№ 5029
гр. С, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЛИвМ
при участието на секретаря ДЙТ
като разгледа докладваното от ЛИвМ Гражданско дело № 20211110136974
по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК:
Ищецът Г. В. Т. е предявил срещу П. П. Д., П. П. Д. и Г. Г. Д. осъдителен иск с правно
основание 249, ал. 1 ЗЗД за опразване и предаване на недвижим имот: едноетажна жилищна
сграда с идентификатор 68134.1507.316.2 по КККР на гр. С заедно с поземления имот, в
който е разположена с идентификатор 68134.1507.316 с адрес: гр. С, ж.к. ДМ №258. Ищецът
поддържа, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 74, том 1, рег. №2369, дело
№63/21 по описа на нотариус ВЦБ придобил собствеността по отношение на процесните
имоти, след което на 10.03.2021 г. ги предал на ответниците за срок от три месеца с уговорка
последните да не дължат заплащане и да ги върнат след изтичане на срока. Твърди, че след
изтичане на срока имотът не бил освободен, поради което на 11.06.2021 г. отправил устна
покана за връщането му в срок до 20.06.2021 г. С исковата молба отправя покана за връщане
на имота в срок от 3 дни от получаване на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват иска. Оспорват твърдението, че ищецът им е
предал имота като ги е допуснал в него с уговорка за ползването му без заплащане и че
ищецът ги е канил да го напуснат. Твърдят, че на 15.04.1985 г. ВЦ Т.а е продала на бащата
на първия ответник – П. П. Д. имота и последният заплатил договорената продажна цена в
размер на 7500 лева, но не бил сключен окончателен договор. Поддържат, че владението
върху имота било предадено от В Т.а на П. П. Д. на 15.04.1985 г. и от тогава до настоящия
момент имотът бил владян от ответниците и от праводателя на първия ответник, поради
което и придобили собствеността по давност.
Предявяват насрещен иск, който е отделен за разглеждане в отделно производство.
1
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи
и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 249, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.
249, ал. 1 ЗЗД, с изтичане на уговорения срок или след ползуването заемателят е длъжен да
върне вещта. За основателността на претенцията е необходимо да бъде установено: 1) че
между страните е сключен договор за заем за послужване по отношение на процесния имот
за определен срок; 2) че срокът на договора е изтекъл; 3) отправяне на покана за връщане на
заетия имот, получена от ответниците; 4) обстоятелството, че въпреки изтичането на срока
на договора и отправената покана за връщането на процесния имот ответниците
продължават да ползват последния.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че процесният
имот - едноетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.1507.316.2 по КККР на гр. С
заедно с поземления имот, в който е разположена с идентификатор 68134.1507.316 с адрес:
гр. С, ж.к. ДМ №258, се ползва от ответниците към датата на депозиране на отговора на
исковата молба.
При съобразяване безспорните обстоятелства по делото в тежест на ищеца е да докаже, че
между него и ответниците е сключен договор за заем за послужване по отношение на
процесния имот за определен срок, който е изтекъл, както и че е отправил покана за
връщането му, достигнала до ответниците.
Съгласно разпоредбата на чл. 243 ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят
предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а
заемателят се задължава да я върне. Договорът за заем за послужване е неформален, реален,
безвъзмезден и едностранен, като законът не въвежда изискване за писмена форма при
сключването му. Следователно за да бъде приет за доказан фактът, че между страните в
производството е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е необходимо да
бъде установено, че страните по него са постигнали съгласие относно съществените му
условия, а именно – заемодателят да се е съгласил да предостави безвъзмездно определена
вещ за временно ползване от заемателя, а заемателят да се е задължил да я върне на
уговорения срок или след уговореното ползване. Доколкото договорът за заем за
послужване е реален договор, необходимо е да се установи, че въз основа на постигнатото
съгласие заетата вещ е била предадена. Не е необходимо заемодателят да е собственик на
заетата вещ. В настоящото производство, въпросът за собствеността върху имота не
подлежи на изследване и установяване със сила на пресъдено нещо, тъй като претенцията
на ищеца е заявена на облигационно основание по реда на бързото производство на осн. чл.
310, ал. 1, т.2 ГПК, като отделно от това съгласно изричната норма на чл. 314 , ал. 2 и ал. 3
ГПК в производството не може да се предявяват насрещни искове и да се допускат
възражения за собственост. Следователно и събраните доказателства, целящи установяване
принадлежността на правото на собственост в полза на ищеца или на ответниците, не следва
да се обсъждат доколкото предмет на производството е възникнало ли е в полза на ищеца
изискуемо право да получи фактическата власт над процесния имот като насрещно на
2
задължение на ответниците да му го предадат по силата на заем за послужване с изтекъл
срок.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели. Свидетелят
СПС твърди, че познава страните и се намира в приятелски отношения с тях. Посочва, че в
началото на 2021 година от ищеца разбрал, че ВЦБ /майка на ищеца/ прехвърлила на Г.Т.
правото на собственост върху процесния имот, в който живеели ответниците. Сочи, че
около В, 2021 г. докато извършвал ремонтни дейности в имот, съседен на процесния, чул
спор между ищеца и ответника П.Д., в който ищецът си искал имота, а ответникът му казал,
че няма да му го върне. Допълва, че станал свидетел и на последващ спор между двамата,
който се водел поради същата причина, като в този случай дошла и полиция. Твърди, че не
знае защо ответникът живее в имота, предмет на спора в настоящото производство.
