Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията МИХАЙЛОВА гр. д. № 86
по описа за две хиляди и деветнадесета година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на Е.Д.К. срещу отказа на ЧСИ Владимир Цачев да прекрати
производството по изп. д. № 145/2016 г. по описа на
този съдебен изпълнител, обективиран в постановление от
14.12.2018 година.
Жалбоподателят
твърди, че имотът, предмет на изпълнението, е непродаваем, а след втората нова продан
от 22.12.2017 г. никоя от страните не е поискала извършване на последващи действия от съдебния изпълнител, който следвало
да приложи чл. 494, ал. 2, изр. 2 ГПК, но противно на закона отказал да стори
това. Моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител и да прекрати изпълнителното
дело. Отправя искане по чл. 438 от ГПК за спиране на производството до
произнасяне на съда по жалбата по същество.
Взискателят Б.Д. Ф.
– П. изразява становище за неоснователност на жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на
жалбата.
Софийски окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, прие следното.
Изпълнително дело № 145/2016 г. по
описа на ЧСИ Владимир Цачев, рег. № 926, с район на действие Софийски окръжен
съд, е образувано въз основа на изпълнителен лист от 24.08.2016 г., издаден в
полза на Б.Д. Ф. – П., за
изнасяне на публична продан на недвижим имот при първоначална цена 195 000
лв. при следните квоти на съделителите: Б.Д. Ф.р – П. – 1/6 ид. ч., Е.К.П.
– 4/6 ид. ч., Е.К.Д.
– 1/6 ид. части.
От
удостоверение за наследници на Е.К.П., приложено към молбата, се установява, че
тя е починала на 21.05.2016 г. и е оставила за наследници по закон дъщерите си Б.Д.
Ф. – П. и Е.К.Д..
Наложена
е възбрана върху имота и са извършени справки в службата по вписванията за
тримата съделители, описани в изпълнителния лист.
Впоследствие
е насрочена първа публична продан, която е обявена за нестанала поради непостъпване
на наддавателни предложения.
С
молба вх. № 397/27.01.2017 г. (л.
108 от изпълнителното дело) Б.Д. Ф. – П. е сезирала съдебния изпълнител с искане да
насрочи втора продан, а ако и тя не се състои, да определи нова начална цена на
делбения имот и да организира нова продан. Със същата
молба тя е възложила на съдебния изпълнител да извършва действията по
продажбата на имота съобразно процедурата по ГПК, като следва
последователността на проданите до извършване на
продажбата.
Проведена
е втора продан през периода от 20.03.2017 г. до 20.04.2017 г. при начална цена
80% от първоначалната, която също е обявена за нестанала.
На 27.07.2017 г. е постъпил доклад от вещото лице
Т. за определяне на пазарна цена на имота.
Била
е насрочена нова първа публична продан до 28.09.2017 г., а след обявяването й
за нестанала са насрочени още четири продани –
съответно до 21.12.2017 г., до 30.04.2018 г., до 25.07.2018 г. и до 02.11.2018 година.
На
21.09.2018 г. е постъпила молба от Е.К. за прекратяване на производството
поради изчерпване на процедурата и ненамиране на купувач, а на 09.10.2018 г. –
нова молба от пълномощника й за произнасяне по първата такава.
На
същата дата съдебният изпълнител е постановил отказ да прекрати изпълнителното производство.
Жалбата на Е.К. срещу този отказ е отхвърлена с влязло в сила решение,
постановено по гр. д. № 714/2018 г. по описа
на Софийски окръжен съд.
На
13.12.2018 г. съдебният изпълнител е сезиран с ново искане от Е.К. за прекратяване на производството по
изпълнението, по което е постановен и обжалваният в настоящото производство
отказ.
Анализът на така
установеното от фактическа страна налага следните правни изводи.
Жалбата
е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Посоченото в
жалбата фактическо основания не попада сред изчерпателно изброените хипотези по
чл. 433 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Проведените до
момента на подаване на молбата публични продани са
били неуспешни, но това не изключва възможността за продажба на имота при последващо намаляване на началната цена, от която да
започне проданта.
Основанието
на чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК, на което се позовава жалбоподателат,
касае само случаи, в които публичната продан е предвидена като способ за
осребряване на налично секвестируемо имущество с
оглед погасяване на парично задължение. Настоящият случай е различен, тъй като
публичната продан е постановена с влязъл в сила съдебен акт и има характера на
способ за ликвидиране на съсобствеността върху делбен
имот.
Не
съответства на действителното фактическо положение твърдението на жалбоподателя,
че след новата първа публична продан (също неуспешна) никоя от страните не е
поискала извършване на последващи действия от
съдебния изпълнител. Обратното се установява от намиращата се на л. 108 от
изпълнителното дело молба вх. № 397/27.01.2017 г. от Б.Д. Ф. – П., с която взискателят
е възложил на съдебния изпълнител да извършва действията по продажбата на имота
съобразно процедурата по ГПК, като следва последователността на проданите до извършване на продажбата. Именно това
съставлява надлежно искане за извършване на последващи
действия. Такова искане е допустимо с оглед възможността, предвидена в чл. 18,
ал. 1 от ЗЧСИ. Освен това, то достатъчно ясно изразява волята на страната
(имаща качеството на взискател в изпълнителното
производство) да се следва последователността на проданите
(т.е. да се извършват последващи такива) без
ограничения на техния брой до постигане на целения краен резултат.
На
последно място, неоснователно жалбоподателят поддържа, че съдебният изпълнител
е следвало да приложи разпоредбата на чл. 494, ал. 2, in finе
от ГПК, тъй като систематичното й място е в Дял ІІ от Част V на ГПК, а именно
„Изпълнение на парични вземания“, поради което е неприложима към настоящия
казус, който, както се подчерта по- горе, не касае такова вземане, а
ликвидиране на съсобствеността върху съсобствен имот.
По
тези съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
С
оглед непосредственото произнасяне по съществото на жалбата искането на
жалбоподателя по чл. 438 от ГПК за спиране на производството до произнасяне на
съда е неоснователно и също следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 9 649/21.12.2018 г., подадена от Е.Д.К. срещу
отказа, обективиран в постановление от 14.12.2018 г.,
на ЧСИ Владимир Цачев да прекрати производството по изп.
д. № 145/2016 г. по описа на този съдебен изпълнител.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането
на Е.Д.К. по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнителното производство,
съдържащо се жалба вх. № 9 649/21.12.2018. година.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Делото
да се върне на ЧСИ Владимир Цачев, рег. № 926 в КЧСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.