№ 2696
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20231100107451 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК, ал. 1 ГПК от С. Б. С. срещу „Ю.Б.“
АД за установяване, че са погасени по давност вземанията на ответната банка срещу ищеца
в размери, както следва: 27 632,92 лв. – главница, ведно със законната лихва от 18.02.2011 г.
до изплащане на вземането, и 3102,83 лв. – договорна лихва от 21.01.2010 г. до 15.02.2011 г.,
за които е издаден изпълнителен лист от 24.02.2011 г., въз основа на заповед за изпълнение
от 22.02.2011 г., по ч.гр.д, № 284/2011 г., по описа на РС – Сандански, и е образувано изп.
дело №573/2011 г. по описа на ЧСИ Г.Ц. с рег. №702 в КЧСИ.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 24.02.2011 г. е издаден в полза на
„Ю.Б.“ АД изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение от 22.02.2011 г., по
ч.гр.д. № 284/2011 г., по описа на РС – Сандански, срещу солидарните длъжници С. Б. С.,
„С.И.А.“ ЕООД и И.И.К.. Ищецът твърди, че по образуваното за събиране на вземанията
изп. дело №573/2011 г., по описа на ЧСИ Г.Ц., с рег. №702 в КЧСИ, ответникът е поискал
запор на банкови сметки на длъжника с молба от 06.08.2012 г., а с молба от 29.09.2014 г. е
поискано извършването на справка за наличието на трудови договори, след който момент в
период от повече от две години не са били предприемани изпълнителни действия и
изпълнителното производство е прекратено поради настъпила перемпция. Счита, че
действията, предприети след перемирането на делото, са незаконосъобразни и те не са били
от естество да прекъснат теклата давност, поради което такава е настъпила на 30.09.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Ю.Б.“ АД, с който признава
твърденията в исковата молба, че в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист и
въз основа на него е образувано изпълнително дело. Оспорва обаче доводите на ищеца за
настъпили перемпция и погасителна давност. Сочи, че с образуването на изпълнителното
дело давността е била прекъсната и е спряла да тече до постановяването на решение №2 от
1
26.06.2013 г., по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След този момент, в периоди по-
кратки от две години, многократно било искано предприемането на различни изпълнителни
действия – запори на банкови сметки и на трудови възнаграждения, извършване на
имуществено проучване, насрочване на описи на движими вещи. Предвид това счита, че не
са настъпили нито перемпция по изпълнителното дело, нито погасителна давност относно
вземането по изпълнителния лист.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
В доказателствена тежест на ответника „Ю.Б.“ АД по така предявения отрицателен
установителен иск е да установи твърденията си, че след влизане в сила на процесната
заповед за изпълнение до момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция е предприемал действия в периоди, по-кратки от пет години, които са от естество
да прекъснат погасителната давност.
С доклада по делото са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата: че ответната банка е образувала изп. дело №573/2011 г. по описа на ЧСИ
Г.Ц. с рег. №702 в КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 24.02.2011 г. в полза
на „Ю.Б.“ АД, по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 284/2011 г., по описа на РС –
Сандански, с остатък на дълга в размери, както следва: 27 632,92 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 18.02.2011 г. до изплащане на вземането, и 3102,83 лв. – договорна лихва
от 21.01.2010 г. до 15.02.2011 г.
В т. 10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено,
че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и
да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото съС.ие на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
2
влязлото в сила разпределение и др.
Посочено е също така, че относно давността в принудителното изпълнение са
неприложими правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес,
тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните
такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.),
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е също така, че в
гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът
няма правна възможност да действа, давност не тече. В изпълнителния процес давността не
спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи).
В решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на ВКС, чийто
мотиви настоящият съдебен състав споделя, е прието, че перемпцията не настъпва, ако след
поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е
поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е
осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговия край не може да
се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната
висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Новата давност започва да тече от
последното прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника, като перемпцията е без правно значение за давността. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, тъй като дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист, а
единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Доколкото
давността е свързана с поведението на кредитора, тя не се влияе от поведението на други
лица и затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането,
3
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа
на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж
с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но
се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това
тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане.
Изложено е, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в
който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
В горепосочената съдебна практика на ВКС е изведен принципът, че перемпцията,
както и погасителната давност, представляват санкция за бездействащия кредитор, който
чрез свои искания за прилагане на изпълнителни способи и внасяне на дължимите по
изпълнението такси и разноски, трябва да поддържа висящността на изпълнителното
производство, освен когато няма правна възможност да действа. От мотивната част и
диспозитива на т. 10 от вече коментираното тълкувателно решение, в които е прието, че
нова погасителна давност тече от датата, на която е поискано или предприето последното
валидно изпълнително действие, следва извод, че за прекъсването на давността е достатъчно
взискателят да е поискал определено изпълнително действие, изграждащо конкретен
изпълнителен способ, тъй като самото задължение за действие (прилагане на конкретен
изпълнителен способ) е на самия съдебен изпълнител. Без правно значение е дали това
действие е довело до осребряване на имущество на длъжника, тъй като нито разпоредбата
на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, нито съдебната практика по прилагането на тази норма, поставят
подобно условие. Аргумент е правното естество на самия институт на погасителната
давност, която съставлява материалноправна санкция за бездействието на кредитора, респ.
взискателя, поради което последващо бездействие на ЧСИ да предприеме поискано
изпълнително действие и неговото неуспешно прилагане, нямат отношение към давността
(неблагоприятна последица за взискателя е, че носи тежестта за дължимите такси към ЧСИ
за поисканите действия, губи ефекта от вече наложени обезпечителни мерки, тъй като при
прекратяването на делото, съдебният изпълнител е длъжен служебно да ги вдигне). От тази
гледна точка, следва да се има предвид, че макар и в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС, да е разяснено, че молбата за проучване на имуществото на длъжника не
прекъсва сама по себе си давността, но ако тя обективира и искане за налагане на запори и
възбрани върху имущества, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, то
тя също е от естество да прекъсне давността.
Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по делото и гореизложената
съдебна практика относно условията и предпоставките, при които изпълнителното дело се
4
прекратява поради настъпила перемпция, а вземането се погасява по давност, намира
следното:
От приложеното в настоящото производство копие от изпълнително дело
№20117020400573 по описа на ЧСИ Г.Ц., се установява, че същото е образувано от „Ю.Б.“
АД срещу „С.И.А.“ ЕООД, И.И.К. и С. Б. С., по депозирана молба от 15.04.2011 г. за
събиране на вземания по изпълнителен лист от 24.02.2011 г., по ч.гр.д. №284/2011 г., на
Районен съд – Сандански, за вземания, както следва: 27 632,92 лв. - главница, ведно със
законната лихва от 18.02.2011 г. до изплащане на вземането; 3102,83 лв. – договорна лихва
за периода от 21.01.2010 г. до 15.02.2011 г.; 20 лв. – такси; и сумата от 1524,19 лв. – разноски
по делото.
Предвид че по настоящото дело е отделено като безспорно обстоятелството, че
ответната банка е образувала изп. дело №573/2011 г. по описа на ЧСИ Г.Ц. с рег. №702 в
КЧСИ на 15.04.2011 г. и доколкото няма данни за подадено възражение в
законоустановения към този момент двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК (редакция на
ДВ. бр. 59 от 20.07.2007 г.), то следва да се приеме, че заповедта е влязла в сила след
изтичане срока за възражение и от този момент е започнала да тече нова погасителна
давност, която всякога е пет години – аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД и от обстоятелството, че
заповедта за изпълнение се ползва със стабилитет, за разлика от определението за
изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 от отменения
ГПК (така и решение № 50295 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г., ІV г. о. на ВКС).
С молба вх. № 03090/15.04.2011 г. за образуване на изпълнителното дело е поискано
цялостно проучване на длъжниците и определяне на способа на принудително изпълнение
като са възложени правата по чл. 18 от ЗЧСИ. Извършена е справка в ОД на МВР,
Благоевград, Сектор пътна полиция за наличие на притежавани ППС. Поискана е справка в
Община Сандански за всички имоти, движими и недвижими вещи, лични или СИО и в ТД
на НАП – гр. Благоевград за наличие на банкови сметки, МПС-та, регистрирани търговски
обекти и трудово възнаграждение.
С молба вх. № 06214/06.08.2012 г. (л. 46), взискателят е поискал запор на банкови
сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Обединена
българска банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Централна Кооперативна банка“ АД,
„Райфайзен банк България“ АД, „Сибанк“ АД, „Пиреос България“ АД, „Сосиете дженерал
експресбанк“ АД и „Прокредит банк България“ АД. Няма данни въз основа на тях да са
събрани суми.
Съгласно протокол от 10.01.2014 г. и предвид възложените права по чл. 18 от ЗЧСИ,
ЧСИ Г. Ц. е постановил да се извърши справка КАТ за регистрирани ППС и в случай, че
такива бъдат установени, да се наложат запори върху тях.
С молба вх. №07449/29.09.2014 г. (л. 55), взискателят е поискал да се извърши
справка в НАП за трудови правоотношения на длъжника и при наличие, да се наложи запор
върху трудово възнаграждение.
На 05.02.2016 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. №
3085/05.02.2016 г., която е получена от длъжника на 19.02.2016 г.
5
С молба с вх. № 03467/23.02.2016 г., С. Б. С. (л. 91) заявява, че е запознат с дълга по
процесното изпълнително дело и желае разсрочване на задълженията си, като твърди, че
има възможност да плаща доброволно по 40 лв. на месец по това и второ образувано дело.
Съдът приема, че с това свое действие по същество длъжникът признава вземането по
изпълнителното дело.
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
В случая до 26.06.2015 г. давност относно процесното вземане не е текла, тъй като до
този момент по отношение на изпълнителното производство не е била настъпила
перемпция. Молба с вх. № 06214/06.08.2012 г., депозирана от взискателя, е прекъснала
перемпцията, а от такова естество е и протокол от 10.01.2014 г., с който ЧСИ Г. Ц. е
постановил да се извърши справка КАТ за регистрирани ППС и в случай че такива бъдат
установени, да се наложат запори върху тях. Въпреки че въпросният протокол не е акт,
който да изхожда лично от кредитора, а от ЧСИ, в частта, в която е указано да се наложат
запори, ако при справката в КАТ се открият ППС, има характера на искане на взискателя за
прилагане на конкретен изпълнителен способ, тъй като ЧСИ действа от негово име, по
възлагане, извършено по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Дори и да се приеме обратното и в рамките
на две години от подаването на молба с вх. № 06214/06.08.2012 г. не са поискани и
предприети действия от взискателя, и перемпцията е настъпила на 06.08.2014 г., откогато е
започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, то последната е била прекъсвана
през периоди по-кратки от пет години, тъй като с молба вх. №07449/29.09.2014 г.
взискателят е поискал да се извърши справка в НАП за трудови правоотношения на
длъжника и при наличие да се наложи запор върху трудово възнаграждение, а с молба с вх.
№ 03467/23.02.2016 г., С. Б. С. е признал вземането и е поискал разсрочване (чл. 116, б. „а“
ЗЗД).
Преди изтичането на пет години, считано от 23.02.2016 г. (а и считано от 09.09.2014
г.), с молба вх. №15114/13.12.2017 г. (л. 107) взискателят е поискал налагане на запор върху
трудово възнаграждение, получавано от длъжника по изпълнителното дело, което искане е
прекъснало давността. От такова естество са били и:
- молба с вх. №1862/31.01.2019 г. (л. 109), с която взискателят е възложил на съдебния
изпълнител да насрочи на опис на движимите вещи по поС.ен и настоящ адрес на длъжника,
да извърши справка в Българска народна банка за налични банкови сметки и при открити
такива да бъдат наложени запори, както и да направи справка в НОИ за наличие на трудови
договори и при сключени такива, да бъде наложен на запор върху трудовото му
възнаграждение, защото, освен искане за проучване имущественото съС.ие на длъжника, е
заявено и прилагане на конкретен изпълнителен способ.
- молба с вх. №05439/12.05.2020 г. (л. 114), с която взискателят е поискал да бъде
наложен запор върху банковите сметки на длъжника, както и върху трудовото му
възнаграждение.
6
- молба с вх. №03050/04.04.2022 г. (л. 116), с която взискателят е възложил на
съдебния изпълнител да наложи запор върху банковите сметки на длъжника, както и върху
трудовото му възнаграждение, а в случай че не постъпят суми от изпълнителните действия -
да бъде насрочен опис на движими вещи.
Видно от гореизложеното и при съобразяване на вече коментираната съдебна
практика, ответникът по делото е проявявал активност, като е искал прилагането на
различни изпълнителни способи. Действително, както се поддържа в исковата молба, след
депозирането на молба от 29.09.2014 г., до подаването на молба вх. №15114/13.12.2017 г., за
период, повече от две години, взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е настъпила перемпцията. Доводите на
процесуалния представител на ищеца, развити в исковата молба, че действия по
принудителното изпълнение, предприети след прекратяване на делото са незаконосъобразни
и не произвеждат ефект, са неоснователни. Те не съответстват на посочената по-горе
съдебна практика, според която при направено искане за извършване на изпълнителни
действия след настъпила перемпция, съдебният изпълнител не може да откаже да ги
извърши, а следва да образува ново изпълнително дело. Както вече бе изложено,
перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в
изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно
материално право, нито на правото на принудително изпълнение. Следователно, след
настъпването на перемпцията, исканията на взискателя за прилагане на конкретен
изпълнителен способ, отправени до ЧСИ Г.Ц., който е длъжен да ги извърши, прекъсват
давността.
С оглед горните мотиви съдът намира за доказано, че ответникът е предприел
действия, които са били от естество да прекъснат давността преди нейното изтичане, поради
което предявеният от ищеца иск по чл. 439 ГПК следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като не са представени
доказателства такива да са сторени.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Б. С. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
ул. ******* ******* чрез адв. М. Р., срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „*******, офис 15, чрез адв. Г.В., иск с правно основание чл. 439 ГПК, ал. 1
ГПК, за установяване, че ищеца не дължи на ответника, поради погасяване по давност, на
суми по изп. д. № 20117020400573 по описа на ЧСИ Г.Ц., peг. № 702 в КЧСИ, образувано по
изпълнителен лист от 24.02.2011 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК от 22.02.2011 г., по ч.гр.д, № 20111250100284, на Районен съд – Сандански, както
следва: 27 632,92 лв. - главница, ведно със законната лихва от 18.02.2011 г. до изплащане на
вземането; и 3102,83 лв. – договорна лихва за периода от 21.01.2010 г. до 15.02.2011 г.
7
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8