РЕШЕНИЕ
№ 396
гр. Варна, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110200349 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, представлявано
от управителя Е.Т.Б., депозирана чрез процесуален представител- адвокат В.Д. от
ВАК против Наказателно постановление № 03-013210/28.10.2020г. на директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на дружеството е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 1 500 лева, на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
В жалбата се иска отмяна на НП, като се сочат допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материален закон. Оспорва се и фактическата обстановка - че по време
на проверката, лицето Х. е работил за възз. дружество.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована не се представлява от
процесуален представител. По делото е постъпила молба от процесуалния
представител, с която се поддържа искането за отмяна на НП и се претендира за
присъждане на сторените по делото разноски, за които се представят доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
надлежно упълномощен юрисконсулт. Последният излага становище по делото, че НП
е законосъобразно, моли за неговото потвърждаване и претендира за присъждане на
разноски.
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През месец септември в Д“ИТ“-Варна постъпили сигнали, че в хотел „Калиакра
Палас”, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци”, стопанисван от възз. дружество
се полага труд без сключени трудови договори.
Във връзка с подадения сигнал, на 21.09.2020г., около 11.30ч., служители на Д“ИТ“
– Варна, сред които и св.Р.П. извършили проверка в горепосочения обект. На място
били установени работници на дружеството, сред които М.Н.Х., който извършвал
трудова дейност като „общ работник“, изразяваща се в подготовка на хотела за зимния
сезон. По време на проверката присъствал и управителя на хотела. Св.П. съставила
констативен протокол, в който установените на място работници, в присъствието на
управителя на хотела, вписали данните си, длъжността на която работят, датата на
наемане, работно време, почивки, трудово възнаграждение, наличие или липса на
трудов договор и се подписали. Такива данни в протокола попълнил собственоръчно и
М.Х., който посочил, че работи за възз. дружество на длъжността „общ работник, с
работно време от 08:00ч. до 16:00ч., с един почивен ден и срещу възнаграждение в
размер на 800 лв., както и че има сключен трудов договор с работодателя и се подписал
в протокола.
В последствие служителите на „ИТ“-Варна извършили документална проверка на
представените от възз. документи, при която се установило, че действително между
„ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД, ЕИК ********* и работника Х. има сключен на 21.09.20г.
трудов договор № 412/21.09.2020г. Уведомлението до НАП за същия, обаче, било
изпратено на 23.09.2020г. в 12,47ч., т.е. два дни след извършената проверка.
При тези констатации, на 21.10.2020г. против „ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД, ЕИК
********* бил съставен акт за установяване на нарушение, в който било посочено че
дружеството в качеството на работодател е допуснало до работа М.Н.Х. на длъжност
„общ работник”, да престира труд в полза на дружеството преди да му е предоставил
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Било прието, че
нарушението е извършено на 21.09.2020г. в гр.Варна, к.к. „Златни пясъци”, хотел
„Калиакра Палас“ и квалифицирано като такова по чл.63 ал.2 от КТ. Актът бил
съставен в присъствието, предявен и връчен на упълномощено от управителя на
дружеството лице, което го подписал с отбелязване, че не е съгласно и ще направи
възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения пред АНО, в които
било посочено, че работникът е започнал работа няколко дни след подписване на
трудовия договор.
По така постъпилите писмени възражения юрисконсулт при Д4ИТ“-Варна дал
становище, че същото е неоснователно и предложил да се издаде НП.
На 28.10.2020г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с
което възприел фактическите и правните констатации и наложил административно
наказание от вида имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства - а именно свидетелски показания на свидетелката Р.П.,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена
проверка, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, трудов
договор, писма, обратни разписки и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни
и непротиворечиви.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания даде Р.П. /актосъставител/,
2
която възпроизвежда пред съда възприятията си от извършената проверка с нужната
конкретика. Показанията на тази свидетелка са последователни и логични от една
страна, а от друга кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства,
поради което и се кредитират от съда с доверие.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, не оспорени от
страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото
заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от
КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се
издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни
лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно
от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ
е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от и.д.директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год Видно от т.4 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Видно от съдържанието на АУАН, същият е
съставен от Р.П., която към момента на съставянето му е работила на длъжността
гл.инспектор в Д“ИТ“-Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение съдът
намира, че не е съществено, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита
на наказания субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
3
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление
да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на
НП са нарушени административно производствените правила.
Съдът не споделя и наведените в жалбата възражения за допуснато от АНО
нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Задължение обаче за произнасяне по възраженията с нарочен акт или
тяхното обсъждане в НП (правораздавателния акт) в закона не е предвидено. При
положение че в случая АНО е издал НП, то няма никакво съмнение какво е било
становището му по направеното възражение, очевидно е счетено за неоснователно.
Следва да бъде посочено и това, че задължителните реквизити на НП /към момента на
неговото издаване/ са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и
произнасяне по възраженията срещу АУАН, както и излагане на мотиви за издаване на
НП не са сред задължителните реквизити на НП, както неправилно се сочи в жалбата.
Отделен е въпроса, че правото на защитата в производствата с наказателен характер се
реализира срещу фактите, а не срещу правната им квалификация.
Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на въззивника, че в
хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото
на защита на наказаното лице да разбере в какво е обвинено. Волята на АНО е
формулирана по ясен и недвусмислен начин – а именно за това, че е допуснало до
работа лице да престира труд в негова полза, преди да му е предоставил копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на
съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. Безспорен факт е, че
между „ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД, ЕИК ********* и работника М.Н.Х. на 21.09.20г. е
4
бил сключен трудов договор № 412/21.09.2020г., който е бил регистриран в ТД на
НАП едва на 23.09.2020г. в 12,47 часа , като в 11.30ч. на 21.09.20г. работникът е
извършвал трудова дейност като общ работник в обекта на възз. дружество. Тези
обстоятелства се доказват от всички гласни и писмени доказателства по делото – от
показанията на св.П., който е категорична, че лицето е работило като общ работник в
деня и часа на проверката, като е подготвяло хотела за зимния сезон; копие от трудов
договор; констативен протокол, в който работникът собственоръчно е вписал какво
прави в обекта, както и елементите на трудовото си правоотношение /работно време,
почивка, трудово възнаграждение/; справка от ТД на НАП и др.. Видно от
съдържанието на трудовия договор, същият е сключен на 21.09.2020г., т.е. в деня на
проверката, като съгласно него Х. е постъпил на работа като общ работник именно в
деня на сключване на договора, а не както се сочи във възражението, че е започнал
работа няколко дни след подписване на договора.
В случая безспорно по делото е било установено, че М.Х. е полагала труд за
въззивното дружество, като е работил като общ работник в хотела, стопанисван от
възз. дружество. Същият се е намирал на обекта по силата на трудово правоотношение,
за което е бил сключен трудов договор. Именно там е записано, че работи за
възз.дружеството като общ работник, с конкретно работно време и работно място, като
с оглед обстоятелството, че договорът работникът е постъпил на работа на 21.09.20г. и
на тази дата е бил установен да престира труд в полза на дружеството, правилно е била
определена и датата на нарушението.
Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Именно тази норма забранява на работодателя да
допуска до работа работник преди да му е връчил съответните документи, един от
които е копие от уведомлението. Действително , в чл.62 ал.3 от КТ законодателят е
предвидил като задължение в тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или
упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, но работникът не
следва да бъде допускан до работа преди да му се връчат документите по чл.63, ал.1 от
КТ.
С оглед горното и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая
отношенията между М.Н.Х. и „ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД, ЕИК ********* ООД са
между „ работник” и „работодател” , като дружеството безспорно има качеството
„работодател”, тъй като се явява лице което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността на „ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД, ЕИК
********* в качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена санкция".
5
Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната
отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото
имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител,
формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от
КТ, доколкото нарушенията на чл.63, ал.2 от КТ независимо от тяхното отстраняване,
не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 . Случаят не е маловажен и по см.чл. 28
ЗАНН. Не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават
по степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род и няма по-
ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола
ПР2027265/20.10.2020г., които навеждат на извод, че и по отношение на други
работници е било допуснато нарушение на трудовото законодателство. Тук следва да
се посочи, че към момента на проверката такова уведомление дори не е било подадено
в ТД на НАП, съответно и не е било връчено на работника.
АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414, ал.3 от
КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63, ал. 2,
каквото имаме в настоящият случай. Наказващият орган е наложил на
„ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД, ЕИК ********* „имуществена санкция” в минимален
размер, предвиден в санкционната норма, а именно1 500лв., която санкция е съответна
на допуснатото нарушение и би имала нужния превантивен ефект спрямо конкретния
нарушител. Именно за това и жалбата на възз. дружество се преценя от настоящия
състав за неоснователна, а НП като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на
6
спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63д, ал.4 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, към която се
числи наказващи орган, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната
наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно-
наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено
такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна
сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални
усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—80лв.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника се претендират
разноски под формата на адвокатско възнаграждение, за което е представено писмено
доказателство за неговото плащане. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно. Същото
обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде потвърдено/ е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр.
ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-013210/28.10.2020г. на
директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „ТРЕЙДФАРМА“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, представлявано от управителя
Е.Т.Б. е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 1
500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ за
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна,
представлявано от управителя Е.Т.Б. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна сумата от 80,00 /осемдесет / лева , представляваща юрисконсултско
възнаграждение по настоящото АНД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7