№ 18
гр. Кюстендил, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20251500600043 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 21-ва НПК.
Образувано е по жалба от подсъдимия К. И. Д. от гр.Д. чрез адв.Р. В.
Д. от АК-Кюстендил срещу присъда №60 от 28.10.2024г., постановена по
НЧХД№920/2023г. по описа на Районен съд-Дупница, в частта й, с която той е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.148, ал.1, т.2, във
вр. с чл.146, ал.1, вр. с чл.26 НК и на основание чл.78а НК е освободен от
наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500 лева, както и в частта, с която е осъден да заплати на
М. Х. Ч. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на човешкото
достойнство и чест в резултат на престъплението по чл.148, ал.1, т.2, във вр. с
чл.146, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 01.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата, съответно да заплати
сторените разноски.
1
В жалбата, която е депозирана в срок от лице, което има право на
такава, са изложени съображения за неправилност на присъдата в посочените
й части, доколкото била необоснована, постановена в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.
Иска се отмяната й в тези части, като се постанови оправдателна такава и се
отхвърли уважената част от иска и претенцията за разноски.
Така се поддържа жалбата.
Повереникът на частния тъжител – адв. З. В. от АК-Кюстендил
пледира за потвърждаване на процесната присъда.
Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно
изискванията на чл.314 НПК, намери за установено следното:
При първоинстанционното разглеждане на делото е допуснато
съществено и неотстранимо във въззивното производство нарушение на
процесуалните правила, което налага отмяна на постановената присъда и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Съображенията за това са следните:
С разпореждане №842 от 05.10.2023г. съдията-докладчик при ДРС е
дал ход на тъжбата, като не е определил правната квалификация на фактите,
изложени в нея. В разпореждането липсва словесно описание на
инкриминираните с тъжбата факти и относимостта им към съответното
престъпление, както и цифровото изражение на повдигнатото обвинение.
По този начин първоинстанционният съд не е изпълнил задължението
си да квалифицира деянието, с оглед обстоятелствата в тъжбата, което е
следвало да бъде сторено още с разпореждането за даване ход на тъжбата,
респ. насрочване на делото, съобразно чл.252, ал.4 НПК. Задължение на съда е
да посочи квалификация на деянието, изхождайки от фактическите признаци
на престъплението и съответно да даде правилна формулировка на
обвинението, изложено в тъжбата. Това в случая не е сторено. В тъжбата е
посочена правна квалификация, но тя не обвързва съда и не го освобождава от
задължението да направи такава, съобразно посочените по-горе критерии,
2
което следва да стори още в началото на съдебния процес, респ. с
разпореждането за насрочване на делото.
При това положение правото на защита на подсъдимия не е било
обезпечено чрез надлежно формулиране на обвинението, срещу което да се
защитава. Нарушаването на правото на защита в случая е съществено и е
самостоятелно основание за безусловна отмяна на съдебния акт, извън
наведените от защитата оплаквания.
Оплакването за необоснованост на обжалваната присъда е
основателно.
Следва да се констатира липсата на анализ на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Проверяваният съд се е задоволил да
обсъди бегло изводимото само от свидетелските показания, без да е ясно
какви факти приема за установени от конкретния доказателствен източник.
Приетата за установена фактология (в частност конкретните думи и
изрази) очевидно е основана на приети по делото писмени доказателства – в
това число разпечатки от интернет сайтове, без същите да са посочени, нито
обсъждани, като доказателствена основа за това.
На следващо място, при обсъждането на съставомерността на
поведението на подсъдимия в мотивите към постановената присъда,
конкретните думи и изрази не са обсъдени по начин, който да позволява да
бъде изяснена волята на съда с оглед на това как и защо същите са оценени
като обективно унизителни за честа или достойнството на пострадалия.
Липсват каквито и да е съображения за квалифицирането на
деятелността като такава при усложнената престъпна форма по чл.26 НК.
Мотивите на присъдата не отговарят на изискванията на чл.305, ал.3
НПК, доколкото от тях не става ясно как е формирано вътрешното убеждение
на съда нито за релевантните факти, нито за приложимото материално право.
За съда съществува задължение да изложи изрични съображения по
въпросите, посочени в разпоредбата на чл.301 НПК. Липсата на мотиви е
основание за безусловна отмяна на съдебния акт, защото не позволява на
настоящия съдебен състав да разреши казуса по същество като инстанция по
фактите.
На основата на изложените констатации по повдигането на
3
обвинението и произнасянето по него от първата инстанция, въззивният съд
намира, че допуснатите съществени процесуални нарушения засягат
основните етапи на наказателния процес в степен, която изцяло
дисквалифицира извършените процесуални действия и опорочава съществено
крайния съдебен акт.
Ето защо, присъдата следва да бъде отменена изцяло, поради
допускането на отстраними, но не и по реда на въззивната проверка,
съществени процесуални нарушения, а делото – върнато на
първоинстанционния съд за новото му разглеждане от друг съдебен състав от
стадия - подготовка за разглеждане на делото в съдебно заседание.
Поради връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция,
въззивният съд не следва да се произнася по въпроса за разноските по делото,
а страните следва да направят исканията си за присъждането им при новото
разглеждане на делото пред първостепенния съд.
По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 във вр. с
чл.348, ал.3 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №60 от 28.10.2024г., постановена по
НЧХД№920/2023г. по описа на Районен съд-Дупница и
ВРЪЩА делото на Районен съд-Дупница за ново разглеждане от друг
състав на съда от стадия - подготовка за разглеждане на делото в съдебно
заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4