Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.07.2021г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесет и пети май година
2021
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 1606 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по
реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.415,
ал.1 ГПК, с пр.основание чл. 430 ТЗ, чл. 79, ал.1, предл. първо ЗЗД, чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявени от „Б.Д.“ ЕАД срещу К.С.П.
ЕГН **********, иск с правно основание чл.422
ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, предл. І от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за следните суми: сумата 43 228.46
лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от
12.11.2014г., заедно със законната лихва върху главницата считано от
19.10.2017г. до окончателното изплащате; 4 653.91 лв. – договорна лихва,
начислена за периода от 11.12.2016г. до 18.10.2017г. вкл.; сумата 500.60 лв. –
лихвена надбавка за забава за периода от 19.12.2016г. до 18.10.2017г.; сумата 120
лева, представляваща такса изискуемост по кредита, както и сторените по делото
разноски, за които суми в полза на банката ищец на 19.12.2017г. е издадена
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 74522/2017г. по описа на СРС, ГО, 151 състав.
Претендира и сторените по заповедното производство разноски.
В
условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл.430
от ТЗ, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцовата банка предсрочно изискуемата главница, ведно със законната лихва за
забава върху нея считано от датата на връчване на препис от исковата молба на
ответника до окончателното й изплащане.
Ищецът
обосновава правния си интерес от предявения по реда на чл.422 от ГПК иск с
проведено заповедно производство и издадена в негова полза заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 74522/2017г. по описа на СРС, за която
ответникът е уведомен при условията на чл. 47, ал.5 ГПК.
В
исковата молба се твърди, че вземането на „Б.Д.“ ЕАД произтича от отпуснат
кредит на ответната страна, по Договор за кредит за текущо потребление от
12.11.2014 год., по силата на който на
ответника е предоставен кредит в размер на 50 000 лева, за срок от 120 месеца,
при лихва и други условия съгласно клаузите на договора. Твърди, че банката
ищец е изпълнила задълженията си по процесния договор и е предоставила сума в
размер на 50 000 лева на К.П., който е усвоен на 12.11.2014г. Сочи се, че
съгласно чл. 8 от процесния договор кредитополучателят се е задължил да заплаща
лихва за предоставения кредит, представляваща променлив лихвен процент в размер
на 9,5% годишно или 0,03% на ден, формиран от стойността на 6 месечен Софибор
(1,351) и надбавка от 8,149 п.п., при изпълнение на Условията на Договор за
ползване на пакети Частно банкиране на „Б.Д." ЕАД и приложенията към него.
Твърди се, че неразделна част от Договор за кредит от 12.11.2014г. са Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица на Б.Д.
ЕАД, съгласно които (чл. 19.1. от Общите условия) при забава в плащането на
месечни вноски, частта от вноската представляваща главница, се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта, а при допусната забава над 90 дни (чл. 19.2.от Общите
условия), остатъкът от кредит става предсрочно изискуем и се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 процентни пункта. Наведен
е довод, че със сключването на договора за кредит, ответникът като
кредитополучател е поел задължението да погасява разрешения му кредит с месечни
вноски, определени в договора за кредит и погасителния план и дължими на 11 -то
число на всеки месец. Твърди се, че на датите на падежа в периода от 11.12.2016г.
до 11.09.2017г. ответникът като кредитополучател не е заплатил 10 броя месечни
вноски за главница и договорна лихва в
общ размер на 6809,25 лв., както следва:
- на 11.12.2016 г. - 621,65 лева;
- на 11.01.2017 г. – 621.65 лева;
- на 11.02.2017 г. – 621.65 лева;
- на 11.03.2017 г. – 621.65 лева;
- на 11.04.2017 г. – 621.65 лева;
- на 11.05.2017 г. – 740.20 лева;
- на 11.06.2017 г. – 740.20 лева;
- на 11.07.2017 г. – 740.20 лева;
- на 11.08.2017 г. – 740.20 лева;
- на 11.09.2017 г. – 740.20 лева.
Твърди се, че е налице неизпълнение от
страна на ответника на задължението му по договора за кредит за заплащане на посочените
месечни вноски. Поради това, банката кредитор се възползвала от правото си
уредено в чл. 20.1.1 от приложимите към кредита Общи условия да превърне
кредита в предсрочно изискуем при неплащане в срок на уговорените погашения по
главница и/или лихва. Сочи се, че до кредитополучателя е изпратено Уведомление
с нотариална покана с нот. удостоверяване от 06.07.2017г. на нотариус М.М.-Р., с per. №504 на Нотариалната камара, с район на
действие СРС, което е връчено съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК съгласно Разписка за
връчване и констативен протокол от 14.09.2017г. на същия нотариус.
Сочи се, че кредитът е осчетоводен като
предсрочно изискуем на 18.09.2017г. Твърди се още, че на 19.10.2017г. "Б.Д."
ЕАД е подала до Софийски районен съд заявление с вх. № 3080937/19.10.2017г. за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумите от 43
228,46 лева - главница, заедно със законна лихва върху главницата, считано от
19.10,2017г. до окончателно изплащане на вземането, 4 653,91 лева - договорна
лихва, 500,60 лева - лихвена надбавка за забава, 120,00 лева - такси по заема,
както и заплащането на съдебни разноски по заповедното производство в размер на
1120,06 лв., от които 970,06 лв., представляващи заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. По подаденото заявление е
образувано частно гражданско дело № 74522/2017г. по описа на СРС, ГО, 151-ти
състав, по което е издадена Заповед за незабавно изпълнение от 01.12.2017 г.,
ведно с изпълнителен лист от същата дата. Образувано било изп. дело №
211/2018г. при ЧСИ С.Я.с рег. № 844 с район на действие СГС.
В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, чрез назначения по реда на чл.47 ГПК особен
представител адв. Д.Д.. В отговора е изложено
становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва обстоятелството да
е възникнало правото кредитополучателя да обяви вземането предсрочно изискуемо,
както и ответната страна да е уведомена за това. Поддържа, че не е налице
редовно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост до длъжника, поради
което към датата на депозиране на исковата молба не е налице изискуемо вземане
на заявените суми за главница и акцесорните вземания за лихви. Навежда
възражение за недължимост на
претендираните лихви, поради едностранна промяна на лихвения процент по
ппървоначалния дотовор за кредит от страна на банката ищец.
В
срока и по реда на чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която
на основание чл. 232 ГПК е оттеглен предявения осъдителният иск с пр.основание
чл.430, ал.1 ТЗ, предявен при условията на евентуалност.
В
срока чл. 373 ГПК е постъпил
допълнителен отговор на исковата молба от ответника, через
адв.Д., в който се поддържат наведените в отговора
възражения.
С определение постановено в з.с.з. на
03.02.2021 г. производството настоящото
дело, е прекратено на основание чл. 232 ГПК в частта, в която „Б.Д.“ ЕАД е
предявила срещу К.С.П. осъдителен иск с правно основание чл.430 от ТЗ, вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради оттеглянето му.
В съдебно заседание ищцовата банка, чрез пълномощнка юрк.М. поддържа
предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител адв. Д. в о.с.з. оспорва предявените искове.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.
235, ал.2 и ал.3 ГПК, вр. чл. 12 ГПК и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 74522 /2017г., по описа на СРС, ГО, 151 с-в, се
установява, че по заявление на „Б.Д.” ЕАД
с вх.№3080937 от 19.10.2017г., с приложено извлечение от счетоводните
книги на банката, на 01.12.2017г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу длъжника К.С.П. /ответник в
исковия процес/ да заплати
на кредитора /ищец в
исковия процес/ сумата от 43 228.46 лв., представляваща
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 12.11.2014г., заедно със
законната лихва върху главницата считано от 19.10.2017г. до окончателното
изплащате; 4 653.91 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 11.12.2016г.
до 18.10.2017г. вкл.; сумата 500.60 лв. – лихвена надбавка за забава за периода
от 19.12.2016г. до 18.10.2017г.; сумата 120 лева, представляваща такса
изискуемост по кредита, както и сторените по делото разноски в размер на 970,06
лева - заплатена държавна такса, юрискосултско възнаграждение в размер на 150
лв. Отразено е в ЗНИ, че вземането
произтича по договор за кредит от от 12.11.2014 г., по който вземанията са
обявени за предсрочно изискуеми, за което длъжникът е уведомен с нотариална
покана . На 01.12.2017г. е издаден и изпълнителен лист срещу длъжника. /л.25-гръб от
приложеното ч.гр.д. № 74522 /2017г. на СРС/. Длъжникът
П. е уведомен за издадената заповед и изпълнителен лист по реда на чл. 47 ГПК.
Заповедният съд е приел, че заповедта
за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и с определение
№558304 от 10.12.2018г. е дал указания на заявителя по
чл.415, ал. 1, т. 2 ГПК и спрял изпълнението по изп.д.№4699/2017г. по описа на
ЧСИ Ст. Якимов относно сумите по изпълителен лист от 01.12.2017г. В законоустановения едномесечен
срок ищецът е подал настоящата искова молба по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, по
образуваното заповедно производство по ч.гр.д. №74522 /2017г. по описа на СРС.
По делото е приет Договор
за кредит за текущо потребление от 12.11.2014г., съгласно който „Б.Д.“ ЕАД в
качеството й на кредитор е отпуснала на К.С.П., като кредитополучател сума в размер на
50000лева, със срок на издължаване – 120 месеца./л.8
от делото/ В клаузата на чл.3 и чл.4 от договора за
кредит е уговорено, че кредитът се усвоява еднократно по разплащателна сметка №BG16STSA93000020797378, както и по същата сметка се
погасяват месечните вноски. Уговорено е, че кредитът се погасява на месечни
вноски погасителен план, като падежната дата за издължаване на месечните вноски
е 11 число на месеца /чл.5, чл.11/. Съгласно чл.8 от процесния договор за
кредит, кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на
преференциален променлив лихвен процент на банката за кредити за текущо
потребление в лева 9,5% годишно или 0,03% на ден, формиран от стойността на
6-месечен SOFIBOR/EURBOR 1,351 и надбавка в размер на 8,149 п.п., при
изпълнение на условията по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на Б.Д.
ЕАД" и приложенията към него, сключен между страните. При нарушаване на
условията, кредитополучателят губи право да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на
надбавката, съгласно Условията. Максималният размер, който може да достигне
лихвеният процент в резултат от неизпълнението на условията, е променливия
лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечен
SOFIBOR/EURBOR към съответната дата и надбавка в размер на 13,599 п.п. Съгласно уговерното в чл.9 годишен процент на
разходите по кредита е 10,19%, като може да бъде променян, съгласно
предпоставките предвидени в Общите условия. В клаузата на чл.14 от процесния
договор е предвидено, че неразделна част от него са Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление и Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които „БАНКА ДСК“ прилага, които кредитополучателят е получил и
приема.
Видно от приетите Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, раздел VII,
Отговорности и санкции, в краузата на чл.19.1 кредитополучателят дължи на
кредитора при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата определена в договора, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта. /л.10
– л.11 от делото/ В клаузата на чл.19.2. от ОУ е
предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта. В текста на чл. 20.1.1 от приложимите към кредита Общи
условия е предвидено правото на кредитора да превърне кредита в предсрочно
изискуем при неплащане в срок на уговорените погашения по главница и/или лихва.
В приетата Тарифа за
таксите и комисионните които „БАНКА ДСК“ прилага е предвидена такса при изискуем кредит в
размер на 120.00 лева.. /лист 15 от делото/
С Нотариална покана с рег.
№ 4872 от 04.07.2017г. на нотариус М.М.-Р., с per.
№504 на НК, „Б.Д.“Д. обективира
уведомление до ответника К.П., че поради забава в погасяване на задълженията по
сключения между страните договор за кредит от 12.11.2014г., банката обявява
кредитът за предсрочно изискуем. /л.17 от
делото/
Видно от приетата
разписка за връчване Нотариална покана с
рег. № 4872 от 06.07.2017г. Ответникът е
уведомен при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, след залепване на уведомление на
28.08.2017г на постоянния му адрес – гр.София, ул.******, след като адресът е
посетен на четири дати и адресатът не открит и извършена справка в НБДН, при
която е установено, че посочения в поканта адрес се явява постоянен на
адресата. /л.17-гръб ,
л.18 от делото/
От прието по делото и неоспорено от страните заключение
на съдебно-счетоводната
експертиза, изготвена от вещо лице Ц.В. се установява, че сумата по договор за
кредит от 12.11.2014г. в размер на 50 000 лева е усвоена еднократно на 12.11.2014г., по разплащателна сметка на
ответника К.П..
В експертизата е констатирано, след съответна
проверка на счетоводните книги на ищеца, че за периода от 11.12.2014г. до
27.02.2017г., общо постъпленията за погасяване на процесния кредит са с размер
15 315,81 лева, разпределени както следва:
• 6 771,54 лева погасяване на главница;
• 8 494,70 лева погасяване на договорна лихва;
• 49,56 лева санкционираща лихва.
Сочи се, че последно постъпила сума по сметката на
кредитополучателя е на 27.02.2017г. и покрива частично суми с падеж
11.11.2016г.
Сочи се в
заключението, че към 19.10.2017г. са допуснати просрочия в погасяването на вноските а именно
11 /единадесет/ броя просрочени месечни вноски, с падеж и размер както онгладен
в Таблица 2 и Таблица 3, като в Таблица 2. От приетото заключение на счетоводната
експертизата се установява, че общо дължима усвоена и непогасена главница по
кредитния договор е размерна 43 228,46 лева. Според вещото лице счетоводител дължимата
сума по главница е разпределена както следва:
-
Общо дължима сума по главница по непогасени на падеж вноски към 19.10.2017г е 3
017,88 лева.
-
Общо дължима сума по предсрочно изискуема главница към 19.10.2017г. е 40 210,58
лева.
-
Общо дължима сума по главница по непогасени на падеж вноски към 23.10.2020г е 3
017,88 лева.
Обосновано е, че дължима договорна лихва за периода от 11.12.2014г. до
19.10.2017г. е в размер на 13 148,62 лева. Платена лихва за периода
11.12.2014г.до 27.02.2017г. е 8 494,71 лева. Неплатена редовна договорна лихва,
с отчетени промени в размерът и е равна на 4 653,91лева.
Заключението
на експертизата е че размера на неплатената редовна договорна лихва като се
отчитат и настъпилите промени в размера и за периода от 11.12.2016г до
18.10.2019г включително е 4 653,91 лева.
От
приетото заключение на е видно, че към- 19.10.2017г. – дататаа на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение неплатената лихвена надбавка за забава, като се отчитат и
настъпилите промени в размера й за периода от 19.12.2016 до 18.10.2017 е в общ
размер от 500,60 лева.
Сочи се
още, че размерът на осчетоводените от „Б.Д." ЕАД такси по заема и разноски
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
19.10.2017г е 120,00 лева.
Вещото
лице обосновава извод, че при направени справки в счетоводството на банката
ищец е констатирало, че няма направени плащания и няма постъпили суми в полза
на ДСК ЕАД дължими по договор от 11.12.2014г. с К.П. след датата на завеждане
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
(19.10.2017г.) до датата на изготвяне на експертизата.
Сочи се
още, че няма по процесния кредит постъпили суми след датата на завеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
(19.10.2017г.) до 17.05.2021г. с отбелязване на плащанията, направени чрез
осъществяване принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист в
образувания изпълнителен процес и доброволни
Приетото от съда, неоспорено
от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
съдът възприема, като обективно и компетентно дадено, кореспондиращо с приетите
писмени доказателства.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявените в настоящето
производство обективно съединени искове по реда чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК, имат
за предмет установяване дължимост на посочените суми в издадените по реда на
чл.417 ГПК заповеди за изпълнение на парични задължения. От данните по заповедното
производство се установява идентичност на претендираните вземания в двете
производства, поради което и с оглед обстоятелството, че исковете са предявени
в срока по чл.415, ал.1 ГПК, същите се явяват процесуално допустими.
Съгласно легалното
определение в чл. 430, ал.1 от ТЗ с банковия договор банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. Договорът за кредит по своята правна
характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален. Същият, както
и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключване и действителност
на сделките, установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са
предвидени особени правила за сключването и действителността му.
По предсрочна изискуемост:
Съгласно т.18 от ТР по
тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а,
ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието
на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва да се
има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл.417 ГПК следва да бъде
изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на
доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК,
тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към
заявлението по чл.417 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита.
Началният момент на изискуемостта на вземане по договор за кредит, съдържащ
договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на
определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил
длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита (Решение
№123/09.11.2015 по дело №2561/2014 на ВКС, ТК, II т.о.). От доказателствата по делото, може да се
заключи, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е
достигнало до длъжника преди подаване на заявлението. Съдът намира, че
нотариалната покана, с която кредиторът уведомява длъжника и ответник по делото
за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, е редовно връчена по реда на
чл. 47, ал.5 ГПК. Тази разпоредба е приложима и в нотариалните производства при
връчване на нотариални покани и в този смисъл има еднозначна съдебна практика. Видно
от приетата като доказателство по делото нотариална покана от 06.07.2017г. и разписка за връчване на нотариална покана от
28.08.2017г. към нея, /представени на лист 17 и л.18 от делото / се установява връчване на поканата, с която Банката
– ищец уведомява длъжника за обявената от нея предсрочна изискуемост, поради забава в погасяването на
задълженията по договора, по реда на чл.47, ал.5, вр. ал.1 от ГПК. Нотариусът
връчва документи и книжа по реда на чл. 592 ГПК във връзка с чл. 37-58 ГПК и
чл. 50 ЗННД. В ГПК няма особени правила за връчване на нотариалните покани и
доколкото нотариалното производство е вид охранително производство, съгласно
чл. 540 ГПК се прилагат общите правила на ГПК и
правилата на исковото производство. В определение № 47/17.01.2011г по
ч.т.д. № 719/2010г. на ВКС, ІІ т.о., е
прието, че съгласно чл. 47, ал.1 ГПК, този начин на връчване се прилага в
случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото
адрес и не се намери лице, съгласно да получи съобщението. Прието е също, че
доколкото прилагането на този начин на връчване е допустимо само при наличието
на точно определени предпоставки и за да бъде извършена преценка относно
редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени конкретно
обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване.
В настоящия казус, това
изискване е изпълнено. Удостоверяване надлежността на връчването по посочения
ред е направено от нотариуса с представения по делото протокол. В него е
посочено изрично, че връчителите към нотариус М.Р.с
рег. № 504 от НК, са отразили три посещения на адреса на длъжника и залепване
на уведомление. При това положение, съгл. разпоредбата на чл.47, ал.1, изр. четвърто
от ГПК не се е налагало извършването на три посещения на адреса. Следва да се
посочи и че адреса, на който е връчена по реда на чл.47 от ГПК нотариалната
покана е единственият посочен в договора за кредит адрес за кореспонденция на
длъжника – кредитополучател и освен това е и регистрираният в НБД „Население“
постоянен и настоящ адрес на длъжника, видно от справката, извършена от
заповедния и исковия съд. С оглед изложеното, съдът намира, че нотариалната
покана е връчена редовно на длъжника, удостоверено от нотариуса по надлежния
ред и по този начин длъжникът е бил
надлежно уведомен за обявената от нея предсрочна изискуемост на кредита, поради
забава в плащанията на уговорените вноски с връчването на нотариалната покана
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
С оглед изложеното,
съдът намира за неоснователно
възражението на особения представител на ответника за липса на обявена
предсрочна изискуемост на кредита.
По
същество:
В производството по чл.422 от ГПК
ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника
/ответник/ - възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално
изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на
облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за
изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна
на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
Съгласно разпоредбата на чл. 430,
ал.1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока.
Цитираната разпоредба очертава
рамката на сключения от ищеца „Б.Д.“ ЕАД, като кредитор и К.П. кредотополучател договора за кредит от 12.11.2014г., като
банков, доколкото кредитор по него е банка, но не предвижда различие с договора
за заем, който е реален договор и се сключва с предаване на паричната сума.
Исковете по чл. 422 ГПК са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК, поради което
са допустими. Техен предмет е установяване със сила на пресъдено нещо
съществуване на паричните вземания по издадените заповеди за изпълнение по чл.
417 от ГПК.
В случая, съдът намира че се
установи по безспорен начин от събраните в производството писмени доказателства
и приетото неоспорено заключение на ССчЕ, че страните са обвързани от валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор за банков кредит от 12.11.2014г.,
по който банката е изпълнила задълженията
си да предостави в заем договорената сума на кредитополучателя. Установи
се, че при изпълнение на своите задължения да върне заетата сума в уговорените
срокове по одобрения между страните погасителен план ответникът, като задължено
лице е изпаднал в забава. Установи се, чрез събраните в производството
доказателства и констатациите на експерта по ССчЕ, че размерът на дължимите
вноски за главница, договорна лихва и лихва за просрочие са били определени
според договора за кредит.
Съдът намира, че предявените
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК
от "Б.Д.“ ЕАД са основателни и следва да се уважат в претендираните
размери, тъй като по делото се установи посредством приетата в производството
ССчЕ идентичност на дължимото от тях вземане със заявеното от кредитора и
уважено от съда в заповедното производство вземане, за което има издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 01.12.2017 г. по ч.гр. д. № 74522/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 151 с-в. Както бе посочено, чрез приетата в производството
ССчЕ се установи в производството, че към момента на подаване на заявленията по
чл. 417 ГПК – 19.10.2017г. е налице забава в плащанията съобразно одобрения
погасителен план по договора за кредит за текущо потребление от 12.11.2014г. от общо десет погасителни
вноски. Поради това вземането по договор за кредит следва да се признае за съществуващо в размер на установените задължения: сумата
от сумата 43 228.46 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 12.11.2014г., заедно със законната лихва върху главницата
считано от 19.10.2017г. до окончателното изплащане; сумата 4 653.91 лв. – договорна лихва,
начислена за периода от 11.12.2016г. до 18.10.2017г. вкл.; сумата 500.60 лв. –
лихвена надбавка за забава за периода от 19.12.2016г. до 18.10.2017г.; сумата
120 лева, представляваща такса изискуемост по кредита.
По разноските:
Съгласно т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Такива са присъдени в размер на 1090,
06лв., по заповедното производство, от които 970,06 лева д.т. и 150 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, предвид изричната претенция на ищеца за разноски
в настоящото производство такива се следват в размер на 2905.06 лв., от които 970.06 лева заплатена д.т.
в исковото производство, 985 лева депозит за особен представител, 800 лв. депозит
за вещо лице и 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение./л.111 от делото/.
По изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, по иска предявен по реда на чл.422 ГПК, че К.С.П. ЕГН **********,
дължи
на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК
******, на основание чл.430, ал.1 ТЗ във
вр.чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, сумата 43 228.46 лв., представляваща
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 12.11.2014г., заедно
със законната лихва върху главницата считано от 19.10.2017г. до окончателното
изплащане, сумата 4 653.91 лв. –
договорна лихва, начислена за периода от 11.12.2016г. до 18.10.2017г. вкл.;
сумата 500.60 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от
19.12.2016г. до 18.10.2017г.; сумата 120
лева, представляваща такса изискуемост по кредита, за които суми в полза на
банката ищец на 19.12.2017г. е издадена заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№
74522/2017г. по описа на СРС, ГО, 151 състав.
ОСЪЖДА К.С.П. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, направените пред СГС разноски
в размер на 2905.06лв.
ОСЪЖДА
К.С.П. ЕГН **********, да
заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 1090, 06 лв. разноски по ч.гр.д.№74522/2017 г. по описа на СРС.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: