Р Е
Ш Е Н
И Е №260000
гр.Кюстендил,04.01.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в публично заседание на първи декември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Вергиния Бараклийска,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева т.д.№42/2020г. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част
Четвърта „Несъстоятелност“, Глава 39
„Откриване на производство по
несъстоятелност“, чл.625 и сл. от Търговския закон ТЗ/.
Делото е
образувано по молбата на „Т.“ ЕООД – в ликвидация, с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление в гр.К., бул.„**********“ №**, представлявано от
ликвидатора Л.Т.Д., понастоящем с вписан ликвидатор П.П.П., с която се прави
искане за констатиране на неплатежоспособността на търговеца, откриване на
производство по несъстоятелността му и обявяване на дружеството в такава.
В молбата са
изложени твърдения в посока, че дружеството е декапитализирано, с прекратена
търговска дейност, без архив и съхранени счетоводни документи, без първоначален
ликвидационен баланс. Твърди се, че същото няма никакви активи и има публични
задължения към НАП.
Към молбата
са приложени част от изискуемите се от чл.628 ал.1 и ал.3 от ТЗ документи, а
именно: 1. уведомление по реда на чл.78 от ДОПК; 2. Справка за общи задължения
към НАП.
Съдът е намерил
молбата за допустима и за редовна, като отговаряща, както на общите изисквания
по ГПК, така и на специалните, регламентирани от ТЗ, като е взел предвид
твърденията на молителя за липса на активи, на счетоводни документи и за
прекратяване на дейността.
При все
това, за установяване на всички относими към предмета на делото обстоятелства,
съдът е счел, че е необходимо използването на специални знания, поради което е
назначил експертиза, към която е поставил по свой почин въпроси, необходими за
добиване на представа за финансовото състояние на дружество, както и за
проверка на верността на изложените в молбата на дружеството твърдения.
Доколкото за съда няма задължение да прави разноски от своя бюджет за да
установява основателността на предявеното искане, съдът е възложил в тежест на
молителя да предплати такива, което след предоставянето на неколкократни възможности
дружеството не е сторило.
Установените
по делото факти се свеждат до констатацията, която може да бъде извършена при
справка от ТР при АВ, а именно: че дружеството е със седалище и адрес на
управление в гр.К., ул.„**********“ №**; че едноличен собственик на капитала на
дружеството е Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, дружеството;
че същото е с внесен капитал в размер на 62 679 000 лева; че през
2011г. е вписано прекратяване на търговската му дейност и, че същото е било обявено
в ликвидация и с протокол на Министъра на икономиката е бил определен срок за
извършване на ликвидацията – до 31.12.2017г. На 25.08.2020г. е бил вписан нов
ликвидатор на дружеството в лицето на П.П..
От
представената от дружеството справка, издадена от ТД на НАП – гр.Кюстендил, е
видно, че към 13.12.2016г., към която
дата е актуална справката, дружеството е имало публични задължения за данъци в
общ размер на 20 866.06 лева, върху които е била начислена и лихва в
размер на 39 296.96 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът формира следните правни изводи:
Предмет на разглеждане е молба за откриване на
производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност на подалото молбата
търговско дружество, което е в ликвидация.
Съгласно разпоредбите на Търговския закон (ТЗ),
производство по несъстоятелност може да се открие: 1/ спрямо определени лица;
2/ по искане на определени лица и 3/ при наличие на определени материалноправни
предпоставки.
Лицата, спрямо които може да се открие производство по
несъстоятелност, са: 1/ търговци (съгласно чл.607а от ТЗ), с изключение на
търговец - публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е
създадено с особен закон (чл.612 ал.1 от ТЗ); 2/ неограничено отговорните
съдружници в търговско дружество, спрямо което е открито производство по
несъстоятелност (чл.610 от ТЗ), включително починали и/или заличени в
търговския регистър (чл.611 ал.2 от ТЗ); 3/ починал или заличен ЕТ – чл.611
ал.1 от ТЗ; 4/ лице, което прикрива търговска дейност, чрез неплатежоспособен
длъжник – чл.609 от ТЗ и 5/ сдружения и фондации (чл.14 ал.4 от ЗЮЛНЦ).
В конкретния случай, молителят „Т.“ ЕООД- в ликвидация
е търговско дружество, което по смисъла на чл.1 ал.2 от ТЗ, представлява
търговец по формата си.
Лицата, по искане на които може да се открие
производство по несъстоятелност, съгласно чл.625 от ТЗ, са: 1/ длъжникът,
съответно - ликвидатора; 2/ кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по
чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ - породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й; 3/ Националната
агенция за приходите – за изискуеми парични вземания по чл.608 ал.1 т.2 и т.3
от ТЗ - за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане.
По настоящото дело молител е ликвидаторът на длъжника
„Т.“ ЕООД-в ликвидация, поискал откриване на производство по несъстоятелност
спрямо дружеството.
Материалноправните предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност са посочени в чл.607а от ТЗ и се изразяват в
едно от следните две имуществени състояния на длъжника: 1/ неплатежоспособност
– общо основание, приложимо спрямо всички видове длъжници, и 2/
свръхзадлъжненост – специално основание, приложимо спрямо капиталовите
търговски дружества, по смисъла на чл.64 ал.3 от ТЗ – дружества с ограничена
отговорност, акционерни дружества и командитни дружества с акции.
В разглеждания случай молителят поддържа наличие на
основание за откриване на производство по несъстоятелност, изразяващо се в
неплатежоспособност.
Съгласно чл.608 ал.1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо: 1/ парично задължение, породено от или отнасящо
се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или 2/ публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или 3/ задължение по частно държавно
вземане. Цитираната разпоредба, преценявана във връзката й с нормата на чл.631
от ТЗ, според която съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията
на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, води до
извода, че за да бъде налице неплатежоспособност, имущественосто състояние на
длъжника следва да се характеризира с трайна невъзможност на същия да изпълни
посочено в чл.608 ал.1 от ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните
краткотрайни и реално ликвидни активи.
В чл.608 ал.2 от ТЗ е въведена оборима законова
презумпция, според която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът
e спрял плащанията.
Състоянието на неплатежоспособност трябва да е налице
към момента на приключване на устните състезания по делото, но изискването за
трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово
– икономически анализ на дейността на длъжника в един достатъчно продължителен
период назад във времето.
Съдът намира, че поддържаното от молителя основание за
откриване на производство по несъстоятелност спрямо него не се доказа да е
налице. Не се установи към настоящия момент дружеството да има някакви
задължения било към търговци по търговски сделки, било публичноправни задължения
към държавата и/или общините, свързани с търговската му дейност, или задължения
по частни държавни вземания. Представената справка за наличие на публични
задължения към НАП е актуална към 13.12.2016г., което отстои четири години
назад във времето. Не се изясни дали дружеството притежава някакво имущество
или не.
Предвид липсата на установяване на правнозначими
факти, съдът не е в състояние да обоснове извод, че дружеството е в състояние
на неплатежоспособност, нито да определи началната й дата. Подобен извод би бил
напълно произволен и основан на неподкрепени с доказателства твърдения за
заинтересованата страна.
Посоченото налага извод, че молбата не е доказана,
съответно същата се явява неоснователна и същата следва да се отхвърли.
Съгласно чл.620 ал.1 от ТЗ, по молба за откриване на
производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, държавна такса
предварително не се събира. С оглед неоснователността на подадената такава, в
тежест на дружеството следва да се възложи заплащането на дължимата държавна
такса от 250.00 лева, съгласно чл.24 ал.1 т.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователна, подадената от „Т.“ ЕООД – в ликвидация, с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление в гр.К., бул.„***********“ №**, молба за обявяване неплатежоспособността
на дружеството, за откриване на производство по несъстоятелността му и
обявяване на дружеството в несъстоятелност.
О С Ъ Ж Д А „Т.“ ЕООД – в ликвидация, с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление в гр.К., бул.„**********“ №** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Кюстендил сумата от 250.00 лева (двеста и петдесет лева),
представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд-София, в 7-дневен срок от датата на връчване на препис на дружеството,
чрез ликвидатора му П.П.П., съгласно чл.633 ал.2 от ТЗ.
След влизане в сила на решението препис от същото да
се изпрати на Агенцията по вписванията.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: