административна преписка се
установява, че с оспорената заповед № ФК-294-0397811/22.07.2019г., издадена от
началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП, е наложена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „д“ от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ - магазин
Белла, находяща се в гр.Приморско, ул.“Трети март“ № 49, стопанисван от
дружеството-жалбоподател и забрана за достъп до него за срок от 5 /пет/ дни. Изложени
са мотиви, че с констатираното нарушение по чл.118 от ЗДДС във вр. с чл.42,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вредата се изразява във това,
че за контролните органи е невъзможно в момента на проверката да проследят
документи от значение за реда за отчитане на приходи, т.е. да проверят дали
това ФУ е регистрирано и декларирано за обекта, а от там и дали оборотите на
това ФУ са надлежно отчетени.
На първо място, по въпроса за валидността на оспорената
заповед, Съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от
административната преписка е приложена споменатата по-горе заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която Изпълнителния Директор на НАП на основание
чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и чл.186,
ал.3 и 4 от ЗДДС и
чл.81, ал.1 от АПК е определил началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов Контрол“ при ЦУ на НАП да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС, каквато е запечатването на обект по
чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното разпореждането е издадено от компетентен
орган.
По съществото на спора, след преценка на събраните по
делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни изводи:
Съгласно АПК, когато административният орган действа
при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само
законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при
издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби уреждащи
налагането на ПАМ.
От представените по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че по време на проверката в проверявания търговски обект за времето, посочено като нейно начало до
това, посочено като неин край не се съхранява паспорта на ФУ, тъй като той не е
бил представен на проверяващите. Този факт се отрича от жалбоподателя, но
практически не бива оборен. Изложените твърдения, че след проверката е бил
представен, не доказват, че се е намирал в търговския обек и по време на
същата, като е възможно да е бил донесен от друго място. От представения по делото
протокол за извършена проверка № АА 0397811 от 14.07.2019г., който е официален
свидетелстващ документ и обвързва съда с материална доказателствена сила,
поради изготвянето му изцяло съобразно разпоредбите на чл.50 ДОПК, се
установява, че в търговския обект – магазин Белла, находяща се в гр.Приморско,
ул.“Трети март“ № 49 не се е съхранявал паспорта на ФУ в правнорелевантния за
установяване на нарушението период. Деянието е на просто извършване, а
отговорността на жалбоподателя е безвиновна предвид факта, че същият е
юридическо лице. Протоколът не е оспорен от жалбоподателя по съответния за това
ред, поради което обвързва съда да приеме, че посочените факти са се
осъществили от външна страна така, както е посочено в него. Нарушението е
осъществимо, чрез бездействие, като единствен способ за оборването му е
представянето на поисканите документи, което не е било сторено. Това
обстоятелство е отразено в надлежносъставения официален свидетелстващ документ
и не е било оборено в хода на съдебното производство, въпреки указанията на
съдебния състав, че позитивните факти от които страната черпи права следва да
бъдат доказани от нея. Отсъствието на документи, чието задължително присъствие
в търговския обект е нормативно регламентирано, затруднява упражняването на
текущ фискален контрол и води до несигурност относно възможността за проследимост
на паричните потоци, с които оперира търговеца. В същото време дейността му е
професионална, като той следва да бъде наясно с всички, произтичащи от нея свои
права и задължения.
При това положение на административния орган не му е
останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл. 186, ал.1, т.1,
б."д" от ЗДДС е записано, че "Принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани
системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на
данни в контролна лента на електронен носител“. Редакцията на закона е такава,
че налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е
поставено на преценката на административния орган.
В настоящия случай, в оспорената Заповед № ФК 294-0397811/22.07.2019г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ - Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП
е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото
се касае за едно констатирано бездействие – несъхраняване на документ издаден
от и във връзка с ФУ – паспорт на ФУ. Налице са и конкретни мотиви, изложени от
административния орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената
заповед към съставения в деня на проверката ПИП АА № 0397811/14.07.2019г., а от
друга е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ
Отразени в заповедта са и правните основания за
постановяване на спорната ПАМ – чл.186, ал.1, т.1,, б “д“ ЗДДС. При сравнението
им с констатираните от адм. орган факти и обоснованите въз основа на тях правни
изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и
по-конкретно на нейната б.”д” ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции се прилага за лице (търговец), което не спазва реда или
начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните
устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност. Този ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа чл.42, ал.1, т.2 от
Наредбата, като по делото не са наведени доводи, нито са доказани като налични
някоя от хипотезите, изключващи задължението за съхранение на посочения
документ, намерили място в същата норма.
