Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. Плевен, 05.04.2015год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІI-ми граждански състав, в публично
заседание на пети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря П.Ц. като
разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело № 1493 по описа за 2016 година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е молба от М.Ц.В. против Ю.Ю.М., в която се твърди, че страните са живели на
семейни начала до февруари 2016г., когато са се разделили.Твърди се, че
непрекъснато е подложена на психически
тормоз, като лицето й звъни, търси я на работното й място.Твърди, че е
притеснявал и нейна приятелка, с цел уреждане
взаимоотношения между страните.Твърди се, че последния акт на домашно
насилие е на 03.03.2016г., когато ответникът е дошъл на работното й място,
попречил е на работния процес и се е наложила да излезе навън.Посочва, че е
имало скандал и я е възпрепятствал
физически да се върне на работното място.Заявява, че в присъствието на колежката й А.Г. я е обиждал. Моли съдът да постанови мерки за
закрила по ЗЗДН.
Ответникът, р.пр., оспорва молбата.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че страните са живели на семейни
началото до февруари 2016 г., когато са се разделили.
Спорен по делото е въпроса упражнен ли е психически и физически тормоз от
страна на ответника спрямо молителката и налага ли се постановяване на мерки по
ЗЗДН.
С оглед на спорните въпроси, са
събрани писмени и гласни доказателства.
От представената по делото Декларация,
съгл. разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН - л.4, от молителката към молбата, се
установява, че същата е декларирала, че спрямо нея е упражнено психическо и физическо насилие на
03.03.2016г. на работното й място в „Макси център“-Плевен, салон „А.“ .
По делото са разпитани свидетелките. Свидетелката
А.С., посочва, че е присъствала на разговор между страните на Нова година,
когато ответникът се е държал ревниво и по нейни възприятия, агресивно в
разговор.Посочва, че й се е обадил наскоро да я предупреди да не настройва
молителката лошо към него.Свидетелката А.Г. посочва, че страните са разделени
от около месец, защото Ю. бил много ревнив.Посочва, че е присъствала на инцидент,
станал на трети март в салона, където работи заедно с молителката.Заявява,
че на посочената дата е отишла да
провери М. дали е приключила с работа, за да си ходят заедно.Видяла е клиентка,
която е чакала сама и същата й е казала, че е дошло някакво момче, което се
държало агресивно и М. го заплашила с полиция.Свидетелката заявява, че излязла
да ги търси и ги открила на аварийните стълби, като Ю. държал М. за двете ръце,
притисната до стената.Забелязала червенина от двете страни на ръцете на М. и на лявата й буза.По- късно чула Ю. да крещи на
М. и да я нарича с обидни думи:“батал, курва, парцал“.Посочва, че ги е видял
пак, след ограничителната заповед.Самият ответник заявява, че е видял М., след
издаване на временната ограничителна заповед и се е опитал да влезе в контакт с
нея, за да си уредят взаимоотношенията.
Представените доказателства не са оспорени по надлежния ред.
С оглед на представените по делото писмени и
гласни доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо и сексуално насилие, както и опитът
за такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или
родствена връзка или обитават едно жилище.В случая е установено, че лицето я е
посетило на работното място, на обществено място, като е упражнено психическо и
физическо насилие, в каквато връзка са и свидетелските показания.Установено е,
че дори след издаване на заповедта за незабавна защита, лицето е търсило
контакт с молителката, което й е създало допълнителен емоционален дискомфорт.В тази връзка, съдът е
взел предвид събраните доказателства, които са непротиворечиви. От друга
страна, разпоредбата на чл. чл.13, ал.3 от ЗЗДН, предвижда, че когато няма други доказателства, съдът издава
заповед за защита, само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от
същия закон.
Поради горното, съдът намира, че на ответника
следва да бъдат наложени мерки за защита, предвидени в закона. С оглед тежестта
на извършените действия на насилие, съдът счита, че подходящи мерки на закрила
са предвидените в чл.5, ал.1 от ЗЗСДН – задължи ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на молителката, да приближава пострадалата, за срок
от шест месеца. Съдът приема, че срока е достатъчен молителката да преодолее
чувството на страх и да се приключат окончателно взаимоотношенията по законен и
цивилизован ред.При определяна на мерките, с оглед вида дело и естеството на спора, съдът не е обвързан от
посочените мерки и срок, а се произнася съгласно изложената и подкрепена с
доказателства фактическа обстановка.
Следва да бъде указано на ответника,
че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали
нарушението следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на процеса и на
основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 25лв./ТР№6/2012г.-т.22/ по сметка на ПлРС, както и глоба
в размер на 200лв.
По делото са претендирани разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение
№6/2012г. от 06.11.2013г, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва
да е вписан начина на плащане. Ако е по банков път задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой – вписването на това обстоятелство в
договора за правна защита и съдействие е достатъчно и има характер на разписка.
Поради това и предвид обстоятелството, че в договора за правна защита и
съдействие не е посочено по какъв начин е платена договореното сума, нито са
представени доказателства за внасянето й, то разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да бъдат присъждани. В този смисъл е и практиката на
ПлОС, застъпена в Определение № 1027/24.07.2014г по ч. гр.дело № 658/2014г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА
МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие,
както следва:
1.ЗАДЪЛЖАВА,
на основание чл.18, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителя Ю.Ю.М.,***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо молителката М.Ц.В., ЕГН********* ***.
2.ЗАБРАНЯВА на основание чл.18, ал.1 вр. чл.5
ал.1 т.3 от ЗЗДН на Ю.Ю.М.,*** , ДА ПРИБЛИЖАВА, ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ М.Ц.В., ЕГН********* ***, за срок от шест месеца, считано от влизане на
решението в сила.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените
мерки за закрила. ЗАПОВЕДТА
на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по
местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Ю.Ю.М., ЕГН**********, на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН, че при
неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН
и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Ю.Ю.М., ЕГН********** на осн. чл.11, ал.1 от ЗЗДН
ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25лв. по сметка на
ПлРС, както и глоба в размер на 200лв. по сметка на ПлРС.
Решението може да се обжалва пред Плевенски
окръжен съд в 7-мо срок от получаване на съобщението, че е постановено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: