МОТИВИ към присъда по
НОХД №1056/2013г. по описа на БОС
Съдебното производство по настоящото
дело е образувано по внесен обвинителен акт на прокурор от Окръжна прокуратура
– Бургас, с който на съд е предаден М. Д. Д. от с. Грозден, общ. Сунгурларе, с
обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.11, предл. първо, вр.чл.115, вр.чл.18 ал.1 от НК за това, че на 15.05.2012г. в с. Грозден,
общ. Сунгурларе, по хулигански подбуди, направил опит умишлено да умъртви А.Ю.К.,
като му нанесъл удар в областта на главата с остър режещ предмет със значителна
тежест, а именно с острата част на брадвата , с което му причинил открито
проникващо нараняване в лявата челна орбитално-базална област, фрактура на лява
ябълчна кост и ляв максиларен синус, порезна рана на леви клепачи, кръв в
стъкловидното тяло на ляво око с пълна слепота на това око, изтичане на ликвор,
пневмоенцефалия и лекостепенна контузия на мозъка, дефиниращи се като
проникващо в черепната кухина нараняване и обезобразяване на лицето с
разстройство завинаги на сетивен орган /слепота с ляво око/, като деянието е
останало недовършено, поради независещи от волята на дееца причини.
В съдебното производство бяха приети за
съвместно разглеждане предявените от пострадалия А.К. граждански искове за
сумата от 1440 лв. – претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди и
120000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, всички произходящи от
непозволено увреждане, ведно със законните лихви и направените разноски, а
пострадалия бе конституиран като страна в процеса – граждански ищец и частен
обвинител.
Прокурорът поддържа обвинението така,
както е повдигнато. Намира, че в хода на съдебното следствие е изяснена
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Изтъква, че показанията на
свидетелите П., К. и Д. Д. не следва да се кредитират, тъй като са
противоречиви и не е доказано никой от тях да е нападнат и да е получил някакво
нараняване, както твърдят. Доказано е, че пострадалият А.К. е дошъл невъоръжен
и не е нападал никого. Агресивното поведение на фамилията на А.К. е започнало
след неговото нараняване. Не са установени нито бухалката на Ю.К., нито ножа на
А.К., за които свидетелстват семейство Д., в опит да оправдаят своите агресивни
действия. Въпреки, че не е установено точното оръдие, с което е причинено
нараняването на А.К., по несъмнен начин е доказано, че той е ударен именно с
брадва. Показанията на семейство Д. не следва да се кредитират, тъй като са
опровергани от показанията на останалите свидетели и извършените експертизи. Безспорно
е установено, че пострадалия е ударен именно от М.Д. и именно с брадва, без да
е предизвикал това по никакъв начин, което обосновава и наличието на хулигански
подбуди. Изяснени са по категоричен начин причинените телесни повреди, а
предмета, с който са причинени, мястото на нанасяне на удара, обосновават и
умисъла именно за убийство. При определяне на наказанието да се съобрази, че е
нанесен един удар, а подсъдимият е с необременено съдебно минало, все пак не е
настъпил и най-тежкия резултат, като се наложи наказание по реда на чл.58,
б.”а” от НК в размер на шест години лишаване от свобода, което да се изтърпи
при строг режим в затвор. Гражданският иск е завишен по размер, като основателен
се явява размера до 50000лв. Претенцията за имуществени вреди е основателна в
пълен размер, както и искането за разноски.
Повереникът на частния обвинител и
граждански ищец К. – адв. Кънев изтъква, че безспорни са само отиването на
бащата на пострадалия до магазина на Д. и полученото нараняване на А.К.. Всичко
останало следва да се изведе от събраните доказателства, като гласните са
противоречиви, тъй като се касае за основно две групи свидетели роднини на
подсъдимия и пострадалия. Изтъква, че подсъдимият е бил донякъде подбуден и
подпомогнат към деянието от своите родители с думи и действия. Следва да се
кредитират показанията на свидетелите, които са в близки родствени отношения и
с двата рода и чрез тях да се подложат на проверка показанията на останалите
свидетели. Доказателствата опровергават защитната теза, че пострадалия е дошъл
с два ножа и е нападнал подсъдимия. Квалификацията на деянието е такава,
каквато е дадена в обвинителния акт. Телесните увреждания са безспорни, смъртта
е била неизбежна без медицинската намеса. Умисълът за убийство е пряк, видно от
използваното оръдие и местото на нараняване. Наказанието следва да бъде
лишаване от свобода, определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства. Гражданският иск за имуществени вреди е доказан в пълен размер,
така следва да се приеме и за неимуществените вреди. Болките и страданията,
търпени от пострадалия, продължават понастоящем, а ще продължат и за в бъдеще,
тъй като му предстоят още операции. Основателни са и претенциите за лихви и
разноски.
Защитникът на подсъдимия – адв. Петров
изтъква, че анализа на доказателствата, направен от прокурора, е неверен и моли
подсъдимия да бъде признат за невинен. Хулигански подбуди няма, тъй като
отношенията между пострадал и подсъдим са влошени от конфликт преди 7-8 години,
а наличието на вражда между родовете изключва хулиганските подбуди. В
показанията на свидетелите на обвинението – от рода К. има многобройни
противоречия и лъжи. Скандалът е провокиран от бащата и чичото на А.К., а след
това се е разраснал от дошлите роднини на семейството и въоръжения с нож А.К..
Категорично не може да се касае за опит за убийство, а за тежка телесна
повреда, по смисъла на чл.128, ал.2 вр. ал.1 НК, като подсъдимият е действал
при условията на неизбежна отбрана. Дори и да се приеме, че е имало превишение
пределите на неизбежната отбрана, то се е дължало на уплаха или смущение. Ето
защо, подсъдимият следва да бъде признат за невинен по повдигнатото обвинение
за опит за убийство, евентуално да бъде признат за виновен за тежка телесна
повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана и да не бъде наказан,
тъй като това се е дължало на уплаха или смущение, или осъден по чл.119 НК.
Защитникът адв. Досев описва
фактическата обстановка, която според него е установена по делото. Конфликтът е предизвикан от бащата на пострадалия – Ю.К., а А.К. сам е
направил удара възможен, като се е приближил агресивно към подсъдимия и му е
дал основание да го приеме за опасност и да нанесе удара. Подсъдимият преди да
нанесе удара сам е бил ударен по главата и е действал в състояние на уплаха. Не
може да се приеме, че в тази ситуация са налице хулигански подбуди. Д. е
действал в условията на неизбежна отбрана, заобиколен от една агресивна тълпа.
Възможно е подсъдимият в агресивната среда, в която се е намирал, да е възприел
погрешно поведението на пострадалия и да
е действал при „мнима” неизбежна отбрана. Мнението на адв. Досев е, че Д. е
осъществил състава на чл.119 вр. чл.18 от НК, като е превишил пределите на
неизбежната отбрана, поради което следва да му се наложи наказание при
балансиращи вината обстоятелства, изпълнението на което да се отложи за
максимален изпитателен срок. Гражданският иск е основателен, но твърде завишен
по размер.
В правото си на реплика повереникът
адв. Кънев изтъква, че фактическата обстановка, изложена от защитниците,
коренно се различава от установената по делото, като ударът с брадва по главата
на пострадалия предхожда замерването с камъни, след което евентуално може да е
възникнал страх у подсъдимия. Наличието на страх, допуснато в психиатричната
експертиза, е споменато само въз основа на твърденията на подсъдимия.
Подсъдимият М.Д. се присъединява към
защитниците си. Изтъква, че е семеен, с две деца, а жена му е безработна.
Никога не е викан в полицията и не е искал никой да пострада, единствената му
мисъл била да спаси семейството и децата. В момента, в който бил нападнат от
тълпата, бил уплашен до смърт, а когато бил ударен не помни дали е ударил пострадалия,
може да го е ударил, може и да не го е ударил. Съжалява за случилото се, не е
искал на никой да се случи нещо.
След дадено съгласие от страните да не се провежда
разпит на свидетелите Н.К., Р.А., К.К., А.Д., К.Д., Д.М.Д., Д.М.Д., А.К., Р.Д.,
А.М. и вещите лица Д.К. и К.К., съдебното следствие премина по реда на чл.371,
т.1 НПК, като на основание чл.373, ал.1 НПК съответните протоколи за разпит и
експертни заключения бяха прочетени по реда на чл.283 НПК.
След като съобрази събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимият М.Д.Д. е роден през ****г. в гр.Сунгурларе,
не е ****, има ***** образование, живее в с. Грозден, заедно
със семейството си. В същото село живеят родителите му - свидетелите Д.М.Д. и П.К.Д.,
както и братята му - свидетелите А.Д.Д. и К.Д.Д. и техните семейства - жени и
деца.
В същото село живее и пострадалия А.Ю.К. заедно със жена
си - св. Е.С.И., както и родителите му - свидетелите Ю.М.К. и Д.И.К..
Семейството на А.К. ***, близо до къщата на А.Д.. На
15.05.2012г. св. Д.К. – майка на А., баща му – св. Ю.К. и жена му (с която
нямат сключен граждански брак) – св.Е.И. отишли на двора да копаят. Следобед
родителите на А. огладнели и тръгнали към къщи, а на двора останала жена му. Около
18.30-19.00часа бащата на пострадалия - св. Ю.К. седял на маса на улицата пред
дома си в с. Грозден и вечерял. Употребил и алкохол. По улицата
покрай него преминал с висока скорост лек автомобил м. „БМВ”, бял на цвят и го намокрил, тъй като от падналия преди това дъжд
по улицата имало локви. Свидетелят К. видял, че това е автомобила, собственост
на подсъдимия Д., управляван от сина му. Решил да отиде до дома на А.Д., където
знаел, че обичайно се събира цялата фамилия Д. и да се оплаче.
Със своя автомобил „Опел” отишъл до дома на св. А.Д. и спрял
отпред. Пред къщата Д. имали магазин и пейка, където в този момент били родителите
на подсъдимия - свидетелите Д.М.Д., П.К.Д. и подсъдимия М.Д.Д.. На около 50
метра при свои познати, сред които свидетеля П.К., бил и св. К.Д.Д. – брат на подсъдимия. Ю.К.
излязъл от колата, като се обърнал към подсъдимия Д. и му направил забележка за
това, че сина му го е изцапал и показал как е изцапан. Разменили си реплики,
като К. продължил да твърди, че сина на подсъдимия е управлявал автомобила и му
е намокрил храната и го изцапал. М.Д. му казал да се маха и, че не иска да се
разправя с него. В това време при спорещите дошъл и св. К.Д., който казал
„Какво се обяснявате с тоз...”, хванал Ю. за рамото, обърнал го с лице към себе
си и го ударил с юмрук по лявото око. Свидетелят Ю. М.К. паднал на земята по
гръб и тогава подсъдимия и брат му К. започнали да го ритат с крака по тялото,
където сварят. Родителите им Д. и П. наблюдавали побоя над Ю. и не се намесвали.
В един момент св.К.Д. казал „Дай брадвата, ще му счупя
краката”. Чувайки шума, към двамата братя се присъединил и третия - А.Д., който
до този момент бил в дома си. Тримата взели от дома на А. брадва и мотики, като
М. бил с брадвата, а другите двама с мотики, а баща им държал лопата. След това продължили да ритат падналия на земята
Ю.К., М.Д. счупил с тъпата част на брадвата и предното стъкло на автомобила му.
Жената на А.К. – Е.И. чула гюрултията и излязла от
двора. В началото помислила, че други хора се бият, но видяла, че на земята е
свекър й, когото братя Д. ритат и бият. Тя отишла до тях и започнала да плаче,
питала защо го бият. Майката на подсъдимия – св. П.Д. й казала да си прибира
свекъра. Е. хванала свекъра си и се помъчила да го вдигне. В този момент към
тях се приближили чичото на А. и брат на баща му – св. А.К., който носел със
себе си пластмасова пръчка, ползвана от него за подкарване на кравата и
започнал да вика „защо биете брат ми”, и братовчеда на А. – св. А.Ш.. Е. им
разказала какво се случило. К.
казал на А.К. :”Прибери го този кьоравия, защото да не го убием!”, но А.
отговорил, че няма да го прибере, докато не дойде полиция. В това време към
мястото на побоя се приближили други лица, които чули виковете и шумотевицата,
в това число свидетелите З.И., М.Х., Н.К. и Р.А.. Дошла и св.Д.И.К., съпруга на
Ю.К.. Те заварили Ю. седнал на земята, с видими следи от побой по главата –
посинял и окървавен, а до него свидетелите К. и А. Д. въоръжени с мотики, подсъдимия
- с брадва. Там били и родителите и жените на тримата братя, други жени от
фамилията на Д. и сина на М.Д. - Д.М.Д., на 15 години, бащата държал в ръцете
си крива лопата, както и чичо им. Междувременно дошъл и свидетелят М.С.Ш., а
малко след него и майка му св.Е.М.Ш. (сестра на Ю.М.К.) и съпруга й С.Х.А..
Тримата, докато били в дома си, чули от детето на М.Ш., че братята Д. бият Ю.К.
и отишли с намерение да ги разтърват, понеже били роднини и с двете страни - дъщерята на Е.Ш. и С.Х.А. (и сестра на М.Ш.) била
омъжена за брата на подсъдимия - К.Д..
В това време свидетелят П.К., уплашен от побоя над Ю.К.,
хукнал към центъра на селото, където пострадалия А.К. (син на Ю.) имал кафене.
Като стигнал там извикал на А., че М. и К. бият баща му. В кафенето били и св. Е.К.
– братовчед на А., който тръгнал пеш към побоя по-напред, тъй като А. останал
да заключи. В кафето бил и св. К.К., когото А. помолил да го закара с колата до
къщата на А.Д.. К. се съгласил да го закара, но го возил на около 100 метра от
кафенето, след което го оставил да продължи пеш.
Свидетелите Е.Ш. и С.А., като роднини на К. и сватове
на Д. се опитвали да прекратят разправията, викали: „Как не ви е срам? Ние сме
сватове. Дъщеря ни е женена за ваш син. Как може да го пребиете от бой? Какво
ви е направил?”.
В този момент А. отишъл до мястото където били струпани
хората пред дома на А.Д. и видял баща си подпрян до магазина встрани от тълпата,
бит. Отправил се към мястото, където били братята – А. и К. един до друг, а на
около 40-50 см. от тях – М. и ги питал защо са били баща му. Подсъдимият М.Д., както
държал брадвата в ръцете си, без всякаква причина я вдигнал и ударил с острата
й част А.К. по лицевата част на главата, като ударът попаднал върху лявата част
на челото и лявото око. А. паднал на земята, като коленичил надясно, започнал
да вика от болка, а от раната текнала много кръв. Свидетелят С.А. се опитал да
го предпази, но бил ударен по лявата ръка с мотика от брата на подсъдимия А.Д.,
като ръката му била разкъсана и текнала кръв. След това А. се обърнал и ударил
с мотиката св. Е.Ш. в гърдите и в корема. К.Д. бил с мотика
и също нанесъл удар, но последният попаднал върху св.Д.К. (майка на пострадалия ). През това
време родителите на подсъдимия викали „Удряйте! Убийте ги!”.
Свидетелката З.И. взела керемиди и започнала да хвърля
към къщата на Д., ударила подсъдимия по главата. След нея керемиди и камъни
започнали да хвърлят едни срещу други жените от двата рода.
Свидетелят М.Ш. веднага подхванал А. и му помогнал да се придвижи до паркирания
наблизо микробус на семейството му, след което го откарал в болницата в гр. Сунгурларе.
Там отново му помогнал да слезе, т.к. К. не можел да се движи сам и го откарал
до кабинета, където му била оказана спешна медицинска помощ. Докато бил в
болницата в гр. Сунгурларе, при пострадалия А.К. отишли св. А.Т.Х., както и
полицейски служители от РУП-Сунгурларе, в това число свидетеля Г.З.К., на които
пострадалият съобщил, че М.Д. го е ударил с брадва. След това пострадалият бил
отведен в МБАЛ-Бургас и настанен в отделение по Неврохирургия.
След като А.Ю.К. бил наранен, двете групи, от една
страна членове и близки на фамилията Д., а от друга страна членове и близки на
фамилията К. останали на мястото на деянието, като взаимно си отправяли обиди и
заплахи. След отвеждането на пострадалия А.Ю.К. към болницата в гр. Сунгурларе,
на място при двете групи лица пристигнали полицейски служители в лицето на
свидетелите Е.П., Ф.Б., Т.Г. и Г.К.. Когато
пристигнали, посочените полицейски служители установили, че у членовете на
фамилия Д. няма никакви предмети, които да се използват като оръжие.
Същевременно, в резултат на причиненото сериозно нараняване на пострадалия А.Ю.К.,
започнали да прииждат повече близки на фамилия К., като част от тях държали
пръчки и колове и се държали агресивно, като отправяли заплахи и се придвижвали
в посока към дома на св.А.Д., където се намирали събрани близки на тази
фамилия. Полицейското присъствие довело до разпръскване на двете групи лица.
Постепенно, след разговори с различни хора от тълпата,
полицейските служители стигнали до извод, че евентуален причинител на
нараняването на А.К., е М.Д.. При проведена беседа в РУП-Сунгурларе М. се
опитвал да се защити пред св. Т.Г., като казал, че А. или Е. са посегнали да
нанасят удар върху сина му и той затова посегнал и тогава е нанесъл удара.
Както по улицата, така и в двора на дома на св. А.Д.,
пред който се случило деянието, не били установени никакви средства от
описаните, в това число и брадва. Полицейските служители извършили оглед на
местопроизшествието, на който подсъдимия се опитвал да попречи и не давал да
влизат в къщата на брат му. Наложило се М.Д. да бъде предупреден и изведен, за
да се извърши проверка. Свидетелят А.Д. и баща му - св.Д.Д. се съгласили да се
извърши проверка. В двора на къщата на А.Д., в отделна стаичка били установени
четири броя брадви, две мотики и лопата,
едната от брадвите била на покрива на постройката, които вещи А.Д. доброволно
предал на служителите и били съставени съответните протоколи. Подсъдимият
предал дънковия панталон, с който бил облечен при инцидента. При огледа на
местопроизшествие същата вечер след деянието в района на произшествието били
намерени на четири места петна от кафява течност, иззети с тампони съответно с
номера от 1 до 4.
Видно от назначената съдебномедицинска експертиза /том
1, стр.51,52/ и на допълнителната такава, в резултат на нанесения удар с брадва
по главата, пострадалия А.Ю.К. получил
открито проникващо нараняване в лява челна орбитално-базална област, фрактура
на лява ябълчна кост и ляв максиларен синус, порезна рана на леви клепачи, кръв
в стъкловидното тяло на лявото око с пълна слепота на това око, изтичане на
ликвор, пневмоенцефалия и лекостепенна контузия на мозъка. Според посочената
експертиза, така посочените увреждания и в частност изтичането на ликвор и вида
на проведената операция, дефинират нараняването като проникващо в черепната
кухина и същевременно тези наранявания са довели до образуване на голям ръбец
по лицето, хлътване на лява очна ябълка и загуба на зрение с ляво око, което се
дефинира и като обезобразяване на лицето с разстройство завинаги на сетивен
орган /слепота с ляво око/.
При разпита в съдебно заседание, след преценка на
представени от повереника нови писмени доказателства – експертни решения на
ТЕЛК за очни заболявания и на специализиран състав на Национална експертна
лекарска комисия, както и документ за преглед от специалист-неврохирург, вещото
лице д-р Янков заяви, че към причинените на пострадалия телесни повреди може да
се добави и постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Според
вещото лице нараняванията са получени от удар с острата част на брадва, като
тежестта на брадвата е достатъчна да се разсече черепа и без да е необходим
замах със сила на дървосекач. Предметът е бил тежък и режещ, тъй като са
разсечени две кости – челна и максиларен синус и то в пълна дълбочина.
Предметът трябва да е бил много остър, какъвто е брадвата, тъй като има и
порезна рана на горен клепач, а не контузна. След предявяване на веществените
доказателства вещото лице заяви, че няма пречка и веществено доказателство №7 –
мотика да причини конкретното нараняване, но вече ударът трябва да е нанесен по
друг начин, предвид как е разположена раната.
По делото са извършени две съдебно-медицински
експертизи на веществени доказателства / том 1, стр.64-67 и том 2, стр. 65,
66/, приобщени по съгласие на страните по реда на съкратеното съдебно следствие
по чл.373, ал.1 НПК, видно от които по иззетата с тампони кръв от
местопроизшествието е установена човешка кръв с кръвно-групова принадлежност „0”
по системата АВО, несъответстваща на кръвната група нито на пострадалия А.К.,
който е с кръвна група „АВ”, нито на кръвната група на подсъдимия М.Д., която е
„В”. Видно от същите експертизи, при изследването на предадените 2 броя мотики
и 4 броя брадви не е било установено наличие на кръв. Единствено по предадения
от М.Д. дънков панталон е била установена човешка кръв от кръвна група В/алфа/,
съответстваща на кръвногруповата принадлежност на подсъдимия.
С протокол за доброволно предаване от 16.05.2012г.
/том 2, стр. 103/ св.П.Д. предала на полицейски служител Ф.Б. 1 бр. черен калъф за нож, за който е
записано, че го е намерила при сбиване със семейството на К.
Видно от заключението на изготвената
съдебнопсихиатрично-психологична експертиза /том 2, л.50-59/, потвърдено от
вещите лица З. и Н. в хода на съдебното следствие, подсъдимият М.Д. не се води
на отчет и не е лекуван в ЦПЗ „Проф.Д-р Иван Темков”. Могъл е по време на
деянието и към момента на изследването да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи. Отличава се с висока стресова устойчивост. Няма
данни за наличие на разстройство на съзнанието или физиологичен афект по време
на инкриминираното деяние. Д. е психично здрав и годен да участва в
наказателното производство, правилно да възприема и възпроизвежда факти и
обстоятелства, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.
При разпита в съдебно заседание вещите лица уточниха, че състоянието на
физиологичен афект се диагностицира въз основа на свидетелските показания,
защото изпитващия емоцията може да говори каквото си иска. Въз основа на
доказателствата вещите лица категорично изключват наличието на трета и четвърта
фаза на физиологичния афект - фазата на изчерпването и фазата на
дезорганизацията, в конкретния случай няма такова нещо. Възможно е подсъдимият
да е изпитвал страх, така както той твърди, но дори и да е било така, емоциите
не са били с такъв интензитет, че да повлияят волевия контрол на действията.
Така изложената фактическа обстановка, съдът
приема за установена по категоричен начин от събраните по делото гласни
доказателства – показанията на
разпитаните свидетели Ю.К., Е.И., З.И., М.Х., А.К., Д.К., Е.Ш., С.А., М.Ш., П.К.,
Е.К., А.Х., А.К., Е.П., Ф.Б., Т.Г., Г.К., приобщените по реда на чл.373, ал.1 НПК показания на Н.К., Р.А., К.К., частично от обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите П.Д., приобщените по реда на чл.371, ал.1 НПК показания
на А.Д., К.Д., Д.М.Д., Д.М.Д., А.К., Р.Д., А.М.; заключенията на вещите лица по
назначените съдебномедицинска експертиза и допълнителна такава, комплексната
съдебнопсихиатрична-психологична експертиза, приобщените по реда на чл.373,
ал.1 НПК заключения по извършените съдебномедицински експертизи на веществени
доказателства; писмени доказателства -
протоколи за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, Епикриза на А.К.,
съдебномедицинско удостоверение на Ю.К., протоколи за доброволно предаване,
справка за съдимост, фактура за изкуствена мозъчна обвивка, представените в
хода на съдебното следствие Експертни решения на НЕЛК и ТЕЛК за очни
заболявания, съдебномедицинско удостоверение на Д.К., Е.Ш..
Съдът кредитира в пълна степен
показанията на свидетелите Е.Ш., С.А., М.Ш., Е.К. и А.Х.. Тези свидетели намира
за най-обективни, непредубедени и незаинтересовани от изхода на делото, тъй като
първите трима са близки роднини и на двете страни в конфликта, а последните
двама са били приятели на подсъдимия до процесния инцидент и братовчеди на
пострадалия. Както бе посочено по-напред, дъщерята на Е. (леля на А.К., сестра
на баща му) и С., и сестра на М. (братовчед на А. и племенник на баща му) е
омъжена за брата на подсъдимия. От показанията на тези свидетели, очевидци на
нанасянето на удара с брадва (с изключение на А.) се установява в подробности
изложената по-горе фактическа обстановка, именно – че М.Д. е нанесъл удара по
главата на А.К. с брадва, без да е бил нападнат от когото и да е, още по-малко
от пострадалия, че замерването с камъни и керемиди е започнало след като К. е
бил ударен. Показанията на тези свидетели са логични, безпротиворечиви и
последователни както сами по себе си, така и едни спрямо други по време на
съдебното и досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.5 НПК,
като св. Ш. и А. уточниха, че ударите върху тях са нанесени след като е бил
ударен А.К. и те се опитали да го предпазят.
В унисон с показанията на тези
свидетели са изцяло показанията на Ю.К., Е.И., З.И., М.Х., А.К., Д.К., П.К., А.К.,
Е.П., Ф.Б., Т.Г., Г.К., приобщените по реда на чл.373, ал.1 НПК показания на Н.К.,
Р.А., К.К., и макар че повечето от тях са роднини на пострадалия, съдът ги
намира за достоверни, тъй като са логични, последователни и безпротиворечиви
сами по себе си и едни спрямо други ( както
в досъдебното, така и в съдебното производство – за приобщените по реда
на 281 НПК показания на Ю.К., Е.И., З.И., М.Х., А.К., Д. К., П.К., като
свидетелите уточняват, че замерването с камъни е започнало след като А.К. е бил
ударен с брадвата) и се потвърждават от показанията на посочените по-горе
еднакво близки с двете страни свидетели. От показанията на тези свидетели се
установява по категоричен начин, че нито Ю.К. е имал бухалка, нито А.К. нож, че
А. е ударен от подсъдимия с брадва с голяма „уста”, като е замахнал, за да
нанесе удара, че подсъдимия не е бил нападан или заплашван, или ударен от
никого преди да нанесе удара, че не е бил предизвикан както от пострадалия,
така и от никого другиго да нанесе този удар.
Към показанията на тази група свидетели
следва да се присъединят, като изцяло достоверни и обективни, показанията на
полицейските служители П., Б., Г. и К., които са незаинтересовани от изхода на
делото, не са роднини или приятели на никой от участващите в инцидента и са
били там изпълнявайки служебните си задължения. Тези свидетели, след проведени
разговори с присъстващите на инцидента, включително беседи с подсъдимия и
разговор с пострадалия непосредствено след нараняването, са разбрали, че А.К. е
бил ударен с брадва по главата от М.Д..
Към показанията на изброените
свидетели, потвърждаващи по косвен път установените факти, следва да се
присъединят и съдебномедицинските удостоверения за получени наранявания от св.Д.К.,
Е.Ш. и Ю.К., заключенията по извършените съдебномедицинска и такава на
веществени доказателства, психиатрично-психологична експертизи, епикризи на А.К.,
консултативни прегледи, протоколи за оглед и фотоалбум, .
Съдът намира за недостоверни и не дава
вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите П.Д., А.Д., К.Д.,
Д.М.Д., Д.М.Д., А.К., Р.Д., А.М. в частите, в които заявяват, че Ю.К. е извадил
бухалка от колата, че А.К. е дошъл с мотика в ръка, че роднините на К. са дошли
преди да ударят А. с колове, брадви и мотики, и са започнали да хвърлят камъни и керемиди,
че А.К. е дошъл с два ножа и е нападнал сина на подсъдимия и е опитал да го
удари с нож, , че А.К. не е бил ударен от подсъдимия. Освен, че всички са
заинтересовани от изхода на делото, като роднини на подсъдимия, тези показания
са нелогични и противоречат едни на други. Така в обясненията на подсъдимия и
показанията на майка му и сина му се твърди, че тя и сина на подсъдимия са били
пред тримата братя, когато ги е нападнала тълпата К. и А. се опитал да удари
сина с нож. Такива данни няма в показанията на А., К. и Д.М. Д.. Освен това е
нелогично при нападение от страна на пострадалия с нож или два ножа, както се
твърди, и хвърляне на камъни и керемиди от тълпата, тримата братя да оставят
отпред майка си и сина на М.Д.. А единствено Д.М.Д. споменава за нанесен удар с
бухалка от Ю.К. по дясно рамо. К. твърди, че се опитал да удари него и баща му,
а П. – че е замахнал към нея, а двамата – че не е успял. Такива предмети –
бухалка и нож, не са намерени и в хода на разследването. Никой от останалите
свидетели не ги е видял при инцидента, нито калъф от нож у А.К.. В крайна
сметка и никой от фамилията Д., освен М.Д., не е бил наранен и то след нараняването на А.К.. Към
недостоверност на показанията на П.Д. сочи и твърдението й, че синовете й не
били въоръжени, което обстоятелство признава подсъдимия и брат му К., както и ,
че А.К. не е бил изобщо удрян по главата, което е установено по несъмнен начин.
Въпреки, че не е идентифицирана точно
брадвата, с която пострадалия е бил ударен, съдът намира за категорично
установено, че нараняването е причинено именно с брадва, като в тази насока
прецени съвкупно събраните гласни доказателства на посочените по-горе свидетели
– очевидци и заключението по основната и допълнителна съдебномедицински
експертизи.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът достигна до ПРАВЕН ИЗВОД, че с поведението си от
обективна и субективна страна подсъдимия М.Д.Д. е осъществил състава на
престъплението по чл.116, ал.1, т.11 вр. чл.115 вр. чл.18 от НК. Това е така,
тъй като на посочената по-горе дата и място - на 15.05.2012г. в с. Грозден,
общ. Сунгурларе, по хулигански подбуди, направил опит умишлено да умъртви А.Ю.К.,
като му нанесъл удар в областта на главата с остър режещ предмет със значителна
тежест, а именно с острата част на брадвата , с което му причинил открито
проникващо нараняване в лявата челна орбитално-базална област, фрактура на лява
ябълчна кост и ляв максиларен синус, порезна рана на леви клепачи, кръв в
стъкловидното тяло на ляво око с пълна слепота на това око, изтичане на ликвор,
пневмоенцефалия и лекостепенна контузия на мозъка, дефиниращи се като
проникващо в черепната кухина нараняване и обезобразяване на лицето с
разстройство завинаги на сетивен орган /слепота с ляво око/, като деянието е
останало недовършено, поради независещи от волята на дееца причини.
От обективна страна подсъдимият е
нанесъл удар с острието на брадвата върху главата на пострадалия. Брадвата е
тежък остър предмет обективно годен да причини смъртта на човек. Ударът е
нанесен върху жизнено важен орган от човешкото тяло, уязвимо място от тялото, със
сила, която се извежда от възприятието на свидетелите за вдигане на ръцете над
главата и замахване за нанасяне на удара от страна на подсъдимия, от
непосредствена близост, както и от заключението по основната и допълнителна
съдебномедицински експертизи, видно от които в пълнота са разсечени две кости –
челната и ябълчната кост и левия максиларен синус, проникнато е в черепната
кухина, причинена е постоянно слепота на ляво око, изтичане на ликвор,
обезобразено е лицето. От обективна страна подсъдимият е направил всичко, което
обикновено е необходимо, за да се причини смъртен резултат. Изпълнителното
деяние е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици – смъртта на пострадалия. Последиците не са
настъпили независимо от волята на подсъдимия. Извършени са две операции –
декомпресивна краниотомия, пластика на твърдата мозъчна обвивка,
алокраниопластика (титанова) и метална остеосинтеза на лява ябълчна кост,
пластика на леви клепачи, зашиване на конюнктивата, които са прекъснали
причинно-следствената връзка по отношение на травмата и развитието на
инфекциозен процес. От субективна страна съдът приема наличие на форма на вина
пряк неопределен алтернативен умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че нанася силен
удар от близко разстояние с предмет годен да причини смърт, по жизненоважен
орган на човешкото тяло, съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е, че може да причини смъртта на пострадалия и е искал, целял, да го
убие или да му нанесе тежка телесна повреда. Въпреки, че по независещи от
подсъдимия фактори е причинен по-лекия резултат, той следва да отговаря за опит
към по-тежкия престъпен резултат – убийство при алтернативен пряк умисъл. Ето
защо е неоснователно становището на защитата, че евентуално е извършено
престъпление по чл.128 НК.
Деянието е извършено по хулигански
подбуди, тъй като ударът е нанесен без каквото и да е основание. Подсъдимият и
пострадалия А.К. не са се карали, не са си разменяли обиди или удари, побоя над
бащата е бил вече приключил, подсъдимия не е бил нападан или заплашван,
пострадалия не е бил въоръжен. Отправил е само въпрос и укорителна забележка
защо са били баща му и вместо да получи отговор или обяснение, е бил ударен с
брадва. Несъстоятелно е възражението на защитата, че е имало личен мотив - побой, който А.К. бил нанесъл над бащата на
подсъдимия. Такъв факт остана недоказан, а доколкото е имало някакви негативни
отношения между двамата, които се обосновават и с представено съдебномедицинско
удостоверение за наранявания на бащата Д.,
то тези отношения са се развили през 2003г., явно не са дали основание на Д. да
търси някаква наказателна, гражданска или административна отговорност от А.К.
до момента и не могат да доведат до наличие на личен мотив за опит за убийство
десет години по-късно. Освен това ударът е нанесен след като подсъдимия заедно
с братята си е пребил отново без причина бащата на частния обвинител. Ето защо
съдът приема, че нанесения удар е израз единствено на желанието на подсъдимия
да демонстрира незачитане на всякакви правила и норми на поведение и желание от
негова страна да демонстрира явно неуважение към обществото, като извърши тази
непристойна проява пред събралото се множество хора от селото.
Неоснователно е и становището на
защитата, че деянието е извършено при наличие на обстоятелство изключващо
обществената опасност – при неизбежна отбрана, или при мнима неизбежна отбрана,
и ако евентуално се приеме, че пределите на тази отбрана са превишени, то това
превишаване се дължи на уплаха.
