Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 23.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито съдебно заседание на 09.02.2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при секретаря Надя Борисова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № **, офис сграда „Л.нт“, ет. *, офис *, представлявано от Д. Б. Б.чрез юрк. М. С., със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № **, офис сграда „Л.нт“, ет. *, офис № *против П.В.И., ЕГН **********,*** с предявени обективно кумулативно съединени искове спрямо ответника, да бъде признато за установено, че дължи на ищеца следните суми: 896,23 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № ****-********от дата 5.03.2015 г. между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и П.В.И., 55,46 лв. - лихва обезщетение за забава върху главницата считано от 21.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са прехвърлени в полза на „А. ЗА С. НА В.” ООД, ЕИК ********* на основание Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, ЕИК ********* и „А. ЗА С. НА В.” ЕАД, ЕИК *********, за които претендирани суми е издадена Заповед № 407/09.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 464/2019 г. по описа на РС – Ихтиман.

Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че вземанията се основават на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г, на основание чл. 99 от ЗЗД, между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, ЕИК ********* и „А. ЗА С. НА В.” ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ****-********от дата 5.03.2015 г. между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и П.В.И. е прехвърлено в полза на „А. ЗА С. НА В.” ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. На 15.06.2018 г. е подписано Приложение № 1.

„Б. П. П. Ф." ЕАД, в качеството на универсален правоприемник на „Б. П. П. Ф.“ С.А. е упълномощило „А. ЗА С. НА В.“ ООД /понастоящем „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД/ в качеството на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД /универсален правоприемник е „Б. П. П. Ф." С.А./ чрез ищеца „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-БНП/Р1и8-11172620/12.09.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес. Писмото е върнато в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Непотърсена пратка“. На 06.12.2019 г. ищцовото дружество е изпратило повторно Уведомително писмо Изх.№ УПЦ-С- 5Hn/****-********за станалата продажба чрез куриер на същия адрес на длъжника, което също е върнато в цялост. С това счита, че е изпълнено задължението за уведомяване от цедента и при евентуалност, то да се счита изпълнено с връчване на препис от исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба чрез особения си представител, който оспорва твърденията, че ответникът е надлежно уведомен за договора за цесия.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 33 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. чл. 86 вр. вр. чл. 240, вр. с чл. 99 ЗЗД, които са предявени след уведомяване на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и съобразно дадените указания на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (ред., ДВ, бр. 86/2017 г.) на основание чл. 422 ГПК за установяване, че отвеникът дължи на ищеца сумите, посочени в Заповед № 407 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 464/2019 г. по описа на РС – Ихтиман.

Основателността на предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение, придобито от ищеца въз основа на сключен договор за цесия, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките – валидно възникнало правоотношение между ответника и трето за спора лице - цедент, елемент от съдържанието на което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума по договор за потребителски кредит, настъпила изискуемост на задължението, постигнато съгласие за прехвърляне на неудовлетвореното вземане в полза на ищеца, съобщаване на цесията на задълженото лице и неизпълнение от негова страна.

Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение, основана на чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 33 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.

Акцесорният иск за законна лихва предполага наличие на горните предпоставки, както и неизпълнение изискуемото задължение за заплащане на парична сума по договор за потребителски кредит в претендирания период от време.

На 27.12.2013 г. между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и ответника П.В.И. е сключен договор за потребителски кредит ****- ********, по силата на който на последния е предоставена сумата от 3 000 лв., която се задължил да върне на 46 броя равни месечни вноски в размер на 131.43 лв. в периода 05.05.2015 г. – 05.02.2019 г., включващи главница, договорна лихва на обща стойност 3308.64 лв., такса ангажимент, фиксираща лихвения процент за периода на договора – 105 лв. и 806.40 лв. застрахователна премия. Годишният процент на разходите е 40.03%, а годишният лихвен процент 33.74%.

До изтичане срока на договора ответникът не е погасил сумата 896,23 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № ****-********от дата 5.03.2015 г. между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и П.В.И. и сумата 55,46 лв. - лихва обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.01.2018 г.

На 27.07.2017 г. между ищеца А. ЗА С. НА В.” ЕАД, ЕИК ********* и Б. П. П. Ф.“ ЕАД, ЕИК ********* е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г. На 15.06.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамковия договор. По силата на последния вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ****-********от дата 5.03.2015 г. между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и П.В.И., са прехвърлени в полза на „А. ЗА С. НА В.” ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. В подписаното приложение вземането е индивидуализирано Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица (чл. 27).

На 15.06.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г, на основание чл. 99 от ЗЗД, между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, ЕИК ********* и „А. ЗА С. НА В.” ЕАД, ЕИК *********,

„Б. П. П. Ф." ЕАД, в качеството на универсален правоприемник на „Б. П. П. Ф.“ С.А. е упълномощило „А. ЗА С. НА В.“ ООД /понастоящем „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД/ в качеството на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД /универсален правоприемник е „Б. П. П. Ф.“ С.А./ чрез ищеца „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-БНП/Р1и8-11172620/12.09.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес. Писмото е върнато в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Непотърсена пратка“. На 06.12.2019 г. ищцовото дружество е изпратило повторно Уведомително писмо Изх.№ УПЦ-С- 5Hn/****-********за станалата продажба чрез куриер на същия адрес на длъжника, което също е върнато в цялост. С тези действия от страна на ищеца е изпълнено задължението за уведомяване предвид чл. 9 от Договора.

От изложеното е видно, че договорът за потребителски кредит между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и ответника е породил правно действие. Последният не доказва изпълнение на претендираните в настоящото производство задължения за заплащане на главница и лихва.

Неоснователни са възраженията, че извършената цесия не е породила правно действиеа. Съгласно постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и Решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о., за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионера/.

Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедентът, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът ѝ се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника.

В случая по силата на упълномощаване ответникът е уведомен от ищеца – цесионер за извършената цесия по реда предвиден в чл. 9 от договора – изпращане два пъти на уведомление до адреса. Неполучаването се дължи на поведението на самия ответник, поради което същият не може да черпи права от поведението си. Освен това, дори да се приеме, че уведомяването по реда на чл. 9 от договора не е породило действие, към исковата молба са приложени съответните уведомления от цедентите, с оглед на което не може да се приеме, че сключеният договор за прехвърляне на вземания не е породил правното си действие спрямо ответника, тъй като са му съобщени и в хода на производството.

При това положение предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в пълен размер.

С оглед изхода на делото на основание  чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца да бъдат присъдени сторените разноски.

На първо място, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. **, ал. 1 в полза на ищцовото дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за заповедното производство и 50 лв. за първоинстанционното производство. Претенцията за присъждане на възнаграждение в по-висок размер е неоснователна, тъй като делото не разкрива съществена фактическа и правна сложност. Приключило е в едно съдебно заседание, като процесуалният представител не е представлявал ищеца. Делото е типово за процесуалните представители на дружеството и последното не е сторило разноски за заплащане на възнаграждение на юрисконсулти, които са негови служители.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сторените ** лв. разноски в заповедното производство (държавна такса), както и 3** лв. (** лв. държавна такса и 300 лв. депозит за особен представител) разноски в първоинстанционното производство

 

Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.В.И., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № **, офис сграда „Л.нт“, ет. *, офис *, представлявано от Д. Б. Б.чрез юрк. М. С., със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № **, офис сграда „Л.нт“, ет. *, офис № 4, 896,23 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № ****-********от дата 5.03.2015 г. между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и П.В.И., 55,46 лв. - лихва обезщетение за забава върху главницата считано от 21.01.2018 г. до 07.05.2019 г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е Заповед № 407/09.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 464/2019 г. по описа на РС – Ихтиман.

ОСЪЖДА П.В.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № **, офис сграда „Л.нт“, ет. *, офис *, представлявано от Д. Б. Б.чрез юрк. М. С., със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № **, офис сграда „Л.нт“, ет. *, офис № 4, 75 лв. разноски в производството по ч.гр.д. № 464/2019 г. по описа на РС – Ихтиман.

ОСЪЖДА П.В.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № **, офис сграда „Л.нт“, ет. *, офис *, представлявано от Д. Б. Б.чрез юрк. М. С., със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № **, офис сграда „Л.нт“, ет. *, офис № 4, 375 лв. разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: