РЕШЕНИЕ
№ 767
гр. Пловдив, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20255300501339 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „БЕБО ГРУП“ ЕООД ЕИК: ***
със седалище и адрес на управление гр. П***, и Ю. Б. ЕГН: ********** от
гр.П***, чрез адв.Т. Ч. срещу решение №103/08.01.2025г. по гр.д. №
8003/2023г. по описа на РС Пловдив, с което се признава за установено, че
„БЕБО ГРУП“ ЕООД ЕИК: ** със седалище и адрес на управление гр. П., бул.
„*** и Ю. Б. ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „** ** вх*, ет*, ап* длъжат
солидарно на Д. И. П. ЕГН: **********, с адрес: П., ж.к. ****, вх.* сумата от 9
000 лева по Запис на заповед от 15.12.2021г., предявен за плащане на
04.01.2022г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 4381/2023 г.
на ПРС.
С решението са отхвърлени предявените от Ю. Б. против Д. И. П. искове
за признаване, че Ю. Б. не дължи на Д. И. П. сумата от 1 000 лева, частично
от 9 000 лева поради липса на съгласие, евентуално поради измама. В тази
част решението не се обжалва.
Решението се обжалва в частта, в която е уважен искът. Сочи се, че
1
решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че е нарушен
процесуалният закон - чл.154, ал.1 от ГПК, като в нарушение на нормата на
чл.154, ал.1, т.3 от ГПК първата инстанция е допуснала свидетелски показания
за установяване на факти, за които се изисква писмен документ. Сочи се
практика на Върховен касационен съд в тази насока. Иска се отмяна на
решението и отхвърляне на иска изцяло. Претендират се разноските по
делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. П., чрез адв. К., в
който отговор решението се намира за правилно и законосъобразно. Иска се
неговото потвърждаване. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422 ал.1 ГПК, вр. с
чл.535 от ТЗ..
В хода на производството е предявен и насрещен иск по чл.124 ал.1 ГПК
вр. чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД евентуално по чл.29 ал.1 ЗЗД от Ю. Б. против Д. И.
П. за признаване, че Ю. Б. не дължи на Д. И. П. сумата от 1 000 лева, частично
от 9 000 лева. По този иск решението е влязло в сила като необжалвано.
Неоснователно за изхода на делото е направеното и поддържано
възражение на жалбоподателите, че е нарушен процесуалният закон - чл.154,
ал.1 от ГПК, като в нарушение на нормата на чл.154, ал.1, т.3 от ГПК първата
инстанция е допуснала свидетелски показания за установяване на факти, за
които се изисква писмен документ. Това възражение е относително
обосновано, тъй като РС Пловдив е нямал право да допуска събиране на
свидетелски показания за доказването на договор за заем за сума над 5 000
лева, съобразно нормата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК. При това положение и при
липсата на писмен документ за твърдяния заем по делото въззивният съд
2
приема, че не е доказано твърдяното от ищеца в исковата молба каузално
основание за издаването на записа на заповед.
Това обаче не води до правния извод, че само на това основание искът
следва да се отхвърли. Вярно е че в т.17 на ТР №4/2014г. по т.д. №4/2013г. на
ВКС ОСГТК е прието, че страната която сочи каузално основание обуславящо
издаването на менителничния ефект носи доказателствена тежест да го
докаже. Но в конкретния казус това недоказване на соченото от ищеца в
исковата молба каузално основание на абстрактната сделка не води до
отхвърляне на иска. В тази насока е практиката на ВКС обективирана в
решение № 691/21.11.2024г. по гр.д. № 4019/2023г. ВСК, 3 г.о. и решенията на
ВКС цитирани там. В тази съдебна практика се приема, че недоказването на
твърденията както на издателя, така и на поемателя по записа на заповед за
каузалното правоотношение, не е самодостатъчно за отхвърляне по основание
на иска за вземането, основано на менителницата. За посочването на кауза, но
недоказването й, ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска,
основан на абстрактната правна сделка. В практиката на ВКС се сочи, че
интерес, но не и задължение, от установяване на каузална причина за издаване
записа на заповед, поемателят би имал само с цел преодоляване защитата на
длъжника като ответник, в случай че същият би твърдял и доказвал различна
каузална причина за издаване на менителничния ефект. При положение, че в
това дело ответникът не твърди и не доказва друго каузално правоотношение
причина за издаването на процесната запис на заповед, то недоказването на
твърдяната сделка от ищеца не води само по себе си до отхвърляне на иска
основан на абстрактната правна сделка. Други конкретни основания за
неправилност на обжалвания съдебен акт във въззивната жалба няма. При
тези факти в казуса правилно РС Пловдив е приел, че процесния запис на
заповед е валиден от външна страна, съдържа изискуемите реквизити по
чл.535 от ТЗ и като такъв задължава издалата го страна и поръчителя по него
за посоченото там парично задължение, поради което правилно е бил уважен
предявения иск по чл.422 от ГПК. Ето защо обжалваното решение е правилно
и законосъобразно и следва да се потвърди от въззивният съд.
Предвид изхода на делото правото на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Въззивникът Д. П. е направил по
делото разноски в размер на 1 200 лева за реално платен адвокатски хонорар
3
на пълномощника по това дело /л.25/. Тази сума следва да се присъди на
страната по това въззивно дело.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №103/08.01.2025г. по гр.д. № 8003/2023г. по
описа на РС Пловдив, В ЧАСТТА В КОЯТО се признава за установено, че
„БЕБО ГРУП“ ЕООД ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр. П.,
бул. „*** и Ю. Б. ЕГН: **********, с адрес гр. П**, ул. „*** длъжат солидарно
на Д. И. П. ЕГН: **********, с адрес: П**, ж.к. Т***, бл. №*, вх.** сумата от 9
000 лева по Запис на заповед от *** предявен за плащане на 04.01.2022г., за
която е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 4381/2023 г. на ПРС.
Решението в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „БЕБО ГРУП“ ЕООД ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление гр. П***, бул. „**** и Ю. Б. ЕГН: **********, с адрес гр. П***,
ул. „В***“ № 2 вх. *** да заплатят солидарно на Д. И. П. ЕГН: **********, с
адрес: П**, ж.к. Т***, бл. №***** сумата от 1 200 лева за разноски по делото
направени пред ОС Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4