За да се обсъжда изобщо наличието на
неизбежна отбрана, преди всичко следва да е доказано, че срещу подсъдимия е
имало непосредствено противоправно нападение, което е застрашавало неговата или
на негови близки личност или права. Такова нападение до нанасяне на удара с
брадва не е имало нито от роднините, нито лично от А.К. както срещу подсъдимия,
така и срещу членове на неговото семейство. Категорично се установи, че след
като е ударен частния обвинител, тогава е започнало взаимно замерване с
керемиди, при което е ударен подсъдимия, а за друг засегнат от неговото
семейство няма доказателства. Нито частния обвинител, нито неговия баща са били
въоръжени, няма доказателства за наличие на предмети, които биха могли да се
използват като оръжия или за сплашване и у роднините на К., най-малко преди
нанасяне на удара с брадва, за да се приеме, че макар и при незапочнато
нападение, е имало реална и непосредствена опасност за такова. Категорично е и
становището на вещите лица по психиатрично-психологичната експертиза, че
волевия процес на подсъдимия не е бил повлиян от емоции, а изпитването на страх
се съдържа само в неговите думи. Но евентуалното основанието за страх е
възникнало след извършване на инкриминираното деяние, а нападение изобщо не е
имало, поради което са неоснователни
претенциите за наличие на неизбежна отбрана или мнима такава, както и за
превишаване на несъществуващата отбрана поради уплаха.
Относно НАКАЗАНИЕТО: За извършеното
престъпление в нормата на чл.116 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор
без замяна. На основание чл.18, ал.2 от НК, при опит деецът се наказва с
наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се вземат предвид
степента на осъществяване на намерението и причините, поради които е останало
недовършено.
С оглед недовършеността на деянието,
съдът намира, че наказанието следва да се определи във вида на първата
предвидена алтернатива – лишаване от свобода. При определяне на конкретния размер
на наказанието съдът съобрази като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства изключително ниската степен на обществена опасност на личността
на дееца. Същият е неосъждан, семеен с две деца, в сравнително млада възраст,
без каквито и да са противообществени прояви, трудово ангажиран. Съдът не
кредитира представената характеристика на подсъдимия от Кметство – с. Грозден,
тъй като не е ясно от кого е издадена и в какво качество. Сравнително ниска
степен на обществена опасност има и самото деяние, по отношение на други
престъпления от същия вид, видно от фактическата обстановка. Касае се до
нанасяне на един единствен удар с брадва, без преди това подсъдим и пострадал
да са се били или обиждали. От друга страна деянието е извършено след като подсъдимия
е участвал в нанасяне на друг побой – над бащата на частния обвинител, след
като лично е счупил стъклото на колата му. Нанесени са две тежки телесни
повреди, а видно от заключението на вещото лице съдебен медик, към тях може да
се добави и една средна телесна повреда – постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота. При тези данни и като съобрази, че престъплението е
останало недовършено, макар и по независещи от подсъдимия причини, както и, че
здравето на пострадалия в голяма степен е запазено съдът намери, че наказанието
следва да бъде определено при условията на чл.58, б.”а” вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, като наложи наказание под минималния размер в чл.116 НК, а именно – осем
години лишаване от свобода.
На основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2
от ЗИНЗС, тъй като наказанието е над 5 години лишаване от свобода и е наложено
за умишлено престъпление от общ характер, съдът постанови да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим в затвор.
Така определеното наказание по вид,
размер и начин на изтърпяване съдът намери, че ще спомогне в най-пълна степен
за постигане целите на специалната и генерална превенция по чл.36 от НК.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
С оглед на така изложената фактическа
обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът намира
гражданските претенции на частния обвинител и граждански ищец А.К. за безспорно
доказани по своето правно основание. Установиха се всички елементи на института
на „непозволеното увреждане”, по смисъла на чл.45 от ЗЗД. На основание
правилото на чл.52 от ЗЗД, възрастта на пострадалия към момента на нараняването,
причинените му телесни повреди, извършените медицински интервенции,
продължаващите болки и страдания и понастоящем, приложената фактура №****/23.05.20**г.
за изкуствена мозъчна обвивка, съдът намери предявените искове за обезщетение
на неимуществени вреди за основателни в размер на 80 000 лв. и 1440 лв. за
обезщетение на претърпени имуществени вреди. По тези съображения, съдът намери
присъдените размери на обезщетения за напълно достатъчни да репарират изцяло
понесените от ищеца болки и страдания и
разходи по лечението, като за горницата до предявения размер, намери иска за неимуществени
вреди неоснователен и го отхвърли. Наред с това, съдът се произнесе и по
въпроса за присъждане на вземане за лихва върху сумите на уважените граждански
претенции, считано от датата на увреждането.
Накрая съдът се произнесе и по въпроса
за възлагане в тежест на подсъдимия на направените в хода на производството
деловодни разноски за изготвяне на експертизите, явяване на вещите лица и
свидетели, както и за съответната държавна такса, изчислена върху уважените
части на гражданските искове, а така също и по въпроса за веществените
доказателства със следи от престъплението и на незначителна стойност – да бъдат
унищожени.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: