№ 297
гр. Силистра, 29.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и
девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20213400500319 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Уникредит Булбанк” АД с ЕИК
********* против Разпореждане № 1508/23.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 779/2021 г.
на Силистренския районен съд, с което е отказано да се издаде заповед за
изпълнение и изпълнителен лист против К. Н. Б. с ЕГН ********** за лихва
по чл. 2.1 във вр. чл. 7.2 от по договор № CCIR-324-00079-2015 за кредитна
карта на физически лица от 04.11.2015 г. за периода от 22.09.2018 г. до
10.06.2021 г. в размер на 617,88 лв. (шестстотин и седемнадесет лв. и 88 ст.),
както и за направените по делото разноски за държавна такса за сумата над
34,67 лв. и за адвокатски хонорар за сумата над 97,31 лв.
За да постанови отказа, районният съд се е позовал на т. 2 от ТР № 3 /
2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3 / 2017 г. на ВКС, ОСГТК и
обстоятелството, че предсрочната изискуемост е настъпила на 16.04.2021 г., а
договорната лихва се претендира до 10.06.2021 г. Не е споделил становището
на заявителя, че лихвата по чл. 2.1 във вр. чл. 7.2 от договора за кредит има
санкционен характер, тъй като става ясно, че тя се дължи за ползването на
предоставената в заем сума; в противен случай клаузата за начисляване на
наказателна лихва върху цялата (включително и непадежирала) главница би
била нищожна поради противоречието й с чл. 33, ал. 1 ЗПК.
1
Жалбоподателят счита, че Заповедният съд неправилно приема, че така
претендираната със заявлението сума в размер на 617.88 лева всъщност имала
характера на възнаградителна лихва, поради което няма как такава да се
дължи за период след момента на предсрочна изискуемост на процесиите
договорни задължения. Всъщност изпълнението на договорните задължения
от страна на кредитополучателя е обезпечено с уговорка за начисляването на
лихва за забава при неизпълнение. Същата служи за обезпечение на
изпълнението на договорните задължения и за обезщетение на претърпените
вреди, като се явява специфична форма на договорна отговорност, целяща да
санкционира неизправната по договора страна. Не е налице противоречие с
разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗПК, тъй като за периода, за който е
начислявана тази лихва, е била дължима цялата главница, с оглед
последвалото извеждане от страна на Банката на всички непогасени кредитни
суми за изцяло и предсрочно изискуеми на 22.09.2018г.
Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за постановяване на
определение, с което да се разпореди издаването на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за отказаната част от вземането.
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но
неоснователна, споделя мотивите на заповедния съд и препраща към тях по
реда на чл. 272 от ГПК, като посочва и следното:
Не може да обуслови уважаване на жалбата изложеното за
отчитане/извеждане от страна на Банката на всички непогасени кредитни
суми за изцяло и предсрочно изискуеми на 22.09.2018г., от който момент
поради забавата в погасяване на изискуеми суми е започнало начисляването
на лихвения процент съгласно чл. 2.1 в размер на 1.33% върху целия дълг по
договора, формиран от теглене на пари в брой и от безкасови плащания и
който представлява целия размер на усвоената главница в размер на 1733.48
лева. Задължителното тълкуване в т. 18 от ТР ОСГТК4/2013г на ВКС допуска
предварително уговорени падежи в погасителн план за връщане на кредит да
могат да отпаднат само след като се упражни субективно потестативно право,
установено в полза на кредитора. Съответно едва с добавяне и на
императивно изискуемия субективен елемент на волеизявление на кредитора,
достигнало до длъжника, може да настъпи и трансформиращ ефект за
отнемане преимуществото на срока по договора – в случая 16.04.2021г.
Предвид това дори и да бъдат споделени доводите в жалбата за санкционен
характер на лихвата по чл.2.1 от договора – уважаване на искането би било в
противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗПК.
Ето защо, изложените в жалбата доводи са неспособни да обосноват
твърдяната незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
разпореждане, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение, а
2
разпореждането - потвърдено.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1508/23.07.2021 г. по ч.гр.д.№
779/2021 г. на Силистренския районен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3