О П Р Е Д Е Л Е Н Е И Е
№ 28
гр. Русе, 22
ноември 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в закрито заседание
на 22 ноември 2021 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА
ДИМИЙТРОВА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при секретаря ………и в присъствието на прокурора ……. като
разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… ч.к.а.х.д. №327…… по описа
на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. по глава XIII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 248, ал.3 от ГПК.
Делото е образувано след постъпила частна жалба от „Емир 2102“ ЕООД,
седалище гр. Дулово, представлявано от Е.Ш., чрез адв. Й. А., ВАК против определение
№460 от 27.09.2021г., постановено по адм. н. дело № 836/2021 г. по описа на Русенския
районен съд, по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Определението на районният съд е постановено по повод молба на адвоката на
дружеството за изменение на решението на съдебния състав в частта за разноските.
С частната жалба се сочи, че неправилно съдът е определил както в съдебното
решение, така и в сега оспореното определение размерът на дължимите от АНО
разноски, при погрешно приложение на разпоредбите на чл.18, ал.1-3, съответно
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага
подробни и аргументирани доводи в подкрепа на искането за отмяна на определение
№460 от 27.09.2021г. и за присъждане от касационната инстанция на действително
дължимия според адвоката на „Емир 2102“ ЕООД размер на направените съдебни
разноски.
Ответникът по спора – РД „Автомобилна администрация“ счита частната жалба
за неоснователна. Прави и възражение за прекомерност на претендирания размер за
адвокатско възнаграждение.
След като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по въззивното дело
доказателства, Административният съд намира следното:
Частната жалба е
подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално
допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд Русе
е разгледал повдигнат пред него спор, свързан с обжалване на наказателно
постановление №38-0000741/25.03.2021г., с което на „Емир 2102“ ЕООД, седалище
гр. Дулово, представлявано от Е.Ш. била наложена имуществена санкция в размер
на 2 000 лева. Наказанието е наложено от директора на РД АА – Русе след комплексна
проверка на транспорното предприятие от същата дирекция и установено нарушение
на разпоредба от Закон от автомобилните превози.
С решение №304/02.07.2021г., съдът е отменил
санкционния акт. Същото е влязло в сила като необжалвано от страните. Със
съдебното решение РРС е осъдил ИА „Автомобилна администрация“ да заплати на
„Емир 2102“ ЕООД направените по делото разноски, като е определил размера им на
300 лева, при претендирани от адвоката на наказаното дружество 440 лева.
Мотивите на съда да редуцира размера на разноските са свързани с преценката му,
че адвокатът на фирмата не е осъществил процесуално представителство, не се е
явил в проведеното съдебно заседание, а само изготвил жалба срещу наказателното
постановление на РД АА. Освен това делото не било с фактическа или правна
сложност. Така съдът приложил разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл.7,
ал.2 от същата Наредба, вместо сочената за правилна според адвоката в
депозираната пред касационната инстанция жалба норма на чл.18, ал.2 от
Наредбата.
Внимателният
преглед на всичко съдържащо се под кориците на въззивното дело показва
следното:
Проведеното въззивно
производство пред РРС, по повод на което е образувано адм. н. дело № 836/2021
г. е следствие на обжалване на наказателно постановление
№38-0000741/25.03.2021г. с адресат „Емир 2102“ ЕООД. Жалбата е подписана от адв.
Й. А., ВАК. Приложено е и пълномощно на л.27 от възз. дело, с което Е.Ш., като управител
на „Емир 2102“ ЕООД, е дал права на адвоката да го представлява пред различни
органи и организации, включително и пред съда. По делото е налично и друго
пълномощно, изрично за адм. н. дело № 836/2021 г., отново с предоставени на
същия адвокат права от дружеството. На л.36 и л.39 откриваме молба от адв. Й. А.,
ВАК, с която заявява, че не възразява срещу разглеждане на спора в съдебното
заседание от 27.05.2021г., поддържа жалбата и няма въпроси и доказателствени
искания.
На л.41 от възз. дело се намира и договор за правна
защита и съдействие, отново между „Емир 2102“ ЕООД и адв. Й. А., ВАК, от който
установяваме, че договореното и заплатено в брой възнаграждение е в размер на
444 лева. Сред доказателствата и всички останали материали по адм. н. дело №
836/2021 г., не виждаме представен списък на разноските, направени от
дружеството по повод обжалването на наказателно постановление
№38-0000741/25.03.2021г.
След постановяване
на съдебното решение, с молба вх. №13868/27.07.2021г., адв. Й. А. е поискал от
въззивния съд изменение на съдебното решение в частта за разноските, тъй
като не бил съгласен с така присъдените в размер, по-малък от действително
доказания. След размяна на молбата по реда на чл.248, ал.2 от ГПК, на
27.09.2021г., районният съд постановил определение, с което частично уважил жалбата,
но само досежно неприсъденото върху така определената със съдебното решение сума,
относно ДДС, съобразявайки разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според
който „За нерегистрираните по Закона за данъка върху
добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е
без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху
добавената стойност.“ Така
променил размера на разноските от 300 лева, на 360 лева.
Недоволен от
ненапълно удовлетворената му молба, адв. Й. А., представляващ „Емир 2102“ ЕООД
обжалва определението на РРС, по повод на която жалба е образувано ч.к.а.х.д.
№327 по описа на АС-Русе за 2021
година.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Още пред
районния съд производството по чл.248 от ГПК, приложим на основание чл.144 АПК с
искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските, е било процесуално
недопустимо. Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК „Молбата за изменение на съдебното решение в
частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е
недопустима.“ Такъв списък по адм. н. дело № 836/2021 г. по описа на
Русенския районен съд не е бил представен.
В производството
както пред Районните съдилища, така и пред Административните, след изменението
на чл.63, ал.3 от ЗАНН, законодателят в края на 2019г. предвиди, че „… страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.“ Затова и приложение по отношение искането, преценката и присъждането
на такива разноски тук намират АПК и ГПК. Съответно, приложение има и Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, което е задължително
за съдилищата и е следвало да бъде съобразено от районния съд, след като е бил
сезиран с искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските.
Съдът е следвало да остави без разглеждане искането-като недопустимо.
В настоящото
производство, с оглед на това, че касационната инстанция е сезирана с жалба
само и единствено от „Емир 2102“ ЕООД, съобразявайки принципа за невлошаване
положението на жалбоподателя, пред съда е възможен само един изход-да остави в
сила определението на РРС, постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК и да
отхвърли жалбата като неоснователна.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 236 АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя в сила определение №460 от
27.09.2021г., постановено по адм. н. дело № 836/2021 г. по описа на Русенския
районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.