ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 308
гр. Пазарджик, 11.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20235200900013 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 374 от ГПК.
Образувано е по подадена искова молба вх. №70/05.01.2023г. от К. Н. А. от с.Г.,чрез
адв.Р.М. от САК против ЗАД“ОЗК-Застраховане“Ад гр.София с правно осн.чл.45 от ЗЗД
,във вр. с чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лв., , за
причинените и неимуществени вреди –болкш ш стродонша и психически стрес в резултат от
ПТП настъпило на 04.02.2021г. при което е причивнена от смъртта на баща и С. Т. К.
,ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на уведомяването на
застрахователя за настъпилото произшествие посредством молба от 17.03.2021г. до
окончателното изплащане на обезщетението и присъждане на направе по делото съдебно-
деловодни разноски.Ищеца е направил доказателствени искания: на осн.чл.300 от ГПК за
пхриемане на безспорно обстоятелствата по делото-извършеното дение от застрахования в
отв.дружество водеч Д. Л. ,неговата протгивожправност ,вината на дееца ,вредоносния
резулнтат-причинената смърт на С. Т.К. и наричието на причинна връзка между
вредоносния резултат и деянието. за приемане на представени писмени доказателства-
,посочени в раздел писмени док-ва , за събиране на гланни доказатества ,чрез разпит на 3-ма
свидетели,за допускане и изслушване на СПсЕ ,която да отговори на поставени в и.м.
въпроси , на осн.чл.190 за задължаване на отв.дружество да представи застр.полица „ГО“ на
автомобилистите валидна от 24.08.2020г. до 23.03.2021г. и даване възвожност за
ангажиране на др.доказателства,респ. за нови доказ.искания.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответника ,чрез адв. Г.Х. от САК- изцяло оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца и представената от него
фактическа обстановка, относно описания механизам на ПТП която в действителност е
съвсем друга. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по изложени в
отговора на и.м. съображения.Моли да се отхвърли изцяло предявия иск и се присъдят
направените по делото разноски,съобразно отхвърлената част от иска.По
1
доказателствата:Не възразява да се приемат представените с исковата молба писмени
доказателства ,възразява срещу искането а представяне на застр.полица ,тъй като не оспорва
наличието на валидно застрахователно превоотношение по застраховка „ГО“ към датата на
процесния инциденк ,не възразява да се съберат поисканите гласни доказателства и иска
при условията на равнопоставеност изслушване на 3-ма свидетели , не възразява по
искането за допускане на СПсЕ и искането за други д-ва .Моли за доказване възражението
за съпричиняване допускане на св.М. Ч. т гр.П.,ул.“П.“№ ,За допускане на компл.САВтЕ за
отговор на поставени въпроси , На осн.чл.219 от ГПК на страната на отв. да бъде
конституиран като трето лице помагач-виновния нодеч –Д. Л. Л. от с.Б.,ул.“В.“№.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца ,чрез
адв.Р.М.от САК с която оспорва всички възражения на ответното дружество като
неоснователни, незаконосъобразни и недоказани по излжени в подробни съображения.Моли
за приемане на безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата по т.1-4 от
допълнителната искова молба.Противопоставя се по отношение на искането за приемане на
представени доказателства по т.6 и 7 –протоколи от проведени открити с.з. .Възразява по
отношение на искането за разпит на свидетели посочени по т.3 от отговора , Възразява
относно искането за допуснкане и изслушване на КСАвТЕ от в.л. което да отговори на
поставени въпроси тъй като въпросите са решени в наказателното производство , а в случай
,че се допусне КСАВТЕ да се поставят допълнителни въпроси по т.1-5 от допълнителната
и.м. ,Възразява относно искането за допускане на СМЕ по въпрос т.2 , т. 3 и т. 4 които касаят
субективното възприемане от страна на пострадалия на шумове и светлини.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил отговор на ДИМ от ответника,чрез адв.Г.Х. от
САК , с която поддържа заявените с първоначалния отговор на исковата молба оспорвания
па предявените исков.Подържа направените доказателствени искания.Оспорва изложените
от ищцовата страна твърдения в допълнителната искова молба.Не възразява срущу искането
за приемане за безспорни и ненуждаещи е от доказване обстоятелствата по т.1-4 от
допълнителната и.м. , Поддържа възраженията за съпличиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия.
Прави възражение,че ищцата не спада към близкия кръг ог лица имащи право на
обезщетение от застрахователя в седствие на смъртта на определено лице.Същата се явява
лице от разширения кръг ,която има право само ако се докаже ,че е межсу нея и починалия
са съществуваали отношения на близост респ. тя има право на обезщетение до р-ра на 5
000лв. Прави доказателствени искания- за разпит на видетели , КСАвТЕ и СМЕ..Моли да
се приемат приложените към отговора на и.м. доказателства , ,поддържа искането за разпит
на 3-ма свидетели за установяване на отношенията между ищцата и С К.,поддържа искането
за допускане на СМАВтЕ ,като вързаряза срущу поставения въпрос по т.5 по който е
направено искане за назначаване на СМЕ.Подържа искането за СПсЕ .
Представя присъда №32/21.09.2021г. по НОХД№1759/2021г. на ОС ПЛовдив..Моли
да се издаде съд.удостоверение за снабдяване с постоянния адрес на свидетелите Н.К. , К.А.
и С.К.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени
вреди от за претърпени вреди от неизпълнен договор за поръчка от ответното дружество.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, с оглед изложените в
исковата молба обстоятелства.
2
Съдът счита, че в случая е допустима претенцията на ищеца за законната лихва за
забава представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение
и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да
сочи размер на търсената лихва.
По доказателствата:
Съдът намира, че доказателственото искане за приемане на представени от ищеца с
исковата молба ,допълнителна и.м. и отговор на исковата молба и допълнителен отговор на
и.м. писмени доказателства е основателно, поради което същите следва да бъдат приобщени
към доказателствения материал по делото.
Основателни са и направените искания за събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на по 2-свидетели от всяка една от страните и св.М. Ч. с адрес
,гр.П.,ул.“П.“№след внасяне на депозит в р-р на 35лв. от отв. и исканията за издаване на
съд.удостоверение и изискване на посочената инф-я в отговора на доп.и.м. .
Следва да се отложи искането за допускане на СМЕ и САВТ след разпита на
дописнатите свидетели ,събиране на писмените доказателства и изразяване на становище от
страните в открито съдебно заседание.
На осн.чл.146 от ГПК следва да се приме за безспорно установени обстоятелствата
посочени в т.1-4 от доп. Искова молба. относно сключена
На ос.чл.219 от ГПК срледва да бъде конституиран като трето лице помагач на
страната на отв.-Д. Л. Л. от с.Б. ,ул.“В.“№.
Следва да се отложи искането за издаване на съдебно удаставерение на отв. след
уточняване на необходимостта от неговото издаване и обстоятелствата които ще бъдат
установени.
На основание чл.374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които
да се връчи препис от настоящото определение.Свидетелите при довеждане от страните в
съдебно заседание . Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени искове от К. Н. А. от с.Г.,чрез адв.Р.М. от
САК против ЗАД“ОЗК-Застраховане“Ад гр.София с правно осн.чл.45 от ЗЗД ,във вр. с
чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД .
На осн.чл.219 ,ал.1 от ГПК конституира като трето лице помагач на страната на
ответника Д. Л. Л. от с.Б. ,ул.“В.“№.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявени са обективно съединени искове от К. Н. А. от с.Г.,чрез адв.Р.М. от САК
против ЗАД“ОЗК-Застраховане“Ад гр.София с правно осн.чл.45 от ЗЗД ,във вр. с чл.432 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД заплащане на обезщетение в размер на по 150 000 лв. ,за претърпени
3
неимуществени вреди –болки и страдания и психически стрес в резултат от ПТП настъпило
на 04.02.2021г. при което е причивнена от смъртта на баща и С. Т. К. ,ведно със законна
лихва върху сумата, считано от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото
произшествие посредством молба от 17.03.2021г. до окончателното изплащане на
обезщетението и присъждане на направени по делото съдебно-деловодни разноски.
Исковете се основават на следните обстоятелства:
Ищцата,чрез пълномощника и адв.Р.М. твърди,че на 04.02.2021г., на път Ш-375, км.
2 + 500 м., водачът Д. Л. Л. при управление на автомобил марка и модел „Мерцедес Вито
180Д“, с per. № , в посока изток-запад от гр. П.към с. Б., нарушил правилата за движение по
пътищата, като не осъществявал постоянен контрол над превозното средство, управлявал
автомобила с несъобразена скорост и не бил внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, вследствие на което ударил пешеходеца С. Т. К., който се движел
в същата посока. След удара с пешеходеца Д. Л. не спрял и напуснал местопроизшествието.
Реализирано било ПТП, при което е причинена смъртта на С. К.За произшествието е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2/2021г. и е образувано
досъдебно производство № 6/2021г., по описа на Сектор „РПТ‘ - при ОДМВР гр. Пловдив. С
влязла в сила, на 07.10.2021 г., Присъда № 32 от 21.09.2021г., постановена по НОХД №
1759/2021г., по описа на ОС - Пловдив, НО, Д. Л. е признат за виновен в това, че на
04.02.2021г., на гл. път Ш-375, км. 2 + 500, обл. Пловдив, при управление на МПС - бус
„Мерцедес Вито“, с per. № е нарушил правилата за движение, залегнали в чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП, регламентиращ задължението на водачите да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, регламентиращ задължението на
водачите да се движат със съобразена скорост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта, а в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението; чл. 116 от ЗДвП, регламентиращ
задължението на водачите да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците; чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП, вследствие
на което по непредпазливост е причинил смъртта на С. Т. К., като след удара е избягал от
местопроизшествието - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. VI, б. „б“, предл. I, вр. с ал. 1,
б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от
две години, изтърпяването на което е отложено за срок от четири години. Д. Л. е лишен от
право да управлява МПС за срок от три години. Починалият при инцидента С. Т. К. е
отгледал ищцата К. Н. А. от малка като негова родна дъщеря, поради което тя изключително
тежко приема неговата загуба. Покойният С. К. се грижел за К. А. и я възпитавал заедно с
останалите му деца, в атмосфера на разбирателство, подкрепа и споделяне. Той бил силно
привързан към нея и я приемал за свое дете. Ищцата била част от едно сплотено и задружно
семейство, членовете, на което се обичали взаимно и държали един на друг. С. К. по
никакъв начин не правел разлика между децата си и се отнасял със същата грижа и
внимание и към доверителката ми. Той я обичал силно като своя родна дъщеря, като я
подкрепял за всичко и винаги се държал топло и бащински с нея. Вследствие на всичко това
К. А. изградила здрава и дълбока емоционална и духовна връзка с починалия, който не
щадял усилията си и всячески се стараел да й подсигури всичко необходимо, за да бъде тя
4
доволна и щастлива. Отношенията им се запазили и след като доверителката ми съзряла и
станала самостоятелна. Починалият общувал ежедневно с ищцата, те взаимно се
интересували един от друг и били в течение на всичко случващо се в ежедневията им.
Обичали да прекарват време заедно и заедно отбелязвали семейните празници. К. А. знаела,
че може да разчита на С. К. безрезервно и че той никога не би я изоставил в нужда, тъй като
винаги е бил опора за нея. Двамата се разбирали прекрасно и проявявали взаимно уважение
един към друг. При пътния инцидент ищцата загубила един от най-близките си хора в
живота - човека, който отдал живота си на найното отглеждане и възпитание и заел
фигурата на неин баща, затова никой не може да запълни празнотата, която тя усеща към
настоящия момент. След инцидента ритъмът на живот на доверителката ми бил изцяло
подчинен на скръбта от голямата загуба, която повлияла изключително отрицателно на
общото й емоционално състояние. В дните след скръбната вест не била на себе си. Не
можела да осмисли и приеме сполетялата я трагедия. Чувствала се силно напрегната и
страдала от постоянно безпокойство и тревожност. Шокът и травмата от внезапната загуба я
направили емоционално лабилена и поради това плачела често, провокирана от спомени за
минали моменти с починалия. Трудно й било да понесе голямата мъка и станала безразлична
и апатична към случващото се в ежедневието й. Ограничила социалните си контакти и не
искала да се среща с никого. Страдала от безсъние и загубила апетита си. К. А. все още
преживява голяма болка от безвъзвратната загуба на човека, отгледал я като своя родна
дъщеря. Без съмнение тази болка никога няма да отшуми и тя ще скърби до края на дните
си. Моралните страдания и претърпяната скръб от ищцата са огромни и неописуеми, тъй
като за човешкия живот няма еквивалент и никой не може да й върне обратно отишлия си
скъп човек. Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд,
към момента на събитието, виновният водач е управлявал автомобил марка и модел
„Мерцедес Вито 180Д“, с per. № , който е имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с полица № BG/23/120000851109, валидна от 24.03.2020г. до
23.03.2021Г. Законодателят в чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира възможността на увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при спазване
на изискванията на чл. 380 КЗ, т.е. след като отправи извънсъдебно към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя е всяко увредено лице, в
резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие, да
получи от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички
претърпени вреди. Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл по силата на закона
пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисква същото да бъде
5
съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да
представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди. Във връзка с това, на
17.03.2021г., отправили молба-претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач -
ответника ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с искане да бъде определено и изплатено
дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба с вх. № 99-10711/17.03.2021г.
Към настоящия момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е
определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция,
което поражда правния интерес на ищцата - на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването
на настоящата претенция по исков ред.С оглед обстоятелството, че застрахователят е
уведомен за настъпилото ПТП на 17.03.2021г. с извънсъдебната молба-претенция, то от този
момент, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендираната сума следва да бъде
начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.Формулиран е петитум да се
осъди ответника, да заплати на ищцата К. Н. А., с ЕГН: ********** обезщетение в размер
на 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева) за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на
04.02.2021г., при което е причинена смъртта на нейния фактически баща С. Т. К. законната
лихва върху претендираната главница по предходната т. 1, считано от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие, посредством молба-
претенция от 17.03.2021 г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението и
направените по делото съдебни и деловодни разноски.Сочи доказателства и прави
доказателствени искания.
1.В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника,чрез пълномощник адв.Г.Х. от САК. - изцяло оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва твърденията на ищеца и представената от него фактическа обстановка,
относно описания механизам на ПТП която в действителност е съвсем друга. Счита, че
вредоносният резултат - смъртта на С. Т. К., е съпричинен в значителна степен от
действията му, в качеството му на пешеходец. Пострадалият се е движил залитайки по
пътното платно на междуградски път в неадекватно състояние, през тъмната част на
денонощието, облечен в тъмни дрехи, с което ненужно се е поставил в опасност. Няколко
автомобила са се разминали с него и е било въпрос на време някой да го блъсне.1.Считам, че
починалият се е движил в тъмната част на денонощието, облечен с тъмни дрехи, с оглед на
което е представлявал трудно забележимо препятствие на пътното платно.2 твърдя, че
починалият се е движил по пътното платно, в разрез с предвидени за пешеходците
задължения в разпоредбата на 108 ЗДвП. В тази връзка, считам, че движението на
пострадалият по банкетна площ е било възможно, както и че не са били налице обективни
препятствия, които да съставляват непреодолима пречка за използването на банкета, поради
което поведението на пострадалият е изцяло обусловено от субективни фактори. Навеждам
твърдения и че в района на местопроизшествието е било налице уширение на пътя, по което
пострадалият също е имал възможност да се движи.Твърдя, че пострадалият
неколкократното е пресичал наличните две пътни платна за движение и се движи по осевата
линия преди процссното ПТП, без да съобразява поведението си с преминаващите в този
момент автомобили.3.Счита, че освен, че пешеходецът не се е движил на наличните за целта
банкет, същият не е съобразил движението си с интензивно денонощно движение от
тежкотоварни автомобили, като се е движил в посока, съвпадаща с тази на превозните
средства в конкретната пътна лента. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ЗДвП,
пешеходците са длъжни да се движат по платното за движение, противоположно на
посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата
му граница.4.Счита, че починалият пешеходец неколкократно е навлизал внезапно на
пътното платно, без да се съобрази с движещите се междувременно по него превозни
6
средства, в нарушение на предвиденото в чл. 114 ЗДвП, като с поведението си е станал
непосредствена причина за реализирането на ПТП.6.От друга страна, считам, че по време на
настъпването на процесния инцидент, пострадалият е бил под влиянието на алкохол,
вследствие на което е залитал по пътното платно и е навлязъл в лентата на движение на
товарния автомобил. Считам, че починалият е бил в тежка фаза на алкохолно опиянение,
довела до загуба на двигателни функции, некоординираност и неспособност за нормално
ходене и реакции, като считам, че състоянието му е основна причина за настъпването на
ПТП-то. В тази връзка, твърдя, че поведението на пострадалият е цялостно повлияно и
обусловено от силната степен на алкохолно опиянение, като последното е и в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на процесния инцидент, доколкото е довело до
неправомерното навлизане на последния на пътното платно и невъзможност да възприема
наличието на автомобили, които съставляват опасност за него, в това число и на процесния
автомобил.
II.Оспорва твърдението на ищцата, че вследствие на смъртта на С. К. е претърпяла
неимуществени вреди в описания, още по-малко и в исковата молба обем.Оспорва факта, че
покойният е живял с ищцата и е отглеждал и възпитавал К. А. заедно с биологичните си
деца. На първо място твърдя, че С.К. не е живял с биологичните деца, още по-малко с
ищцата и че последните са отгледани от снахата на починалия. Твърдя, че пострадалият е
бил клошар, скитал е по улиците, често в нетрезво състояние, където е и намерил смъртта
си. В тази връзка оспорвам твърдението, че семейството на починалия било задружно и
сплотено. Навеждам твърдения, че те не са споделяли общо домакинство, още по-малко, че
са били близки. Оспорвам факта, че между ищцата и С. К. е била изградена връзка, особено
такава, каквато съществува между баща и дъщеря. 2.1Навежда твърдения, че С. К. е страдал
и от тежка алкохолна зависимост, поради което ежедневно бил в нетрезво състояние и бил
изцяло дезинтересиран от собствения си живот, а още по-малко от този на семейството си.
Той нощувал, където го завари нощта, в това число и под открито небе. 2.2Твърдя, че С. К.
не е притежавал родителски капацитет и не е полагал грижи и за собствените си деца, още
по-малко е бил пример за подражание за други. Починалият, както дъщеря му и сина му
страдат от психически заболявания. Синът му също страда от алкохолна зависимост и е
скита по улиците. В тази връзка, твърдя, че грижите за децата му са поемали роднините му,
както и че същият изобщо не е полагал такива за ищцата. Считам, че С. К. не е поддържал
връзка със собствените си деца, както и че последните дори не знаят къде е погребан, като
навеждам твърдения, че и К. А. не е била близка с починалия, не е присъствала на
погребението и дори не знае къде е погребан. 2.3Твърди, че починалият и ищцата не са
поддържали никакви взаимоотношения и не са се виждали. С настоящия отговор на искова
молба приложено представям Удостоверение за наследници, видно от което С. К. приживе е
имал адрес в гр. С., докато ищцата е с адрес в с. Г. В тази връзка, твърдя, че тя е създала свое
семейство и деца и не е поддържал каквато и да е връзка с С. К. 2.4.Оспорва факта, че
ищцата и починалия са прекарвали празници заедно, както и че по някакъв начин К. А. е
била зависима от С. К., още по-малко финансово. С. К. приживе е бил клошар и е живял по
улиците, като е пиел постоянно и не е разполагал е финансови възможности да задоволи
собствените си потребности, с оглед на което считам за невъзможно да е полагал грижи, още
по-малко финансови такива за друг човек. 2.5Оспорвам обстоятелството, че смъртта на С. К.
е предизвикала травма и е направила ищцата емоционално лабилна. В тази връзка, оспорвам
всички твърдения, изложени в исковата молба досежно степента и характера на болките и
страданията на ищцата, вследствие на смъртта на С. К.. 2.6.Оспорва изцяло исковата
претенция по размер. Претендираният размер на обезщетение от 150 000 лв. е прекомерен.
2.7. Оспорвам всички твърдения, изложени в исковата молба досежно степента и характера
на болките и страданията на ищцата, вследствие на загубата на починалия.2.8. Счита, че
искът за неимуществени вреди е предявен в прекомерен размер, спрямо действително
претърпените вреди и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
2.9Считам и че искът е завишен по размер с оглед релевираното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, с оглед на което дължимото обезщетение подлежи
на намаляване, предвид значителния принос на починалия към настъпването на
вредоносните последици. 2.10.Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията
за неимуществени вреди, като неоснователен, предвид съображенията за неоснователност на
главния иск..Моли да се отхвърли изцяло предявия иск и се присъдят направените по делото
7
разноски,съобразно отхвърлената част от иска.
По доказателствата:Не възразява да се приемат представените с исковата молба
писмени доказателства ,възразява срещу искането а представяне на застр.полица ,тъй като
не оспорва наличието на валидно застрахователно превоотношение по застраховка „ГО“ към
датата на процесния инциденк ,не възразява да се съберат поисканите гласни доказателства
и иска при условията на равнопоставеност изслушване на 3-ма свидетели , не възразява по
искането за допускане на СПсЕ и искането за други д-ва .Моли за доказване възражението
за съпричиняване допускане на св.М. Ч. т гр.П.,ул.“П.№ ,За допускане на компл.САВтЕ за
отговор на поставени въпроси , На осн.чл.219 от ГПК на страната на отв. да бъде
конституиран като трето лице помагач-виновния нодеч –Д. Л. Л. от с.Б.,ул.“В.“№.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца ,чрез
адв.Р.М.от САК с която оспорва всички възражения на ответното дружество като
неоснователни, незаконосъобразни и недоказани по излжени в подробни съображения.Моли
за приемане на безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата по т.1-4 от
допълнителната искова молба.Противопоставя се по отношение на искането за приемане на
представени доказателства по т.6 и 7 –протоколи от проведени открити с.з. .Възразява по
отношение на искането за разпит на свидетели посочени по т.3 от отговора , Възразява
относно искането за допускане и изслушване на КСАвТЕ от в.л. което да отговори на
поставени въпроси тъй като въпросите са решени в наказателното производство , а в случай
,че се допусне КСАВТЕ да се поставят допълнителни въпроси по т.1-5 от допълнителната
и.м. ,Възразява относно искането за допускане на СМЕ по въпрос т.2 , т. 3 и т. 4 които касаят
субективното възприемане от страна на пострадалия на шумове и светлини.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил отговор на ДИМ от ответника,чрез адв.Г.Х. от
САК , с която поддържа заявените с първоначалния отговор на исковата молба оспорвания
па предявените исков.Подържа направените доказателствени искания.Оспорва изложените
от ищцовата страна твърдения в допълнителната искова молба.Не възразява срущу искането
за приемане за безспорни и ненуждаещи е от доказване обстоятелствата по т.1-4 от
допълнителната и.м. , Поддържа възраженията за съпличиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия.
Прави възражение,че ищцата не спада към близкия кръг от лица имащи право на
обезщетение от застрахователя в седствие на смъртта на определено лице.Същата се явява
лице от разширения кръг ,която има право само ако се докаже ,че е межсу нея и починалия
са съществуваали отношения на близост респ. тя има право на обезщетение до р-ра на 5
000лв. Прави доказателствени искания- за разпит на видетели , КСАвТЕ и СМЕ..Моли да
се приемат приложените към отговора на и.м. доказателства , ,поддържа искането за разпит
на 3-ма свидетели за установяване на отношенията между ищцата и С. К..,поддържа
искането за допускане на СМАВтЕ ,като вързаряза срущу поставения въпрос по т.5 по
който е направено искане за назначаване на СМЕ.Подържа искането за СПсЕ .
Представя присъда №32/21.09.2021г. по НОХД№1759/2021г. на ОС ПЛовдив..Моли
да се издаде съд.удостоверение за снабдяване с постоянния адрес на свидетелите Н.К. , К.А.
и С.К.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на
чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
Ответникът установява възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни
8
последици и на които основава исканията и възраженията си, вкл. че е налице
съпричиняване от пострадалия и др.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с исковата молба и отговора на искова молба
надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК копия на документи и като писмени
доказателства по делото.
Приема за установено на осн.чл.300 от ГПК извършеното деяние от застрахования в
ответното дружество водач Д. Л. Л. при ПТП от 04.02.2021г. ,неговата противоправност
,вината на дееца,вредоносния резултат –причинената смърт тна С. Т. К. и причинната
връзка между вредоносния резултат и деянието.
На осн.чл.146 от ГПК приема за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата за
наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ между
собственика на МПС мод.“Мерцедес“мод.“Вито“180Д с рег.№ и „ЗАД ОЗК-
ЗАстраховане“АД към датата на настъпване на ПТП..
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да води 2 свидетели в насроченото открито съдебно
заседание за установяване претърпените неимуществени вреди от инцидента,след посочване
на имената им в писмена молба в едноседмичен срок от получаване на определението.
Допуска да бъдат разпитани като свидетели по делото В. Г. К. от гр.П.,ул.“К.“№ и Т.
С. К. от гр.П.,ул. “С.“ № ,М. С. Ч. от гр.П. , ,ул.“П.№ за установяване на посочените от
ответника обстоятелствата и причините за ПТП,.
УКАЗВА на ответника да внесе депозит в р-р по на 35 лева за призоваване на всеки
един от видетелите М. С. Ч.,В. Г.К. и Т. С.К. като след представяне на доказателства за
внасянето му се призоват същите на посочения в отговора на исковата молба адрес за
насроченото открито съдебно заседание.
ОТЛАГА произнасянето по исканията за допускане на СМЕ и САвТЕ след прилагане
на писмените доказателства ,разпит на свидетелите и изразяване становище на страните.
Отлага искането за идваване на съд.удостоверение на отв. за снабдяване с
информация от Община гр.П. относно постоянните и настоящи адреси на Н. К. и С. К. за
периода от раждането им до датата на подаване на отговора на доп.и.м.
На ос.чл.146 от ГПК указва на ищеца да ангажира доказателства за твърдените от
него факти и предприемане на съответните процесуални действия.
Дава възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 06 .10.2023 г. от
10,40 ч., за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото
определение.
Свидетелите при довеждане след посочване на имената им.Да се призоват
свидетелите по делото В. Г. К. от гр.П., ул.“К.“№ и Т. С. К. от гр.П.,ул. “С.“ № ,М.С. Ч. от
гр.П. , ,ул.“П.№ след внасяна на определения депозит и представяне на доказателства в тази
насока.
9
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
10