РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Пловдив, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600382 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 20 от ЗЕЕЗА.
С решение № 255/30.07.2024 г. по ЧНД № 1119/2024 г. Пловдивският
окръжен съд е ДОПУСНАЛ ПРЕДАВАНЕ на гражданина на Република * А.
А. - роден на ********** година в *, област * - Република *, с известен адрес -
квартал *, улица „*” № 5, Вътрешна врата № 26 -*, с * паспорт *, издаден на
11.07.2017 г. и валиден до 11.07.2027 г., с * лична карта № *, *, * гражданин,
женен, със средно образование, неосъждан, от Република България в
Република * за съденето му по наказателно дело № 2024/60 на Наказателен
съд за тежки престъпления –*, 21 наказателен състав, образувано по
обвинителен акт № 2024/596 от 15.01.2024 г. на Главна прокуратура – *, за
извършено престъпление - внасяне на наркотици или стимуланти, по смисъла
на чл. 188/1, 188/4-а, 188/5 и 53/1 от * наказателен кодекс, при спазване
принципа на особеността по чл. 14 от Европейската конвенция за екстрадиция,
като на основание чл. 19 т. 1 от ЕКЕ и чл. 18 ал. 1 от ЗЕЕЗА е ОТЛОЖИЛ
1
ПРЕДАВАНЕТО на А. А. на компетентните съдебни власти на Република *,
до приключване на воденото в Република България наказателно производство
срещу исканото лице - НОХД № 3089/24г. по описа на Районен съд - Пловдив.
Със същото решение съдът се е произнесъл и по направените по делото
разноски.
Недоволен от така посочения съдебен акт е останало исканото лице,
което го е обжалвало, чрез своите защитници, с искане то да бъде отменено и
се откаже предаването му на * власти.
Прокурорът даде заключение, че жалбите са неоснователни.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбите, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.
За да постанови атакуваното решение, Пловдивският окръжен съд е
приел за безспорно установено, че предложението на Окръжна прокуратура -
Пловдив е изготвено въз основа на постъпилата молба за екстрадиция по дело
№ 2024/60 на Наказателен съд за тежки престъпления *, 21 наказателен
състав. С нея е отправено искане за връщане на обвиняемия А. А. в Република
* за съдене по воденото срещу него в молещата държава наказателно
производство на този съд по обвинителен акт № 2024/596 от 15.01.2024 г. на
Главна прокуратура * - гр. *.
С основание е преценено, че към молбата са приложени изискуемите в
нормата на чл. 9 ал. 3 т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЕЕЗА документи и посочената в чл. 12 ал.
2 от ЕКЕ информация.
Внесен е в превод и обвинителен акт, изготвен от Главна републиканска
прокуратура * под № 2024/596, с основен № 2024/2850 по разследване №
2023/140174.
Посочени са съставите на престъплението, за които се води
наказателното производство срещу исканото за предаване лице, с описание за
самите тях. Наред с това са отразени и данни за исканото лице с ксерокопия от
документите му, както и е приложена изготвената от ЦЕКИ към НИК - МВР
експертна справка, даваща информация за идентичност.
В молбата изрично е посочено, че при уважаване на направеното искане
за екстрадиция, ще бъде спазен принципът на особеността, така както е
2
предвиден в нормата на чл. 14 от ЕКЕ. В тази насока е обсъдено и
направеното от исканото лице желание за ползване от този принцип.
И настоящата инстанция намира, че искането за екстрадиция на А. А. е
процесуално допустимо, отговаря на изискванията на чл. 9 от ЗЕЕЗА и чл. 12
от ЕКЕ.
Същият е бил задържан под стража с постановление от 12.04.2024 г. на
Върховна прокуратура на Република България, по повод на международното
издирване с червен бюлетин №* г. на Интерпол *, с цел арест и последваща
екстрадиция и Заповед за задържане на съда *, касаещо настоящото
производство. В изпълнение нормите на чл. 13 ал. 7 и чл. 15 от ЗЕЕЗА са
проведени съдебни производства по ЧНД № 863/24 г. и ЧНД № 1106/24 г. - и
двете на Окръжен съд Пловдив, съответно, с протоколни определения от
15.04.2024 г. и от 22.05.2024 г., вследствие на които исканото лице е
задържано под стража и до настоящия момент.
