Решение по дело №814/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Волк Строй“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя К. С. М., подадена чрез адв. Р. М. Б., срещу решение № 308/08.03.2024 г., постановено по анд. № 786/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

Релевира се допуснато нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Сочи се, че при постановяване на процесното решение ВРС неправилно е ценил събраните по делото доказателства. Излагат се доводи, че при постановяване на решението съдът не е съобразил, че НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е посочено дали лицето е полагало труд или каква точно дейност е извършвало, поради което липсва описание на нарушението. Твърди се, че декларацията е попълнена под диктовката на две лица с неизяснена самоличност, които са пристигнали на обекта след започване на проверката. Сочи се, че липсват доказателства, че С. е попълнил декларацията и дали действително е съществувал трудов договор в писмена форма между С. и „Волк Строй“ ООД към момента на проверката, за да има работодателят задължение да подаде уведомление в ТД на НАП. Счита се, че липсата на констатации в наказателното постановление дали трудовия договор е бил регистриран в НАП води до пропуски в описанието на нарушението относно неговите съставомерни признаци и представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Излага съображения, че не става ясна волята на съда дали счита за правилно издаденото НП за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ или че същото би било правилно, ако е издадено на основание чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ. Оспорва се изводът на съда, че НП е редовно връчено на дружеството по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, като се излагат доводи, че по делото липсват доказателства дружеството да е прекъснало връзката с посочения адрес, без да заяви нов. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с което да отмени издаденото НП, а в условие на евентуалност – да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са установени други нарушения от същия вид, или съда да постанови решение, с което да измени наложената санкция към предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание касационният жалбоподател чрез своя проц. представител поддържа жалбата.

Ответникът по касация – директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,се представлява от юриск. М., която счита жалбата за лишена от основателност .Претендира се юриск. възнаграждение .

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира на касатора да бъде наложена санкция в рамките на законоустановения минимум. .

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването. При разглеждане на нейната основателност се установи следното:

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалба на „Волк Строй“ ООД срещу НП № 03-2300661/02.08.2023 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 63, ал. 2 от КТ.

От фактическа страна районният съд е приел, че на 15.06.2023 г. служители на ДИТ – Варна, сред които св. А., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на обект – складова база, находяща се в с. Тополи, обл. Варна, стопанисвана от „Волк Строй“ ООД. В хода на проверката са установени две лица, които полагали труд. Едното от лицата е С. П. С., който извършвал кофражни работи. С. попълнил декларация по чл. 402 от КТ, в която посочил, че работи за дружеството на длъжност „общ работник“, като извършва работа по почистване и снабдяване с материали, с определено работно време, при сключен трудов договор и уговорено месечно възнаграждение от 780 лева, при два почивни дни в седмицата и почивки в работния процес от 1 час и две от 15 минути. Часът на попълване на декларацията е отразен като 13:20 часа. Служителите на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна извършили проверка, с която установили, че има сключен трудовия договор между „Волк строй“ ООД и С. на 15.06.2023 г., а уведомлението до ТД на НАП е подадено на 15.06.2023 г. в 14:47:03 часа.

На 12.07.2023 г. е съставен АУАН спрямо „Волк строй“ ООД за това, че на 15.06.2023 г., като работодател, е допуснал до работа С. П. С. на длъжност „общ работник“ на обект – складова база, находяща се в с. Тополи, обл. Варна, стопанисвана от „Волк Строй“ ООД, преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Посочена е и правна квалификация на деянието. Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения. Въз основа на АУАН административнонаказващият орган е издал НП №03- 2300661/02.08.2023 година.

За да потвърди обжалваното пред него НП, въззивният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при спазване на законоустановените срокове. Счел е, че от събраните по делото доказателства категорично се установява извършеното нарушение от „Волк Строй“ ООД. По отношение на определения размер на имуществената санкция ВРС е приел, че същият е правилно определен, предвид факта, че при извършвани проверки са установени множество нарушения.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо, но неправилно.

Кореспондиращ с доказателствения материал по делото е изводът на РС – Варна за осъществяване от обективна страна на описаното в НП административно нарушение – С. е допуснат да престира труд в полза на „Волк Строй“ ООД, като общ работник преди да му е предоставено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, тъй като уведомлението е подадено на 15.06.2023 г., но в 14:47:03 часа, т.е. след като работникът е постъпил на работа и след като е била извършена проверка на контролните органи на същата дата в 13:20 часа. Сведения за съществуването на този юридически факт дават събраните непротиворечиви писмени и гласни доказателства.

Противно на твърдяното от касатора няма допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Както в АУАН № 03-2300661/12.07.2023 г., така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е извършено на 15.06.2023 г., а мястото на извършване на нарушението е определено като: строителен обект – складова база УПИ VIII-16, кв. 32, по плана на с. Тополи, с идентификатор 72709.110.22. В обстоятелствената част на наказателното постановление е описано точно извършеното нарушение, а именно: „Волк Строй“ ООД, в качеството си на работодател, е допуснало до работа С. П. С., извършващ трудови функции на длъжност „общ работник“ в строителен обект – складова база УПИ VIII-16, кв. 32, по плана на с. Тополи, с идентификатор 72709.110.22, преди да му е представено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция по приходите. Точно и ясно е вписана трудовата функция на работника , което е позволило на касатора да узнае в пълнота административнонаказателното обвинение и да организира защита си по него.

Несъстоятелна е тезата на наказаното дружество , че следва в АУАН и НП да има информация за конкретните дейности , осъществявани от работника . При проверката на контролните органи работникът е декларирал пред контролните органи ,че работи като общ работник. В сключения трудов договор между касатора и С. длъжността на последния е общ работник. В АУАН и НП трудовата функция на работника е вписана като общ работник. Оплакването за недостоверност на декларацията на С. е защитна теза на наказаното лице , целящо избягване на административнонаказателно санкциониране и от бездействието си да заяви такова оплакване пред районния съд, който да го провери , касаторът прави опит да извлече благоприятни за себе си правни последици.

На следващо място, след като в касационната жалба няма оплакване по чл. 348, ал.1 , т.2 НПК, настоящият съдебен състав е обвързан от фактическите установявания на районния съд / арг. чл.220 АПК/ . Тези установявания сочат, че хронологично заявяването пред НАП на трудовия договор между работника и нарушителя е станало след проверката на контролните органи и това е причина при тази проверка работникът да няма уведомление по чл. 63, ал.1 КТ , защото такова е възможно да му се предостави едва след регистриране на договора в НАП. Фактическата установеност сочи на неспазване предписанието на чл. 63, ал.2 КТ , което подлежи на санкциониране по чл. 414, ал. 3 КТ.

По повод оплакването за неспазване на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН съдът съобрази, че правоприлагането на тази правна норма няма касателство към производството по издаване на НП, а има отношение към влизането му в законна сила . Освен това след като решаващият съд е разгледал жалбата на „Волк Строй“ ООД , е приел същата за допустима и е счел за основателно негово възражение връзка с чл. 58, ал.2 ЗАНН.

Обжалваното по съдебен ред НП е правораздаватален акт, изходящ от особена юрисдикцияи и като такъв следва за съдържа мотиви не само относно време, място и начин на извършване на конкретно правонарушение , но също така да има обосновка относно прилагане правилата за определяне на наказания по раздел V от ЗАНН.

В издаденото наказателното постановление има бланкетни мотиви относно определения размер на санкцията, а именно „категоричната забрана за предоставяне на работна сила преди връчване на копие от уведомлението до ТД на НАП, с оглед защитата на трудовите и осигурителни права на работниците и служителите“. Бланкетното излагане на мотиви съдебната практика приема за липса на такива. Определянето на размер на санкцията при законодателен подход по дефиниране на същата с минимален и максимален размер не може да става произволно. Следва да бъдат изложени аргументи, убеждаващи в неговата справедливост, след изследване на конкретната проявна форма на деянието, което нарушава правовия ред в страната, при отчитане на спецификата на засегнатите обществени отношения, след изследване на съществуването на предходната противоправна дейност на нарушителя. Нормативна обосновка на това становище представлява разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.

В обжалваното по съдебен ред НП на ответника няма посочване кои конкретни трудови или осигурителни права на работника са били нарушени, за да може съдът да провери обосноваността на решението на наказващия орган да наложи санкция точно от 3000 лева. В НП няма аргументация на тезата на ответника, че с размер на санкцията от 3 000 лв. се защитава осигурителната и данъчната система на Република България. Наказващият орган не е проверил дали „Волк Строй“ ООД е извършило предходни нарушения на трудовото законодателство. Няма събрани данни от НАП за декларирана търговска печалба от наказаното търговско дружество, за да може тези данни да участват в обективния и задълбочен анализ за справедлив размер на наказанието за конкретния работодател, с оглед конкретния случай на извършено административно нарушение. Административнонаказващият орган може да определи размер на санкцията по чл. 414, ал. 3 от КТ в широк диапазон – от 1500 лв. до 15000 лв., но взетото решение за санкцията следва да има своята обосновка в НП, убеждавайки в неговата правилност.

При действието на принципа за разделение на властите съдът не може да замества административнонаказващия орган в упражняването на неговите правомощия. В тази връзка погрешна е тезата на решаващия съд за справедливост на наложената санкция не само поради липсата на мотиви в НП, но и предвид факта, че представените едва в съдебната фаза протоколи сочат за извършени след датата на конкретно нарушение проверки от ДИТ-Варна на „Волк Строй“ ООД , а и вписаните сведения за допуснати нарушения на КТ не се потвърждават от влезли в сила наказателни постановления.

В контекста на изложеното обжалваното съдебно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови изменение на издаденото НП в частта на санкцията от 3000 лв. на 1500 лв.

Предвид изхода на правния спор - постановено изменение на обжалваното по съдебен ред НП в частта на наложената санкция съдът следва да уважи частично искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно -деловодни разноски , както и частично да уважи искането на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение . В тази връзка на жалбоподателя следва да се възстановят разноски в размер на 300 лв., а на ответника - 80 лв., определени съобразно чл. 63д ЗАНН. След прихващане ответникът дължи съдебно-деловодни разноски на жалбоподателя в размера на 220 лв.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

ОТМЕНЯ решение № 308/08.03.2024 г., постановено по АНД. № 786/2024 г. по описа на Районен съд – Варна и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-2300661/02.08.2023 г. на директора на дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което на „Волк Строй“ ООД, Булстат *********, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция от 3 000 /три хиляди/ лева, като я намалява на 1500 /хиляда и петстотин / лева.

ОСЪЖДА Главна дирекция" Инспекция по труда" да заплати на „Волк Строй“ ООД, ЕИК ********* сумата от 220 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.