Решение по дело №1826/2019 на Софийски градски съд

                              

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.................

гр. София, 25.02.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-10 състав в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         цвета желязкова

 

разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1826/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.632, ал.4 от ТЗ.

С решение 2103/25.11.2019 г. по делото съдът е обявил неплатежоспособността на „Е.Г.П.“ ЕООД, *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  – 07.01.2019 година, открил производство по несъстоятелност на длъжника „Е.Г.П.“ ЕООД, ***, обявява „Е.Г.П.“ ЕООД, *** в несъстоятелност, наложил запор и възбрана върху имуществото на „Е.Г.П.“ ЕООД, ***, постановил прекратяване дейността на предприятието на „Е.Г.П.“ ЕООД, *** и спрял производството по несъстоятелност по т. дело 1826/2019 г. по описа на СГС, VI - 10 състав.

По силата на закона е указано  на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване, производството ще бъде прекратено и търговецът ще бъде заличен. Това решение е обявено в Търговския регистър на 25.11.2019 година. Срокът, предвиден в чл. 632, ал. 2 от ТЗ за възобновяване на производството е 1 година от публикуване на решението по чл. 632, ал.1 от ТЗ. В този срок може да се поиска възобновяване с представяне на доказателства за внесените разноски. Искането следва да се направи от длъжника или от кредиторите.

При изчисляване на срока съдът съобразява спирането на срока съгласно чл. 3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), изменението на тази норма (изм. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) и приетото в §13, ал. 1 от Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) относно продължаването на сроковете след изтичане на седем дни от обнародването му в “Държавен вестник”.

При първоначалната редакция на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение срокът по чл. 632, ал. 2 от ТЗ попада в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 2, предложение второ от закона – “други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права”. С оглед на това, считано от 13.03.2020 г., срокът по чл. 632, ал. 2 от ТЗ е спрял да тече.

Нормата на чл. 3, ал. 1, т. 2, предложение второ от закона е изменена с изменението на ЗМДВИП (изм. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.), като от хипотезите на спиране на сроковете отпадат “други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права”. Съгласно § 13, ал. 1 от ЗР на ЗИД на ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г., сроковете по чл. 3, т. 2 относно “други срокове” в досегашната редакция, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на седем дни от обнародването му в “Държавен вестник”. Следователно, считано от 17.04.2020 г., срокът по чл. 632, ал. 2 от ТЗ е започнал да тече отново, като за изтичането му е необходим срок, обхващащ остатъка от първоначалния срок, както и да бъде добавен периодът на спирането от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г. включително, т.е. общо 35 дни.

Отчитайки разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗМДВИП и нейното изменение, съдът намира, че в случая законоустановеният едногодишен срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ за привнасяне на определените разноски в производството по несъстоятелност е изтекъл на 30.12.2020 година.

В случая не е приложима нормата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г., предвиждаща, че се спират процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. Това следва от използвания законодателен подход. Спирането течението на процесуалните срокове за определен период от време не е прецедент в българското законодателство. Така в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ГПК (нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г., отм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) е предвидено спирането на течението на сроковете по съдебни производства през дните, обявени за официални празници и по време на съдебната ваканция, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ. Това спиране обаче касае само процесуалните срокове по движението на висящите дела, а не и преклузивните срокове, какъвто е едногодишният срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ.

Аргумент за горното е и приетото относно процесуалната норма на чл. 61, ал. 1 от ГПК в мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение от 13.07.2020 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, че по отношение на сроковете по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал.6 от ТЗ, доколкото те са установени от закона преклузивни срокове за предявяване на искове, не намира приложение процесуалната норма на чл. 61, ал. 1 от ГПК, предвиждаща спиране на течението на срока при спиране на производството и продължаване на течението на срока от момента след възобновяването му. Това разрешение следва да се приложи и по отношение на преклузивния срок по чл. 632 от ТЗ.

Не е приложима в случая и нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г. (изм. и доп. – ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.), тъй като преклузивният срок по настоящото производство не е изтекъл по време на извънредното положение и не е свързан с упражняване на права от частно правни субекти.

Поради гореизложеното в случая следва да се приеме, че преклузивният срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ попада в хипотезата на “други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права” съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г., с последващите изменения на цитираната разпоредба. С изтичането на преклузивния срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ се загубва именно правото на кредитора да поиска възобновяване на производството по несъстоятелност. С оглед на горното в случая срокът за възобновяване на производството по несъстоятелност на длъжника „Е.Г.П.“ ЕООД, ЕИК********(в несъстоятелност) е изтекъл на 14.12.2020 година.

С оглед на факта, че в срока по чл. 632, ал.2 от ТЗ не е поискано възобновяване на производството по несъстоятелност на „Е.Г.П.“ ЕООД, ЕИК********Съдът намира, че следва да бъде прекратено производството по делото, а също така и  постановено заличаването на търговеца от търговския регистър.

По делото са събрани данни - писмо , вх. Номер 272518/02.02.2021 г. от ТД НОИ-София, видно от които дружеството не е предало документи по реда на чл. 5, ал.10 от КСО, както и, че относно съответните длъжностни лица на дружеството в несъстоятелност от страна на ТД НОИ София не са предприети действия по реда на чл. 349 и чл. 349а от КСО.

Съдът е указал и на длъжника да изпълни процедурата по чл. 5, ал.10 от КСО, както и на осигурителните органи, че е в тяхна компетентност да инициират производство по чл. 349 и чл. 349а от КСО. Такива действия обаче, видно от писмото на ТД на НОИ-София не са предприети. Съдът не разполага с други възможност да изпълни изискването на чл. 5, ал.10 от КСО, различни от възможностите на осигурителните органи.

 

Водим от горното, СГС, VI-10 състав

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по несъстоятелност на „Е.Г.П.“ ЕООД, ***.

ЗАЛИЧАВА от търговския регистър „Е.Г.П.“ ЕООД, ***.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър съгласно чл.622 от ТЗ.

РЕШЕНИЕТО съгласно чл.613а ал.1 от ТЗ подлежи на обжалване пред САС в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър

 

СЪДИЯ: