№ 701
гр. Варна, 12.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20223100900702 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от “Банка ДСК“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19,
представлявана от Доротея Николаева Николова-Илчева и Юрий Благоев Генов, действащи
чрез юрк.Х. Д., със съдебен адрес: ***, против Е. Е. Ю., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: *** и с настоящ адрес: ***, представляван от назначеният му особен представител
адв.А. А., със служебен адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.422 вр. с
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
установяване на съществуването на задължение за плащане от ответника на вземанията по
Договор за ипотечен кредит от 16.10.2018г., за които по ч.гр.д.№20223110105724 по описа
на Районен съд Варна са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение №2881 от
10.05.2022г. въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист №1964 от
10.05.2022г., а имено за установяване на дължимостта на сумата от 67009.25лв., от която:
64107.36лв.-главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване
на заявлението-05.05.2022г. до окончателно изплащане на задължението; 2236.22лв.-
договорна лихва за периода от 15.04.2021г. до 11.04.2022г.; 19.33лв.-лихвена надбавка за
забава за периода от 15.04.2021г. до 11.04.2022г., дължима на основание чл.20.1 от Общи
условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити; 409.58лв.-законна лихва върху
главницата за периода от 12.04.2022г. до 04.05.2022г. и 236.76лв.-заемни такси и разноски,
включващи 116.76лв.-такси за застраховка и 120лв.-разноски, дължими на основание т.7 от
Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни кредити на физически лица и представляващи
сбор от заплатените такси за връчване на уведомления за обявяване на предсрочна
изискуемост до кредитополучателя в размер на 60лв. в полза на ЧСИ с рег.№ 893 на КЧСИ
и в размер на 60лв. в полза на ЧСИ с рег.№901 на КЧСИ. Претендират се деловодни
разноски.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на
1
ответника.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника, е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за
неоснователност на претенцията.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявеният иск, качеството на страните по делото и на
основание чл.113 от ГПК, съдът счита, че иска следва да се разгледа по общият ред.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищецът писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото. По изложените съображения следва да се допусне и
исканата от ищецът съдебно-счетоводна експертиза с посочената от него задача.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по общият ред.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание
чл.140, ал.3 от ГПК:
Постъпила е искова молба от “Банка ДСК“ АД, против Е. Е. Ю., с която е предявен
иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ,
чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на съществуването на задължение за
плащане от ответника на вземанията по Договор за ипотечен кредит от 16.10.2018г., за
които по ч.гр.д.№20223110105724 по описа на Районен съд Варна са издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение №2881 от 10.05.2022г. въз основа на документ по чл.417
от ГПК и Изпълнителен лист №1964 от 10.05.2022г., а имено за установяване на
дължимостта на сумата от 67009.25лв., от която: 64107.36лв.-главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението-05.05.2022г. до окончателно
изплащане на задължението; 2236.22лв.-договорна лихва за периода от 15.04.2021г. до
11.04.2022г.; 19.33лв.-лихвена надбавка за забава за периода от 15.04.2021г. до 11.04.2022г.,
2
дължими на основание чл.20.1 от Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити; 409.58лв.-законна лихва за периода от 12.04.2022г. до 04.05.2022г. и 236.76лв.-
заемни такси и разноски, включващи 116.76лв.-такси за застраховка и 120лв.-разноски,
дължими на основание т.7 от Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни кредити на
физически лица и представляващи сбор от заплатените в полза на ЧСИ такси за връчване на
кредитополучателя на уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост.
В исковата и уточняващата, молби се твърди, че между страните е сключен Договор
за ипотечен кредит от 16.10.2018г. по силата, на който на ответника е предоставен банков
кредит в размер от 67400лв., чието погасяване е следвало да се извърши, чрез месечни
вноски, включващи главница и лихва, в срок от 360 месеца, считано от датата на
усвояването-22.10.2018г. Сочи се, че в т.7 от договора за кредит е уговорена дължимостта на
възнаградителна лихва в размер на 3.70 % годишно, а в т.6 от същия е уговорено 15-то
число на съответния месец да е падежната дата на месечната вноска. Сочи се още, че към
договора за кредит са приложени Погасителен план, Общи условия на Банка ДСК за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити и Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни
кредити, които са подписани от кредитополучателя и представляват неразделна част от
сключения договор за кредит. Твърди се, че съгласно т.20.1 на раздел VII от договора за
кредит при допусната забава, частта от вноската, представляваща просрочена главница се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни
пункта. Твърди се още, че според т.20.2 от Общи условия, при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, за банката възниква правото да обяви
целият остатък от кредита за предсрочно изискуем. Поддържа се, че поради непогасяване в
срок на месечни вноски с падежна дата след 15.05.2021г. и на допусната забава в
плащанията с над 90 дни, банката надлежно е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, за което до кредитополучателя на настоящия му адрес, е изпратено
Уведомление с изх.№01-20-22492 от 08.12.2021г. Поддържа се, че въпросното уведомление
е връчено при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, след изпълнение на изискванията на чл.47,
ал.1 от ГПК, което е удостоверено от ЧСИ с рег.№893 на КЧСИ в Протокол за връчване изх.
№19559/09.12.2021г. Поддържа се, че допълнително на постоянния адрес на ответника е
изпратено Уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с изх.№01-20-
01122/18.01.2022г. и връчено при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, след изпълнение на
изискванията на чл.47, ал.1 от ГПК, което е удостоверено от ЧСИ с рег.№901 на КЧСИ в
протокол за връчване. Твърди се, че от извършените от съдебния изпълнител допълнителни
справки, е установено, че ответникът не работи по трудово правоотношение, поради което
липсва възможност за връчване чрез работодател. Твърди се, че по повод връчване на
уведомленията за обявяване на предсрочна изискуемост до кредитополучателя в полза на
ЧСИ с рег.№893 на КЧСИ и на ЧСИ с рег.№901 на КЧСИ, са платени такси в размер на по
60лв. или общо 120лв., която сума следва да възстанови на банката от ответника на
основание т.7 от приложимата към договор за ипотечен кредит Тарифа за таксите по
жилищни и ипотечни кредити на физически лица. Поддържа се, че предвид връчването на
уведомленията кредитът е отнесен като предсрочно изискуем на 12.04.2022г., като към тази
3
дата не са били погасени 11 броя месечни вноски за периода 15.05.2021г.-15.03.2022г. в общ
размер на 3325.65лв. Поддържа се още, че към 05.05.2022г.-датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, задължението на ответника възлиза,
както следва: 64107.36лв.-главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
05.05.2022г. до окончателно изплащане на задължението; 2236.22лв.-договорна лихва за
периода от 20.04.2021г. до 11.04.2022г.; 19.33лв.-лихвена надбавка за забава за периода от
15.04.2021г. до 11.04.2022г., чиито размер се формира от договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни пункта и се начислява от съответната
падежна дата върху частта от вноската, представляваща просрочена главница; 409.58лв.-
законна лихва върху главницата за периода от 12.04.2022г. до 04.05.2022г.; 236.76лв.-заемни
такси и разноски, от които 116.76лв.-заплатена от банката за сметка на кредитополучателя
застрахователна премия на основание т.28.1 от Общите условия към договора за кредит,
начислена за период 29.10.2021г.-28.10.2022г. и 120лв.-заплатени разходи във връзка с
обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по кредита, дължими на
основание т.7 от Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни кредити на физически лица.
Сочи се, че с цел събиране на вземането по договора за кредит, банката депозирала
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, въз основа, на което е
образувано ч.гр.д.№20223110105724 на Районен съд Варна. Сочи се, че съдът е уважил
заявлението и е издал в полза на ищеца исканите Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист, които са
послужили за образуване изп.дело, в чиито граници ЧСИ е връчил заповедта на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че тъй като връчване на заповедта за изпълнение е
станало при условията на горецитираната правна норма, за ищецът се е породил интерес да
предяви настоящият иск за установяване на вземането срещу ответника. С уточняваща
молби е извършена пълна индивидуализация на претендираната наказателна надбавка, като
са посочени по отделно размерите на вземанията за лихви за съответните периоди и
главници.
С постъпилият отговор на исковата молба от името на ответника, се поддържа
становище за неоснователност на претенциите, като се сочи, че от ангажираните
доказателства не може еднозначно да се установи размера на задължението. На следващо
място се поддържа, че в процесният договор се съдържат неравноправни, съответно
недействителни клаузи, които рефлектират върху размера на дълга. Твърди се, че клаузите
свързани с олихвяването на кредита с фиксиран и променлив лихвен процент, формулирани
в чл.7 от Договор за ипотечен кредит и в чл.9.1 и следващите от Общите условия, са
неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1, т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП и поради това са нищожни
на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Твърди се, че въпросните клаузи не са уговорени
индивидуално, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, както и че те не
съдържат ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина, по който при
настъпване на някое от предвидените в тях условия ще се формира новият лихвен процент
4
по кредита. Твърди се, че посочените клаузи дават възможност на банката за едностранна
промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор
основание или на предвидено такова, но формулирано по неясен начин, като това
договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на
доставчика на услугата. Твърди се, че още е процесните уговорки не предвиждат при
настъпване на обстоятелства, предпоставящи изменение на променливия лихвен процент, да
последва промяна в лихвата по кредита в посока намаляване, а не само увеличаване. Също
така не установяват право за кредитополучателя да се откаже от договора в случай на
несъгласие с извършеното от банката едностранно изменение в размера на лихвата. Развити
са подробни доводи за недействителността на процесните клаузи в хипотеза на
гореописаните правни норми, като се сочи и относима съдебна практика. На следващо място
се поддържа, че т.8 от договора е неравноправна, съответно нищожна, тъй като според нея
годишният процент на разходите /ГПР/ може да бъде променян от банката при
предпоставките, предвидени в Общите условия, които от своя страна препращат и към
Погасителния план. Твърди се, че от текста на посочените документи, следва извод, че
банката-кредитор има право едностранно да променя размера на ГПР, без да са налице
външни обективни причини, които биха могли да доведат до промяната на този размер. На
следващо място, се поддържа, че в процесният договор за кредит липсва индивидуално
уговорена клауза, уреждаща случаите, в които настъпва предсрочната изискуемост на
задължението. Сочи се, че предсрочна изискуемост е предвидена в чл.20.2 от Общите
условия, за която клауза се поддържа, че не е индивидуално уговорена и неравноправна.
Твърди се, че въпросната клауза, е била изготвена предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да изрази становище и да влияе върху съдържанието
им. Изложени са подробни съображения за това, че макар и приети от потребителя при
сключването на договора, Общите условия нямат характер на индивидуално уговорени
клаузи, както и че одобряването им от КЗП по реда на чл.148, ал.2 и ал.3 от ЗЗП не
изключва съдебния контрол за преценка на неравноправния им характер. Предвид
изложеното се твърди, че горепосочените клаузи са нищожни на основание чл.146, ал.1 от
ЗЗП и не са породили правни последици, съответно се оспорва дължимостта на
претендираната сума.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2
от ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са налице права и факти, които
се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищецът, следва да установи
наличието на твърдяното облигационно правоотношение, а имено договор за кредит, по
който ответникът имат качеството на неизправен длъжник, настъпване на предсрочна
изискуемост на вземането, както и да ангажира доказателства за размера на претенциите си.
5
Ответникът следва да установи, че е налице погасяване задължението по договора за кредит
или обстоятелства изключващи дължимостта на претендираните суми.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от ищеца, писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачите
формулирани от ищеца в исковата молба.
Определя депозит за възнаграждението и разноските, свързани с изготвяне на
експертизата, в размер на 400лв., вносими от ищеца, в едноседмичен срок от съобщаване на
определението, като в същия срок се представят доказателства за внасянето му.
Определя за вещо лице Р.С., което да се призове след представяне на
доказателствата за внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-
малко една седмица преди съдебното заседание, с копия за всяка страна.
НАСРОЧВА производството по т.д.№702/2022г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 15.06.2023г. от 13.30часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и
осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата
на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12,
със служител за контакт Н.В. - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62 33 62,
както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив
начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора
по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане
на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6