Решение по дело №2209/2019 на Районен съд - Казанлък

                                              Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е  №........

                                              гр.К., 23.06.2020 год.

 

                                      В    И М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

              К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на първи юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

при секретаря................Х. К.…….…..…..............................като разгледа докладваното от съдията...............................................гр.д.№2209 по описа за 2019 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

                Искът е за развод с правно основание в чл.49, ал.1 от СК.

     Ищцата твърди, че сключили с ответника след кратко познанство граждански брак на 13.03.2018г. в гр.С., втори за двамата, като нямат родени деца. Първият й съпруг починал и преценила, че ответникът е добър човек и с него можела да живее, за да си помагат взаимно. Заживели заедно на квартира в гр.С., кв.“К.Г.“. Не след дълго се появили неразбирателства и било очевидно, че и двамата са направили грешка, като узаконили толкова рано отношенията си. Между тях липсвала каквато и да е близост, не си говорели, не си споделяли. Отношенията им били като на съквартиранти. През м.юни 2018г. ответникът си събрал багажа и казал, че напуска страната. Нямала никаква връзка с него. Телефонът му не бил активен, не знаела къде се намира. Последният му адрес, който за нея бил известен бил в гр.Г.. Не познавала роднините му, чрез които би могла да установи връзка с него. Решението й да поиска развод било непоколебимо. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака й с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината за разстройството му, няма претенции за ползването на семейното жилище, тъй като било квартира, която обитавали и която напуснали.

 В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника счита иска за развод за допустим, тъй като последната адресна регистрация на ответника била в гр.Г. обл.С.и компетентен да разгледа спора е Районен съд – К.. Заявява, че не може да осъществи контакти с него, но предвид това, че е налице фактическа раздяла изразява становище бракът да бъде прекратен.  

              От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

             Страните са сключили граждански брак на 13.03.2018 г. в гр.С., втори и за двамата, като всеки от съпрузите е запазил предбрачното си фамилно име / /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №77/13.03.2018 г./. От брака между страните няма родени деца. От обясненията на ищцата и показанията на св.Г. И. И.се установява, че през м.06.2018 г. ответникът напуснал семейното им жилище без да я уведоми за местонахождението си. Той преустановил контактите си, както с ищцата, така и познатите на семейството им /“… Н. я познавам от по-дълго време, а мъжът й съм виждал 2-3 месеца само. Аз съм собственик на фирмата „Р. ауто“. С.Б. започна работа при мен през м.февруари – м.март 2018г.. работи известно време при нас във фирма „Р. ауто“, която се занимава с ремонт на автомобили. Братът на Н. го представи като майстор и затова го взех на работа. В последствие разбрах, че той се е оженил за Н.. Впечатленията ми от него бяха, че е тих, работлив, изглеждаше скромен човек. С. работи във фирмата около 3 месеца. Беше поел ангажимент към клиент, започнахме да го търсим, и тогава разбрах от Н., че той си е събрал багажа и е изчезнал… Когато започнах да търся С. по телефона, за да извърши работата на клиента, телефонът му беше спрян и никой не знаеше къде е. Питах братът на Н. и той ми каза, че когато тя била на работа, той събрал багажа си и напуснал. Търсих го по телефона, но той беше спрян. С. ми беше споделил, че преди това е работил в гр.Г., обл.С. в някаква фирма. Откакто е напуснал фирмата до настоящия момент, С. не се е обаждал по никакъв повод…“св.Г. И./. Ищцата е категорична в решението си за развод.

               От така установеното следва, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Установи се, че през изключително краткото познанство и брачно съжителство страните не могли да се опознаят и да създадат здрава семейна връзка. Различията в характерите и вижданията за брака, непълноценното съпружеско общуване и неудовлетвореност от партньора, както и непроявяването на компромиси довело до срив на брачния съюз. Повече от година и половина съпрузите са във фактическа раздяла, като между тях няма разбирателство и обща грижа за семейство, няма изградена привързаност, доверие и желание за съвместен живот, а трайно продължилата фактическа раздяла допринесла за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения / арг. т.3 на ППВС №10/71 г. /. Всеки от съпрузите има собствен живот, различен от този на другия. Бракът е формален, лишен от дължимото се според морала и закона съдържание, не може да съществува в този му вид, поради което следва да бъде прекратен.

               Съгласно чл.49, ал.3 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По делото нито една от страните не е изявила желае съдът да се поизнася по въпроса за вината поради което съдът не следва да се произнася относно вината за състоянието на брачната връзка.

               Няма заявена претенция за ползване на семейно жилище, поради което съдът не дължи произнасяне.

              Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак“, респ. законодателят е предоставил възможността на съпругът, който при сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия, като в случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно, поради което и доколкото по делото се установява по безспорен начин, че нито един от съпрузите не е променил фамилното си име при сключване на брака, т.е всеки от тях е запазил предбрачното си фамилно име, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

              Разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК сочи, че когато няма вина разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили. Такъв е настоящият случай поради което ищецът и ответницата следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. по 25 лв. окончателна държавна такса.

                Водим от гореизложеното съдът

 

                                                             Р   Е   Ш   И :

 

                ПРЕКРАТЯВА сключения на 13.03.2018 г. в гр.С. граждански брак между Н.К.Т., с ЕГН-********** *** и С. Б., роден на *** г. в гр.Д., Д. област, гражданин на У., с Акт за граждански брак №77/13.03.2018 г. на Община С. като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.

              

                ОСЪЖДА Н.К.Т., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. 25 лв. окончателна държавна такса.

 

                ОСЪЖДА С. Б., роден на *** г. в гр.Д., Д.област, гражданин на У.да заплати по сметка на К. районен съд 25 лв. окончателна държавна такса.

 

                Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                     Районен съдия: