Р Е Ш Е
Н И Е № 189
гр.Хасково, 28.02.2020 год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на тридесети януари
през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2372 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е от Г.А.Г.,
С.М.С., Е.М.И., С.М.С. и И.С.К.,*** против „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД – гр.София, „С.Г.Груп“ ООД – гр.София и „Юробанк
и Еф Джи България“ АД, иск с правно основание чл.439 от ГПК – отрицателен установителен.
В исковата молба ищците твърдят,
че били длъжници по изпълнително дело №
20188740400734 на ЧСИ С.П., с район на действие – Окръжен съд-Хасково, като
първите четирима от тях в качеството им на наследници на М. С. ***, починал на *********,
а петият ищец – като негов поръчител по договор за
банков кредит. Взискател по делото бил ответникът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като предмет на изпълнението било
двукратно цедирано съдебно вземане на ответника „Юробанк И Еф Джи България“ АД към общия им наследодател и
ищеца И.К. възоснова на издаден на банката
изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание за сумите:
5 146.91 лева – главница, 825.15 лева – договорна лихва от 06.05.2007г. до
04.06.2010г., 78.50 лева – наказателна лихва от 28.09.2007г. до 04.06.2010г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 15.07.2010г. до окончателното изплащане. Главницата
представлявала остатък от неплатени от наследодателя им погасителни вноски по
договор за кредит с „Юробанк И Еф Джи България“ АД.
Посочва се в исковата молба, че първоначално изпълнителното дело било
образувано пред ЧСИ К.А., което било прекратено поради перемция
и впоследствие прехвърлено при ЧСИ С.П.. Първоначалният взискател
„Юробанк И Еф Джи България“ АД цедирал
вземането си срещу наследодателя на първите четирима ищци с Договор за цесия №
1/24.01.2015г. на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество с последващ
Договор за цесия от 23.04.2018г. прехвърлило вземането на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД. Ищците твърдят също
така, че изп. дело № 734/2018г. по описа на ЧСИ С.П.
било образувано срещу несъществуващ субект, т.е. липсвала пасивно легитимирана
страна по него към момента на образуването му. Общият на първите четирима ищци
наследодател – М. С. Г.. починал на *********, а изпълнителното дело било
образувано в края на 2018г., или близо две години след смъртта му. Следователно
не била налице процесуална субституция по реда на чл.227 от ГПК, за да бъдат
конституирани като страна в това производство наследниците му. Предходното
изпълнително дело - № 190/2010г. на ЧСИ Калинка А. все още не било приключило по
отношение на наследодателя им, защото постановлението за прекратяването му било
с дата повече от година и половина след смъртта му – 03.10.2018г., т.е., ако е
следвало да бъдат конституирани като длъжници на
мястото на починалия им наследодател, то това е трябвало да стане именно по
това дело, а не по по-късно образуваното по описа на ЧСИ С.П.. Първите четирима
ищци заявяват още, че както на наследодателя им, така и на тях, не били
съобщени по надлежния ред всяка една от цесиите, а уведомяването на длъжника от
кредитора за извършеното цедиране на неговите
вземания е елемент от фактическия състав по прехвърляне на вземането. Цесията
произвеждала желаното с нея действие едва след получаването на уведомлението от
кредитора до длъжника за извършването й. Освено
изложеното, твърдят, че към настоящия момент е изтекла общата 5 годишна
погасителна давност за всички вземания на взискателя,
включващи главница, лихви и разноски. Ищците сочат още, че с Договор за цесия №
1/24.01.2015г. цедентът „Юробанк
и Еф Джи България“ АД не е прехвърлила на цесионера
„С.Г.Груп“ ООД съществуващи съдебни вземания, по които тя е взискател,
а само несъбрани суми по отпуснати от нея кредити, т.е. т.н. „проблемни
кредити“. Това изрично било записано и в двата договора за цесия. Обобщаващият
предметите и на двата договора израз, се съдържал във втория от тях – този от
2018г. : „Продавачът желае да прехвърли всички договори по смисъла на ЗЗД и ТЗ,
за заем, и договори за потребителски кредити, по смисъла на ЗПК, които същият е
придобил от „Юробанк България“ АД. Следователно,
вземанията на банката по присъдени й суми не били включени в предмета на
договора за цесия. След като не били включени в предметите и на двата договора,
то нямало как същите да бъдат включени в патримониума
на дружеството взискател „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, а поради това не била налице активна легитимация на това
дружество в изпълнителния процес. Индиция в тази
насока било и Приложението към договора за цесия от 2015г., удостоверяващо
задълженията на длъжника по договора за кредит, които били едни и същи, т.е.
непроменени за период от близо пет години: 5146.91 лева – главница; 903.65 лева
– лихви /825.15 лева договорна и 78.50 лева – наказателна/, където единствената
разлика била в размера на разноските, които били 853.65 лева, вместо 506.83
лева, както били по изпълнителния лист, или завишени с 346.82 лева, т.е. не
била налице идентичност на вземането по договора за цесия и изпълнителния лист.
Освен това считат, че по изп. дело № 190/2010г. ЧСИ
К. А. не е имала право да заличава
банката като взискател и на нейно място да конституира
новия взискател – „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, тъй като перемцията настъпвала по силата на
закона и единственото правомощие на съдия-изпълнителя се изразявало в това да
изготви постановление. Считат, че вземането е погасено по давност. Молят съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците не им дължат сумата по Изпълнителен
лист от 19.07.2010г., издаден по Ч.гр.д. № 1811/2010г. по описа на Районен
съд-Хасково в размер на 6557.39 лева, от които 5146.91 лева – главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 15.07.2010г.; 903.65 лева – лихва, от
които 825.15 лева договорна и 78.50 лева наказателна, както и неолихвяема сума, разноски за адвокатско възнаграждение и
държавна такса в размер на 506.83 лева, за принудителното събиране на които е
образувано Изп. дело № 734/2018г. по описа на ЧСИ С.П..
Претендират разноски.
Ответникът „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД оспорва предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.
Ответникът „С.Г.Груп“ ООД счита,
че предявеният иск е недопустим, тъй като дружеството вече не било кредитор на
ищците. Претендират се разноски.
Ответникът „Юробанк
и Еф Джи България“ АД не взема становище по иска.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По
молба на „Юробанк И Еф Джи България“ АД и възоснова на изпълнителен лист от 19.07.2010г. по Ч.гр.д. №
1811/2010г. по описа на РС-Хасково пред ЧСИ № 771 – К. А. е образувано изп.д. № 20107710400190 с длъжници
М. С. Г. и И. С. К.
за сумата 5146.91 лева – главница, 903.65 лева – лихва, от които 825.15 лева
договорна лихва за периода от 06.05.2007г. до 04.06.2010г. и 78.50 лева
наказателна лихва за периода от 28.09.2007г. до 04.06.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 15.07.2010г. до окончателното изплащане, което вземане произтича от
извлечение към 04.06.2010г. от счетоводните книги на банката по кредитна сметка
№ 244599/8126 от 06.04.2007г., както и разноски по делото в размер на 121.01
лева за държавна такса и 385.82 лева – адвокатско възнаграждение. На
29.10.2010г. на длъжника М. Г.. е била връчена Покана за доброволно изпълнение,
а на 17.11.2010г. е била връчена на длъжника И.К. Покана за доброволно
изпълнение.
С Постановление от 03.10.2018г.
ЧСИ К. А. е заличила като взискател по делото „Юробанк И Еф Джи България“ АД и е конституиран като взискател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. С Постановение от 03.10.2018г., влязло в сила на
17.10.2018г., е прекратено изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК.
С Разписка от 24.10.2018г. взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е получил
изпълнителния лист.
На 06.11.2018г. възоснова на върнатия изпълнителен лист е било образувано
ново изпълнително дело - изп. д. № 20188740400734 на
ЧСИ № 874 – С.П.. След като ЧСИ е установил, че длъжникът М. С. Г.. е починал, взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
депозирал молба от 24.01.2019г. за конституиране като длъжници
на неговите наследници. На основание чл.429, ал.2 от ГПК като длъжници по изпълнителното дело са конституирани
наследниците на починалия длъжник М. С. Г.., а именно – Г.А.Г. – съпруга, С.М.Г.,
Е.М.И. и С.М.С. – негови деца.
Съобразно
разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти,
настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл.439
от ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право
на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти,
е престанало да съществува или че изпълняемостта му
не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по
изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжниците за предявяване на иска по чл.439 от ГПК, с който
се оспорва изпълнението. Няма спор, че ищците Г. Г., С. С., Е. И. и С.С. са длъжници по изп.д № 734/2018г. по описа на ЧСИ С. П.. В тази насока е
постановеното Решение № 229/19.06.2019г. по В.ч.гр.д. № 326/2019г. по описа на
Окръжен съд-Хасково, с което е оставена без уважение частната им жалба против
действията на ЧСИ С.П., обективирани в отказ да
прекрати изпълнителното дело. В мотивите на съдебния акт е посочено, че ЧСИ
правилно е преценил, че издаденият изпълнителен лист против наследодателя може
да бъде изпълняван срещу неговите наследници /първите четирима ищци в
настоящото производство/,
съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2 от ГПК,
освен ако същите възразят, че са извършили отказ от наследство, каквито доказателства
няма. Искът е основан на твърдения, че ищците не дължат процесните
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно невключване на
вземането в договорите за цесия и поради погасяването на вземанията поради
изтекла погасителна давност.
Предявеният иск е
основателен по следните съображения:
Съгласно ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
мотивите на т.14, новият ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес и затова самото заявление за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявяването на
този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК.
Освен в тази хипотеза,
давността следва да се счита прекъсната и със стабилизиране на заповедта за
изпълнение. Това е така, тъй като съгласно актуалната практика на ВКС, влязлата
в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента
на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно, по действащия
ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за
изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД. В подобен
смисъл са и Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010
г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. №
1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
В настоящия случай се
установява, че заповедта за незабавно изпълнение е издадена на 16.07.2010г., а
изпълнителният лист на 19.07.2010г. Заповедта
е била връчена на длъжника М. Г.. на
29.10.2010г., а на длъжника И.К. – на 17.11.2010г. и поради липсата на
възражения, същата е влязла в сила на 12.11.2010г. за длъжника М. Г.. и на 01.12.2010г.
за длъжника И.К.. Необходимо в случая е да е изтекла петгодишна давност именно, считано от 12.11.2010г. за
първия от длъжниците и считано от 01.12.2010г. за
втория от тях. /датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, от който
момент същата се стабилизира/, до предприемане на действия, които я спират или прекъсват по
смисъла на чл.115 и чл.116 от ЗЗД. Видно от приложеното
копие на изпълнително дело № 190/2010г. по описа на ЧСИ К.А. е, че за събиране
на процесното вземане, същото е било образувано на 17.09.2010г.
При наличието на влязла в сила заповед за изпълнение приложима е нормата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД, според която новата погасителна давност, започваща от
влизането й в сила, е „всякога пет години”. Действително,
използваният термин в тази норма е „решение“, но той следва, съобразно
чл.5 от ГПК, да се тълкува разширително, доколкото
към датата на последната й редакция /ДВ бр.12/1993г./ заповедно производство
изобщо не е съществувало. Следва да се има предвид, че както решенията, така и
заповедите по чл.410 или чл.417 от ГПК установяват вземания чрез съдебна
санкция, като след влизането им в сила е
недопустимо искане за присъждане на същото вземане между същите страни да бъде
въвеждано като предмет в друго производство по реда на ГПК /исково или
заповедно/ – т.е., досежно своите
субективни и обективни предели те са тъждествени. Така установените вземания
подлежат на преразглеждане по съдебен ред единствено при наличието на
определени предпоставки и по изрично нормативно предвидените извънредни
способи, които отчитат спецификите на отделните видове съдебни актове – чл.424 от ГПК за заповедите за изпълнение, чл.303 и сл. от ГПК за решенията, чл.240 от ГПК за неприсъствените решения.
Предвид изложеното,
следва да се приеме, че на 12.11.2010г. за длъжника Г.. и на 01.12.2010г. за
длъжника К. е започнал да тече давностен срок, който е петгодишен. Този срок е прекъснат
по отношение на длъжника И.К. в изпълнително дело № 190/2010г. на ЧСИ А. със
следното принудително изпълнително действие – наложена на 26.02.2013г. възбрана
върху идеални части от недвижими имоти, собственост на длъжника К., който давностен срок е изтекъл на 26.02.2018г., тъй като от
26.02.2013г. до 26.02.2018г. не са били предприети действия по принудително
изпълнение, прекъсващи давността. С още по-голяма сила казаното се отнася за
длъжника Г.., по отношение на който не са предприемани и извършвани никакви действия
по принудително изпълнение, които да прекъснат давността и спорното вземане по
отношение на него е погасено по давност на 12.11.2015г.
Прекратяването на
изпълнителното производство /№ 190/2010г. на ЧСИ К.А./ поради т.н. „перемция“ е настъпило по силата на закона, а съдебният
изпълнител само е прогласил в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато е установил осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. Извършените действия по перемирането и образуването на последващо
изпълнително дело - № 734/2018г. по описа на ЧСИ С.П. са без правно значение за
настоящия казус и не променят извода на съда за погасяване на вземането по
давност, тъй като същата е била изтекла още на 12.11.2015г. за длъжника Г.. и
на 26.02.2018г. за длъжника К.. Това е така, тъй като, съгласно чл.116, б.“в“
от ЗЗД, давността може да бъде прекъсната с предприемане на действия за принудително
изпълнение.
Съдът не споделя становището
на ищците, че процесното вземане не е било включено в
предмета на договорите за цесия от 24.02.2015г. и от 23.04.2018г., т.к. в тази
насока са представени неоспорими доказателства /л.148 и л.154 от Изп. дело № 190/2010г. на ЧСИ К. А./. Следва да се отбележи
още, че без значение за основателността на иска по чл.439 от ГПК, предявен
срещу новия кредитор по договора за цесия /взискателят
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ е установяване на надлежното уведомяване
на длъжника по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД за извършена цесия, т.к. този факт
не рефлектира върху дължимостта на вземането – то
съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител,
като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му /така Решение №
209/28.11.2018г. по т.д. № 2530/2017г. на ВКС, ТК, I т.о./. Респективно този факт не рефлектира и
върху недължимостта на вземането, поради погасяването
му по давност.
По изложените съображения
предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК следва да се уважи, но само по
отношение на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като на ищците се
присъдят направените по делото разноски в пълен размер, а именно сумата от
1 262.30 лева, от които 262.30 лева – платена държавна такса и 1000 лева –
възнаграждение за адвокат. В тази връзка
съдът намира за неоснователно направеното от ответника
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищците. В настоящия случай съдебното производство се отличава с фактическа
и правна сложност, което мотивира по-високия
размер на адвокатското възнаграждение. Ето защо, съдът счита,
че не следва да се
присъждат на ищците разноски
за адвокатско възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и не следва да бъде уважено
направеното от посочения ответник възражение за прекомерност на заплатения от
тях адвокатски хонорар.
По
отношение на ответниците „Юробанк
И Еф Джи България“ АД и „С.Г.Груп“ ООД искът следва да бъде отхвърлен, тъй като
същите не са кредитори на ищците. Както вече бе посочено по-горе, с Договор за
прехвърляне на вземания от 24.02.2015г. „Юробанк
България“ АД е прехвърлила на „С.Г.Груп“ ООД процесното
вземане, което дружество от своя страна с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 23.04.2018г. е прехвърлило вземането на настоящия кредитор
на ищците – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, а искът по чл.439 от ГПК е
именно искът на длъжника по изпълнителното производство, чрез който може да
оспори изпълняемото право на взискателя,
като възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния
акт.
При това положение,
ищците дължат разноски на ответника „С.Г.Груп“ ООД в размер на 1 200 лева –
възнаграждение за адвокат.
Ответникът „Юробанк И Еф Джи България“ АД не претендира разноски, а и
няма данни по делото за направени такива, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439, ал.1 от ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, че Г.А.Г., ЕГН **********, С.М.С.,
ЕГН **********, Е.М.И., ЕГН **********, С.М.С., ЕГН ********** и И.С.К., ЕГН **********,
всички с адрес за призоваване и съобщения – ***** – адв.
С.П., не дължат сумите, както
следва: 5 146.91 лева – главница; 825.15 лева – договорна лихва от
06.05.2007г. до 04.06.2010г.; 78.50 лева – наказателна лихва от 28.09.2007г. до
04.06.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 15.07.2010г. до окончателното изплащане, което
вземане произтича от извлечение към 04.06.2010г. от счетоводните книги на банката по кредитна
сметка № 5411937165485015 на името на длъжниците М. С.
Г.., ЕГН ********** и И.С.К., ЕГН ********** по договор за потребителски кредит
№ 244599/8126 от 06.04.2007г., както и направените по делото разноски в размер
на 121.01 лева за държавна такса и 385.82 лева – за адвокатски хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.07.2010г., издаден възоснова на Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК от 16.07.2010г. по Ч.гр.д. № 1811/2010г. по описа
на Районен съд-Хасково, поради изтекла
погасителна давност, като иска да се признае за установено по отношение на
„С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
Район „Триадица“, бул.“България“ № 75 и „Юробанк И Еф
Джи България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
Район „Средец“, бул.“Цар Освободител“ № 14, че Г.А.Г., ЕГН **********, С.М.С., ЕГН **********, Е.М.И.,
ЕГН **********, С.М.С., ЕГН ********** и И.С.К., ЕГН **********, всички с адрес
за призоваване и съобщения – ***** – адв. С. П., не
дължат сумите, както следва: 5 146.91 лева – главница; 825.15 лева –
договорна лихва от 06.05.2007г. до 04.06.2010г.; 78.50 лева – наказателна лихва
от 28.09.2007г. до 04.06.2010г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 15.07.2010г. до окончателното
изплащане, което вземане произтича от извлечение към 04.06.2010г. от счетоводните книги на банката по кредитна
сметка № 5411937165485015 на името на длъжниците М. С.
Г.., ЕГН ********** и И.С.К., ЕГН ********** по договор за потребителски кредит
№ 244599/8126 от 06.04.2007г., както и направените по делото разноски в размер
на 121.01 лева за държавна такса и 385.82 лева – за адвокатски хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.07.2010г., издаден възоснова на Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК от 16.07.2010г. по Ч.гр.д. № 1811/2010г. по описа
на Районен съд-Хасково, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Г.А.Г., ЕГН **********, С.М.С.,
ЕГН **********, Е.М.И., ЕГН **********, С.М.С., ЕГН ********** и И.С.К., ЕГН **********,
всички с адрес за призоваване и съобщения – ***** – адв.
С. П., направените по делото разноски в размер на 1 262.30 лева.
ОСЪЖДА Г.А.Г., ЕГН **********, С.М.С.,
ЕГН **********, Е.М.И., ЕГН **********, С.М.С., ЕГН ********** и И.С.К., ЕГН **********,
всички с адрес за призоваване и съобщения – ***** – адв.
С. П., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплатят на „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, Район „Триадица“, бул.“България“ № 75, направените по делото разноски
в размер на 1 200 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.