Не може да бъде споделен доводът в жалбата пред настоящата
инстанция за разминаване в отразената Заповед за задържане с цел арестуване,
посочена в обвинителния акт от 28.11.2023 г. на 3-ти следствен съд * и
представената по делото Заповед за задържане на Наказателния съд за тежки
престъпления * от 29.04.2024 г. Очевидно е, че тази последваща заповед е
актуална и тя следва да се преценя при обсъждане искането за екстрадиране
на * гражданин. Това е така, понеже приложената Заповед за задържане е
издадена именно от съда в * и то точно по дело № 2024/60. Този номер е
посочен в искането за екстрадиция.
Междувременно, по повод на подозрение за извършено от А. А.
общественоопасно деяние, свързано с държане на наркотични вещества на
територията на България, същият е бил задържан на 11.04.2024 г. от органите
на реда към * РУ на МВР-*. Образувано е досъдебно производство № 229/24г.
по описа на горепосоченото полицейско управление, за което по искане на
Районна прокуратура Пловдив е била взета от Районен съд-Пловдив
постоянна мярка „Задържане под стража“ на А., с протоколно определение от
14.04.2024 г. по ЧНД № 2111/2024 г., потвърдено с протоколно определение от
23.04.2024 г. по ВЧНД № 923/2024 г. на Окръжен съд - Пловдив.
В приложения към молбата за екстрадиция обвинителен акт №
2024/596, въз основа на който е образувано наказателно производство в
Наказателен съд за тежки престъпления *, 21 наказателен състав, е описано по
предвидения в чл. 9 ал. 3 т. 2 от ЗЕЕЗА и чл. 12 т. 2 б. “b” от ЕКЕ ред
престъплението, за което се води наказателно преследване в Република *
спрямо исканото за предаване лице. Касае се за престъпление по чл.188/1,
188/4-а, 188/5, 53/1 от * наказателен кодекс, за внасяне на наркотици или
стимуланти в страната. В молбата е посочено, че предвиденото наказание е
„лишаване от свобода”, чийто размер съответства на изискванията на чл. 5 ал.
1 от ЗЕЕЗА, чл. 2 ал. 1 от ЕКЕ - от 20 до 30 години.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че в искането не са
3
посочени конкретните действия и бездействия при осъществяване на
престъплението. В молбата и в обвинителния акт се съдържа и подробно
описание на мястото, времето и начина на извършване на престъплението - на
10.11.2023 г. на пристанище * в * е разтоварен контейнер от кораб, идващ от *,
в който са открити наркотици от типа на кокаина - нето тегло 89,587
килограма кокаин. Арестуваният * гражданин там М. Й. посочва като
съучастници исканото лице А. А., както и друг * гражданин М. Н..
Предоставил е на разследващите органи в * и записите от разговорите в
телефона си с А. А., а последният е имал и пътувания отпреди до * и *.
Правилно, обсъждайки обстоятелствата, посочени в чл. 5 ЗЕЕЗА, е
преценено, че е налице двойна наказуемост за престъплението, за което е
образувано наказателното производство спрямо А. А. - както по НК на
Република *, а така също и според нормите на НК на Република България.
Отделен е въпросът, че действително описаното деяние касае внос на
наркотични и стимулиращи вещества и по-скоро съответства на такова по чл.
242 ал.2 НК на България, а не на престъпление по чл. 354А ал. 2 от НК, както е
посочено в мотивите на атакуваното решение. Това обаче не променя извода за
наличието на двойна наказуемост. Поради това и доводът на защитата в тази
насока не може да се приеме за основателен.
Не може да бъде приет за основателен доводът на защитата, който е
подробно развит във въззивната жалба, че е налице хипотезата,
регламентирана в чл. 7 т. 5 ЗЕЕЗА, а именно налице е основание за отказ,
понеже лицето, чиято екстрадиция се иска, ще бъде подложено в молещата
държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително
наказание, респ. не са гарантирани правата му, свързани с наказателното
производство. В искането за екстрадиция изрично е декларирано, че при
провеждане на наказателното преследване по отношение на А. А. ще бъдат
гарантирани всички възможности за защита. Той има всички законови права,
предвидени в международните конвенции и националното право, по които
Република * е страна. Гарантирано е, че той ще може да подаде молба до
Европейския съд по правата на човека срещу окончателните решения, които
бъдат взети предвид съдебните или административни органи в *.
С основание първостепенният съд е приел, че са налице и достатъчно
данни за установяване самоличността на лицето, чието предаване се иска,
включително и експертна справка по изследване на дактилоскопни
отпечатъци и фотоалбум.
Законосъобразно е преценено, че не са налице предвидените в
разпоредбите на чл. 6, 7 и 8 от ЗЕЕЗА основания за отказ за предаване на
гражданина на Република * А. А.. Давностният срок за преследване на
деянието изтича на 10.11.2043 год., т. е. с оглед данните за момента на
извършване на деянието, за което се води наказателното производство в
Република * срещу исканото лице, не е изтекла давността за наказателно
преследване, като то не е от политически или военен характер, а липсват
4
каквито и да са данни за преследване по дискриминационни подбуди. За
деянието не е предвидено налагане на смъртно наказание. Както беше
посочено по-горе, липсват данни, че лицето ще бъде подложено на насилие,
изтезание, нечовешко или унизително отношение, като съдът, който е
компетентен да го разгледа и да се произнесе по основателността му, не е
извънреден.
По делото няма данни при задържането на лицето да са иззети вещи и
предмети, които подлежат на предаване по реда на чл. 17 ал. 8 от ЗЕЕЗА, като
следва да бъде приспаднат периода на задържането му във връзка с
настоящото производство, считано от 12.04.2024 г. до фактическото му
предаване на молещата държавата.
Напълно правилно първостепенният съд е констатирал наличието на
основанията за изпълнение на ЕЗА под условие по смисъла на чл. 18 ал. 1 от
ЗЕЕЗА и чл. 19 т. 1 от ЕКЕ. Установено е, че спрямо исканото лице А. А. се
води в България наказателно производство за престъпление, различно от
посоченото в ЕЗА, което налага отлагане предаването на лицето на * власти.
Спрямо него е предявено обвинение по досъдебно производство № 229/2024 г.
по описа на * РУ на ОД на МВР-*, за извършено от него престъпление на
територията на България по чл. 354А ал. 3 т. 1 от НК. По това досъдебно
производство спрямо обвиняемия у нас - исканото лице е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, като лицето е било физически
задържано от 11.04.2024 г. В Районен съд – Пловдив е внесен обвинителен акт
на 06.06.2024 г., за което е образувано НОХД № 3089/2024 г. по описа на този
съд по горепосоченото обвинение, като е предстояло разглеждане на
20.08.2024 г. И настоящата инстанция намира, че присъствието на обвиняемия
А. А. е необходимо, с оглед извършване на процесуалните действия за
приключване на наказателното дело. Поради това е правилна преценката, че
при наличието на всички предпоставки за изпълнение на ЕЗА, предаването на
исканото лице на * власти следва да стане едва след приключване на
наказателното производство, водено в България.
С основание не е възприета защитната теза, че липсват достатъчно
доказателства за извършени от А. А. престъпления в *. Действително този
въпрос не подлежи на обсъждане в настоящото производство, а същият е от
компетентността на * съдебни органи.
По повод нормата на чл. 14 от ЕКЕ исканото лице е изразило съгласие
да се ползва от принципа на особеността.
Предвид на гореизложеното е напълно законосъобразен изводът на
първостепенният съд, че няма пречка да се допусне предаването на *
гражданин А. А. на компетентните съдебни власти на Република *, с цел
провеждане на наказателно преследване, но с отлагане на предаването, което
да се извърши след приключване на наказателното производство по воденото в
Република България НОХД № 3089/24г. на Районен съд-Пловдив.
Пловдивският апелативен съд може единствено да констатира, че е в
5
атакувания съдебен акт първостепенният съд е следвало да обсъди и
хипотезата, регламентирана в чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА, свързана с мярката за
процесуална принуда на исканото лице, предвид обстоятелството, че
настоящото производство е образувано само по жалба на защитата.
Необходимостта от обсъждане на този въпрос е отбелязана и в определение
№272/01.07.2024 г по ВЧНД №318/2024 г. от друг състав на Пловдивския
апелативен съд. В мотивите към решението обаче изрично е посочено, че
спрямо А. А. и към настоящия момент е взета мярка за неотклонение
задържане под стража и по настоящото производство, което е сторено с
определение №795/22.05.2024 г. по ЧНД №1106/2024 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд. Безспорно тази мярка ще следва да се прилага до
фактическото предаване на лицето на компетентните власти в молещата
държава.
Ето защо, Пловдивският апелативен съд и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 255/30.07.2024 г. по ЧНД № 1119/2024 г.
на Пловдивския окръжен съд.
НАПРАВЕНИТЕ по делото разноски за преводач, на основание чл. 34
ал. 1 ЗЕЕЗА, остават за сметка на Държавата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6