Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 03.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретаря……………..ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА…......……...и в присъствието на
прокурора…………………………………………….………...като разгледа докладваното от
съдията гр.дело
№2025 по описа за 2019год, за да
се произнесе съобрази:
Обективно съединени искове с правно
основание по чл.128, т.2 от КТ и чл.221, ал.1 от КТ
Производството е по реда на чл.239 от ГПК.
Производството е образувано по
повод искова молба, подадена от Р.П.Х., с адрес: ***, чрез пълномощника си адв.Х.Б.,
съд.адрес: *** против „СПАРКИ ЕЛТОС”АД, седалище и адрес на управление:
гр.Ловеч, ул.”Кубрат”№9, представлявано от изп.директор Петър Иванов Бабурков.
Ищцата излага в исковата
молба, че 17.03.2011г. е сключила трудов договор със „СПАРКИ
ЕЛТОС" АД гр.Ловеч на длъжността „Машинен оператор". Работила е до
03.11.2016г. в горепосоченото търговско дружество, като поради неизпълнение на
задължението на работодателя да изплаща трудовото възнаграждение, тя прекратила
на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ трудовото си правоотношения със „СПАРКИ
ЕЛТОС" АД гр.Ловеч. Посочва, че е завела е гражданско дело за
неизплатените и трудови възнаграждения от горепосоченото търговско дружество,
като съдът осъдил „СПАРКИ ЕЛТОС" АД гр.Ловеч да й изплати полагащите й се
трудови възнаграждения. Твърди, че след проведени преговори с изпълнителния
директор на „СПАРКИ ЕЛТОС" АД гр.Ловеч се съгласила да се върне на работа
в търговското дружество. На 27.02.2017г. започнала работа
на длъжност „Машинен оператор", с договорено трудово
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, която към
онзи момент е била 460лв. Излага, че на 16.01.2019г. подписала допълнително
споразумение към трудовия си договор, с което й била увеличена работната
заплата на 560лв. на месец. Твърди, че от март 2019г. работодателят спрял да й изплаща работната заплата, като за
месец март 2019г. е получила 240,73лв., а остатъкът от уговореното трудово
възнаграждение за месец март 2019г. не е получила и до настоящия момент. Твърди
също, че не е получила трудовото си възнаграждение и за месеците април, май,
юни, юли, август и септември 2019г, поради което на основание чл.327, ал.1, т.2
от КТ прекратила трудовите си правоотношения със „СПАРКИ ЕЛТОС" АД
гр.Ловеч. Сочи, че работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 24.09.2019г., като се задължи да й изплати
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, което досега не е изплатено. Изтъква, че за
периода 01.03.2019г. до 31.03.2019г. е получила част от трудовото и
възнаграждение в размер на 240,73лв., като отбелязва, че уговореното трудово
възнаграждение в допълнителното споразумение към трудов договор №72/16.01.2019г.
е в размер на 560лв. Твърди, че остатъкът от полагащото й се месечно трудово
възнаграждение за периода 01.03.2019г. до 31.03.2019г. в размер на 319,27лв. не
й е изплатено до този момент. Наред с това, за периода 01.04.2019г. до
30.04.2019г. не е получила трудово възнаграждение, като ответникът и дължи за
периода 01.04.2019г. до 30.04.2019г. уговореното и в допълнителното
споразумение към трудов договор №72/16.01.2019г. месечно трудово възнаграждение
в размер на 560лв. За периода
01.05.2019г. до 31.05.2019г. не е получила трудово възнаграждение, като ответникът
й дължи за периода 01.05.2019г. до 31.05.2019г. уговореното и в допълнителното
споразумение към трудов договор №72/16.01.2019г. месечно трудово възнаграждение
в размер на 560лв. За периода 01.06.2019г. до 30.06.2019г. не е получила
трудово възнаграждение, като ответникът й дължи за периода 01.06.2019г. до
30.06.2019г. уговореното и в допълнителното споразумение към трудов договор
№72/16.01.2019г. месечно трудово възнаграждение в размер на 560лв. За периода
01.07.2019г. до 31.07.2019г. не е получила трудово възнаграждение, като ответникът
й дължи за периода 01.07.2019г. до 31.07.2019г. уговореното и в допълнителното
споразумение към трудов договор №72/16.01.2019г. месечно трудово възнаграждение
в размер на 560лв. За периода 01.08.2019г. до 31.08.2019г. не е получила
трудово възнаграждение, като ответникът й дължи за периода 01.08.2019г. до
31.08.2019г. 2019г. уговореното и в допълнителното споразумение към трудов
договор №72/16.01.2019г. месечно трудово възнаграждение в размер на 560лв. За
периода 01.09.2019г. до 24.09.2019г. не е получила трудово възнаграждение, като
ответникът й дължи за периода 01.09.2019г. до 24.09.2019г. уговореното и в
допълнителното споразумение към трудов договор №72/ 16.01.2019г. месечно
трудово възнаграждение в размер на 560лв.
В петитумната част е изведено искане съдът да се произнесе с решение, с което, на основание чл.128, т.2 от КТ да осъди ответника „СПАРКИ ЕЛТОС”АД – гр.Ловеч да заплати на ищеца неизплатените трудови възнаграждения за периода от 01.03.2019 г. до 24.09.2019 г. в общ размер на 3679.27 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното му изплащане.
МОЛИ, на основание чл.221, ал.1 от КТ съдът да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 560.00лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на претендираната сума.
В подкрепа на исковата си претенция ищецът е представил писмени доказателства: заверени преписи от: Допълнително споразумение към трудов договор №72/16.01.2019 г., копие на страници от трудова книжка, Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 1486 / 24.09.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от молбата заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права. В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея отговор не е постъпил.
С разпореждане, постановено в
закрито заседание на 25.11.2019 г, съдът е допуснал събирането на представените
с исковата молба писмени доказателства и е насрочил делото в открито съдебно заседание.
С изпратените на ответника
съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор /чл.131
от ГПК/ и определението за насрочване на открито с.з. , са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание.
В насроченото открито съдебно
заседание ответникът не се е явил и не е
изпратил процесуален представител. Съдът е дал ход на делото при условията на
чл.142,ал.1 от ГПК. От страна на ответника не е направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, поради
което съгласно разпоредбата на чл.238 от ГПК ищецът, чрез процесуалния си
представител, прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответното дружество – „Спарки Елтос”АД.
Съдът е обявил делото за решаване, приемайки, че са налице законоустановените предпоставки по чл.239 от ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая са изпълнени формалните изисквания на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, както и че с оглед твърденията на ищеца, наведените от неговия процесуален представител правни доводи и приобщените към делото доказателства, обективно кумулативно съединените искове се явяват вероятно основателни. Тъй като решаващият съд приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, то последното не следва да се мотивира по същество.
След съвкупен анализ на наведените в ИМ твърдения и приложените по делото писмени доказателства и с оглед разпоредбата на чл.239 от ГПК, съдът приема ,че обективно съединените искове, квалифицирани като такива с правно основание по чл.128, т.2 от КТ и чл.221, ал.1 от КТ , следва да бъдат уважени в пълния претендиран размер.
При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените от него по делото разноски в размер на 950.00 /деветстотин и петдесет лева/ за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 15.10.2019 г.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по бюджета на Ловешки РС държавна такса върху всеки един от уважените обективно съединени искове, която се изчислява общо на сумата от 197.17лв/ сто деветдесет и седем лева и 17ст/.
Мотивиран от горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.128, т.2 от КТ, „СПАРКИ ЕЛТОС”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр.Ловеч, ул.”Кубрат”№9, представлявано от изп.директор Петър Иванов Бабурков ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***№16, ет.2, офис 6 /чрез адв.Х.Б./ сумата от 3 679.27 лв / три хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и 27ст/- съставляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждение за периода от 01.03.2019 г. до 24.09.2019 г, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на ИМ /17.10.2019 г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.221, ал.1 от КТ, „СПАРКИ ЕЛТОС”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр.Ловеч, ул.”Кубрат”№9, представлявано от изп.директор Петър Иванов Бабурков ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***№16, ет.2, офис 6 /чрез адв.Х.Б./ сумата от 560.00 лв/ петстотин и шестдесет лева/- дължимо обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на ИМ /17.10.2019 г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „СПАРКИ ЕЛТОС”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр.Ловеч, ул.”Кубрат”№9, представлявано от изп.директор Петър Иванов Бабурков ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, съд.адрес:*** /чрез адв.Х.Б./ сторените по делото разноски в размер на 950.00 /деветстотин и петдесет лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „СПАРКИ ЕЛТОС”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр.Ловеч, ул.”Кубрат”№9, представлявано от изп.директор Петър Иванов Бабурков ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Ловешки РС сума в размер на 197.17лв/ сто деветдесет и седем лева и 17ст/, съставляваща сбор от дължимите държавни такси за отделните искове по чл.128, т.2 от КТ и чл.221,ал.1 от КТ.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: