Решение по дело №551/2019 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 06.12.2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в публично заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

   ЧЛЕНОВЕ:       1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                               2.  БОРЯНА ГАЩАРОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 551/2019 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

С решение № 122 от 17.05.2019 год. по гр. дело № 1960/2018 год. Ботевградският районен съд е отхвърлил изцяло предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „Б.П.П.Ф.“ С.А., Париж чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон Б., гр. С. срещу Ц.И.Ц. *** за признаване за установено съществуването на вземането на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.06.2018 год. по ч.гр.д. № 1067/2018 год. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата 2945,03 лв. – главница, представляваща парично вземане по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREW-11453593 от 23.09.2015 год.  и активиране на кредитна карта с № CARD-12575302 на 05.04.2016 год., както и за сумата 524,92 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.06.2017 год. до 10.11.2017 год., както  и за сумата 149,48 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 10.11.2017 год. до 11.05.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2018 год. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и предявените като евентуални осъдителни искове за посочените по-горе суми, като неоснователни и недоказани.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените главни установителни искове по чл. 422 от ГПК и при условията на евентуалност /при отхвърлянето им/ - да уважи предявените осъдителни искове.

Ответникът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на районния съд.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело № 1067/2018 год. на БРС по реда на чл. 410 от ГПК ответникът е осъден да заплати на „Б.П.П.Ф.“ С.А., Париж чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон Б., гр. С. сумата 2945,03 лв. – главница, представляваща парично вземане по договор за потребителски кредит CREW-11453593, сумата 524,92 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.06.2017 год. до 10.11.2017 год., както  и за сумата 149,48 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 10.11.2017 год. до 11.05.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2018 год. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането и направените по делото разноски.

С договор за кредит за покупка на стоки № CREX-11453593 от 23.09.2015 год. ищецът е предоставил на ответника освен посочения усвоен кредит и револвиращ потребителски кредит под формата кредитна карта с № CARD-12575302, активирана на 05.04.2016 год. с максимален кредитен лимит от 4000 лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати, плащания чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената му кредитна карта, като върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението към договора за револвиращ потребителски кредит за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

Според представеното извлечение по кредитната карта, Ц.Ц. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.06.2017 год., като балансът по същата е в размер на минус 3 469,95 лв., от която 2 945,03 лв. главница, 524,92 лв. - възнаградителна лихва и сумата 149,48 лв. - лихва за забава за периода 10.11.2017 год. – 11.05.2018 год.

Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на в.л. С. от 29.10.2019 год. при сключване на договор за кредит за покупка на стоки и услуги с № CREX-11453593 от 23.09.2015 год. Ц.И. Цанков е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта  MasterCard - договор за револвиращ потребителски кредит №  CARD-12575302 с максимален кредитен лимит в размер на 4000 лв. По договора за револвиращ потребителски кредит са усвоявани многократно суми чрез различни транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства /POS/ и др., осъществени чрез издадената кредитна карта. Констатираният общ размер на усвоените суми е 4 746,51 лв. Отделните усвоявания по дати и размер са представени подробно в колони 2 и 3 на Приложение № 1 към заключението. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.05.2018 год. по процесния договор за кредитна карта има неплатени остатъци от задължения, както следва: неплатен остатък за главница в общ размер на 2 833,53 лв., включваща просрочена главница в размер на 552,01 лв. за периода 15.04.2017 год. – 15.10.2017 год. и остатъчна редовна главница – 2 281,52 лв.; неплатена просрочена възнаградителна лихва – 500,92 лв. за периода 15.05.2017 год. – 15.10.2017 год., неплатени просрочени такси 24 лв. за периода 15.05.2017 год. – 15.10.2017 год. и неплатени просрочени суми за застраховки – 111,50 лв. за периода 15.05.2017 год. – 15.10.2017 год.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД.

Предпоставка за уважаване на исковете е ищецът да проведе успешно пълно и главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а именно: сключването на валиден договор за заем между страните чрез реално предоставяне на определена парична сума от ищеца - заемодател на ответника – заемател с поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума и заплащане на договорена лихва в претендирания размер.

От представените доказателства се установи, че на 23.09.2015 г. между "Б.П.П.Ф." ЕАД, *** и Ц.И.Ц. е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-12575302. Видно от представената по делото справка-извлечение от търговския и фирмен регистър на Търговски съд – гр. Париж кредиторът по договора "Б.П.П.Ф." ЕАД е заличен поради настъпило трансгранично сливане, в сила от 31.01.2018 г. на осн. чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между "БНП П. П. Ф." АД, регистрирано във Франция, със седалище гр. Париж, и "Б.П.П.Ф." ЕАД, регистрирано в Б., със седалище ***. По силата на настъпилото универсално правоприемство "Б.П.П.Ф." ЕАД упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР клон на чуждестранния търговец, а именно: "Б.П.П.Ф. С. А., клон Б.".

По делото няма спор, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. С оглед това следва да се приеме, че ищцовото дружество е кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. От друга страна, предоставеният заем, вкл. и револвиращия кредит на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В разпоредбите на чл. 10-12 от ЗПК са въведени императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Тези разпоредби са императивни и са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слабата страна, поради което съдът е длъжен да следи служебно за тяхното спазване. При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор, въззивният съд намира следното:

В сключения между страните договор за кредит за покупка на стоки и услуги с № CREX-11453593 от 23.09.2015 год. са инкорпорирани два вида кредитни правоотношения, които по своята същност представляват два отделни вида договори, а именно - договор за предоставяне на потребителски кредит в размер на 119,60 лева и договор за предоставяне на револвиращ потребителски кредит в размер на 4000 лева. Претендираните вземания на ищеца произтичат от втория договор - за отпускане на револвиращ потребителски кредит, предоставен на ответника за ползване чрез издадената му кредитна карта №  CARD-12575302. С оглед това съдът дължи преценка относно действителността на договора за револвиращ потребителски кредит.

Съдържанието на договора за револвиращ потребителски кредит отговаря  на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 1-6 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора. Договорът обаче не отговаря на изискванията на чл. 11, т. т. 9, 10 и 11 ЗПК.

Съдът намира, че в сключения на 23.09.2015 г. договор в частта му относно отпускането на револвиращ потребителски кредит не са посочени лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, както и периодите и условията на промяна на същия; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план с отразен размер на месечните погасителни вноски. Според т. 21 от договора всички тези конкретни условия ще бъдат предоставени допълнително под формата на приложение към кредитната карта, представляващо неразделна част от първоначалния договор, като задълженията по същото ще възникнат след активирането и използването на кредитната карта. Такова приложение е представено по делото, но същото не носи подпис на потребителя и липсват данни относно датата на съставянето му. От приложената по делото товарителница на л. 23 не става ясно дали на 15.02.2016 г. ответникът е получил именно приложението към договора. Освен това в договора е предвидено, че кредиторът може да преразглежда размерът на лихвата и таксите всеки месец, като влизането в сила на новите размери става след обявяването им на посочена интернет страница и съобщаването им на кредитополучателя /чл. 19 от договора/. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, липсата на посочените по-горе реквизити води до недействителност на договора за револвиращ потребителски кредит. Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК предвижда, че в този случай потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.

Според заключението на в.л. С. от 29.10.2019 год. по договора за револвиращ потребителски кредит са усвоявани многократно суми чрез различни транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства /POS/ и др., осъществени чрез издадената кредитна карта, като общия размер на усвоените суми е 4 746,51 лв. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.05.2018 год. по процесния договор за кредитна карта има неплатен остатък за главница в общ размер на 2 833,53 лв. – усвоена сума по кредитната карта, какъвто е и размерът на задължението на ответника по делото.

Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато искът е за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. По делото липсват доказателства за това ищецът да е обявил за предсрочно изискуемо вземането за главница – усвоената сума по договора за кредитна карта преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 04.02.2019 год. – датата на получаване на препис от исковата молба от ответника чрез неговия особен представител. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното от заявителя основание. Това налага отхвърляне на предявените установителни искове изцяло.

Предявеният в условията на евентуалност – в случай на отхвърляне на установителните искове, евентуален иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца главница – усвоения размер по договора за кредитна карта е основателен и следва да бъде уважен до посочения от вещото лице размер от 2 833,53 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.02.2019 год. до окончателното изплащане. В т. 11б от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 482013 г. на ОСГК и ТК на ВКС е прието, че в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Това е единствената хипотеза, която ВКС е обсъдил и за която е приел, че е допустимо съединяването на положителния установителен иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК с осъдителен иск в рамките на същото производство при условията на евентуалност.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която съдът е отхвърлил предявения при условията на евентуалност осъдителен иск на „Б.П.П.Ф.“ С.А., Париж чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон Б., гр. С. срещу Ц.И.Ц. *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2833,53 лв. – главница, представляваща парично вземане по договор за револвиращ потребителски кредит издаване и ползване на кредитна карта CREW-11453593 от 23.09.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на предсрочната изискуемост, обявена на 04.02.2019 год. до окончателното изплащане на вземането и вместо него съдът следва да постанови друго, с което да уважи осъдителния иск за главница с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД в тази част. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата 1320 лв., представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И    :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 122 от 17.05.2019 год. по гр. дело № 1960/2018 год. на Ботевградския районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил  предявения при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявен от „Б.П.П.Ф.“ С.А., Париж чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон Б., гр. С. срещу Ц.И.Ц. *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца главница до размера от 2833,53 лв. – парично вземане по договор за револвиращ потребителски кредит издаване и ползване на кредитна карта CARD-12575302 от 23.09.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Ц.И.Ц., ЕГН **********,*** да заплати на „Б.П.П.Ф.“ С.А., Париж чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон Б., гр. С. сумата 2833,53 лв. – главница, представляваща парично вземане по договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-12575302  от 23.09.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2019 год. до окончателното изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Ц.И.Ц. *** да заплати на „Б.П.П.Ф.“ С.А., Париж чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон Б., гр. С. сумата 1320 лв., представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

2.