№ 16204
гр. С, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110137715 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „В“ ЕООД, ЕИК ******,
представляван от ВЯК, с адрес гр. С, ул. „П“ №10Б, офис 5 срещу Б. Ю. Я., ЕГН
**********, с адрес ГР.С, ЖК Л 7, БЛ. 703, ВХ. Д, ЕТ. 6, АП. 140, с която е предявен по реда
на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 538, ал. 1 вр. чл. 535 ТЗ за
установяване съществуването на вземане за сумата от 42 лв. /съгласно уточнителна молба
с вх. № от 02.12.2022 г./, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на
16.08.2020 г. с падеж 16.09.2020 г., ведно със законна лихва от 09.04.2021 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 20189/2021 г. по описа на СРС, 118
състав.
Ищецът твърди, че на 16.08.2020 г. ответникът издал в негова полза запис на заповед,
чрез който се задължил безусловно и неотменимо да заплати на поемателя сумата от 42 лв.
Съгласно записа на заповед, същият е платим на падеж 16.09.2020 г. Ищецът твърди, че
въпреки настъпването на падежа на ценната книга, ответникът не изпълнил поетото с нея
задължение. Поради липсата на изпълнение ищецът депозирал заявление по чл. 417 ГПК
срещу ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 20189/2021 г. по описа на СРС, 118
състав, но тъй като длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, се предявява и
настоящият установителен иск за съществуване на вземането. Моли същият да бъде уважен,
както и да се присъди законната лихва от 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на
1
дължимото. Претендират се и разноски за заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника, в който предявеният иск се оспорва както по основание, така и по размер.
Оспорва наличието на задължения спрямо ищеца, както по каузални правоотношения така и
по записа на заповед. Твърди, че не е подписал процесния запис на заповед. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е допустим. Налице са процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, като ищецът в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК е предявил настоящия иск за установяване съществуване на вземане по запис
на заповед, за което е издадена Заповед за изпълнение парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 24.06.20021 г. по ч.гр.д. № 20189/2021 г. по описа на СРС, 118-
ти състав.
Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на
вземането, основано на записа на заповед. В производството по установителния иск,
предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на
менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,
подлежащ на изпълнение. /така – т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.
Представеният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа изискуемите
съгласно чл. 535, ал. 1 от Търговския закон реквизити. Същият съдържа наименованието
"запис на заповед" в текста на документа; безусловно обещание да се плати определена сума
пари – 42 лева; падеж – 16.09.2020 г., място на плащането – гр. С. ул. ПД 10Б – ветеринарна
клиника „Добро хрумване!“, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да
се плати – ищцовото дружество – В ЕООД с ЕИК ******; дата и място на издаването –
16.08.2020 г., гр. С. ул. ПД 10Б и подпис на издателя.
От заключението на съдебно-графологичната експертиза се установява, че подписът с
ръкописно изписаните имена „Б. Ю. Я.“ за съставител и платец са изпълнени от ответника.
Заключението е пълно, задълбочено и обосновано, като вещото лице подробно е изследвал
признаците на почерка, използвайки сравнителни образци, които не са оспорени от
ответника, както и лично дадени такива от него за целите на експертизата. Освен това
липсва обстоятелство, което да поставя под съмнение компетентността, безпристрастността
и обосноваността на заключението, поради което съдът го кредитира изцяло. Предвид
посоченото ответникът не е провел успешно доказване на възражението си за
неавтентичност на документа и той е породил правни последици.
Следователно установено в производството, че процесният запис на заповед е редовен
от външна страна, подписан е от ответника и предвид настъпване на посочения в него падеж
2
удостоверява възникване на валидно изискуемо вземане в полза на поемателя – ищец в
производството.
В случая в производството не са въведени твърдения или възражения, основани на
конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед. Ответникът с отговора на исковата молба възразява да са налице каквито и да било
отношения с ищеца, но това общо и неконкретно възражение за безпаричност на записа на
заповед и за липса на каузално правоотношение не е основание да се възлага в тежест на
ищеца да сочи и доказва каузата, поради което и такива указания и разпределение на
доказателствената тежест в такъв смисъл не са извършени от съда.
При редовен запис на заповед кредиторът доказва вземането си въз основа на
менителничния ефект на записа на заповед. Липсата на възражения в отговора на исковата
молба, свързващи издаването на редовния запис на заповед със съществуването или
погасяването на задълженията на ответника-длъжник, освобождава ищеца-кредитор от
задължението да доказва фактите, от които вземането произтича. При твърдение на
ответника, че липсват каузални правоотношения между страните, които да са послужили
като причина, заради която е издаден записа на заповед, той следва да изложи конкретна
житейска причина, поради която е подписал записа на заповед, респективно да наведе
твърдения за обстоятелствата, при които е подписан записът на заповед. Липсата на
посочването им, се приравнява на общо оспорване и липса на възражение, тъй като
добросъвестното упражняване на процесуалните права изисква едно възражение да бъде
основано с твърдения за конкретно осъществени факти, поради което и при липса на правно
релевантно възражение от ответника, за ищеца не е възникнало задължение да сочи наличие
на каузално правоотношение, респективно да доказва какво е било съдържанието му. /в този
смисъл - Определение № 454 от 14.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2732/2015 г., II т. о., ТК,
Решение № 87 от 11.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1093/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 50138
от 13.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 537/2022 г., II т. о., ТК, и други/. В случая след като се
установява, че ответникът е издател на записа и последният е редовен от външна страна, при
липса на конкретно посочени от ответника обстоятелства, при които е издаден, то няма
основание да се приеме, че вземането е недължимо поради липса на твърдения и
установяване на вземане, което по каузално правоотношение.
По изложените мотиви съдът намира, че вземането на ищеца е установено, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното му изплащане.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ищецът има право на сторените и доказани разноски в размер
на 25 лева за държавна такса и 360 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за
заповедното производство и в размер на 25 лева за държавна такса за исковото
производство. Не следва да се уважи възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като възнаграждението от 360 лева, преценено с оглед
3
липсата на претенция за разноски за такова и в исковото, е съответно на правната и
фактическата сложност, както и на продължителността на производството в неговата единна
цялост от заповедно и исково.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Б. Ю. Я., ЕГН
**********, с адрес гр. С, ж.к. Л 7, бл. 703, вх. Д, ет. 6, ап. 140 дължи на „В“ ЕООД, ЕИК
******, с адрес гр. С, ул. „П“ №10Б, офис 5 на основание чл. 538, ал. 1 вр. чл. 535 ТЗ сумата
от 42 лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 16.08.2020 г. с падеж
16.09.2020 г., ведно със законна лихва от 09.04.2021 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 20189/2021 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Ю. Я., ЕГН **********, с адрес гр. С,
ж.к. Л 7, бл. 703, вх. Д, ет. 6, ап. 140 да заплати на „В“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес гр. С,
ул. „П“ №10Б, офис 5 сумата от 410 лв – разноски за исковото и заповедното производство
ч.гр.д. № 20189/2021 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4