Не е спорно, че жалбоподателят е задължено лице по
смисъла на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съгласно чл. 42,
ал.1, т.23 от същата наредба лице по чл. 3 със стационарен търговски обект
съхранява в него паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и
чл. 50, ал. 6 (от същата наредба). От събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят е осъществил соченото нарушение, безспорно при
проверката в обекта не са се съхранявали изискуемите документи. Именно това
правнорелевантно бездействие се установява по делото.
Съгласно §1,
т.41 от ДР на ЗДДС, "търговски обект" е всяко място, помещение или
съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси,
във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че
помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели, да е
част от притежаван недвижим имот или да е производствен склад или превозно
средство, от което се извършват продажби.
В протокола
за извършена проверка е отразено извършеното нарушение от дружеството на чл.
42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като присъствалият
служител в качеството му на представител по смисъла на чл.50, ал.3 ДОПК не е
отразил възражения и забележки, които биха били индиция за истинността на
изложената в жалбата от негова страна защитна теза. За този род нарушения,
разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. С разпоредбата на чл. 186 от същия закон, е предвидено
отделно от налагането на имуществената санкция или глоба и налагането на
принудителна административна мярка - "запечатване на обект за срок до един
месец".
Субект на
нарушението по чл. 42 от Наредбата, респ. на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС е лицето,
стопанисващо и осъществяващо дейността в търговския обект. В случая безспорно
от доказателствата по делото е установено, че обект - магазин Белла в гр.
Приморско, ул. трети март №49 е стопанисван от Фиш 2 ЕООД.
Предвид изложеното, Съдът приема, че са налице както
правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на
спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба
от Наредбата, като основание да реализира правомощието си по чл.186, ал.3 във
вр. с ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС, ответникът в условията на
обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание
е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното
поведение.
Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в разпоредбата
на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един
месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на
тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера,
посочен от него. Съдът констатира, че административният орган е изложил мотиви
и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената
Заповед № ФК-294-0397811/22.07.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП е постановено
да се приложи ПАМ – затваряне на обект за срок от пет дни, което е обосновано с
факта, че задълженото лице е регистрирано по ЗДДС, а среднодневните му обороти отчетени
на двата касови апарата са около 2408,05 лева. Предвид данните е преценено
това, че търговският обект е с потенциал за реализиране на значителни по обем
обороти, като констатираното нарушение в този случай практически препятства
присъщата контролна дейност на приходната администрация. По този начин бива
обоснован размера на мярката, като от съществено значение е обстоятелството, че
той е към минимума, въпреки че липсват доказателства както за смекчаващи, така
и за отегчаващи отговорността на търговеца обстоятелства, които да обосноват
размер извън средния. Въпреки това положението на търговеца не може да бъде
влошавано в хода на съдебното производство, като запечатване за кратък срок от
5 дни не би причинило и сериозни имуществени вреди, предвид ниските печалби
генерирани от високите обороти на търговеца.
Така определеният размер макар и под средния,
съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ.
Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една
или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и
възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането
й я определят като превантивна и преустановителна. Влияние върху
продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на
преустановителната, но и на превантивната функция и то не само що се отнася до
личната преввенция, но и до обществената. Упражняването на търговска дейност обосновава притежанието на
високи професионални познания по отношение на фискалното законодателство и
свързаните с него задължения и разколебава всяко предположение за случайния
характер на допуснатото нарушение. В тази връзка правилно и обосновано е
определена продължителността на определената ПАМ, с оглед реализиране
превантивната функция на ПАМ.
С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че
при постановяване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка
(ЗПАМ) № ФК-294-0397811/22.07.2019г., издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“, при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност.
По делото е направено искане от ответната страна за
присъждане на разноски, поради което такива следва да бъдат присъдени в
минималния дължим размер от 500,00 лева по Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл.8, ал.3, вр. чл.161,
ал.1 ДОПК
С оглед на гореизложеното,
Административен съд – гр. Бургас, трети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Фиш 2“ ЕООД, представлявано от Д.Н.К. - управител, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: град Приморско, ул. Трети март №51 срещу Заповед
за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
ФК-294-0397811/22.07.2019 година на Д.Вълканов - началник отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е
постановено принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект-
магазин Белла, находяща се в гр.Приморско, ул.“Трети март“ № 49 и забрана за
достъп до него за срок от 5 /пет/ дни.
ОСЪЖДА „Фиш 2“ ЕООД, представлявано от Д.Н.К. -
управител, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град Приморско, ул.
Трети март №51 да заплати в полза на Национална агенция за приходите гр. София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от
съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: