О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    №

                                                                

                                            гр.ЛОВЕЧ, 18.09.2019 г.

                                               

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:   

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА Д.

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА                                                                                                                                                                       ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия  Константинова ч.гр. дело № 512 по описа за 2019 година,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производство с правно основание чл.274 и сл. от ГПК.

 

Ловешкият окръжен съд е сезиран с частна жалба, подадена от К.Т.Д., ЕГН ********** с адрес: *** ,чрез адв. С.А.- служебен адрес: *** Александров № 13, ет.2, ап.4  срещу определението от 08.07.2019 година,, постановено по в.гр.дело № 556/2018 година по описа на РС Тетевен, с което е   прекратено производството по делото, поради неотстраняване на указаните на ищеца нередовности по исковата молба.

Определението на съда е обжалвано като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Ищцата твърди, че с него се прегражда възможността да се установи кой е легитимният собственик на процесните имоти. Твърди, че единственото развило се съдебно производство между нея и Община Тетевен, е с правно основание чл.124, ал.4 ГПК- за признаване на правото на собственост на ищцата върху земеделски имоти  в землището на с.Гложене и е предмет на гр.дело № 471/2015 г., приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на иска.

Излага, че исковата молба е с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и че след изпълнение на указанията на въззивния съд, дадени в определение № 391 от 14.05.2019 г., страната е представила нарочна молба, с която е направила уточнение. Твърди, че от удостоверение № 919/03.07.2007 г. на ОСЗГ-гр.Тетевен , е видно, че не е подавано заявление на възстановяване на земеделските земи в срока,определен в ЗСПЗЗ на името на Христо Тодоров Петров и Тодор Петров в землището на с.Гложене, м.”Драгоево присое- Топилище” за пасище от 300 дка. Това удостоверение и е издадено, поради това, че се е снабдила с Продавателен акт от 21.10.1907 година доста по-късно от срока за подаване на заявление за възстановяване на земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ и доста след изтичане на крайния срок, предвиден в § 22 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, т.е. 14.05.2007 г. и считайки, че може да предяви иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, след указания на Областна дирекция „Земеделие”- Ловеч. Образуваните от нея пред съда две дела по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за процесните имоти са прекратени.

Поддържа, че указания за предявяване на иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е получила от Областна дирекция „Земеделие” –Ловеч по повод проверка по преписка, образувана по нейна молба ( писмо с изх.№ РД-04-1180/17.11.2011 г.) , както и от Специализираната прокуратура – с Постановление от 14.03.2019 г. по пр.пр. № 507/2019 г. Затова счита, че е изпълнила дадените от съда указания.

Развива и съображения, че на практика единствената възможност за нея да упражни правото си на възстановяване на собствеността върху претендираните земеделски имоти е развиване на настоящето производство, още повече, че всичките имоти притежават характера на резултативна земя по смисъла на чл.19 от ЗСПЗЗ, на основание на която е проведена процедура по чл.45в от ППЗСПЗЗ, т.е. за тях не са били подавани заявления за  възстановяването им и това съответства на твърдението, че не са били одържавявани или отнемани от собственика по реда на ЗСГ, не са включвани в ТКЗС, не е плащано обезщетение и не подлежат на възстановяване като земеделски имоти в стари, реални граници.

На акта за общинска собственост на Община Тетевен противопоставя Продавателен акт от 21.10.1907 г. на наследодателя си и давностно владение повече от 20 години на основание чл.34 от Закона за давността към момента на обобществяване на земеделските земи.

Подчертава, че разпоредбата на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ следва да се тълкува с оглед главната цел на закона, която е: правото на собственост върху земеделски земи да бъде възстановено на действителните им собственици или техните наследници, цел която е приоритетна спрямо поставената в ЗИДЗСПЗЗ- Д.в. бр.13 от 2007 г. с въвеждането на преклузивния срок за предявяване на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и целяща единствено по-бързото приключване на земеделската реституция.

Моли да бъде постановено определение, с което де се отмени определението на Тетевенския районен съд, с което е прекратено производството по делото.

В срока по чл.276, ал.1 е подаден писмен отговор от Община Тетевен, в който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба. Позовавайки се на ТР на ОСГК на ВКС № 1/1997 г. ответникът поддържа, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е специален установителен иск към минал момент, а Община Тетевен е придобила собствеността на основание чл.19 ЗСПЗЗ, след възстановяване на собствеността върху земеделски земи, поради което не може да е ответник по този иск. Такъв ответник в спора за материално право по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е лице, което претендира, че е собственик към момента на обобществяването.

Моли да бъде потвърдено определението на Районен съд-Тетевен.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в процеса в срока по чл.275,ал.1 и е насочена против валиден съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред Тетевенския  районен съд е образувано по повод искова молба, подадена от К.Т.Д. ***, с посочено правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Ищцата е поискала от съда да признае за установено по отношение на ответника, че  нейният наследодател Христо Тодоров Петров, б.ж. на с.Гложене, към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на недвижими земеделски имоти в землището на с.Гложене, община Тетевен, област Ловеч, подробно индивидуализирани, като на основание чл.108 ЗС бъде осъдена Община Тетевен, държаща без основание имотите, да предаде владението им и извърши съответстващото във връзка с това изменение в картата на землището.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който поддържа, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим, поради това, че ищцата не е представила доказателства за проведена процедура по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или предявен иск по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Поддържа ,че Община Тетевен е станала собственик по силата на чл.19 ЗСПЗЗ.

Като е приел, че правната квалификация на предявения иск е чл.108 ЗС и поради това, че между същите страни има влязло в сила решение  по чл.124 на Районен съд Тетевен по гр.дело № 471/2015 година, потвърдено с решение по в.гр.дело № 152/2016 г. на ОС Ловеч, съдът е прекратил, на основание чл.299, ал.2 , производството по делото с определение № 98/11.03.2019 г.

Определението е отменено от въъззивния съд с определение № 391/14.09.2019 г. по в.ч. гр.дело № 246/2019 година, който е приел, че правното основание на претенцията (непрецизно формулирана) е чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и върнал делото с указания.

С Разпореждане № 1094 от 21.05.2019 година първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба и указал на ищеца да представи доказателства за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ- че е подадено заявление за процесните имоти в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или е бил предявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г. за: 1.Имот № 060067, находящ се в м. „Дренето - Зореница“ в землището на с. Гложене, категория шеста с площ от 175.409 дка, пасище. 2. Имот с номер 058070, находящ се в м.”Зоренишки дол” в землището на с. Гложене, категория десета с площ 10.621 дка, ливада. 3. Имот с номер 058039, находящ се в м.”Зоренишки дол” в землището на с. Гложене, категория десета с площ от 7.355 дка, нива. 4. Имот с номер 057017, находящ се в м.”Бранище - Зореница” в землището на с. Гложене, категория десета с площ от 62.419 дка, ливада на наследниците на Христо Тодоров Петров жител на е. Гложене. Посочил е, че при неизпълнение на тези указания- ще прекрати производството по делото.

С определение № 270 от 08.07.2019 година Тетевенският районен съд е прекратил производството по делото, след като е приел, че ищецът не е изпълнил дадените му указания. В мотивите на определението е приел, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не може да се предявява против общината, като собственик на основание чл.19 ЗСПЗЗ, поради времевата разлика на основанията, като се е позовал и на ТР на ОСГК № 1/1997 г. на ВКС.

Частната жалба е неоснователна.

В исковата молба са наведени твърдения, свързани с оспорване правото на собственост на ответника върху земеделски имоти към момента на образуване на ТКЗС. Правилно съдът е посочил, че спорът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е свързан с принадлежността на правото на собственост върху земеделската земя към момента на включването и в ТКЗС, т.е. към минал момент.

При всички установителни искове, правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, независимо от това, дали има възражения от страните относно липсата на тази процесуална предпоставка.

Правният интерес при установителния иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е обусловен от наличието на висяща процедура пред административния орган - поземлена комисия, относно възстановяването на право на собственост върху спорни земеделските земи. В този смисъл е т.2 от Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК в която се приема, че оспорване принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ.

В т.3А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 година на ВКС по т.дело №4/2014 година на ОСГК се дават категорични указания, че е недопустим установителен иск с правна квалификация чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г. В мотивите на тълкувателното решение са изложени аргументи, че в този случай, правото на ищеца, предявил иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и да иска от поземлената комисия (сега общинска служба по земеделие – ОСЗ) издаване на решение за възстановяване на собствеността в реални граници, ще е погасено. Дори в хипотезата на уважен иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, не би могло да се стигне нито до постановяване на решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността на земеделската земя в полза на ищеца, нито до възможност за образуване в бъдеще на административно производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на ищеца върху спорната земеделска земя. На основание чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

               Съгласно чл.19 ЗСПЗЗ общината стопанисва земеделската земя останала след възстановяването на правата на собствениците и придобива собствеността върху тази земя след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Следователно, придобиването на собствеността от Община Тетевен е настъпило към един значително по-късен момент и, както правилно е направил своя извод РС, е налице времева разлика в придобиването, с оглед на която общината не може да бъде ответник по иска с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като е станала собственик след приключване на реституционната процедура. Това обуславя и липса на правен интерес от водене на такъв иск против общината.

Изложените в частната въззивна жалба доводи, основани на дадени указания от различни органи, не е основание да се направи извод, че искът е допустим. Предвидените в чл.11 от ЗСПЗЗ срокове са преклузивни и изтичането им води до прекратяване на субективното право да се иска реституция на земеделския имот. За тези срокове съдът следи служебно, затова и делата, заведени от ищцата по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ пред РС Тетевен са прекратени.

По изложените съображения, съдът приема, че за ищцата не съществува правен интерес от предявяване на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, същият е недопустим, поради което правилно районният съд е прекратил производството по делото. Обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден като законосъобразен.

Водим от горното, съдът

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 270 от 08.07.2019 година, постановено по гр.дело № 556 по описа за 2018 година на Районен съд Тетевен.

            Определението може да се обжалва  в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 .                                                                           

 

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: