Решение по дело №154/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 64
Дата: 7 май 2019 г. (в сила от 7 май 2019 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20191800600154
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 13 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 07.05.2019 г.

 

   СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА Н.А

ЧЛЕНОВЕ:        1. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

      2. Д. ЦОНЧЕВ

 

при участието на секретаря В. Димитрова като разгледа докладваното от мл. съдия Цончев ВНЧХД № 154 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.      

С Присъда № 7/20.12.2018 г., постановена по НЧХД № 134/2017 г. по описа на РС – Е. П., I-ви състав, подсъдимите Д.В.Ц. и П.Д.П. са признати за невиновни в това, че на 06.12.2014 г., около 03.00 часа в с. С., са нанесли побой на Й.Т.К., с което му причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота и са оправдани по обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Със същата присъда са отхвърлени гражданските искове предявени от Й.Т.К. солидарно против подсъдимите за сумата 4 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението и за сумата от 500 лв., представляваща стойността на претърпените имуществени вреди от престъплението.

В срока за обжалване е депозирана жалба чрез адв. Д.П. - повереник на Н.И.К. – процесуален правоприемник на починалия в хода на първоинстанционното производство частен тъжител Й.Т.К.. Навеждат се доводи, че първоинстанционната присъда е постановена при съществени процесуални нарушения, поради което е необоснована и незаконосъобразна. Налице са достатъчно доказателства за постановяване на осъдителна присъда и уважаване на предявените граждански искове. В допълнение към жалбата, депозирано по реда на чл. 320, ал. 4 НПК, повереникът адв. П. предлага собствен доказателствен анализ и прави оплакване, че съдът неправилно, позовавайки се на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 НПК, е изключил показанията на Н.К..

В съдебно заседание повереникът на процесуалния правоприемник на частния тъжител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Акцентира, че спрямо подсъдимите са изготвени предупредителни протоколи по реда на ЗВМР, от които счита, че се доказва съпричастността им към инкриминирания инцидент. Подкрепа протоколите намират в показанията на свид. Тулев – полицейски служител. При разпита си в хода на досъдебното производство подсъдимите сами признават виновността си. От липсата на медицинска документация, установяваща нанесени травматични увреждания върху подсъдимите, прави извод за липса на такива.

Защитникът на подсъдимтие адв. С.В. пледира, че частното обвинение не е навело никакви доводи относно допуснати съществени процесуални нарушения. Намира, че правилно показанията на процесуалния правоприемник на частния тъжител - Н.К., са изключени от доказателствената съвкупност, а присъдата е обоснована, правилна и законосъобразна. Пледира за потвърждаване на присъдата и претендира разноски.

Подсъдимите в лична защита поддържат изложеното от защитника си. В последната си дума молят за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 313 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното изменяване в частта за разноските.

От фактическа страна:

Първоинстанционната присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която почива на събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени достатъчно подробно. Макар че доказателственият анализ не се отличава с особена прецизност, волята на съда е ясна.  Правилно е прието, че от събраните доказателства не може да се направи извод, че има извършено престъпление от подсъдимите по отношение на личността на починалия частен тъжител. Въз основа на събрания доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:

Частният тъжител Й.Т.К., починал в хода на производството, живеел в къща с двор в с. С., общ. Г. М., С. обл. От 2008 г. в старата къща, находяща се в същия двор, живеел процесуалния правоприемник на частния тъжител и негов племенник Н.К..

На 06.12.2014 г. около 00:00 часа подсъдимият Д.В.Ц. видял, че излизат искри от комина на старата къща, която се намирала в близост до неговия имот и решил да отиде, за да провери какво става вътре. Жената, с която подсъдимият живеел на семейни начала – свид. Е. К., се притеснила за сигурността му, поради което се обадила по телефона на неговия внук - подсъдимия П.П., който по същото време се намирал в заведение в центъра на селото заедно със свид. М. Н.. Подсъдимият Д.Ц. влязъл във вътрешността на старата къща, бутнал кюнците на печката и с дърво счупил дървената рамка и стъклата на прозорците.  

В това време частният тъжител Й.К. и процесуалният правоприемник на частния тъжител Н.К. гледали телевизия в къщата на К.. След като чули шума от чупенето на прозорци двамата излезли на двора, където вече се намирал подс. Д.Ц.. Частният тъжител Й.К. държал в ръцете си дърво, а процесуалния правоприемник на частния тъжител Н.К. желязна вила. Частният тъжител бутнал подсъдимия Д.Ц. на земята и го ударил с дървото по рамото. Станало спречкване, при което подс. Д.Ц. успял да издърпа дървото от ръцете на частния тъжител Й.К.. В този момент в двора влезли подс. П.П. и свидетелят М. Н. и веднага се насочили към подсъдимия Д.Ц. с намерение да му помогнат. Частният тъжител К. казал на процесуалния правоприемник на частния тъжител Н.К. да удари подсъдимия Д.Ц.. Н.К. замахнал с вилата към подсъдимия Ц., но свид. М. Н., в опита си да защити подс. Ц., поел удара, вследствие на което му потекла кръв. След като нанесъл удара процесуалният правоприемник на частния тъжител Н.К. избягал. Подсъдимият П.П. и свид. М. Н. вдигнали от земята подс. Д.Ц. и му помогнали да се прибере вкъщи. След като се прибрали свид. Е. К. възприела състоянието на двамата подсъдими и чула разговорите между тях за случилото се. На следващия ден свид. Н. В. видял, че подс. Д.Ц. има лепенка на главата, а свид. М. Н. видима драскотина.

На 08.12.2014 г. частният тъжител Й.К. посетил УМБАЛ „А.“ ЕАД – К. по с. м. и д. и при извършен преглед по тялото му били констатирани разкъсно-контузна рана, охлузване и отоци на главата; кръвонасядания на лицето и дясната ръка; охлузвания на двете ръце.

От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че разкъсноконтузната рана е причинила на тъжителят К. временно разстройство на здравето неопасно за живота. Същата е причинена от удар нанесен с твърд тъп предмет с широка контактна повърхност. Кръвонасяданията са причинени от удари и или притискане с или върху твърди тъпи предмети с гладка контактна повърхност, каквито са и частите на човешкото тяло, като ръце, пръсти и други. Охлузванията се дължат на косото допирателно действие на предмети с неравна контактна повърхност. Преценени в съвкупност и поотделно кръвонасяданията и охлузванията са причинили на тъжителя болка и страдание. Констатираните увреждания в обl.та на главата са причинени най-малко от три отделни удара, видно от тяхното анатомично разположение.

По доказателствата:

                Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, като в нейната основа са обясненията на подсъдимите Д.Ц. и П.П., показанията на свидетелите М. Н., Е. К., Н. В., Г. Д., И. К., съдебномедицинско удостоверение № 909/2014 г., препис извлечение от акт за смърт на Й.К., заключение на съдебно-медицинска експертиза и справки за съдимост.

            Показанията на свидетелите Л. И. и И. Д. са неотносими към предмета на доказване, тъй като не разкриват никакви релевантни обстоятелства относно процесните събития.

            Първоинстанционният съд законосъобразно е изключил от доказателствената съвкупност показанията на Н.К., дадени в качеството му на свидетел, тъй като след смъртта на частния тъжител Й.К., Н.К. е конституиран в качеството на процесуален правоприемник на частния тъжител и е отправил искане производството да продължи. При това положение Н.К. участва в наказателното производство в две процесуални качества – на свидетел и на частен тъжител. В разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от НК частният тъжител не е сред лимитативно изброените участници в наказателния процес, които разполагат с право да участват в наказателното производство в качеството на свидетел и в друго процесуално качество, поради което Н.К. не може да бъде свидетел по настоящото дело. С оглед изложеното възражението на повереника в този смисъл е неоснователно.

            Обясненията на подсъдимите Д.Ц. и П.П. и показанията на свид. М. Н., единствени очевидци на събитията, са логични, подробни, последователни и взаимно допълващи се. Те не разкриват вътрешни противоречия и не са оборени от други доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани. Изложеното от тримата се подкрепя от показанията на свид. Е. К., които в тази част имат производен характер, но могат да служат за проверка на първичните доказателства, изводими от обясненията на подсъдимите и на свид. Н.. За обстоятелството, че след инцидента подс. Д.Ц. и свид. М. Н. са имали наранявания свидетелства и свид. Н. В.. Неоснователно е възражението на повереника, че след като липсват медицински документи за нанесените им травматични увреждания, обективно такива не са съществували. Известно е, че в наказателния процес обективната истина може да бъде разкрИ.а с всички доказателствени средства, в това число и със свидетелски показания. Поради това няма пречка травматичните увреждания на подс. Д.Ц. и свид. М. Н. да бъдат установени чрез свидетелски показания.

            Обясненията на двамата подсъдими и показанията на свид. М. Н. не се разколебават от показанията на свид. Г. Д. и И. К.. Те най-общо съобщават, че им е известно, че тъжителят е бил бит от подсъдимите. Двамата свидетели не разкриват никаква конкретика относно фактическата обстановка около побоя, механизма на извършване на деянието и каузалния принос на всеки от подсъдимите. С оглед на това показанията им не могат да послужат за доказване на твърденията, изложени в обстоятелствената част на тъжбата. За това не могат да послужат и съдебно-медицинското удостоверение и съдебно-медицинската експертиза, която е компетентно изготвена и трябва да бъде кредитирана. От тях следва извод, че на частният тъжител Й.К. са причинени травматични увреждания, но липсват каквито и да е други доказателства, от които да може да бъде направен сигурен извод как са нанесени тези увреждания и дали това е станало по времето и начина описан в тъжбата. При това положение не са налице двете кумулативно предвидени предпоставки за постановяване на осъдителна присъда съгласно чл. 303, ал. 1 и ал. 2 НПК - присъдата да не почива на предположения и обвинението да е доказано по несъмнен начин.

            Противно на доводите на повереника, предупредителните протоколи, съставени по реда на ЗВМР, не спомагат за подкрепа на обвинителната теза, тъй като същите не са сред предвидените в НПК доказателствени средства за разкрИ.е на обективната истина. Те имат характер на административен акт с диспозитивен характер.

            От показанията на подсъдимите, дадени в качеството им на свидетели по приобщеното по делото досъдебно производство, което е прекратено поради липса на данни за престъпление от общ характер, не могат да се правят никакви изводи за достоверността на обясненията им, дадени в настоящото производство, тъй като НПК не познава процесуален ред за приобщаване на гласни доказателствени средства, дадени по друго наказателно производство.

            По изложените съображения първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразни изводи за невиновността на подсъдимите.

По гражданските искове:

Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението.   Не винаги, когато конкретното деяние не съставлява престъпление, гражданският иск следва да бъде отхвърлен, тъй като макар да не покрива признаците на престъпление същото може да съставлява деликт. Настоящия обаче случай не е такъв, тъй като поведението на подсъдимите не разкрива признаците на непозволено увреждане, поради което първоинстанционния съд правилно е отхвърлил приетите за съвместно разглеждане граждански искове, с които се претендира обезщетяване на причинените от престъплението имуществени и неимуществени вреди.

По разноските:

Предвид изхода на производството и разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК районният съд не е имал основание да остави без уважение искането за присъждане на разноски в полза на подсъдимите. С оглед на това на основание чл. 190, ал. 1 вр. чл. 189, ал. 3 НПК процесуалният правоприемник на частния тъжител Н.К. следва да бъде осъден да заплати: 1. на подсъдимия Д.В.Ц. сумата от 500 лв. представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство; 2. На подсъдимия П.Д.П. сумата от 500 лв. представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, както и сумата от 600 лв. представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство; 3. По сметка на РС – Е. П. сумата 1008 лв., представляваща, заплатени от бюджета на съда разноски във връзка с приетите в първоинстанционното производство съдебни експертизи. Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде изменено в частта за разноските.

При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на каквито и да било други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.

Водим от всичко посочено и на основание чл. 334, т. 3 и чл. 338 вр. чл. 334‚ т. 6 от НПК‚ Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯВА Присъда № 7/20.12.2018 г., постановена по НЧХД № 134/2017 г. по описа на РС – Е. П., I-ви състав, в частта, с която са оставени без уважение исканията на подсъдимите Д.В.Ц. и П.Д.П., като вместо това постановява:

ОСЪЖДА процесуалния правоприемник на частния тъжител Н.И.К., ЕГН **********, да заплати на подсъдимия Д.В.Ц., ЕГН **********, сумата от 500 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА процесуалния правоприемник на частния тъжител Н.И.К., ЕГН **********, да заплати на подсъдимия П.Д.П., ЕГН **********, сумата от 500 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА процесуалния правоприемник на частния тъжител Н.И.К., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС – Е. П. сумата 1008 лв., представляваща разноски в първоинстанцонното производство

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 7/20.12.2018 г., постановена по НЧХД № 134/2017 г. по описа на РС – Е. П., I-ви състав в останалата част.

ОСЪЖДА процесуалния правоприемник на частния тъжител Н.И.К., ЕГН **********, да заплати на подсъдимия П.Д.П., ЕГН **********, сумата от 600 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

        ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                           2.