РЕШЕНИЕ №
21.11.2019 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Иванка Панчева
разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 1981 по описа на съда за 2018 година.
Производството
е образувано по иск с правно основание чл. 200 от КТ, предявен от В.З. ***,
срещу „ПИМК“ ООД – с. Марково, за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на трудова злополука и изразяващи се във физически болки,
продължаващи и до момента на предявяването на иска, както и психическо страдание,
дискомфорт и битови неудобства.
Бил
е предявен и иск за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени
вреди в размер 105,44 лв., но в тази част производството е прекратено поради
отказ от иска.
В
исковата молба се твърди, че на 08.03.2018 г. ответникът като работник по
трудово правоотношение с дружеството ответник – шофьор на товарен автомобил,
бил докарал на адрес в гр. Олпе – Германия, празни метални палети. Палетите
били разтоварвани от камиона с мотокар. Ищецът освободил товара от укрепващия
го в ремаркето на камиона колан и вече се бил отдръпнал назад и настрани,
когато чул мотокариста да вика и се обърнал. При обръщането му палети от
мотокара паднали върху него и го избутали, той се ударил в ремаркето и паднал
на земята. При инцидента получил счупвания на 6-то, 7-мо, 8-мо и 9-то ребра
вдясно. Бил приет по спешност в болница, където престоял от 08.03. до
13.03.2018 г. Поради силните болки бил подложен на терапия с обезболяващи и
седативи. До 30.04.2018 г. бил в отпуск поради временна неработоспособност.
Изпитвал болки и затруднения при дишане, не можел да спи нормално, приемал
обезболяващи, налагало се да прекара по-голямата част от възстановителния
период на легло и близките му да се грижат за него. Всичко това дало отражение
и на психиката му – настроението му било понижено, изпитвал тревожност и
нарушения на съня, често се връщал към спомена за случилото се, притеснявал се,
че няма да се възстанови физически напълно. Бил лишен от възможността да работи
за продължително време.
Ответникът
с отговора оспорва иска. Оспорва твърденията на ищеца за събитията от
08.03.2018 г., счита и размера на исканото обезщетение за завишен спрямо
евентуално претърпените от трудовата злополука вреди. Твърди, че ищецът не е
спазил основни правила за безопасност при работа, въпреки че е бил инструктиран
за тях от работодателя и е съзнавал опасността от настъпването на вредоносния
резултат, проявил е липса на елементарни старание и внимание – поради това
следва да се приеме, че е налице съпричиняване в резултат на проявена от ищеца
груба небрежност – чл. 201, ал. 2 от КТ.
Като
трети лица помагачи на страната на ищеца са привлечени две застрахователни
дружества – ЗАД „Алианц България“ и ЗД „Евроинс“ АД, с които ответникът имал
сключени застраховки, съответно „отговорност на работодателя“ и „трудова
злополука“. ЗД „Евроинс“ АД счита, че не е доказан интересът на ответника от
привличането на това застрахователно дружество – представената полица не се
отнася за работници на ответника и конкретно за ищеца; освен това претендираните
от ищеца вреди не са покрит застрахователен риск по тази застраховка. Счита
иска по същество за недоказан и завишен по размер, също счита, че е налице
съпричиняване. ЗАД „Алианц България“ също счита, че неправилно е привлечен като
трето лице помагач, тъй като в случая задължителната застраховка „трудова
злополука“ покрива уврежданията; няма трудова злополука, а доколкото е налице,
тя е резултат на груба небрежност на работника, което изключва или намалява
отговорността.
С
писмена защита ответникът поддържа становището си, като допълнително сочи
доводи за съдържанието на понятието „груба небрежност“ като тежко нарушаване на
дължимата грижа, каквото един обикновен човек, поставен в същата конкретна
обстановка, не следва да допусне.
Между
събраните по делото доказателства – писмени, свидетелски показания и заключение
на съдебно-медицинска експертиза, няма съществени противоречия. От тях се
установява следното:
Ищецът
работел като шофьор на тежкотоварен автомобил в дружеството ответник и
извършвал междунарони курсове за превоз на товари. На 08.03.2018 г. той
доставил празни метални контейнери на
адрес в гр. Олпе, Германия. След пристигането в обекта на разтоварването им те
трябвало да бъдат разтоварени с мотокар (товароповдигач) от работник на местното
дружество получател. Контейнерите били подредени в ремаркето на камиона в
палети по 4. Ищецът освободил предпазните колани, задържащи ги в ремаркето, и
мотокарът започнал да ги сваля от ремаркето палет по палет. В даден момент,
когато върху вилката на мотокара имало 8 контейнера, или два палета по четири,
три от контейнерите от единия палет паднали от вилката. Оказало се, че ищецът е
застанал в обсега на падането им, и палетите се стоварили върху него, събаряйки
го на земята, като в резултат на това му били счупени четири ребра вдясно –
6-то, 7-мо, 8-мо и 9-то, получил и охлузвания и кръвонасядания по дясната ръка
и десния крак. Бил откаран в болница и останал там 6 дни, след което бил
изписан за домашно лечение.
Злополуката
била призната от НОИ за трудова.
Разпитаният
по делегация за обстоятелствата около индицента свидетел – мотокаристът Щефен К.,
обяснява, че често чуждестранните шофьори на камиони, както и в този случай, не
разбират добре немски език и е трудно да им се обясни словесно къде трябва да
застанат, за да няма опасност от злополука при товаренето, но той и колегите му
се стараят всеки път с жестове или по друг начин да покажат на шофьорите къде е
опасната зона, за да застанат извън нея. Според него в началото на товаренето
шофьорът се е намирал по-далеч, извън тази зона, а впоследствие явно се е
приближил и е застанал на мястото, където и е пострадал. Мотокаристът твърди,
че не е имал видимост към него и не е видял кога шофьорът се е преместил. Съдът
не намира основание да не се кредитират показанията на свидетеля.
Получената
травма, съгласно заключението на вещото лице, се характеризира със силна
болезненост при всяко вдишване, кашляне или друго движение на гръдния кош.
Заради болката дишането става повърхностно, а това на свой ред може да улесни
задържането на секрети и развитието на възпалителни процеси. Прилаганите в
домашни условия обезболяващи не са в състояние напълно да премахнат болката.
Болката отзвучава постепенно за около осем седмици. След получената травма
ищецът се е възстановил напълно.
По
време на домашното лечение до отзвучаването на болката ищецът бил принуден да
се движи възможно най-малко и в този период за него се грижели близките му,
основно майка му.
При
така установените факти съдът намира следното от правна страна:
В
резултат на събитие, което е трудова злополука, ищецът е претърпял
неимуществени вреди, свързани преди всичко с постояни болки в гръдния кош в
продължение на около два месеца и свързаните с тях невъзможност за придвижване
и извършване на обичайни действия, невъзможност да работи, нужда от приемане на
обезболяващи медикаменти и пр. Претърпените от него болки и неудобства и
физическото му възстановяване след това са в рамките на обичайното за подобна
травма. и за физически и психически здрав човек на неговата възраст. Размера на
тези вреди този състав на съда оценява по справедливост на 8 хиляди лева.
Налице
е съпричиняване – установи се от показанията на свидетеля К., че ищецът не е
спазил правилата за безопасност и се е намирал в обсега на вилката на мотокара,
където не е трябвало да бъде, но не се доказа твърдяната от ответника груба
небрежност от негова страна. Грубата небрежност според преобладаващото
разбиране на термина е такъв вид небрежност, при който лицето съзнава, че в
резултат на поведението му е възможно да настъпят вредни последици, но разчита
на това, че няма да ги допусне, т.е. това е този вид вина, който НК нарича
престъпна самонадеяност. Според другото разбиране на термина, на което се
позовава и ответникът в писмената защита, това е тежко нарушение на правилата
или дължимата грижа. Не се установи поради каква причина ищецът се е намирал в
опасната зона и какво е правел там, за да се направи извод дали е съзнавал
възможните вреди, или изобщо не ги е предвиждал, макар да е можел. Ответникът
не доказа и твърденията си за постоянно провеждани инструктажи и съдържанието
на тези инструктажи, така че и по това не може да се направи преценка за
информираността на ищеца и съзнаваните от него опасности, нито пък – ако се
възприеме другото разбира не за съдържанието на термина „груба небрежност“ – да
се направи извод за нарушение на правилата за безопасност с голяма тежест. И
тъй като КТ допуска намаляване на обезщетението при съпричиняване поради груба
небрежност, но по аргумент от обратното не и при обикновена небрежност,
определената стойност на вредите не следва да се намалява.
Положението
на третите лица помагачи, веднъж вече конституирани като такива, не би се
засегнало, ако в действителност ответникът не е имал правен интерес да ги
привлече в делото. Ако той няма обратен иск към тях, това не би се променило с
постановяването на настоящото решение при тяхно участие. Ето защо е
безпредметно да се обсъжда повторно и евентуално да се преразглежда този въпрос.
При
присъждането на разноските съразмерно следва да се вземе предвид и размерът на
иска, по който производството е прекратено.
По
изложените съображения съдът
РЕШ И:
Осъжда
ответника "ПИМК" ООД – с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив, ЕИК *********,
да заплати на ищеца В.З.З., ЕГН **********,***, сумата 8000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на трудова
злополука по време на трудовото му правоотношение с ответника, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 28.05.2018 г. до пълното изплащане
на задължението, като отхвърля иска за разликата над 8000 лв. до пълния
предявен размер от 20000 лв.
Решението
е постановено при участието на ЗАД „Алианц България“ – гр. София, ЕИК
*********, и ЗД „Евроинс“ АД – гр. София, ЕИК *********, като подпомагащи
ответника страни.
Осъжда
"ПИМК" ООД да заплати на В.З. ***,15 лв., представляваща съразмерна
част от разноските му за адвокатско възнаграждение.
Осъжда
В.З.З. да заплати на "ПИМК" ООД сумата 722,52 лв., представляваща съразмерна
част от разноските на дружеството за адвокатско възнаграждение.
Осъжда
"ПИМК" ООД да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд сумата 320
лв., представляваща държавна такса, и сумата 242 лв., представляваща разноски
по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: