Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

15.04.2021 г.

 

номер ..................                                                                          град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 15 март

Тринадесети наказателен състав година 2021

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Димитров

НАХД № 2207 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Производството е образувано по повод жалбата на ***, ЕГН: ********** чрез адв. ******, със съдебен адрес *** против Наказателно постановление  № 387-з от 16.10.2020 г. на ***първо РУ - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР е наложил на ***, глоба в размер на 600 лв. за извършено нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР.

Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Административно-наказващият орган ОДМВР – гр. Плевен, редовно призовани, не изпраща представител. 

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА , поради следното:

 

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок.

Установи се по делото, че с Наказателно постановление  № 387-з от 16.10.2020 г., издадено от ***на длъжност ******на 01-РУ - Плевен, е наложено на жалбоподателя административно наказание по чл. 53 от ЗАНН и по чл. 264, ал. 1, от ЗМВР – глоба в размер на 600лв., затова че:

 

На 24.09.2020 г. около 23:35 часа в *** пред ***, при установяване на нарушение на нощна тишина горепосоченото лице отказва да представи документ удостоверяващ самоличността му, след което се прибира в дома си и заключва входната врата. Не изпълнява отправено устно полицейско разпореждане, с което си действие сазнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба“, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 64 ал. 2 от ЗМВР.

 

Това НП е постановено на основание АУАН № 387з от 09.10.2020 г. /Актова бланка серия № 698798/ с актосъставител ***и  свидетел очевидец ***.

Видно от разпитаните в хода на производството свидетелите ***, *** и *** – полицейски служители, както и от събраните и приобщени писмени доказателствени средства, безспорно се установява, че на 24.09.2020 г. около 23:35 часа жалбоподателят *** не изпълнил отправено устно полицейско разпореждане да представи документ за самоличност към жалбоподателя на разбираем език и с ясен тон.

От показанията на свидетеля ***, син на жалбоподателя, се установява, че баща му ***е възприел ясно полицейските служители.

От показанията на свидетеля ** се установява, че в действителност баща му е осуетил полицейската проверка, като заявява в о.с.з. следното , цитат:

„… Той отвори вратата. Той видя, че е патрулка. От патрулката слязоха двама полицаи. Баща ми ги попита „Какъв е проблемът?“… Баща ми поиска да се представят. Те не се представиха и затова той затвори вратата и това беше.“

 

Видно от свидетелските показания на цитираните по-горе свидетели, които не са оборени по какъвто и да било начин, безспорно се установява, че жалбоподателя *** е възприел отправеното му устно полицейско разпореждане по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, но въпреки това същият е затворил входната врата на жилището си. 

Съдът счита, че с това си действие жалбоподателят е нарушил императивната разпоредба на чл. 64, ал.4 от ЗМВР, съгласно която разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

 Очевидно в конкретния случай изпълнението на подаденото полицейско разпореждане не би довело до извършване на престъпление или нарушение, нито пък би застрашило здравето и живота на жалбоподателя.

Съгласно чл. 64, ал.1 от ЗМВР " Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено."

 Нормата на чл. 64, ал.2 от ЗМВР допуска и други възможности, а именно "при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.".

По несъмнен начин бе установено, че жалбоподателят възприел лично отправеното му устно разпореждане да предостави документ за самоличност. Разпореждане може да се отправи от служител на МВР- полицейски орган. 

Съдът счита, че нарушението е извършено виновно, защото деецът е съзнавал своите задължения от действащата нормативна уредба и не ги изпълнил.

Причините поради които това не било сторено, не могат да доведат до отпадане на отговорността, още повече, че поводът за искане на документите не е просто формален акт от страна на полицейските служители.

По отношение на направеното възражение, че в НП-то е посочено, че нарушението е извършено пред ***, а в АУАН-а е посочено, че същото е извършено пред ***, съдът счита, че от страна на административно наказващият орган е допусната техническа грешка при изписването което не е от съществено значение .

В този смисъл, не са приложими и институтите на чл. 28 от ЗАНН за отправяне на предупреждение към нарушителя, без да се налага наказание, тъй като процесното нарушение не е такова с по-ниска степен на обществена опасност от други сходни деяния, нито би могло случаят да се квалифицира като маловажен случай, по смисъла на чл. 264, ал.1 от ЗМВР, като се наложи съответно по-ниско по размер наказание, посочено в този законов текст.

Същевременно обаче, при индивидуализацията на наказанието следва да бъдат отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, тежестта на конкретното нарушение, съответно при определяне размера на наложеното имуществено наказание да се вземе предвид и имотното състояние на дееца.

В хода на производството по делото не бяха ангажирани доказателства от страна на наказващия орган за наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, нито за имотното състояние на нарушителя, поради което липсва обосновка за определяне на санкцията в размер над минимално установения в закона за съответното нарушение.

 

Текста на чл. 264, ал.1 от ЗМВР предвижда за подобни нарушения да се налага глоба в размер от 500 до 1000 лева.

Определеното наказание в размер на 600 лева е над минимума предвиден в Закона, а определянето му не е обосновано от обстоятелствата по делото, нито са ангажирани доказателства за имотното състояние на нарушителя подкрепящи подобна индивидуализация на санкцията.

 Тази констатация води до извода, че размерът на наложената глоба е леко завишен и не се явява съответен на извършеното административно нарушение.

 Следователно, следва наказателното постановление да бъде изменено, с оглед контекста на изложеното, като се намали наказанието до предвидения в нормата минимален праг.

 

Водим от горното,Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление  № 387-з от 16.10.2020 г. на ***ПЪРВО РУ – Плевен, с което на жалбоподателя ***, ЕГН: ********** ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 600 лв. за извършено нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание и ОПРЕДЕЛЯ  глоба в размер на 500 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: