РЕШЕНИЕ
№ 484/5.3.2021г. гр. Пловдив 05 март 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Пловдив, І отделение, ХХV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм.дело № 2705 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Жалбоподателят Л.С.П., ЕГН **********,***
оспорва Заповед №317з-7757 от 16.09.2020г., издадена от Директора
на Областна дирекция /ОД/ на МВР - Пловдив, с която на младши инспектор Л.С.П.,
старши полицай (Водач на патрулен автомобил) в група „Охрана на обществения
ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към
РУ К. при ОД на МВР – Пловдив е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Моли
за отмяна на акта поради необоснованост и незаконосъобразност, като издаден в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Навежда доводи, че не са
посочени фактически и правни основания за издаване на заповедта. Твърди,че
вмененото му нарушение е единствено и само в резултат на възникнал личен
конфликт с лицето Ж.. Претендира разноски.
Ответникът- Директора на ОД на МВР
–Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт И. П., оспорва
жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение и да се
потвърди обжалваната заповед. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът,като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото и след преценка на събраните доказателства
по приложената административна преписка, намери за установено следното:
Оспорената заповед е връчена на Л.С.П. на
13.10.2020г., според направеното върху същата нарочно отбелязване. Жалбата е
постъпила чрез административния орган на 14.10.2020г., т.е. в
предвидения в чл. 149, ал.
1 от АПК
преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Ето
защо жалбата е ДОПУСТИМА.
Разтледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
С оспореният административен акт е
наложено дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР.
Не се спори, че към момента на налагане
на спорното наказание жалбоподателят е заемал длъжността младши инспектор,
старши полицай (Водач на патрулен автомобил) в група „Охрана на обществения
ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към
РУ К. при ОД на МВР – Пловдив.
Дисциплинарното производство е
образувано със заповед №317з-2555-01.04.2020г. по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР
на директора на СДВР, във връзка със справка рег. № 281з-5082 от 25.03.2020 г.,
изготвена на основание постъпили предварителни данни, че на 25.03.2020г. около
16.16ч. в гр. Сопот,, младши инспектор Л. С. П., старши полицай в РУ К. се
обадил от мобилния си телефон на младши инспектор Д.С. Ж., младши автоконтрольор в РУ-К. при ОДМВР-Пловдив, като го заплашил
че ще убие него и родителите му. За заплахата младши инспектор Д.Ж. подал
сигнал на ЕЕН 112, като сигналът е приет в ОДЧ на РУ-К. от младши експерт Н.К..
В мотивите на заповедта е посочено, че по случая е образувано
следствено дело № 95/2020 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура-Пловдив срещу младши инспектор Л.П. за престъпление по чл. 144,
ал.3 НК.
Прието е, че Л. С.
П. е нарушил нормите на т.15, т.19, т.20,
т.25 и т. 67 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР и е уронил престижа на службата.
Посочено в
заповедта е, че служителят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР-неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведението на държавните служители в МВР, съставомерно
по чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание
„уволнение“.
Със заповедта е определен дисциплинарно-разследващ
орган, който да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност
на държавния служител.
С Покана рег. № 281р-6054 от
14.04.2020г. Л.П. е поканен за запознаване със заповедта за образуване на
дисциплинарно производство, връчена на 21.04.2020г.
С Покана рег. № 281р-6056 от
14.04.2020г Л.П. е поканен за даване на писмени обяснения в срок до 13,00 ч. на
28.04.2020г.. Поканата е връчена на 21.04.2020г. Л.П. е отказал да даде писмени
обяснения, което е удостоверено с Протокол с рег. №281-6606 от 29.04.2020г.(л.35)
Със Заповед № 317з-4296 от 28.05.2020г.
и № 317з-5275 от 25.06.2020г. (лист 19,21)
е удължен срока на образуваното дисциплинарно производство. Заповед № 317з-4296
от 28.05.2020г. е подписана от П. без дата и час, за което е съставен Протокол
от 10.07.2020 г. (л.20). Относно Заповед
№ 317з-5275 от 25.06.2020г. няма данни същата да е връчена на П. и подписана от
него.
За резултата от извършеното разследване
дисциплинарно-разследващият орган е изготвил Обобщена справка Рег. № 281р-9119/22.06.2020
г. до Директора на ОД на МВР – Пловдив.
С Покана рег. № 281р-10253 от
10.07.2020г., връчена на 10.07.2020г. на П. е дадена възможност за запознаване
с обобщената справка и за даване на допълнителни обяснения или възражения. (л.34). Съгласно отбелязване върху справката
от 15.07.2020г. П. саморъчно е написал, че е запознат със съдържанието на
обобщената справка и че не е съгласен с констатациите в нея. От П. не са
представени допълнителни обяснения и възражения във връзка с обобщената
справка, за което е съставен Протокол № 281р-10778 от 20.07.2020г.(л.36).
От дисциплинарната комисия е изготвено
становище от 28.07.2020г., относно проведеното дисциплинарно производство, с
което се предлага мл. инспектор Л.П. за
това, че 25.03.2020г., около 16.16ч. се е обадил по мобилния си телефон на
младши инспектор Д.С. Ж. - младши автоконтрольор при
РУ-К., като го е заплашил, че ще убие него и родителите му - извършеното е
нарушение на т.15, т.19, т.20, т.25 и т.67 от Етичен кодекс за поведение на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи - тежко
дисциплинарно нарушение, за което на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, във връзка
с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – (деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), да бъде
наказан с дисциплинарно наказание „уволнение" и да се прекрати служебното
правоотношение в МВР.
В изготвеното становище е цитиран част
от разговора между П. и Ж. съгласно протокола за прослущване
на аудиозаписа. Според съдържанието на становището
“…..В разговора ясно се чуват отправените заплахи и закани - „***.***", „*******",
"Ти къде си сега? Айде кажи къде си?", „Аз имам да съ разбирам с теби. Кажи ми къде
си за да дойда.", „Казвай къде си и идвам на секундата", „От там нататька ако ти тръгнеш нещо да говориш *** ***, ***?",
„Ако звъннеш след малко *** ***, да го знаеш със сигурност. ***."***",
„**********“
В становището е възпроизведено
съдържанието на обобщената справка.
Последвало е издаване на процесната Заповед №317з-7757 от 16.09.2020г.,
с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал.2, т.4, чл. 197, ал.1, т.6 и
чл. 226, ал. 1, т.8 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено дисциплинарно нарушение по чл.
203, ал.1, т. 13 от ЗМВР- деяния, несъвместими с етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, а именно:
нарушения на т.15, т.19, т.20, т.25 и т.67 от Етичния кодекс за поведението на
държавните служители в системата на МВР.
В хода на дисциплинарното производство
като доказателства са събрани кадрова справка, протокол за запознаване с типова
длъжностна характеристика, длъжностната му, протокол за запознаване с
измененията и допълненията на Етичния кодекс и Протокол за запознаване на
служителите на РУ К. с вътрешноведомствени документи, данни от личното досие на
П..
Относно факта на вмененото дисциплинарно
нарушение събраните доказателства са от образувано следствено дело № 95/2020г.,
а именно постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение, протоколи за разпит на обвиняем, видно от който П. е заявил, че
не е имал за цел да заплашва Д.и да всява страх у него, протокол за разпит на
свидетеля Д.Ж.. Събрани като доказателство са и Заповед за задържане на лице от
25.03.2020 г. (л.83), протокол за личен обиск на лице и декларации.
Събрани са в хода на дисциплинарното
производство и сведения от лицата: Д.Ж., Ц.П., Т.М., С.М., Р.М., Р.Ф., П.Т., Л.Д.,
С.Я., М.Б., И.М., С. Ж..
Според сведенията на Ц.П., на 25.03.2020
г. Д.Ж. е бил на гости в дома й, когато някой му се обадил по телефона. Ж.
включил телефона на високоговорител и чула част от разговора. Според сведенията
на П. мъжът, който се е обадил е попитал Ж. на няколко пъти къде се намира, за
да „му отреже главата“. Описва, че целият разговор е бил изпълнен със заплахи и
закани, като е посочила, че не познава лицето, с което Ж. е говорил, но
впоследствие е разбрала, че това е негов колега Л.П..
Т.М. е свидетелствала, че на 25.03.2020
г. се опитала да регистрира дъщеря си Д. във връзка с дистанционното й обучение
и тъй като не успяла, Д. се обадила на баща си-Д.Ж. и М. му е казала да не се
опитва да се регистрира, за да може да регистрира дъщеря им Д.. Според
сведенията на М., от страна на Д.били отправени реплики, че ще прави каквото си
иска и се е обърнал към нея с думите „********, чуваш ли..“ В стаята при Т.. са
били и родителите й, които са чули разговора и след прибирането на Л.П., майката
на Т.. му казала, че Д.я заплашва, след което Т.. разказала на П. за случая.
След това П. отишъл да занесе на майка
си покупки в гр. Сопот.
В приложените по преписката сведения от С.М.
и Р.М.-родители на Т.М. са посочени същите обстоятелства, описани в сведението
на Т.М., като лицата са посочили, че Д.Ж. е отправял и в други случаи заплахи и
закани към М..
В сведенията на Р.Ф., П.Т., Л.Д., С.Я., М.Б.
е посочено, че лицата са присъствали на скандали между Т.М. и Д.Ж., при които
двамата са се обиждали взаимно и е имало закани от страна на Д.Ж. към М..
Приложени по преписката са и Протокол за
прослушване на аудиозапис от 28.04.2020 г. и CD към него за проведения разговор между Л.П. и Д.Ж.(л.73),
Протокол за прослушване на аудиозапис от 28.04.2020
г. и CD към него относно подаден сигнал от Д.Ж.
на районен център 112 (л.80), извадка от trafficnews.bg.
По преписката са приобщени като
доказателства Справка относно досъдебно производство № 153/2020 г. по описа на
РУ К. за извършено престъпление по чл. 144 НК (л.55); писмо с УПИ № 317р-4643
от 24.04.2020г., в което е посочено, че в дневниците за предложения и сигнали в
ОД на МВР Пловдив, ЦАИС ДО и АИС Документооборот не са установени данни за
депозирани сигнали от граждани срещу Л.П.. Посочено в писмото е също, че в
реквизитите на дневниците за сигналите и предложения не е включено като
задължителен атрибут изписването на
имената на служителите, спрямо които е подаден сигнала, поради което
информацията може да е неточна и непълна.
В хода на настоящето съдебно
производство е представено и прието като доказателство заявление от 13.04.2020
г. от Л.П. за прекратяване на служебно правоотношение и писмо с вх. № 526 от
22.01.2021 г. от Окръжна прокуратура Пловдив, Окръжен следствен отдел, в което
е описан хода на производството по сл. дело № 95/2020 г. по описа на Окръжен
следствен отдел.
В хода на съдебното производство като
свидетел е разпитана Т.Р.М., която в показанията си разказва, че с Д.Ж. са
колеги, живели са година и половина заедно на семейни начала и имат общо дете.
Дава показания, че към момента има връзка с Л.П.. По отношение на възникналия
конфликт между П. и Ж. описва, че Ж. я е заплашвал многократно пред малката им
дъщеря в отсъствие на свидетели. Заявява, че непосредствено преди телефонния
разговор между П. и Ж., тя е опитала да регистрира дъщеря си на дистанционно
обучение, но не е успяла и след позвъняване на класната на детето, учителката е
помолила да се обади на Ж.. Дъщеря й е позвънила на баща си, Т.. включила
високоговорител и го помолила да не се опитва да се регистрира, за да могат те да се регистрират и да може да си учи
детето. Според показанията на
свидетелката Ж. започнал да я обижда грубо
с думите „….Ти ли ще ми казваш, ма, ***? Искаш ли сега да дойда, ***, ***.
Сега ще дойда и ***…..“, след което е
затворил телефона. Разговорът е бил в присъствието на детето и на родителите на
Т.., която се разстроила. Непосредствено след това се е прибрал П., а майката на Т.. му е
разказала, че Ж. „..пак я заплашва и я
обижда..“. Л.П. е разговарял с Т.., която също му е казала, че Ж. е заплашвал,
след което П. е отишъл да занесе покупки на майка си.
Според показанията на свидетелката след
известно време П. й се обадил и й казал,
че се обадил на Д.Ж., за да го помоли да не я закача и да престане да я
заплашва и тормози.
При
така събраните доказателства, се налагат следните правни изводи:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на
предоставените му правомощия.
На оспорващия,
който е младши инспектор е наложено наказание "уволнение" на
основание чл. 197, ал.
1, т. 6 от ЗМВР.
На основание чл. 204, т. 3
от ЗМВР,
всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности се
налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37
от ЗМВР.
Едни от посочените в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 структури на МВР са
Областните дирекции на МВР. На основание чл.227
във връзка с чл. 159, ал.
1, т. 1 от ЗМВР,
заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавни служители
на младши изпълнителски длъжности се издават от ръководителите на структурите
по чл. 37
от ЗМВР,
какъвто в разглеждания случай е Директорът на ОД на МВР - Пловдив.
Спазена е и установената
форма - заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни основания за
издаването й. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от ЗМВР
реквизити.
Дисциплинарното
производство е образувано с писмена заповед, издадена на основание чл. 207, ал.
1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР - с оглед наличие на данни за извършени тежки нарушения
на служебната дисциплина по чл.203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, а именно деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Служителят е запознат с тази заповед и е
уведомен за правата си по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Срокът на производството е
удължен със заповеди на директора на ОДМВР при спазване сроковете по чл. 205,
чл. 6 от ЗМВР, според която дисциплинарното производство приключва в срок до 4
месеца от образуването му, а по дисциплинарни производства, представляващи
фактическа и правна сложност, този срок може да бъде продължаван до два месеца
със заповед на органа по чл. 204. В случая след събиране на доказателства,
проверката е приключила с изготвянето на обобщена справка, в която са описани
извършените от ДРО действия при спазване на горепосочените срокове.
При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по налагане
на дисциплинарни наказания, уредена в Глава осма
от ЗМВР.
Спазени са и сроковете по чл.195 от ЗМВР.
Спазването на
сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР е процесуална предпоставка за
законосъобразността на приключващия производството акт /заповед за налагане на
дисциплинарно наказание/ за наличието, на която по аргумент от нормата на чл.
168, ал. 1 АПК, съдът следи служебно.
Началото на
двумесечния срок се поставя от момента на откриване на нарушението, който е
установен в нормата на чл. 196, ал. 1 ЗМВР - това е моментът, в който органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение
и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган /чл. 196, ал. 2 ЗМВР/.
Нарушен е обаче
материалния закон, защото дисциплинарно наказващия орган е приел априори, че е
извършено дисциплинарно нарушение, защото служителят П. е обвиняем за извършено
престъпление.
Всъщност, за
дисциплинарно наказващия орган, видно от мотивите на оспорваната заповед и
събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, престъпление е
извършено, въпреки висящността на наказателното производство и липсата на
осъдителна присъда за това. Всички действия на Л.П., които са приети за
извършени и съставляващи нарушение на дължимото поведение съгласно т.15, т.19,
т.20, т. 25, т.67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР
изпълват фактическия състав на престъплението,за което му е повдигнато
обвинение.
В мотивите на
обжалваната заповед се приема, че в хода на дисциплинарното производство са
събрани доказателства - сведения, постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение от 27.03.2020г. на Окръжна прокуратура -
Пловдив, Окръжен следствен отдел и протокол per. №
281р-14770/06.1.2,2016г. за запознаване с Етичен кодекс за поведение на
държавните служители в МВР (обн. ДВ
бр.67/12.08.2014г.), за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от
младши инспектор Л.П., чрез конкретни умишлени действия - отправени закани за
убийство към младши инспектор Д.Ж., против личността и имота, на негови близки
(неговия баща С. Д. Ж.), както и закана за палеж на къща, собственост на на младши инспектор Д.Ж. и това заканване е възбудило
основателно опасение за осъществяването му.
Прието е,че с
действията си младши инспектор Л.С.П. е нарушил нормите на Етичен кодекс за
поведение на държавните служители в МВР:
- т.15 - Държавният служител съобразява
законността на действията, които възнамерява да предприеме, като не е съобразил
поведението си със законовото изискване да предотвратява или пресича
престъпления и сам е извършил противоправно деяние;
- т. 19 - Държавният служител пази доброто
име на институцията, която представлява, като укоримото
му поведение е станало известно на неограничен кръг граждански лица, с което е
накърнил доброто име на полицейската институция;
- т.20 - Държавният служител насърчава
хората за спазват закона, като дава личен пример с поведението си, като на
семейството на заплашилия служител и останали служители на РУ-К. е дал лош
пример за неспазване на закона;
- т.25 - Държавният служител не
злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена
санкция в качеството му на орган на властта, като е разчитал, че няма да му
бъде потърсена отговорност;
- т.67 - В отношенията между държавните
служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически,
физически, сексуален и всякакъв друг характер, като младши инспектор Д.Ж. е изпитал
основателен страх за живота и здравето си;
Според
административния орган това поведение на младши инспектор Л.П. изразява,
демонстративно незачитане на закона и несъмнено уронва престижа на полицейската
институция, изразяващо се в намаляване на авторитета на полицията пред
обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на
гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността, при стриктно
спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и
утвърждаване на принципите на правовата държава.
Предвид на
установените конкретни обстоятелства, мотивите на дисциплинарнонаказващия
орган са неубедителни и наложената санкция е несъразмерна.
Т.15 от Етичния
кодекс предполага да е налице несъмнено извършено противоправно
деяние,като очевидно вмененото задължение е във връзка с изпълнение на
служебните задължения,каквато връзка поведението на жалбоподателя в случая няма.
При действието на презумпция за невинност в условията на неприключило
наказателно производство, няма как към момента на налагане на дисциплинарното
наказание да се приеме наличието на противоправно
поведение от вида на вмененото.
Т.19 също не
може да се приеме за нарушена,тъй като поведението на служителя само по себе си
не предполага узнаването от неограничен кръг от граждански лица. Узнаването в
случая,според установеното, е допуснато от другия участник в случилия се
конфликт Ж.,защото именно той е включил телефонът си на високоговорител пред
трети лица. Никъде не се твърди отправяните заплахи да са станали достояние на
пресата и обществените медии благодарение на действия на П.. Отправянето на
заплахи по телефона само по себе си не може да обоснове от субективна страна
намерение за накърняване доброто име на институцията, още повече предвид твърде
личния характер на развилите се отношения.
По т.20
действително може да се приеме,че даденият личен пример не е твърде
положителен, но дали това е достатъчно за налагането на най-тежкото наказание
предвид наличието на въпросните лични отношения.
Т.25 няма как да
се приеме да не е спазена,тъй като няма никакви данни за злоупотреба със
служебно положение,за позоваване на заеманата длъжност,като възможност да се
отправят въпросните заплахи.
Позовавайки се
на т.67, дисциплинарнонаказаващият орган отново е
нарушил призумпцията за невинност, тъй като до приключване на наказателното производство няма
как да се приеме,че поведението на служителя е предизвикало основателен страх у
Ж.. Налице е опит за тормоз,но очевидно в отговор на друг подобен към близка на
П..
Не е отчетено и
обстоятелството,че се касае изцяло за лични отношения,нямащи нищо общо със
служебното правоотношение на служителя. Проведеният разговор между Ж. и П.,
който се цитира в заповедта е проведен по телефона, в извънработно време, в
присъствие само на приятелката на П.. От другата страна на телефона кой е чул
разговорът, дали е записани, на кого е предоставен,така че да се стигне до
уронване престижа на институцията, са все обстоятелства които субективно няма
как да са възприети и обективно за тях да е допринесло поведението на наказания
служител.
Няма данни кой е
предоставил информацията и от къде медията разполага с информация с данни за
конкретно отправените заплахи, която информация е имало само в записа, направен
от Д.Ж., за да стане достояние на обществеността.
Основните данни
и доказателствата, на които се позовава издателя на оспорваната заповед изцяло
се припокриват с доказателствата по следственото дело, като се цитира
постановлението за привличане на обвиняем и взетата мярка за неотклонение.
Така постъпилите
данни относно вмененото на Л.П. престъпление, за което административният орган
твърди, че съставлявало и нарушение на конкретни норми от Етичния кодекс за
поведение на държаните служители в МВР и поради оповестяването му в средствата
за масово осведомяване довело до намаляване, уронване престижа на службата, са
изцяло възприети и възпроизведени от дисциплинарно наказващия орган като
фактически основания за налагане на процесното дисциплинарно наказание.
Съставомерността
на деянието следва да бъде доказана, както от обективна, така и от субективна
страна, тъй като дисциплинарната отговорност на служителите от МВР е
отговорността, която те носят при извършване на нарушение на служебната
дисциплина – за противоправно деяние, което е извършено умишлено или по
непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР – чл. 4 от
Инструкцията.
Прави
впечатление, че дисциплинарното производство
е образувано във връзка със справка от 25.03.2020 г. на РУ-К., като в
заповедта е цитирано и образуваното следствено дело № 95/2020 г., и още в заповедта
за образуване изначално е прието, че Л.П. с поведението си е уронил престижа на
службата и то е в пълно противоречие с т. 15, т.19, т.20, т.25 и т.67 от
Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР, с което П. е
извършил тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 213, ал.1,т.13 от ЗМВР. Тоест, още в
заповедта за образуване на дисциплинарното производство, преди същото да е
приключило, дори без да са събрани други доказателства, административният орган
е приел, че е налице тежко дисциплинарно нарушение, за което се налага
най-тежкото дисциплинарно наказание.
Тук следва да се
посочи, че допълнително събраните доказателства в хода на дисциплинарното
производство, освен приложените по следственото дело и протокола от аудиозаписа, всъщност са сведения на лица, които не са
свидетели на разговора, съдържанието на който всъщност не е спорно. Същите лица
описват отношенията между Т.М. и Д.Ж., от които не би могъл да се направи
категоричен извод за извършеното нарушение. Още повече, че за да се направи
извод, че е налице заканата за убийство като престъпление по чл.144, ал.3 НК, следва да е налице влязла в сила присъда,
което в случая не е налице.
Да, ако
вмененото на служителя престъпление действително е извършено от него, то това
би представлявало освен престъпление и тежко дисциплинарно нарушение, но само
фактите, въз основа на които се гради обвинението, при липса на влязла в сила
осъдителна присъда, не могат да бъдат основание за налагане на дисциплинарно
наказание за нарушение, което за да е налице,трябва да е извършено и самото
престъпление.
В случая каза се
не е налице влязла в сила присъда, за да се приеме, че извършеното деяние е
престъпление. Не се доказа и че поведението на жалбоподателя безспорно е
насочено към извършване на правонарушение.
Безспорно ясно е
и положението, закрепено в текста на чл. 194, ал. 3 ЗМВР, според което
държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че
деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Предвид
независимия характер на дисциплинарната отговорност за реализиране на
дисциплинарната отговорност е без значение дали деянието, във връзка с което
същата е ангажирана, представлява същевременно и престъпление или
административно нарушение. Следва да се има предвид обаче и фактът, че
независимият характер на дисциплинарното производство по реда на ЗМВР
предполага задължително извършването на самостоятелна проверка от страна на
субекта на дисциплинарна власт относно изясняване на релевантните факти и
обстоятелства, свързани с установяване на деянието и неговия извършител. В
разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ЗМВР е предвидено, че за разкриване на
обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от
закон, като съгласно ал. 4 от същия член наказващият орган е длъжен да събере и
оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки,
както и доказателствата, посочени от държавния служител. В съответствие с
посочените разпоредби, допустимо е прилагането към дисциплинарната преписка и
позоваването от страна на дисциплинарно наказващия орган на събрани по
надлежния процесуален ред доказателства в рамките на друго производство, в
случая – образуваното следствено дело
Налага се извод,
че за да обоснове
наложеното наказание, ответникът е приел за установени и доказани факти, които
имат характер на престъпни обстоятелства, при липса на влязла в сила осъдителна
присъда относно тези обстоятелства, а не е спорно, че няма влязла в сила
присъда по образуваното против П. наказателно производство, включително и към
настоящия момент.
Съгласно законовата презумпция същият се счита за
невинен до доказване на противното, а по същество служителят е уволнен именно
заради извършването на деяние, попадащо изцяло в хипотезата на визираното
по-горе престъпление – т.е. уволнението му е резултат на недоказано виновно
извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал.
1 от ЗМВР.
Последното е
преждевременно и при превратно упражняване на власт, защото дисциплинарно наказващият орган е
приел за установени факти - извършването на определени действия от страна на
служителя, които действия осъществяват състав на престъпление по НК – чл. 144, ал.3
от НК. Директорът на ОД на МВР-Пловдив е приел за доказани
обстоятелствата, които са послужили като фактическо основание за издаване на
заповедта, преди да е налице влязла в сила осъдителна присъда на наказателен
съд.
Нещо повече, доколкото развилия се конфликт е
двустранен, липсва в действията на административнонаказващия
орган равнопоставеност в реакцията спрямо поведението
на другия служител Ж., чието поведение е не по-малко укоримо,
включително и от гледна точка на създаването на гласност по случая и
достигането на така или иначе неблагопристойния разговор до знанието на
неограничен кръг от граждански лица.
В допълнение Съдът намира за нужно да посочи, че
престъпления и престъпни обстоятелства, съгласно българското законодателство,
могат да се установяват само по два начина - от наказателния съд, чрез
осъдителна присъда или по реда на чл. 124, ал.
5 от ГПК,
при изчерпателно изброени хипотези, в които граждански съд може да се произнесе
по предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство. Никой друг – било
то административен орган или съд, различен от посочените по-горе, не разполага
с компетентността да установява престъпни обстоятелства дори и инцидентно във
връзка с решаването на друг спор, който му е подведомствен или подсъден.
Приемането на обратното би довело до нарушаване на презумпцията за невиновност.
Нямало е пречка при влизане в сила на осъдителна
присъда по отношение на П., да бъде издадена едва тогава заповед от страна на
дисциплинарно наказващия орган, с която да се наложи дисциплинарно наказание
„уволнение“, а преди това същият да бъде отстранен от длъжност, предвид
разпоредбите на чл. 203, ал. 2 и на чл.214,ал.2 и ал.3 от ЗМВР.
На следващо място Съдът намира, че в случая
дисциплинарно наказващия орган не е изпълнил и задълженията си по чл. 206, ал.
2 и ал. 4 от ЗМВР, като не е оценил всички събрани доказателства - т.е.
цялостната дейност в системата на МВР на служителя, последиците от деянието и
по този начин да определи правилно вида и размера на дисциплинарното наказание
така, че да съответства на извършеното нарушение.
Действително заемането на длъжността държавен служител
на МВР предполага завишени изисквания при спазването на обществения ред Неспазването
на правилата на Етичния кодекс е дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т. 4
от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал.1, т.12 от ЗМВР е предвидено
дисциплинарно наказание "порицание". Единствено в случаите, когато
дисциплинарното нарушение е тежко, уронващо престижа на службата е предвидено налагане
на най - тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 203, ал.
1, т. 13 от ЗМВР. В случая не е преценена тежестта на извършеното дисциплинарно
нарушение, липсата на вредни последици от него, а наложеното наказание е
определено без да се съобразят обстоятелствата, при които е извършено и
цялостното поведение на служителя по време на службата му в системата на МВР.
Субекта на дисциплинарна власт не е преценил и
анализирал всички доказателства, събрани в хода на дисциплинарната процедура
във връзка с цялостната дейност в системата на МВР на служителя, последиците от
деянието с оглед налагане на съответно на тях по вида и размер дисциплинарно
наказание. При това макар заповедта да съдържа изявление, че тези данни са
съобразени, всъщност цялостна оценка на поведението на държавния служител не е
направена от дисциплинарно наказващия орган.
Несъмнено е, че налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание е възможно да бъде сторено, единствено въз основа на
конкретен и задълбочен анализ на установените факти и обстоятелствата при които
те са се проявили, като в резултат на този анализ се формира извод, че
съответното на деянието наказание е именно "уволнение", а не например
някое от другите предвидени в закона по-леки санкции.
Изложеното по-горе води до единствения извод, че
дисциплинарното нарушение, за което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, не е в такава степен тежко, че да съответства на
тежестта на наказанието, а обжалваната заповед е постановена при липса на
материалните предпоставки за издаването й, поради което същата е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Възражението за прекомерност на процесуалния
представител на ответника е основателно. Според чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения( Наредба №
1 от 09.07.2004 г.), за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес за една инстанция
минималното адвокатско възнаграждение е 500 лева. Видно от представения договор
за правна защита и съдействие, от жалбоподателя е заплатена в брой сумата от
600 лева, което възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, се явява прекомерно и следва да бъде намалено до размера, определен в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в размер на 500, 00 лв.
С оглед изхода на спора и своевременно заявената
претенция за присъждане на разноски, на жалбоподателя следва да се присъдят
такива, които се установиха в размер на 510, 00 лв., от които 10 лв.-заплатена
ДТ и 500 лв.-заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване Л.С.П.,
ЕГН **********,*** Заповед №317з-7757 от
16.09.2020г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР - Пловдив, с
която на младши инспектор Л.С.П., старши полицай (Водач на патрулен автомобил)
в група „Охрана на обществения ред“ на
сектор „Охранителна полиция“ към РУ К. при ОД на МВР – Пловдив е наложено
дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му
правоотношение.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив да заплати на Л.С.П.,
ЕГН **********,*** сумата от 510 (петстотин и десет) лева разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: