Р
Е Ш Е Н И Е
№
1836
гр. Пловдив, 26
октомври 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с участието на секретаря Таня Костадинова, като разгледа
докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 592 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, във връзка
с чл. 215 от ЗУТ.
В жалбата се твърди, че процесната заповед е
незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в нарушение на материалния закон. Претендират се сторените разноски,
съгласно представен списък.
Ответникът – кмет на община Карлово, чрез процесуален
представител по пълномощие, е на становище, че жалбата е неоснователна. Иска се
присъждане на разноски.
Административен
съд - Пловдив, в настоящия състав, като прецени доводите на страните във връзка
със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Административното производство е започнало с извършена проверка от длъжностни лица от община Карлово на строеж, представляващ: „Пристройка към вилна сграда“,
намиращ се в ПИ с идентификатор 36498.704.392, местност „Ени кория“ по КККР на
гр.Карлово, община Карлово,
обективирана в Констативен акт /КА/ № 4 от 22.07.2022 г. (л.72), с който е установено, че обектът и строежът е собственост на Р.Р.,
съгласно Нотариален акт за собственост върху земеделска земя, придобита по § 4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ, № 181, том II, дело №
1157/1994г.
Описано
в КА е, че строежът представлява „Пристройка към вилна сграда“ с размери 3,50м. х
1,80м., намиращ се в ПИ с идентификатор 36498.704.392, местност „Ени кория“ по
КККР на гр.Карлово, община Карлово, долепена до източната ѝ страна, с
дървена конструкция, дървени стени и ламаринен покрив. Съставена е била окомерна скица на разположението на
строежа в имота.
Като
установени нарушения е констатирано следното: изпълнена е пристройка към
вилната сграда без одобрен проект, без разрешение на строеж, няма протокол за
откриване на строителна площадка, няма и протокол за определяне на строителна
линия и ниво.
Въз
основа на така установеното е констатирано, че разглежданият строеж е
незаконен, който не може да се разглежда като търпим такъв, с оглед на това, че
се намира в земеделска земя и липсва градоустройствен план за поземления имот.
Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като в
срок е постъпило възражение вх. № 24-00-114(14) от 29.07.2022г.
Процесната
заповед № РД-13 е издадена на 04.01.2023г. и е била връчена на 09.01.2023 г.
Поради това съдът приема, че жалбата, депозирана на 17.01.2023г. в
администрацията, е в срок.
По
делото по искане на страните е допусната и приета СТЕ, изготвена от вещо
лице – инж. Я.Р., неоспорена от страните. Съдът кредитира заключението
като професионално изготвено и отговарящо на задачите, за които е била
допусната експертизата, като същото ще бъде коментирано по-долу в решението.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът направи своите правни изводи.
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
В
настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, Съдът следва
да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на
закона.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност. В чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е
предвидено, че за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на
общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за
премахване на незаконни строежи. А съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ в приложимата редакция, Кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. При
това положение, с оглед цитираните разпоредби, обжалваната заповед се явява
издадена от компетентен орган.
При издаване на
заповедта са спазени процесуалните правила, като на адресата е дадена
възможност да се запознае с констатациите на органите и да изрази становище по
тях. По този начин е било гарантирано на жалбоподателя правото на защита и
участие в производството, разписани в разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.
При преценка на формалните изисквания
относно съдържанието ѝ съдът констатира, че същата е в писмена форма,
подписана от издателя и издадена при правилно приложение на материалния закон.
Предмет на заповедта за премахване е строеж,
представляващ „Пристройка
към вилна сграда“, намиращ се в ПИ с идентификатор 36498.704.392, местност „Ени
кория“ по КККР на гр.Карлово, община Карлово. Сградата
е с дървена конструкция, дъсчени стени и ламаринен покрив и с размери 3,50 м. /
1,80 м. Разположена е в имот със земеделски характер, собственост на жалбоподателя.
Разрешение за строеж и инвестиционни проекти за обекта не са издадени.
При тези факти
съдът приема, че описаният в заповедта за премахване обект представлява строеж
по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от шеста категория - постройка
на допълващото застрояване по смисъла на чл. 137, ал. 1, т.6 ЗУТ, за чието
изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж и инвестиционен
проект. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл.
225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен.
Възраженията на
жалбоподателя, че описаната в заповедта пристройка представлява преместваем
обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, която не подлежи на премахване по
реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, са неоснователни. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1,
чл. 57, ал. 1 ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите
обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и
предназначението на обектите. В случая пристройката към вилната сграда, предмет
на заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект както в конструктивно
отношение, така и с оглед на предназначението, тъй като не се използва за
увеселителни, търговски или други обслужващи дейности. В този смисъл и вещото
лице Р. е категорична в заключението по СТЕ, където в отговора на въпрос 1.2.2
поддържа, че пристройката с предназначението си не отговаря на функционалното
предназначение на преместваемите обекти, допустими по чл. 56 ЗУТ. Сочи също, че
конструкцията на обекта не дава възможност да бъде отделена от повърхността и
да бъде преместена в пространството, без да изгуби своята
индивидуализация.
На следващо място
настоящият състав приема, че описаният в заповедта обект не представлява търпим
строеж. С оглед периода на изграждане същият не попада във времевия обхват на
разпоредбите на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и не може
да се определи като търпим. Ако се приеме, че пристройката е изградена преди
влизане в сила на ЗУТ, в какъвто смисъл не са ангажирани доказателства, то
изводът, че същата не е търпим строеж, остава непроменен. Пристройката е
разположена върху земеделска земя, чието предназначение не е променено и е
недопустима по правилата и нормите по устройство на територията както към
момента на извършване на строителството, така и по действащите правила и
нормативи, тъй като е изградена в нарушение на условията и реда за застрояване,
предвидени в чл. 2 и чл. 4 от Наредба № 2/1993 г. за застрояване в земеделските
земи (отм.) и в противоречие с изискванията на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 4
и и чл. 11, ал. 2 от действащата Наредба № 19 от 25 октомври 2012 г. за
строителството в земеделските земи без промяна на предназначението им.
Изложените
аргументи налагат извода, че обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган, в съответната форма, при спазване на процедурата, в съответствие с
материалноправните предпоставки, регламентиращи процесните отношения и целта на
закона, поради което жалбата срещу нея се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските.
На основание
разпоредбата на чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност
на делото, на община-Карлово следва да бъде присъдена сума в размер на 100лв.
под формата на юрисконсултско възнаграждение, както и 100 лв. заплатен депозит
за възнаграждение на вещото лице по СТЕ или общо разноски в размер на 200 лева.
Водим от горното Административен съд – Пловдив, Първо
отделение, ХVІІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.И.Р., ЕГН **********,
против заповед № РД-13/04.01.2023г., издадена от кмета на община Карлово, с която
е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Пристройка към вилна сграда“,
намиращ се в ПИ с идентификатор 36498.704.392, местност „Ени кория“ по КККР на
гр.Карлово, община Карлово.
ОСЪЖДА Р.И.Р., ЕГН ********** ***, сумата
от 200/двеста/ лева разноски по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: