РЕШЕНИЕ
№ 260048 / 1.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 04.11.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета С., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 372/2020г.
по описа на съда, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
съобрази:
Предявени
са искове с основание чл. 439 ГПК от Д.П.С., ЕГН ********** и Г.П.Г., ЕГН**********,
против ***, ЕИК ***, за приемане на установено в отношенията между страните, че
ищците не дължат на ответника сумата 8610 лв главница по договор за
потребителски кредит № ***/28.03.2011г., сумата от 7,04 лв наказателна
лихва от 28.06.2011г. до 21.01.2012г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението - 13.02.2012г., и разноски в размер от 644,70 лв., поради
погасено по давност право на принудително изпълнение на вземанията по заповед
№76/14.02.2012г. за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК и издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.
№105/2012г. на РС Девня, предмет на изп.
дело №9366/2012г. по описа на ЧСИ ***.
Ищците
твърдят, че на 13.02.2012г. ***е инициирало заповедно производство по реда на
чл. 417 ГПК против тях за вземания по договор за потребителски кредит № ***/28.03.2011г
пред РС Девня. Образувано е гр. д. №105/2012г. и издадени заповед за изпълнение
по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 8610 лв главница по договор
за потребителски кредит № ***//28.03.2011г., сумата от 7,04 лв наказателна
лихва от 28.06.2011г. до 21.01.2012г., и
разноски от 644,70 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
заявлението - 13.02.2012г. до
окончателното плащане. Въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано
изп. дело №9366/2012г. по описа на ЧСИ *** за принудително събиране на
вземанията, по което е наложен запор на
19.08.2013г. върху банкова сметка *** Г.П. в ЦКБ АД и на
10.11.2012г. върху банкова сметка *** Д.П.
С.. След тези дати повече от две години не са извършвани изпълнителни
действия и изпълнителното дело е прекратено на осн. чл.433, ал.1,т.8 ГПК. На
26.02.2016г. *** е уведомил ЧСИ ***с молба, че въз основа на сключен договор за
цесия е придобил вземанията, предмет на изпълнителното дело, поради което
същият е надлежен ответник по спора.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковите
молби. В същите се излага, че на 18.01.2016г. между *** и ***е сключен договор
за цесия, по силата на който ***прехвърля на *** вземанията си против ищците по
договор за потребителски кредит № ***/28.03.2011г. След образуване на изпълнителното
дело при ЧСИ *** са били предприети действия, прекъсващи давността – запор на
банкови сметки на 19.10.2012г., на 17.01.2013г., на 22.03.2013г., по които запори са постъпили
плащания на 28.02.2013г., на 26.03.2013г.,
на 24.07.2013г. , на 26.04.2017г. е наложен запор на трудово възнаграждение.
На 28.09.2017г. между ищеца Г.П.Г. и ответника *** е сключено споразумение с
изх. №17-С-1687/28.09.2017г, с което страните се съгласяват относно размера на
задължението и че същото е признание съгласно чл. 116, б. “а” от ЗЗД. На
27.09.2018г. между ищеца Г.П.Г. и ответника е сключен Анекс към горното
споразумение, с който страните се съгласяват, да отсрочат остатъка от
задължението, като ищецът е направил
съгласно чл.113 ЗЗД отказ от изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията, предмет на споразумението от 28.09.2017г. Новите постановки относно
погасителната давност за принудително осъществяване вземането по време на
изпълнителния процес, обективирани в ТР 2/2015г. на ВКС се прилагат занапред от
26.06.2015г. и само по отношение на
висящи към този момент изпълнителни
производства.
Доказателствата
по делото са писмени, представено е копие от материалите по изп. д. №9366 по
описа на ЧСИ *** за 2012г.
Съдът
намира така предявените искове с правно основание чл.439 ГПК за допустими. Със
същите се иска бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците
не дължат процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след приключило
заповедно производство, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност. Ответната страна с отговора на исковата молба е направила
възражение за недопустимост на така предявените искове поради липса на правен
интерес от страна на ищците превид
липсата на висящо изпълнително производство с оглед постановление на ЧСИ *** от
от 23.06.2020г., с което е прекратено на основание
чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК изпълнителното производствто по изп. д. №9366/2012г. Съдът
намира възражението на ответника за неоснователно. Съгласно определение № 513/
24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г. на
І т. отд. на ВКС и определение № 410/ 20.09.2018 г. по ч. гр. д. №
3172/2018 г., IV г. отд. на ВКС е допустим отрицателен установителен иск за недължимост
на вземане поради изтекла погасителна давност независимо дали за събирането на
това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването
му. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Достатъчен е интересът
на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство.
Разгледани
по същество съдът намира така предявеният иск от Д.П.С. за основателен, а така
предявеният иск от Г.Г.П. за неоснователен по
следните съображения :
От
представените писмени доказателства се установява, че са издадени в полза на ***заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу ищците Д.П.С. и Г.Г.П. за заплащане
солидарно на следните суми, произтичащи от договор за кредит № ***/28.03.2011г.:
86100 лв главница, 7,04 лв наказателна лихва от 28.06.2011г. до 21.01.2012г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 13.02.2012г./датата на подаване
на заявлението /, и 644,70 лв разноски, които вземания са били прехвърлени на
ответника с договор за цесия от 18.01.2016г. Въз основа на издадения изпълнителен лист с молба от
09.10.2012г. ***поискала от ЧСИ *** образуването на изпълнително дело за
събиране на сумите. Заповедта за изпълнение е връчена на ищците от ЧСИ на
19.10.2012г. съгласно обратни разписка на л.54 и л.56 от материалите по изп. д.
№9366/2012г. и поради неподаване на възражение по чл.414 от ГПК на основание
чл.416 от ГПК същата е влязла в законна сила на 05.11.2012г. До този момент се
преклудират всички факти и възражения, настъпили преди тази дата, съответно
допустимият период на позоваване на давност е от 06.11.2012г. до датата на
приключване устните състезания по делото– 04.11.2020г.
Общо
събраната сума от ищците Д.П.С. и Г.Г.П. чрез запор
на банкови сметки по изп. дело №936682012г. на ЧСИ ***
се равнява на 1105,31 лева. В материалите на изп. дело липсва разпределение,
какви суми са погасени с постъпилите такива. На основание чл.136, т.1 от ЗЗД
вземанията за разноски по принудителното изпълнение се ползват с право на
предпочтително удовлетворение пред останалите суми, като в тях не се включват
разноските в заповедното производство, както и разноските по издаването на
изпълнителния лист. Последните се прихващат от сумата, която се полага на
взискателя по разпределението в удовлетворение на неговото вземане по правилата
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, съгласно мотиви на т.6 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Следователно събраната сума от 1105,31 лева
следва да се приспадне от общия сбор на разноските по изпълнението 1206,28
лв./съгласно посоченото в съобщение на л.90 от материалите по изп. д.
№9366/2012г. – 228 лв сума по чл.29А от ТТР към ЗЧСИ, 492,28 лв за адв.
възнаграждение по изп. дело, 486 лв
разноски по изп. дело /. Предвид изложеното останали са непогасени сумите 8610 лв главница по договор за потребителски кредит № ***/28.03.2011г.,
сумата от 7,04 лв наказателна лихва от
28.06.2011г. до 21.01.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на заявлението - 13.02.2012г., и разноски по заповедното производство в
размер от 644,70 лв.
В
съдебната практика има спор каква е погасителната давност по отношение на
вземания, признати със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК, т.е. дали същата е такава по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД или по чл. 111, б.
„в” от ЗЗД. За казусът съдът намира, че
процесните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен
срок. Влязлата в сила заповед се ползва със стабилитет, тъй като установява
ликвидността и изискуемостта на вземането подобно на влязло в сила съдебно
решение. Поради това е приложима нормата
на чл.117, ал.2 от ЗЗД, която определя, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно
мотивите на ТР № 2/26.06.2015г по тълк.дело №2/2013г на ОСГТК на ВКС
погасителната давност в изпълнителния процес се прекъсва многократно с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ/, като: налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изп. дело, изпращането и връчването на
ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
От
представените по делото доказателства е видно, че последното плащане по
изпълнителното дело е извършено на
20.03.2013г. / платежно на л. 85 от материалите по изп. д. №9366/2012г./,
като е преведена сумата от 301,76 лв от
разполагаемата наличност по сметка с титуляр Г.Г.П..
На 24.07.2013г. е наложен запор на
трудовото възнаграждание на длъжника Г.Г.П. /
резолюция на ЧСИ на л.87 от материалите по изп. д. №9366/2012 г/.. При
налагането на запора не се извършва проверка, дали вземането съществува, поради
което той се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и
поради това изпълнителното действие следва да бъде зачетено, като действие,
насочено към имуществената сфера на длъжника и прекъсващо давността по
отношение на ищеца Г.Г.П.. Съгласно разпоредбата на
чл.125, ал.1 ЗЗД прекъсването и спирането на погасителната давност срещу един
солидарен длъжник няма действие спрямо останалите солидарни длъжници. Ето защо
извършеното действие по налагане запор на трудовото възнаграждание
на ищеца Г.Г.П., с което е прекъсната давността, е
без значение и правни последици спрямо другия ищец Д.П.С.. Последната с молби от 05.11.2012г. / л.74 от материалите
по изп. д. №9366/2012г. / и от 08.03.2013г. / л. 83 от материалите по изп. д. №
9366/2012г / е заявила готовност да изплаща задължението си на месечни вноски-
в размер на 100 лева всяка. Съдът намира, че с подаването на тези молби не е
налице признание на вземането по смисъла на чл. 116, б „а“ от ЗЗД, което да
води до прекъсване на давността, тъй като съгласно съдебната практика плащането
на част от задължението води до прекъсване на погасителната давност по
отношение единствено и само на тази част. Последното плащане по изпълнителното
дело по отношение на длъжника Д.П.С. е извършено на 11.02.2012г. / последно плащане по изп. дело на 20.03.2013г. чрез превод на сума от наличност
по сметка на Г.Г.П. /, като по делото не се установиха други
действия, които да прекъсват давността по отношение след тези дати по смисъла на ТР № 2/26.06.2016 г. по
тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС / проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., не
съставляват действия, прекъсващи давността /. Конституирането на ***с молба от
26.02.2016г. в изпълнителното производство не може да доведе до прекъсване на
давността. Евентуално дори и същото да се приеме като молба за образуване на
ново изпълнително производство, то съгласно мотивите на т.10 от ТР №
2/26.06.2016 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, същото не е действие,
годно да доведе до прекъсване на давността по реда на чл. 116, б. „в” от ЗЗД. С
отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че от датата на
обявяване на ТР № 2/2015г. е започнал да тече нов давностен срок. Настоящият
състав е запознат с обстоятелството, че по въпроса : От кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното
за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му? е
образувано тълк.д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС. Настоящият състав намира, че
следва да се даде разрешение съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗНА, според която
тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се
тълкува /в случая ГПК и ЗЗД/, както и това, че по изключение органът, издал
акта за тълкуване, може да даде на тълкуването действие само занапред, ако
обратното му действие може да създаде
усложнения. С ТР по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС последното не е сторено,
поради което възражението на длъжника е неоснователно. Дори и да се възприеме
противното становище, че посоченото ново тълкуване на чл.116, ал.1, б.”в” ЗЗД
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
действа само занапред, теченето на погасителната давност следва да се счита за
възобновено на 26.06.2015 г., откогато е започнала да тече нова давност, като
петгодишният давностен срок за погасяване на вземанията на ответника по изпълнителния лист от 14.02.2012г.
по ч.гр.д. №105/2012г. на РС Девня по отношение на длъжника Д.П.С. е изтекъл
към датата на приключване на устните състезания -04.11.2020г.
По
отношение на ищеца Г.Г.П. с отговора на исковата
молба ответникът представя споразумение с №17-С-1687/28.09.2017г, сключено
между Г.Г.П. и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. В споразумението е
посочено, че към 28.09.2017 г. задълженията на длъжника към кредитора са в общ
размер от 12 616,44 лв., като същите произтичат от два договора, сключени
между ***по първия договор , респ. *** по
втория договор и Г.Г.П. от друга страна и са придобити от кредитора ***въз основа на
договори за цесия.Размерът на вземането по договор № ***/28.03.2011г., сключен с ***е 11 285,67
лв, които следва да разпределят по следния начин :
8610 лв главница, 7,04 лева наказателна лихва от
28.06.2011г. до 21.01.2020г., 644,70 лева разноски и 2023,93 лв законна лихва върху главницата. Съгласно чл. 4 на Споразумението плащанията
на задълженията по двата договора са обединени и разсрочени на 12 равни месечни вноски и една
тринадесета вноска, равняваща се на остатъка от задължението, а длъжникът
признава задълженията по основание и размер и се задължава да ги погаси по
изготвения погасителен план. Съгласно Анекс от 27.09.2018г към Споразумението
страните се договарят да разсрочат задължението съгласно погасителен план,
представляващ приложение към Анекса на 12 равни месечни вноски и една
тринадесета вноска, равняваща се на остатъка от задължението, а съгласно чл. 3
от Анекса с подписването му длъжникът на осн. чл. 113 от ЗЗД упражнява правото
си на отказ от последиците по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД до датата на подписване
на споразумението. Ищецът не е оспорил подписите си върху Споразумението и
Анекса към него, нито е навел твърдения, че не е знаел или не е могъл да разбере
неговото съдържание, с оглед на което съдът приема, че същия е направил валиден
отказ от изтеклата в негова полза погасителна давност. Следва да се отбележи,
че видно от посоченото в чл.1 от Анекса от 28.09.2018г. Г.Г.П.
е извършвал плащания на суми в полза на ***в общ размер на 4937,36 лв / сума, представляваща разликата между размер на дълга в
Споразумението от 28.09.2017г. от 12616,44 лв и остатък
от 7679,08 лв, посочен в чл.1 от Анекса от
27.09.2018г./ Дължникът не е посочил, кое от
задълженията по двата договора погасява с така извършените плащания, поради
което следва да се приеме, че същият е погасявал по – обременителното измежду
тях – това по договор № ***/28.03.2011г., сключен с ***, тъй като законната
лихва по същото е по –голям размер от общия размер на задължението по договора
с ***. С така платените суми съгласно
правилото на чл.72 ЗЗД Г.Г.П. е погасил суми за
разноски от 644,70 лева, законна лихва върху главницата от 2023,93 лв и част от главницата по договор № ***/28.03.2011г. в
размер на 2268,73 лв / сумата от 7,04 лв наказателна лихва представлява обещетение
за забава, а не възнаградителна лихва и се погасява
след погасяване на задължението за главница, като не се прилага разпоредбата на
чл.76, ал.2 ЗЗД /. След като са валидно получени от ответника и по този начин
не съществуват към момента на предявяване на иска горните вземания,
принудителното събиране на които ищецът твърди, че е погасено поради давност, по
отношение на тях искът следва да се отхвърли на това основание. Предвид, че
остатъчния период от 27.09.2018г. до 04.11.2020г. / датата на приключване на
устните състезания по делото / не е петгодишен, не е погасено правото на
принудително изпълнение на ответника спрямо ищеца Г.Г.П.
спрямо остатъка от вземанията по процесния договор № ***/28.03.2011г.,
сключен с ***По отношение на разноските Д.П.С. е освободена от заплащане на
такси и разноски в производството по делото, на осн. чл.83, ал 2 ГПК. В полза
на упълномощения от нея адв. К.Т. от ВАК по реда на чл. 38 ЗА следва бъде
присъдено възнаграждение в размер на 800
лева съразмерно с уважения иск. Възражението за прекомерност на ответника за
разноските за възнаграждение на адвокат съдът намира за неоснователно – така
определеният размер надвишава незначително / с 6 лева / минимума, посочен в чл.
7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения. На
***следва да бъдат присъждани разноски съгласно отхвърления иск в размер от 100 лева за юрк.
възнаграждение във вр. с чл. 25 ат Наредбата за заплащане на правна помощ, също
с оглед изхода на делото ***следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ДРС
държавна такса в размер на 370,47 лева за уважения иск съгласно разпоредбата на
чл.78, ал 6 ГПК .
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.П.С., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, ***, НЕ ДЪЛЖИ на ***с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, сумите: 8 610 лева / осем хиляди шетотин и десет
лева / - главница по договор за потребителски кредит № ***/28.03.2011г.,,
сумата от 7,04 лева / седем лева и 04 стотинки/ наказателна лихва от 28.06.2011г. до 21.01.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата от 13.02.2012г до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 644, 70 / шестстотин четиридесет и четири лева и 70
стотинки/ разноски, за които суми е издаден по реда на чл. 417 ГПК изпълнителен
лист по ч.гр.дело № 105/2012 на РС-Девня, въз основа на който е образувано
изп.дело № 9366/2012г по описа на ЧСИ ******с
рег. № 838 и район на действие СГС,
като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Г.Г.П., ЕГН **********, съдебен адрес:
***, ***против ***с ЕИК ***, седалище и
адрес на управление ***, иск за признаване на установено, че Г.Г.П., ЕГН **********, не дължи на ***с ЕИК ***, като погасени по давност
сумите: 8 610 лева / осем хиляди
шетотин и десет лева / -главница по договор за потребителски кредит № ***/28.03.2011г.,,
сумата от 7,04 лева / седем лева и 04 стотинки/ наказателна лихва от 28.06.2011г. до 21.01.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата от 13.02.2012г до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 644, 70 / шестстотин четиридесет и четири лева и 70
стотинки/ разноски, за които суми е издаден по реда на чл. 417 ГПК изпълнителен
лист по ч.гр.дело № 105/2012 на РС-Девня, въз основа на който е образувано
изп.дело № 9366/2012г по описа на ЧСИ ******с
рег. № 838 и район на действие СГС
ОСЪЖДА
***с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат К.Т. от ВАК, сумата от 800 лева /
осемстотин лева /, дължима на осн. чл. 78, ал.1 ГПК и чл. 38, ал.1, т.2 ЗА,
поради осъществената от адвокат К.Т. от ВАК безплатна правна помощ на Д.П.С.,
ЕГН **********, в производството по гр. д. №372/2020г. на РС Девня
ОСЪЖДА Г.Г.П., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***,
сумата от 100 лева / сто лева / разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
***с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебата власт по сметка на РС
Девня сумата от 370,47 лева / триста и седемдесет лева и 47 стотинки/ -
държавна такса за уважения иск, на осн.
чл. 78, ал.6 ГПК
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................