Р Е Ш Е Н И Е
№380 гр. Пазарджик 28.10. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание
на двадесет и трети октомври през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
и секретаря Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр.
д. №641 по описа за 2019 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пещера е признато за
установено, че П.А.Й., ЕГН **********
*** дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,Париж рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК:
*********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д. - Заместник управител, следните
суми: 294.78 лв.,/ двеста деветдесет и четири лева и 78 стотинки/, представляваща главница,
36.75 лв. /тридесет и шест лева и 75
стотинки / ,представляваща законна лихва за забава за периода от 20.09.2016 до
11.12.2017, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението - 21.12.2017г. до
окончателното изплащане.
Осъдена е П.А.Й., ЕГН ********** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,Париж рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК:
*********, следните суми: сумата от 150лв. разноски за държавна такса в
исковото и заповедно производство ; сумата от 150лв. юрисконсултско
възнаграждение в исковото и заповедно производство, сумата от 300лв. за особен
представител в исковото производство
сумата 283.80лв. разноски за съдебно – почеркова експертиза.
В срок така
постановеното решение е обжалвано адв.Ш. ,в качеството и на особен представител на П.Й.,
Счита,че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
необосновано.
Съдът приел, че с полагането на подписа
кредитополучателя Й. е удостоверила, че е получила посочената по чл. 1
„Параметри и условия" сума, а именно 3000 лева по посочената от нея
банкова сметка. ***вило, че ръкописно изписания текст „П.А.Й." и „вярно с
оригинала" вероятно са написани от едно и също лице, но вещото лице не
може да отговори дали са изписани от П.А.Й., поради липса на сравнителен
материал. Въпреки ,че тя била подписала редица документи ,използвани от
експерта като сравнителен материал,не можело да се приеме,че Й. познава буквите от българската азбука, може
да ги назовава по отделно или свързани в сричка, съответно да свързва сричките
в думи, да може да свързва думите в писмено изречение, респективно да разбира
смисъла му.
Неправилно съдът приемал, че Й. е грамотна и е могла
да разбира смисъла на писмения текст. Договорът за потребителски паричен заем и
всички документи, свързани с договора, били с много дребен шрифт на текста и на
всички документи, по трудно се възприемало написаното и изисква повече време за
прочитане и разбиране на написаното. В документите се цитирали интернет адреси на
латиница, имало сложна юридическа и икономическа терминология, която не е
обяснена в заключителните разпоредби на договора, цитиране на правни норми от
различни закони и подзаконови нормативни актове- напр.чл.18 от договора се
цитира- чл.99 от ЗЗД, в чл.14 от договора се цитира чл.15, ал.4 от Наредба
№26/23.04.2009г, на БНБ, в „Удостоверявания" е цитиран чл.243 от Кодекса
за застраховането, поради което счита,че голяма част от информацията е неразбираема,
сложна и трудна за разбиране дори от потребители, които имат опит при сключване
на договори.
Ищецът не представил доказателства ,че е изпълнил
задължението си да преведе по сметка на ответницата уговорената сума.По делото
липсвали писмени доказателства за извършването на такъв превод, липсвали и
такива за предаване на паричната сума в брой. Неправилно съдът приел, че с
полагане на подпис в договора ответницата удостоверявала, че е получила
заемната сума. Недоказано било и твърдението на ищеца, че ответницата е върнала
34 вноски и оставало да се дължат 2 вноски в размер на 294.78 лева.
Неправилно съдът не възприел довода да неоснователност
на иска , поради липса на надлежно уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита.
Установено било,че подписа в представената товарителница не е на
ответницата.
Моли решението да бъде отменено и предявените искове –
отхвърлени.
В срок е постъпил писмен отговор.Ответниците намират
решението за допустимо ,правилно и законосъобразно.
Във връзка с довода ,че предсрочна изискуемост не е
настъпила ,то позовавайки се на съдебната практика , приемат ,че тъй като не
може да се игнорира съществуването на облигационната връзка ,то се дължат
падежиралите вноски.Към момента на постановяване на решенето вземането било
ликвидно и изискуемо в целия си размер.
Установено било ,че подписа под договора е положен
именно от ответника , поради което доводите в тази насока били неоснователни.
Молят решенето да бъде потвърдено.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение,при съобразяване разпоредбата на чл.269 от ГПК,за да се
произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.430 от ТЗ по реда
на чл.422 от ГПК.
В исковата си молба против П. А.Й., ЕГН ********** *** БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А.,Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д. - Заместник управител, чрез
юрисконсулт Ц.Х.С. твърди,че с Договор
за потребителски заем с номер PLUS-****** от 25.09.2013г, БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг.№*********, чрез клона си е
отпуснало паричен кредит в размер на 3000.00 лв.на ответницата.
Сумата, била изплатена от кредитора по начина, уговорен в
чл.1 от договора, ,а усвояването от ответницата било удостоверено с полагането на подписа и в поле
"Удостоверение на изпълнението".
Въз основа на чл.3 от същия, ответника имал
задължението да погаси заема на 36 месечни вноски- всяка по 147.48 лв., които
вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и,
съгласно годишния процент на разходите - 56.13% и годишния лихвен процент -
41.79%, посочени в параметрите по договора.
Ответницата преустановила плащането на вноските по кредита
20.08.2016, като към тази дата били погасени 34 месечни вноски. В чл.5 от
договора било предвидено ,че вземането
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечни /а вноска.
Към 20.09.2016, към която дата е остатъка станал изискуем в целия му размер. Кредитора
изпратил покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си
за изискуемо .
Поканата била изпратена на адреса, който е деклариран в
договора, а в чл.10 от него било уговорено ,че , всички изявления на кредитора
се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса,
посочен в договора. Към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК бил
изтекъл уговорения краен срок.
Издадена била заповед за изпълнение и в изпълненние
указанията на съда бил предявен и иска за установяване на вземането.
Молят да бъде прието за установено, че е налице
вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от П.А.Й. в
размер на: 294.78 лв, представляваща главница по кредита, 36.75 лв.
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.09.2016 до 11.12.2017,
на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
В срок е постъпил писмен отговор от определения от
съда особен представител ,при условията на чл.47 от ГПК.
В него са изложени доводи относно правоспособността и
правосубектността на ищеца , които не се подържат във въззивната жалба.
Чрез особения представител е оспорен иска по основание
,като се сочи,че шрифта ,на който е изготвен договора не е съобразен с нормата
на чл.10 ал.1 от ЗПК , поради което договора е нищожен при условията на чл.22
от ЗПК.Този довод също не е изложен във въззивната жалба ,а и следва да се
посочи,че това изискване в закона е въведено след сключване на договора.
Оспорва се иска и с твърдението ,че ответникът не е
подписал договора за потребителски кредит,като се обсъжда положения подпис.
Този довод отново не е развит по същия начин във
въззивната жалба ,а се оспорва само реалното изпълнение на договора ,като се
твърди,че не е установено ответницата да е положила подпис ,така ,че да е
удостоверила получаването на сумата от кредитодателя.Не е развита във
въззивната жалба и другата теза в тази връзка ,а именно ,че ответницата е била
неграмотна,евентуално ,че не е разбирала свойството значението на извършеното.
Претенцията е оспорена и по размер , включително и
относно начина на формиране на лихвата ,като е направено и възражение за
нищожност на клаузата за лихва , поради
нарушение на добрите нрави.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните , прие за установено следното:
Представен е Договор за потребителски заем с номер PLUS-****** от
25.09.2013г,като всяка страница от него носи подпис ,а на последната са
изписани трите имена на кредитополучателя и дата.Положен е подпис и изписани
имената и текст „Вярно с оригинала“ върху документ относно разкриване на сметка
, както и подпис върху товарителница,с която е връчено писмо от ищцовото
дружество ,с което е обявена предсрочната изискуемост на кредита.Представен е
погасителен план и документ – извлечение.
Поради
направеното оспорване е открито производство по оспорване автентичността на
договора за кредит, на товарителница както и на
ръкописно изписаният текст „П.А.Й.“
и „вярно с оригинала“.Заключението на експерта е ,че подписа под
договора за кредит е на П.А..Това заключение оборва тезата на представителя на
ответника за нищожност на договора , а относно унищожаемостта му,липсват
каквито и да било доказателства.
В договора изрично са уговорени условията ,размера на
кредита ,начина на погасяване ,срокове,както и ,че с подписа си
кредитополучателя удостоверява получаването на сумата по нарочно откритата
сметка.
Заключението на експерта , че ръкописно изписаният
текст „П.А.Й.“ и „вярно с оригинала“ ,
вероятно са написани от едно и също лице, но не може да се отговори дали са
изписани от П.А.Й., поради липса на сравнителен материал,както и
обстоятелството ,че значителна част от кредита е погасен /което не е оспорено
от представителя на ответника/ потвърждават извода за действителността на
договора.
Тъй като, както е приел и първоинстанционния съд по
отношение на сключения между страните договор следва да намери приложение Закона за потребителския кредит / в сила от
12.05.2010г/ , а по силата на чл.24 ЗПК
и на чл.143 -148 от Закона за защита на потребителите и съдът следи служебна
за наличие на неравноправни клаузи,то следва да се обсъдят тези въпроси без значение дали са
поставени на обсъждане от ответника ,респективно във въззивната жалба.
Съдът като направи анализ на договора приема ,че той е
изготвен на ясен и разбираем език и не са налице отклонения по смисъла на
посочените нормативни актове ,които да водят до неговата нищожност или до извод
за неравноправност на определени клаузи.
Към момента на сключване на договора не са били
действащи разпоредбите ,уреждащи размера на шрифта и съответно нормата на чл.19
ал.4 от ЗЗП.
Не може да се приеме ,че клаузата за лихва е уговорена
в противоречие с добрите нрави .Договорен е от страните лихвен процент 41.79 % и ГПР в размер на 56.13
%.
Първоинстанционният съд е посочил,че споделя приетото
в съдебната практика, но тъй като се касае за кредит, отпуснат от небанкова финансова
институция и липсва каквото и да е уговорено от страните обезпечение, не може
да се приеме,че договорените от страните
лихвен процент от 41.79 % и ГПР в размер на 56.13 % противоречат на добрите
нрави и,че те всъщност обезпечават
поетият от кредитодателя по –голям финасов риск.Въззивната инстанция споделя
тези доводи.
Към договора е приложен погасителен план,в който е посочен ясно размера на кредита , крайната сума на всички плащания ,броя
и размера на вноските. Не са нарушени разпоредбите на чл.11ал.1 т.11 и 12 ЗПК , действащи към
момента. В договора е посочен начина на формиране на погасителните вноски
,лихвения процент е фиксиран за целия срок на
Правилно е прието от съда ,при обсъждане на аргумента
относно предсрочната изискуемост ,че обстоятелството кой е положил подписа под
товарителницата е ирелевантно ,тъй като
още към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК срока на договора е
изтекъл.
При така изложената обстановка и анализ на
доказателствата , съдът приема,че предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
При служебната проверка /въпреки липсата на доводи във
въззивната жалба/ съдът не достигна до изводи за недействитеност на договора
или за неравноправен характер на отделни негови клаузи ,както и за нарушение на
добрите нрави.
По останалите въпроси той длъжен да се занимае доколкото са въведени
във въззивнага жалба.
В нея е въведен довода за липса на облигационно
отношение,поради липса на подпис,който съдът приема за неоснователен и е изложил
съображения за това.
Изложено е и оплакването относимо към липсата на
реално изпълнение от страна на ищеца на договора ,който довод съдът намира за
неоснователен , тъй като полагайки подписа си под договора ответницата е
удостоверила получаването и на сумата ,като във връзка с този довод не могат да
се пренебрегнат и извършените значителни плащания за погасяване на кредита.
Поради изложените съображения ,съдът намира ,че
първоинстанционното решене е правилно и следва да бъде потвърдено ,като при
условията на чл.272 от ГПК се присъединява към мотивите на първоинстанционния
съд.
С оглед изхода на спора сторените по делото разноски
следва да бъдат поети от жалбоподателя – държавна такса , възнаграждение на
особен представител общо в размер на 350
лева
Мотивиран от изложеното Пазапрджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пещера,с което е признато за установено, че П.А.Й., ЕГН ********** ***
дължи на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А.,Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д. - Заместник
управител, следните суми: 294.78 лв.,/ двеста деветдесет и четири лева и 78 стотинки/, представляваща главница,
36.75 лв. /тридесет и шест лева и 75
стотинки / ,представляваща законна лихва за забава за периода от 20.09.2016 до
11.12.2017, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението - 21.12.2017г. до
окончателното изплащане и присъдени разноски.
Осъжда П.А.Й., ЕГН ********** *** да заплати на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.,Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д. -
Заместник управител,350 лева разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.