Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,……...
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, І-ви въззивен състав, в
публично заседание на двадесет и първи
май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Атанасова, като разгледа
докладваното от съдия НИКОЛОВ в.н.ч дело №1191
по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.250, ал.4 вр. ал.1, т.1
от НПК вр. с глава ХХІ от НПК.
С разпореждане, постановено на 14.09.2020г. по НЧХД № 15468/2019г. по описа на Софийски
Районен съд – Наказателна колегия, 5 състав, първостепенният съд на осн.
чл.250,ал.1,т.1, вр. с чл.24,ал.5, т.2, вр. с чл.81,ал.1 от НПК е прекратил наказателното производство по
делото.
Софийски градски
съд е сезиран с жалба депозирана от частният тъжител Е.Д.М., в която се излагат
твърдения, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е прекратил
производството по делото. С жалбата се моли да се освободи тъжителя от внасяне
на държавна такса по делото, както и същото да бъде върнато на СРС за
разглеждането му по същество.
В разпоредително заседание на 30.03.2021г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е приел, че
за изясняване на делото не е необходимо събирането на доказателства.
Повереникът на частния тъжител-адв. И.Ю.пледира, че
неправилно първостепенният съд е прекратил наказателното производство. Излага
съображения, че незаконосъобразно първостепенният съд е прекратил
производството по делото за невнесена от тъжителя държавна такса
в размер на 12 лева, тъй като този въпрос е бил вече решен от възивния съд.
Излага съображения и че е нарушено правото на тъжителя да участва в процеса,
тъй като при предходно разглеждане на делото от въззивната инстанция, за
повереник на тъжителя е назначен адв. Ю., който не е уведомен за разпореждането
на първоинстанционния съд, с което отново тъжбата е била оставена без
движение. Моли се обжалваното разпореждане да бъде
отменено и делото върнато на СРС за разглеждане по същество от друг
съдебен състав.
Тъжителят Е.Д.М. се присъединява към казаното от неговия повереник.
Моли делото да бъде върнато на СРС за разглеждане на същото по същество, като
сочи, че с обжалваното разпореждане СРС му е нарушил правото му на защита по
делото.
Защитникът на подсъдимия -адв.С.моли
обжалваното разпореждане на СРС да бъде потвърдено. Излага съображения, че
правилно първостепенният съд е прекратил наказателното производство по
изложените в съдебния акт основания.
Подсъдимият Р.С. подържа заявеното от неговия
защитник.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след
като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
разпореждане, констатира, че са налице
основания за неговата отмяна, поради следните съображения:
Производството по НЧХД № 15468/2019 г. по описа на Софийски Районен съд,
НО, 5 с-в е образувано по частна тъжба от Е.Д.М.
срещу Р.С. за това, че С. в
публикация от бр.2 на вестник „Банкеръ“ нарекъл
тъжителя „К.“ и „магистрално чудовище“.
В тъжбата М. е направил искане да бъде освободен от
държавна такса, тъй като от дълго време пребивал в затвора, бил безработен е и
нямал доходи. Към тъжбата тъжителят
приложил и декларация за материално и гражданско състояние във връзка с
искането му по чл. 83, ал. 2 ГПК, в която декларирал, че е в лошо здравословно
състояние, пребивава в затвора, безработен е, нямал доходи и не притежавал
недвижимо имущество.
С разпореждане от 10.12.2019г. СРС е
прекратил наказателното производство по НЧХД 15468/2019г. по описа на СРС, НО,
5-ти състав, като е приел, че тъжителят в указания му срок не е изпълнил указанията на съда за внасяне
на държавна такса.
Пред СГС било образувано наказателно
производство по депозирана от М. частна жалба срещу разпореждането за
прекратяване.
С решение, постановено на 19.02.2020г.
по ВНЧД № 5352/2019г. по описа на СГС,
НО, III въззивен състав, разпореждането
на СРС било отменено, като въззивният съд е приел, че доколкото в
наказателното производство липсвала изрична правна уредба на освобождаването от
такси и разноски, съгласно чл. 46, ал.2 от Закона за нормативните актове приложение следва да намери разпоредбата на
чл. 83 от ГПК. Контролната инстанция е посочила също, че съгласно ал.2 на чл.
83 от ГПК -такси и разноски по производството не се внасят от физически лица,
за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като
при преценка се съобразяват доходите на лицето и неговото семейство,
имущественото му състояние, семейно положение, възраст, трудова заетост,
здравословно състояние и други обстоятелства, релевантни за преценката на съда.
Въззивният съд е счел, че Е.М.
отговарял на изискванията на процесуалния закон за освобождаването му от
държавна такса, за което последният бил депозирал пред първата инстанция и
нарочна декларация, съобразно изискванията на чл.83, ал.2, т.2 от ГПК, като
отменил разпореждането на СРС за прекратяване на наказателното производство и
му върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
С разпореждане, постановено на 27.05.2020г. по НЧХД №
15468/2019г. по описа на Софийски Районен съд – Наказателна колегия, 5 състав
отново са дадени указания на тъжителя да внесе държавна такса, както и да посочи
обстоятелствата
на престъплението, тъй като имало пречка да бъде определен предмета на
доказване и правната квалификация на деянието/деянията.
Указва се с разпореждането на тъжителя да посочи кои са
позорните обстоятелства и тези, с които му се преписва престъпление с инкриминираните
писма поотделно, както и да бъде уточнено и мястото на извършване на деянието.
С процесното разпореждане е бил назначен нов повереник на
тъжителя-адв. К.С.К..
Разпореждането било връчено
както на тъжителя, така и на адв. К..
На 14.09.2020г. по
НЧХД № 15468/2019г. по описа на Софийски Районен съд – Наказателна колегия, 5
състав било постановено разпореждане, с което поради неизпълнение на указанията
на съда, дадени с разпореждането от 27.05.2020г., производството по делото
отново било прекратено.
Въззивният
съдебен състав не споделя доводите на първоинстанционния съд в насока, че тъжителят
не е изпълнил указанията му, тъй като намира същите за незаконосъобразно
дадени.
На първо място
въззивният съд счита, че изискването от СРС към тъжителя, същият да
посочи кои са позорните обстоятелства и тези, с които му се преписва
престъпление с инкриминираните писма поотделно, както и да бъде уточнено и
мястото на извършване на деянието, е указано неправилно.
В тъжбата Е.М. излага твърдения,
че на 20.12.2018г. във вестник „Параграф 22“-интернет издание, Р.С. е заявил
следното: В
публикация от бр.2 на вестник „Банкеръ“, след съдът капитулира пред К., сме
направили анализ на пълното фиаско по делото срещу магистралното чудовище в
СНС. Уточнява се в тъжбата, че обидата му е нанесена с думите: „К.“ и
„магистрално чудовище“.
Тези фактически обстоятелства са достатъчни на съда да определи предмета на делото, като в тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че с оглед чл.81 от НПК тъжителят не е задължен да дава правна квалификация на инкриминираната деятелност, като квалификацията на престъплението се определя от съда въз основа на данните в тъжбата.
Според въззивният съдебен
състав тъжбата отговаря на всички формални
изисквания, които законът поставя към съдържанието ѝ. Посочени са данните
за подателя ѝ, достатъчно данни за лицето, срещу което се подава, които
да позволят то да бъде индивидуализирано и призовано за участие в
производството, съдържа се описание в какво, според тъжителя, се състои
извършеното престъпление. Тъжбата е подписана от нейния подател. Посочено е в
тъжбата и кога Е.М. е узнал за изявленията на Р.С.– на 09.09.2019 г. С това
формалните критерии за образуване на производство са били изпълнени от тъжителя.
Относно отказът на първата инстанция да освободи тъжителя от заплащане на
държавна такса по делото, то настоящият съдебен състав също намира за изцяло
незаконосъобразно, като в тази връзка първостепенния съд не е изпълнил
указанията на предходния въззивен съд, дадени с
отменителното решение, постановено по ВНЧД № 5352/2019г. по описа на СГС, НО, III
въззивен състав.
Настоящият въззивен състав изцяло е съгласен с мотивите на решението по ВНЧД № 5352/2019г. по описа на СГС, НО, III
въззивен състав, касаещо освобождаването на тъжителя от заплащане на държавна
такса, като не намира основание отново
да ги преповтаря, а единствено да укаже на първата инстанция, че следва да ги
изпълни.
С оглед на всичко изложено, настоящият въззивен
съдебен състав намира за изцяло незаконосъобразни доводите на съдията при СРС,
НО, 5 състав за наличието на предпоставките на осн. чл.250,ал.1,т.1, вр. с чл.24,ал.5, т.2, вр. с чл.81,ал.1 от НПК за прекратяване на
наказателното производство.
Атакуваният
съдебен акт следва да бъде отменен и делото следва да се върне Софийски районен
съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Доколкото първостепенният
съд не желае да се съобрази със задължителните указания на въззивната
инстанция, касателно освобождаването на тъжителя от държавна такса, което
единствено води до забавяне на делото и опасност от изтичане на погасителната
давност за наказателно преследване, то делото следва, след връщането му на СРС,
да се разгледа от друг съдебен състав.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
разпореждане, постановено на 14.09.2020г. по НЧХД № 15468/2019г. по описа на Софийски
Районен съд – Наказателна колегия, 5 състав, с което на осн. чл.250,ал.1,т.1,
вр. с чл.24,ал.5, т.2, вр. с чл.81,ал.1 от НПК
е прекратено наказателното производство по делото.
ВРЪЩА
делото за разглеждане от друг състав на Софийски районен съд
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.