Решение по дело №855/2018 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№514/ 05.09.2018г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Хасковски Районен съд четвърти граждански                                           състав

на четвърти септември                                             две хиляди и осемнадесета  година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

 

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№855 по описа за  2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415 от ГПК във вр. чл.286 от ТЗ – установителен иск за съществуване на вземане, за което вземане има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Твърди се, че на 12.09.2012г. ответникът сключил с Мобилтел ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с индивидуален потребителски номер М3315290. В срока на действие на договора били издадени счетоводни документи, както следва – фактура №*********/09.01.2015г. през отчетния период 07.12.2014г. до 06.01.2015г. за обща стойност от 11,52 лева, които не били заплатени лева; фактура №56669374/20.05.2015г. за отчетен период от 07.04.2015г. до 06.05.2015г. – за неустойка за предсрочно прекратяване на договора – 186,30 лева. Длъжникът изпаднал в забава, като дължал съответно суми за лихва по отделните фактури за общия период от 25.01.2015г. до 18.12.2017г. – общо 3,44 лева. Съгласно чл.26.5 от ОУ доставчикът предоставял на абоната 15-дневен срок след издаването на фактурата  за плащане на дължимата в нея сума. На основание чл.54 от ОУ операторът прекратил едностранно договора. Посочва изрично текстове от ОУ на оператора, касаещи плащанията на дължимите суми. В конкретния случай длъжникът подписал договора, ползвал услугите, но не изпълнил задължението си да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение изпаднал в забава. Издадени били фактури, които не били платени в срок и така бил изпълнен състава на чл.79 от ЗЗД. Началният период за начисляване на мораторна лихва бил определен съгласно ОУ към договора за предоставяне на мобилни услуги и разпоредбите на ЗЗД, а именно: денят, следващ посочения за краен срок за плащане. Представените фактури сами по себе си не били основание за плащане, но длъжникът бил сключил договор и ползвал съответната услуга, за което не платил в неизпълнение на договора си. С подаденото заявление по чл.410 от ГПК поискали длъжникът да плати сумите, но не последвало изпълнение – ч.гр.д.№123/2018г. на ХРС. Иска се съдът да признае за установено, че ответникът има задължение към ищеца в размер на 197,82 лева, представляващи главница по незаплатена далекосъобщителна услуга – 11,52 лева, и неустойка за предсрочно прекратяване по посочените фактури – 186,30 лева, и 3,44 лева, представляващи обща лихва за забава, както и ответникът да бъде осъден да заплати разноските по делото - в исковото и заповедното производство.

С искане от 08.05.2018г. заявяват отказ от претенцията за мораторни лихви в размер на 3,44 лева и за незаплатена услуга от 11,52 лева.

            В срока за отговор ответникът оспорва иска, като счита, че е неоснователен и недоказан. Клаузите относно неустойка касаели първоначалния срок на договора, а той бил сключен за период от 24 месеца, т.е. до 12.09.2014г. След този срок абонатът можел свободно да прекрати договора с едномесечно предизвестие и без да дължи неустойка – чл.52 а от ОУ. От представената фактура ставало ясно, че неустойката била начислена на 20.05.2015г. за периода от 07.12.2014г. до 06.01.2015г. в размер на 14,90 лева с ДДС, съставляващи месечна абонаментна такса, т.е. за период след първоначално определения срок на договора. Ответникът нямал изрично съгласие относно продължаване на договорните отношения след изтичане на първоначално определения срок съобразно чл.28.5 от ОУ. Така договорът бил преобразуван в безсрочен. Тази клауза ищецът счита за неравноправна и уговорена във вреда на потребителя и се припокривали хипотезите на чл.143, т.8а и т.9 от ЗЗП – неравноправна клауза. В чл.7 от договора между страните били уговорени условия, че ако абонатът наруши задължението си, то договорът можел да бъде прекратен от оператора в рамките на първоначалния минимален срок на договора и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изтичане на посочения в договора срок. Липсвало изявление на ищеца, че прекратява договора, както и липсвали доказателства, че ищецът имал претенции за неизплатени задължения преди предявяване на иска. Счита, че не се изяснявал периода на неустойка, а и фактурата била едностранно съставена и нямало данни да е подписвана, приета или задължението да е било признато от ответника. Дружеството – ищец само излагало факти, но не и конкретни доказателства, поради което иска да бъде отхвърлена претенцията, както и да се заплатят разноските.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените доказателства - Договор М3315290 от 11.09.2012г. между страните са уговорили доставяне на далекосъобщителни услуги за срок от 24 месеца при избран абонатен план, които не се установява по безспорен начин с оглед отбелязването в Приложение №1. Доколкото в исковата молба се твърди, че договорът е сключен на 12.09.2012г., а в самият договор е отбелязана дата 11.09.2012г., но е посочен индивидуален потребителски номер М3315290, както и е ответникът не оспорва създадените въз основа на представения договор отношения, то съдът приема, че се касае грешка в изписването на датата на сключва, а и върху титулната страница на договора ръкописно е посочено „12.9“.

От ищеца е съставена сметка от 20.05.2015г. – за обща сума от 186,30 лева, представляваща неустойка. Издадена е и фактура №********** от 09.01.2015г. за обща стойност 14,90 лева, формирани от разговори, месечни такси и отстъпки.  В договора има изрична уговорка – чл.5.4, която гласи, че в случай, че в рамките на последния месечен таксуващ период от срока на договора, посочен в т.5,2, абонатът не уведоми писмено Оператора, че желае договорът да бъде прекратен с изтичането на този срок или че желае да го продължи за нов срок при определени условия, действието на договора продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие от всяка страна без неустойки.

Представени са от ищеца като доказателство Общи условия за взаимоотношенията между ищеца и абонатите и потребителите на обществените мобилни надземни мрежи. Видно от съдържанието представените Общи условия са били публикувани през 2001г., в последствие са изменяни, допълвани и частично отменяни, като последната промяна е през 2016г. Не се установява съдържанието на Общите условия при подписването на договора, но видно от чл. 28.5 /чието съдържание е с последно изменение от 30.03.2012 г./ сключените договори за услуги, в които е определен срок за предоставяне на услугите, могат да бъдат продължени само с изрично писмено съгласие на абоната/потребителя. При липса на такова съгласие след изтичане на срока на договора той се преобразува в безсрочен. Видно от съдържанието на чл. 52а от същите Общи условия, с последно изменение на съдържанието на нормата на 30.03.2012 г. в случаите по т.28.5 абонатът/потребителят има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това.

В Общите условия на на ищеца, относими към сключения с ответника договор, не съществува норма даваща на ищеца възможност за начисляване на неустойка, респ. на неустойки извън тези, които са уговорени между между страните с индивидуалния договор.

В сключеният между страните договор в т.4.1 е уговорено, че ако в срока по т.5.2 – 24 месеца, абонатът наруши задълженията си произтичащи от този договор, то операторът има право да прекрати договора, както и да получи неустойката посочена в Приложение № 1 или друго приложение, валидно за съответната услуга. Месечната абонаментна такса, която следва да бъде посочена в приложението, не е възможно да бъде установена от отбелязванията в представеното доказателство, доколкото са посочени пет различни тарифни плана, а извършеното отбелязване за кредитен лимит в т.2 е на няколко полета, както и не срещу изричната отметка на първия от 10 нечетливо изписани плана.

Видно от приложеното ч.гр.д. №123/2018г. на Хасковски РС по заявление на ищеца е издадена Заповед за изпълнение №53/12.01.2018г. на парично задължение срещу ответника – длъжник в заповедното производство.

Видно от ТР е променено наименованието на ищеца от Мобилтел на А1.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Искът е допустим поради установеното приключило заповедно производство между същите страни и за същото вземане. Срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника, а кредиторът е предявил настоящия иск в законовия едномесечен срок.

При безспорно установеното, че страните са сключили са сключили  на 11.09.2012г. договор за предоставяне на мобилна услуга, съдът намира за недоказано тарифния план, по който е сключен договора, както и дължимата месечна такса. Но договорът при сключването си е срочен – за срок от 24 месеца, изтичащи на 11.09.2014г. Считано от тази дата и тъй като срочният договор не е изрично прекратен или подновен, той се превръща в действащ между страните при същите условия безсрочен договор за предоставяне на мобилна услуга. Неизпълнението на задължението да плати на падежа стойността на предоставените мобилни услуги е основание за възникване на правото на ищеца да прекрати договора с ответника. При установения безсрочен характер на договора и уговарянето в първоначалния негов срочен вид на размера на дължимата за нарушение на поетите с договора задължения неустойка въз основа на дължимите месечни такси "до изтичане на посочения в договора срок", но и като се имат предвид промените, настъпили в договорните отношение по силата на определено действие или бездействие на страните, то не е допустимо неустойката, която е за нарушаване на поетото с договор задължение да бъде определяна спрямо уговорената с договора месечна такса, която не само не е установена и доказана в настоящото производство, но и не може да бъде дължима за неограничен във времето срок. С преобразуването на договора от срочен в безсрочен се запазва действието на останалите уговорени в отношенията между страните условия, но се изключва възможността за възникване на задължение за плащане на неустойка за нарушението, което се определя като предсрочно прекратяване на договора, тъй като договорът не е срочен. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно основание за възникване на задължение за плащане на неустойка както и основанието за определянето на нейния размер. Със събраните доказателства не се изяснява нито начина на формиране на претендираната неустойка, нито основанието за формирането на претендираната неустойка при вече безсрочния договор.

Поради изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като ищецът заплати на ответника разноските по делото 400 лева.

Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕАД А1 България / с предишно наименование Мобилтел/, ЕИК *********, - гр.София, ул.Кукуш 1, срещу А.Й.П., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК – да се ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че  А.Й.П. дължи неустойка за предсрочно прекратяване по договор за мобилни услуги в размер на 186,30 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателно плащане, за което има издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК   по ч.гр.д. №123/2018г. на Хасковски РС, като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА ЕАД А1 България / с предишно наименование Мобилтел/, ЕИК *********, - гр.София, ул.Кукуш 1, да заплати на А.Й.П., ЕГН **********,***, направените по делото разноски – 400 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.

 

 

 

Съдия:/п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар:Д.С.