Посочва, че от ищеца знае, че е пуснал П в имота и го е оставил да живее там до пролетта на
2021 г. Едновременно с това посочва, че майката на ищеца е пуснала П.
Свидетелят ТДГ твърди, че със страните са съседи и се познават от 2000 г. Посочва, че в
имота на ответника П.Д. последният е живял заедно с родителите си и останалите
ответници, като те не са напускали имота и не са прекъсвали ползването. Допълва, че не му
е известно между страните по делото да е налице уговорка във връзка с процесния имот,
както и че не е присъствал на спорове между тях.
Свидетелят ВПТ заявява, че познава ищеца от дете, а ответника П.Д. познава от 1985 г.,
когато купили къщата и заживели там. Посочва, че ответниците купили имота от В, майката
на ищеца, като от този момент живеели в същия. Твърди, че не знае между страните по
делото да е налице уговорка за предаване на имота. Сочи, че през пролетта ги е чул да се
карат, ищецът искал малката къща, за да живее в нея, а ответникът П.Д. му отказал.
Доколкото договорът за заем за послужване е неформален, за доказването му не е
необходимо представяне на нарочен документ, като сключването му съдебната практика
приема за възможно и с конклудентни действия, но недвусмислено изразяващи намерение
на страните да се обвържат именно с такава договорна връзка. Установяването на факта, че
страните по него са постигнали съгласие по съществените условия, характерни за този вид
договор е необходима предпоставка за уважаване на предявения иск. В случая не е спорно,
че процесният имот е във фактическа власт на ответниците, установява се от показанията на
свидетеля С и частично от показанията на св. Т и че преди предявяване на иска ищецът е
претендирал предаване на имота от ответника П. П. Д.. В настоящото производство обаче не
се събраха доказателства, от които да следва еднозначен извод, че между ищеца в
качеството му на заемодател от една страна, и ответниците в качеството им на заематели от
друга страна, е възникнала облигационна връзка по договор за заем за послужване, именно
в рамките на която процесният имот да е бил предоставен за ползване на заемателите за срок
от три месеца. Сведенията на свидетеля С за подобна уговорка са непълни и противоречиви,
последният не претендира да е присъствал при твърдяното сключване на договора, като
данните, които излага пред съда, са получени от ищеца. В показанията си свидетеля
едновременно посочва, че П бил „пуснат“ в имота от ищеца Г.Т., както и че бил „пуснат“ от
неговата майка. От показанията на другите двама свидетели също не се установява
3
постигане на съгласие между страните имотът да се заеме за ползване от ищеца на
ответниците.
От събраните в производството доказателства не се установява наличието на съглашение
между страните в твърдения от ищеца смисъл, тъй като не се доказват насрещни
волеизявления от страна на ищеца и на ответниците за постигане на съгласие ответниците
да ползват имота временно и безвъзмездно, респективно не се установява последните да са
поемали задължение да го върнат след изтичането на определен срок. Установената
фактическа власт върху имота, упражнявана от ответниците, не се доказва да е на основание
твърдяното заемно правоотношение, като в настоящото производство наличието на друго
основание или липсата на основание за ползване на имота е ирелевантна, тъй като съдът
дължи произнасяне единствено по заявеното от ищеца основание за възникване на
задължение за ответниците да му предадат имота.
Предвид изложеното не може да се приеме за доказано в производството, че договор за заем
за послужване действително е бил сключен между ищеца и ответниците, респективно че
ответниците не са изпълнили задължение за връщане на имота, за да бъде уважен
предявения иск. Поради недоказването на фактите, за установяване на които съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК доказателствена тежест носи ищеца, предявеният иск се явява неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
Разноски с оглед изхода на спора се дължат на ответниците. Ответниците претендират
разноски в размер на 3000 лв., сторени за адвокатско възнаграждение. Представен е списък
по чл. 80 ГПК и доказателства за плащането на сумата по договор за правна защита и
съдействие. Направено е в срок възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатско възнаграждение, което съдът преценява като основателно предвид
обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а заплатената
сума значително надвишава минималните размери. Поради това разноските за адвокатско
възнаграждение, дължими на ответниците следва да бъдат ограничени до установения
съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. минимум и в тяхна полза да бъде
присъдена сумата 1800 лв на основание чл.78, ал.ал. 3 и ал. 5 ГПК.
Така мотивиран, СРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В. Т. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж. к. „ДМ“ № 259
срещу П. П. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж. к. „ДМ“ № 258, П. П. Д. с ЕГН
********** и адрес: гр. С, ж. к. „ДМ“ № 258 и Г. Г. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж. к.
„ДМ“ № 258, иск с правно основание чл. 249, ал. 1 ЗЗД за опразване и предаване на
недвижим имот: едноетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.1507.316.2 по КККР на
гр. С заедно с поземления имот, в който е разположена с идентификатор 68134.1507.316 с
адрес: гр. С, ж.к. ДМ № 258.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. В. Т. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж. к.
„ДМ“ № 259 да заплати на П. П. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж. к. „ДМ“ № 258, П.
П. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж. к. „ДМ“ № 258 и Г. Г. Д. с ЕГН ********** и
адрес: гр. С, ж. к. „ДМ“ № 258, сумата 1800,00 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение, намалено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред СГС в двуседмичен срок считано от
21.12.2021 г. на осн. чл. 315, ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5