Решение по дело №1603/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производство по чл. 156 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на В. Г. М., [ЕГН], с.Моминско, ул.“4-та“ №32, срещу РА № Р-16001623005502-091-001/24.04.2024 г.

Твърди се незаконосъобразност на така оспорения РА с основни доводи, че ревизията неправилно е проведена по специалния ред на чл.122 от ДОПК. Сочи се, че неправилно приходната администрация не е признала за налични получени от майката на жалбоподателя суми, както и такива, изтеглени от сметката на фирма, притежавана от бащата на жалбоподателя. Заема се и тезата за своеволно определени от приходната администрация като получени суми от посредническа дейност.

Иска се отмяна на обжалвания РА и присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв. Т..

Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. Б., моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Пре­тендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Административен съд - Пловдив, в настоящия си състав, след като пре­цени поотделно и в съвкупност събраните в производството до­каза­телства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е потвърдил, а в частта за установени допълнително задължения за 2022 г. за здравноосигурителни вноски го е изменил от 115,77 лева на 76,87 лева като е намалил и съответните лихви. Така постановеният от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок при наличие на правен интерес, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване в настоящото производство са допълнително установени с оспорения РА данъчни задължения на жалбоподателя по ЗДДФЛ за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2022 г., както и вноски за ЗО за същия период.

Същите са констатирани в резултат на проведена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК.

За да осъществи процесната ревизия по особения ред на чл.122 от ДОПК, приходната администрация е приела наличието на обстоятелствата по ал.1, т.7 от тази норма.

На тази плоскост е и първия спорен въпрос по делото – дали въобще са налице обстоятелства, които да обосноват провеждането на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК.

Настоящият състав счита, че в конкретния случай са доказани обстоятелствата по чл.122 ал.1, т.7 от ДОПК, за да се премине към провеждане на ревизията по особения ред дотолкова доколкото се доказва от приходната администрация наличието на недекларирани приходи от страна на жалбоподателя. Същият, през ревизираните години е извършвал разходи без да доказва наличието на доказани/декларирани средства да това.

Възраженията на жалбоподателя са в насока на обстоятелството, че, противно на приетото от приходната администрация, получените от него приходи през ревизираните години надвишават направените разходи, съответно не са налице условията за повеждане на ревизията по особения ред.

На първо място, тази си теза жалбоподателят обосновава с получени от него безвъзмездно средства, изтеглени на каса от банкова сметка в БАКБ на фирма „Фешън Бранд Мениджмънт“ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е баща му Г. М..

За установяване на въпросното обстоятелство от страна на приходната администрация в хода на ревизията е извършена справка в ТР на АВ, от която е установено, че през 2017 г., 2018 г., 2019 г. дружеството не е осъществявало дейност. През 2020 г. е обявено в ликвидация, като е публикуван Баланс на дружеството към 09.07.2020 г. с нулеви стойности. При анализ на движението по валутната сметка се установява, че има тегления в брой на каса от лицето В. Г. М., но като упълномощено лице на „Фешън Бранд Мениджмънт" ЕООД. Липсва счетоводна отчетност за въпросното дружество, в т.ч. и на банковите операции. Липсват ГФО, ГДД, а дружеството ежегодно декларира, че не е осъществявало дейност. Не са представени счетоводни регистри на дружеството, от които да е видно че цитираните суми са предоставени на ревизираното лице безвъзмездно. Липсва какъвто и да е документ, доказващ, че сумите изтеглени от банковата сметка на „Фешън Бранд Мениджмънт" ЕООД са предоставени безвъзмездно за съхранение, покриване на текущи нужди и развитие на бизнес на В. Г. М. от неговия баща Г. К. М.. Тегленето на паричните средства от В. М. като упълномощено лице на „Фешън Бранд Мениджмънт“ ЕООД не може да се приема като доказателство, че те остават на негово разположение. Съобразявайки размера на сумата и липсата на осчетоводяването ѝ в счетоводната документация на дружеството, настоящият състав на АС-Пловдив намира, че жалбоподателят не е доказал по безспорен начин, че същата е част от наличните му парични средства в брой в размер на 282 000 лева към 01.01.2019 г. Видно от заключението на ВЛ и предоставен извлечения от банкова сметка на „Фешън Бранд Мениджмънт“ЕООД през 2018 г. са изтеглени равностойността на 216 080,10 лева от банковата сметка на дружеството, а през 2019 г. равностойността на още 75 534,15 лева. В тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че жалбоподателят не е оборил посредством пълно насрещно доказване констатациите на приходната администрация за наличното начално салдо към 01.01.2019 г. включително и само заради това, че самите негови твърдения страдат от вътрешни противоречия. Това е така, защото той твърди, че голяма част от сумата, формираща твърдяното от него за налично начално салдо, му е предоставена безвъзмездно именно посредством горепосочените тегления от каса от банкова сметка на „Фешън Бранд Мениджмънт“ЕООД. Сумата, изтеглена от банкова сметка на дружеството, обаче е теглена двукратно - през 2018 г. са изтеглени 216 080,10 лева от банковата сметка на дружеството, а през 2019 г. още 75 534,15 лева. Т.е., при положение, че през самата 2019 г. е изтеглена една част от сумата няма как да се приеме, че същата е била налична към 01.01.2019 г., за да бъде калкулирана тя като част от налично първоначално салдо. Освен това, сумата от 282 000 лева е посочена като налична към 01.01.2019 г. в самия ход на ревизията. Преди това, при проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с протокол № П-16001623059944-073-001/31.08.2023 г. В. М. декларира ориентировъчна парична сума към 01.01.2019 г. около 40 000 лева с произход – спестявания от предходни години.

Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че правилно приходната администрация не е включила тази спорна сума като част от начално салдо, налично към 01.01.2019 г. Правилни са изводите, че тегленето на определена сума пари от банкова сметка в качеството на пълномощник, без други доказателства (в настоящия случай липса на каквато и да било счетоводна документация за целта) особено за сума в посочените размери, не доказва, че въпросната сума може да бъде своена като безвъзмездно предоставена на жалбоподателя.

Представената едва в хода на съдебното производство декларация от Г. М., с която същия предоставя за безвъзмездно ползване личните му средства и средствата на „Фешън Бранд Мениджмънт" ЕООД на своя син В. М. не следва да бъде кредитирана от съда. Същата е частен свидетелстващ документ, подписан от лицето, сочено като издател, поради което се ползва единствено с формална доказателствена сила, а именно, че удостовереното изявление е направено от лицето, посочено за негов издател. Тези документи обаче нямат материална доказателствена сила и не доказват, че съдържанието им, включително и датата като част от съдържанието, съответстват на обективната действителност. Документът няма достоверна дата, която да е противопоставима на третите лица, неучаствали в съставянето им, които могат да бъдат засегнати при антидатиране. Поради тази причина следва да са приеме, че представения документ не доказва, че посочените суми са били предоставени на жалбоподателя. Последното не се доказва и посредством показанията на св.Д. дотолкова доколкото тя сочи, че след смъртта на баща й са намерили документи, но не може да конкретизира същите.

На следващо място, жалбоподателят сочи, че друга част от наличните парични средства /66 000 лв./ са получени в брой от майката на жалбоподателя П. Й. М. по безвъзмезден начин от нейни лични спестявания. В тази връзка, в хода на ревизията е извършена проверка и са съобразени данните, съдържащи се в информационната система на НАП за лицето П. М.. Установено е, че от лицето няма подадени ГДД /с изключение на 2013г./, т.е. няма декларирани доходи. Същото е получавало пенсия в минимални размери. Няма данни през годините лицето да е развивало стопанска дейност, поради което правилно е прието, че не се доказва по безспорен начин, че лицето П. Й. М. е разполагала със сума от 66 000, 00 лв., която да предостави на сина си В. Г. М.. Този извод не се преодолява и от свидетелските показания на св.Д., които съдът не кредитира. Този извод се налага, тъй като, от една страна същите следва да бъдат ценени на плоскостта на чл.172 от ГПК предвид факта, че свидетелката е сестра на жалбоподателя, съответно заинтересована от изхода на спора, а от друга, тъй като посредством същите не се установяват конкретни факти – те не съдържат никаква конкретика напр. кога, в какъв размер са предоставени тези суми, дали Д. е била свидетел на реалното предаване на цялата сума или на част от нея.

Съдът приема за неоснователни и доводите по жалбата касателно сумите, начислени на жалбоподателя като приети доходи от комисионни.

В хода на ревизионното производство, във връзка с предоставена информация от Банка ДСК АД за движението по откритите банкови сметки за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. на РЛ са установени получени валутни преводи от чуждестранни лица, в особено големи размери, като част от сумите са изтеглени от В. М. в брой. В. Г. М. твърди, че е получавал сумите за покупка на недвижими имоти от лицата, които ги превеждат, но не е получавал комисионни за услугите. С оглед на предоставените документи от ревизираното лице, трети лица и от други институции, на които са отправени искания, ревизиращият екип е приел, че се касае за извършени от В. Г. М. посреднически услуги за чуждестранни лица, с цел покупка на недвижими имоти на територията на Република България, което не е станало безвъзмездно. Налице е надлежно упълномощаване от страна на лицата, които са изпращали суми по банковите сметки на В. М. във връзка с покупка на недвижими имоти в страната. В хода на ревизията са събрани данни за други лица, упражняващи същата дейност. След анализ на информацията е приета средна комисиона от 2 % от стойността на сделката, като приходите от извършените услуги на В. М. са определени като облагаем доход на основание чл. 29, ал. 1, т. 2, б. г от ЗДДФЛ, доколкото упражняващите свободна професия адвокати, могат по занятие да извършват сътрудничество срещу възнаграждение на преки страни по сделки с предмет недвижими имоти (за покупко-продажба, учредяване на ограничени вещни права, замяна, наем, аренда имоти, процесуално представителство). Настоящият състав на АС-Пловдив не приема доводите на жалбоподателя, че е извършвал посреднически услуги във връзка с предоставените суми, за които е бил упълномощен, но не е получавал възнаграждение под формата на комисионни. Това възражение на жалбоподателя не почива на елементарна житейска логика още повече отчитайки факта, че същият упражнява адвокатска професия. По тези съображения съдът намира, че правилно приходната администрация е приела, че жалбоподателят е получавал доходи в резултат на извършените от него посреднически услуги, които доходи не са декларирани от него.

В тази връзка, в съответствие със законовите изисквания са и изводите на приходната администрация, че за ревизирания период В. Г. М. в качество си на адвокат, извършващ свободна професия, е получил облагаеми доходи, които не е декларирал в пълен размер и за които съгласно разпоредбата на чл. 124а от с.з. се дължат ЗОВ. Върху установения осигурителния доход (взет е предвид определеният в хода на ревизията облагаем доход от свободна професия) и на основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, органите по приходите са определили допълнително задължения за здравноосигурителни вноски и прилежащите лихви, като в хода на административното обжалване са коригирани определените задължения за здравноосигурителни вноски на жалбоподателя над максималния осигурителен доход за 2022 г. И в тази си част РА е законосъобразен.

Съобразявайки гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна. Приетото по делото заключение по ССЕ, тъй като почива на твърдения на жалбоподателя за налични суми, които в крайна сметка съдът приема за недоказани, не следва да бъде обсъждано.

Във връзка с изложеното следва да се отчете и това, че съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на ревизионния акт, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Съдът намира, че в конкретния случай приходната администрация е доказала наличието на особените обстоятелства, довели до провеждане на процесната ревизия по особения ред на чл.122 от ДОПК, а именно, че декларираните приходи/доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Едновременно с това тези констатации по РА, почиващи на база събрани по надлежен ред доказателства в хода на ревизионно производство, проведено без допуснати СПН, не бяха оборени от жалбоподателя. Каза се и по-горе, съдът намери за недоказани твърденията му за налично начално салдо в размер на 282 000 лева към 01.01.2019 г. Съответно, установените доходи и източници на финансиране и съпоставката им с имущественото и финансовото състояние на РЛ, налагат извод, че за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г., направените от В. М. разходи превишават получените доходи – същият е внасял парични суми в „К. 94“ООД, където е съдружник, покривал е разходите на семейството си за издръжка и е направил други разходи без да е имал декларирани и получени доходи в същите или по-големи размери, които да покрият тези разходи.

Изложеното дотук налага извод за законосъобразност на оспорения РА, съответно за неоснователност на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция), на Национална агенция за приходите, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 4 086 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Г. М., [ЕГН], с.Моминско, ул.“4-та“ №32, срещу РА № Р-16001623005502-091-001/24.04.2024 г., издаден от С. А. Г. на длъжност началник на сектор – възложил ревизията и П. З. К. на длъжност старши инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с решение № 292/27.06.2024 г./изменен в частта за здравноосигурителни вноски за 2022 г. на 76,87 лева, на Директора на Д“ОДОП“ – Пловдив.

ОСЪЖДА В. Г. М., [ЕГН], с.Моминско, ул.“4-та“ №32, да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 4 086 лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.