Решение по дело №605/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е  № 375

 

гр. Силистра, 25.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА,  наказателен състав, в публично заседание първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря П Т., като разгледа докладваното от съдията АНД № 605 по описа за 2019 г. на Районен съд – Силистра, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63 и следващи от ЗАНН.

Постъпила е жалба чрез процесуалния представител на „П.-…“ ООД с ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. В., р. П., ул. „П. Р.“ № …, представлявано от управителя В.К.Р. против Наказателно постановление № 39-0000067, издадено на 05.06.2019 г. от Е. В. А. в качеството му на началник на Областен отдел “Автомобилна администрация” – С., с което на дружеството е наложена на основание чл. 98б, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) имуществена санкция в размер на 5000,00 (пет хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 56, ал. 2 от Закона за автомобилните превози.

Жалбоподателят преценява РќРџ като неправилно Рё незаконосъобразно. Изразява становище, че РЅРµ Рµ посочено място РЅР° извършване РЅР° нарушението, което нарушава правото РЅР° защита. Изтъква СЃРµ, че дружеството РёРјР° офис РІ РіСЂ. Р’. Рё РґРІРµ производствени бази – едната РІ РіСЂ. Р’., Р° другата РІ РіСЂ. РЎ.. Навеждат СЃРµ РґРѕРІРѕРґРё, че РІ РќРџ РЅРµ Рµ посочено РєРѕР№ Рµ нормативния акт, РІ който СЃРµ определя допустимата максимална маса. РўРІСЉСЂРґРё СЃРµ несъответствие между изложеното РІ обстоятелствената част РЅР° РќРџ Рё посочените цифром разпоредби. Жалбоподателят посочва още, че РїРѕ административно наказателната преписка липсват доказателства Р·Р° наличието РЅР° РґРѕРіРѕРІРѕСЂ Р·Р° превоз РЅР° товари между „П.-…“ РћРћР” Рё „Т. …“ РћРћР” Рё жалбоподателят РЅРµ Рµ товародател/изпращач РїРѕ смисъла РЅР° чл. 367 РѕС‚ РўСЉСЂРіРѕРІСЃРєРёСЏ закон, следователно РЅРµ може РґР° Р±СЉРґРµ субект РЅР° нарушението, визирано РІ чл. 56, ал. 2 РѕС‚ Р—РђРџ. Изтъква още, че липсват доказателства посоченото надвишаване СЃ 10 360 РєРі. РґР° Рµ установено СЃ РіРѕРґРЅРѕ измервателно устройство, тарирано РІ лицензирана метрологична лаборатория. Моли СЃРµ Р·Р° отмяна РЅР° процесното РќРџ.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява упълномощен от управителя адвокат, който поддържа жалбата. В хода по съществото моли съда да отмени процесното НП. Счита, че в хода на съдебното следствие не е установено по безспорен и категоричен начин времето на извършване на твърдяното нарушение. Свидетелите сочат дата на извършване 05.03.2019 г., а в акта и НП е отразена дата 25.03.2019 г. Изразява мнение, че с оглед събраните по делото доказателства не може да се направи извод къде е извършено нарушението. Навежда доводи, че композицията не е била претеглена, а в кантарната бележка е вписан само регистрационния номер на влекача, но не и на полуремаркето. Навежда доводи, че няма как дружеството-жалбоподател да е товародател в конкретния случай, тъй като между „П.-…“ ООД и „Т. …“ ООД съществува договор за покупко-продажба, а не превоз по смисъла на ЗАП, т.е. в този случай дружеството не е товародател или изпращач. Посочва, че от приложената товарителница се установява, че изпращач е „Т. …“ ООД. Становището му е, че проверяващите е следвало да се позоват на товарителницата като официален документ, предвиден в ЗАП, а не на кантарната бележка, която не съдържа всички реквизити, които следва да се посочат в акта и НП. Изтъква още обстоятелството, че по делото не са иззети като доказателства свидетелствата за регистрация на влекача и ремаркето и не е ясно как АНО е установил каква е максималната допустима маса. Посочва, че съда не следва да коментира посоченото от свидетеля за причината за претоварването. Моли за отмяна на процесното НП и за присъждане на направените по делото разноски по делото.

За въззиваемата страна – ОО “Автомобилна администрация” не се явява представител.

Редовно призованите Районна прокуратура  Силистра не изпращат представител и не заявяват становище.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка и непосредствено в съдебно заседание, прие за установено следното от фактическа страна:

При проверка, извършена на 25.03.2019 г. по път II-21 С. – Д. на км. 30 +546 м. на водача Д. П. М., свидетелите Д.Й. и Б.Р., и двамата инспектори в ОО “АА” – С. установили претоварване с 10 360 кг на т.а. с две оси “Мерцедес” с регистрационен № В9426ВН и прикачено полуремарке с три оси с регистрационен № В3172ЕН. В момента на проверката съставът бил с над 10 360 кг превишаване на нормите, установени в Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Товарът бил собственост на “Т. …” ООД, а водачът превозвал речен пясък, натоварен в база на “П.-…” ООД. С оглед разпоредите на ЗАП актосъставителят се свързал с представител на “П.-…” ООД. На 28.03.2019 г. в базата на дружеството-жалбоподател в гр. С. актосъставителят Й. съставил АУАН срещу “П.-…” ООД за това, че на 25.03.2019 г. дружеството в качеството на товародател допуснало да се претовари композиция от влекач с две оси и полуремарке с три оси над допустимата максимална маса, определена от МРРБ и отразена в свидетелствата за регистрация на състава от превозни средства, която е 40 000 кг. Актосъставителят посочил още, че нарушението е извършено като е претоварен състав от т.а. “Мерцедес Актрос с регистрационен № В9426ВН с прикачено полуремарке с три оси с регистрационен № В3172ЕН, управляван от водача Д. М.. Актосъставителят отразил още, че товара на състава е 50360 кг, надвишен с 10 360 кг. Посочено е, че това обстоятелство е видно от Експедиционна бележка № 280023 от 25.03.2019 г. Съдържанието на този документ съответства на посоченото в акта. Актосъставителят преценил, че посоченото представлява нарушение по чл. 56, ал. 2 от ЗАП. Актът е съставен в присъствието на свид. Р. и предявен на управителя на дружеството. При предявяването последният вписал, че има възражения, които ще представи в срок.

В тридневен срок било депозирано възражение, в което жалбоподателят посочил че са налице съществени нарушения на правилата, доколкото в акта не е посочено мястото на нарушението и нормативния акт, определящ допустимата максимална маса. Изразил становище, че е налице несъответствие между изложеното в обстоятелствената част на АУАН и правната квалификация.

Въз основа на съставения АУАН с бланков № 247821 било издадено и оспорваното НП № 39-0000067 от 05.06.2019 г., с което наказващият орган ангажирал административно наказателна отговорност на жалбоподателя, налагайки на основание чл. 98б, т. 3 от Закона за автомобилните превози на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 5000,00 (пет хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 56, ал. 2 от Закона за автомобилните превози.

Горната фактическа обстановка се установява чрез разпита на актосъставителя Й. и свид. Р., както и от писмените доказателства, приобщени към делото. Неясно защо по време на разпитите свидетелите сочат, че са направили проверка на водача на композицията на 05.03.2019 г. Приетите писмени доказателства категорично опровергават заявеното от свидетелите по отношение датата. С оглед писмените доказателства се установява, че това се е случило на 25.03.2019 г.

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

По същество жалбата е неоснователна.

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

Съдът не установи допускането на съществени нарушения на правилата по ЗАНН по административнонаказателното производство. АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени при спазване на процедурата по ЗАНН от компетентни органи (с оглед приложената заповед и пълномощно). Актът е издаден в срока, предвиден по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление също е издадено в срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Налице е  фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочена е дата на извършване на нарушението. Действително не е посочено кое е мястото на извършване на нарушението, но в акта се сочи, че извършеното е видно от приета към доказателствата експедиционна бележка, в съдържанието на която ясно е посочено къде е извършено действието по допускане на нарушението – „П.-…“ ООД – гр. С.. Поради това съдът приема, че не е нарушено правото на защита. Категорично именно Районен съд – Силистра следва да разгледа делото.  Не е вярно, че е налице несъответствие между посоченото словом и цифром, доколкото съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗАП товародателят или лицето, което извършва товаренето, са длъжни да не допускат масата на натовареното пътно превозно средство да нарушава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.

В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени всички реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Посочени са разпоредбите, които жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на наложеното му наказание. Посочена е дата на извършване на нарушението. Действително не е посочено кое е мястото на извършване на нарушението, но в акта се сочи, че извършеното е видно от приета към доказателствата експедиционна бележка, в съдържанието на която ясно е посочено къде е извършено действието по допускане на нарушението – „П.-…“ ООД – гр. С.. Поради това съдът приема, че не е нарушено правото на защита. Категорично именно Районен съд – Силистра следва да разгледа делото.  Не е вярно, че е налице несъответствие между посоченото словом и цифром, доколкото съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗАП товародателят или лицето, което извършва товаренето, са длъжни да не допускат масата на натовареното пътно превозно средство да нарушава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.

Според настоящия съдебен състав не представлява съществено нарушение на процесуалните правила факта, че не е посочено в кой нормативен акт е определена допустимата максимална маса. В случая се ангажира отговорност за деяние, посочено като нарушение в ЗАП. Не е без значение и факта, че в НП ясно е отразено, че акта е съставен въз основа на АУАН № 247810 от 25.03.2019 г., където нормативния акт е посочен. В този смисъл не се нарушава правото на защита.

С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП:

Според чл. 98Р±, С‚. 3 РѕС‚ Р—РђРџ товародателят или лицето, което извършва товаренето, които допуснат масата или натоварването РЅР° РѕСЃ РЅР° пътно превозно средство РґР° надвиши допустимата максимална маса, отразена РІ свидетелството РјСѓ Р·Р° регистрация, СЃРµ наказва РїСЂРё надвишаване СЃ повече РѕС‚ пет тона - СЃ глоба или СЃ имуществена санкция 5000 лв. Съгласно чл. 56, ал. 2 РѕС‚ Р—РђРџ товародателят или лицето, което извършва товаренето, СЃР° длъжни РґР° РЅРµ допускат масата РЅР° натовареното пътно превозно средство РґР° надвишава допустимата максимална маса, отразена РІ свидетелството РјСѓ Р·Р° регистрация. Според ал. 1 установяването РЅР° теглото РЅР° товара Рµ задължение РЅР° изпращача (товародателя). РЎ оглед установените факти РїРѕ делото, СЃСЉРґСЉС‚ приема, че РЅР° 25.03.2019 Рі. РІ базата РЅР° Рџ.-…“ РћРћР” РІ РіСЂ. РЎ. дружеството РІ качеството СЃРё РЅР° товародател Рµ допуснало претоварване РЅР° композиция СЃ 10 360 РєРі РЅР° композиция, включваща С‚.Р°. СЃ РґРІРµ РѕСЃРё “Мерцедес” СЃ регистрационен в„– Р’9426Р’Рќ Рё прикачено полуремарке СЃ три РѕСЃРё СЃ регистрационен в„– Р’3172ЕН, като посоченото претоварване Рµ над  допустимата максимална маса, определена РѕС‚ РњР Р Р‘ Рё отразена РІ свидетелствата Р·Р° регистрация РЅР° състава РѕС‚ превозни средства.

Съдът не е съгласен, че жалбоподателя не може да бъде субект на административно наказателна отговорност в случая. Видно от приложената към доказателствата експедиционна бележка, издател на документа е именно дружеството-жалбоподател. В чл. 370 от ТЗ ясно са посочени задълженията на товародателя. С оглед посоченото в тази разпоредба категорично в случая товародател е именно дружеството-жалбоподател. Налице е товарителница, но същата е съставена некоректно, доколкото в съдържанието ѝ “Т. …” ООД е посочено едновременно като изпращач, превозвач и получател. Не е възможно тези три страни да са едно и също дружеството. Най-малкото е абсурдно изпращача да получи стоката от себе си. Очевидно документа е с невярно съдържание и въз основа на съдържанието му не могат да се установяват факти по делото. От друга страна Експедиционна бележка № 280023 от 25.03.2019 г. е изготвена именно в дружеството-жалбоподател, съгласно задълженията му по чл. 56, ал. 1 от ЗАП. Съдържанието ѝ отговаря на отразеното от актосъставителя. Действително е налице договор за търговска продажба (л. 9), в който ясно е посочено, че продавачът (дружеството-жалбоподател) е длъжен да прехвърли собствеността на стоката, предмет на договора, на товарни коли, осигурени от купувача. В този смисъл не е възможно “Т. …” ООД да е товародател, както твърди в с.з. процесуалния представител на „П.-…“ ООД. Очевидно в договора като място на прехвърляне на стоката е уговорена базата на дружеството-жалбоподател в гр. С.. С оглед посоченото в чл. 3 от договора товародател несъмнено е „П.-…“ ООД.

При измерването на товара не е използвано измервателно устройство, тарирано с лицензираната метрологична лаборатория. Следва да се има предвид, че в случая става дума за превишаване на товара на композицията над 10 тона. Освен това обема на товара е вписан в издаден документ от дружеството-жалбоподател. Нелогично е да се твърди, че двамата търговци са посочили неверни данни в експедиционната бележка, тъй като въз основа на тези записвания се извършва търговска продажба. Освен това в бележката има положени подписи на материално отговорни лица от двете дружества.

Предвид гореизложеното съдът приема, че е налице нарушение, поради което правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения. Административнонаказателната отговорност на въззивника е обективна (безвиновна). Издаденото наказателно постановление е законосъобразно, тъй като преценката на административнонаказващия орган, че случаят не е маловажен съответства на закона. Не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение от жалбоподателя не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на нарушения от този вид. По делото не са събрани доказателства, които да сочат по-ниска степен на обществена опасност.

Наказващият орган е определил санкцията, предвидена в чл. 98б, т. 3 от ЗАП.

С оглед горното съдът прецени процесното НП като законосъобразно и правилно. В този смисъл същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд - Силистра,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 39-0000067, издадено на 05.06.2019 г. от Е. В. А. в качеството му на началник на Областен отдел “Автомобилна администрация” – С., с което на „П.-…“ ООД с ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. В., р. П., ул. „П. Р.“ № …, представлявано от управителя В.К.Р., е наложена на основание чл. 98б, т. 3 от Закона за автомобилните превози имуществена санкция в размер на 5000,00 (пет хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 56, ал. 2 от Закона за автомобилните превози

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Силистра в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ................................