РЕШЕНИЕ
№ 756
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Съдия:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212120108867 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на ХР. АТ. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Бургас, **, против Р. АТ. М., ЕГН **********, от гр.Бургас,
**. Твърди се, че с нотариален акт № 185, том I, peг. № 4146, дело № 172/08.05.2019г.
на нотариус Ф.И, е сключен договор, по силата на който ищецът е прехвърлил на
ответника- негов внук, срещу задължение за издръжка и гледане, следния недвижим
имот: 1/2 /една втора/ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.1.1146, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със Заповед РД-
189/30.01.2009г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.
Бургас, **, с площ от 5583 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята при неполивни условия:
3, номер по предходен план 00180329, при съседи: 07079.1.1145; 07079.1.1147;
07079.1.1096 и 07079.1.1080. Понастоящем имота бил с идентификатор 07079.20.67, с
административен адрес- гр. Бургас, ** местност ** на площ от 4192 кв.м., с начин на
трайно ползване- за друг курортно- рекреационен обект, при съседи: 07079.20.89,
07079.20.68, 07079.20.66, 07079.20.87.
Твърди се в исковата молба, че от момента на прехвърлянето на имота Р.М. не
изпълнявал нито едно от поетите с договора задължения, като подлагал прехвърлителя
на системен тормоз, отказвайки му всякаква помощ и грижи. Ответникът проявявал
липса на заинтересованост как и при какви условия живеел дядо му, нито желаел да
1
знае какво е здравословното му състояние. Предвид на това се моли да бъде развален
така сключения договор.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорва
предявената претенция. Твърди се, че изложеното в исковата молба не отговаря на
действителността. Сочи се, че ответникът проявявал загриженост към живота, нуждите
и здравословното състояние на дядо си, като му купувал лекарства, водел го на
преглед, заплащал консумативните му разходи, носел му храна. С тези доводи се моли
да бъде отхвърлен предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че ищецът и ответникът са дядо и внук. Видно от
представения н.а. № 185, Х.М. е прехвърлил сочения имот на Р.М., като последния е
поел задължението да осигури пожизнена издръжка и гледане на прехвърлителя, като
задоволява всички негови желания и битови нужди до края на живота на последния.
В съдебно заседание бяха ангажирани гласни доказателства. Св. Г- съсед на
ищеца, заявява, че с Х.М. се виждали почти всеки ден. Последният имал конфликт със
сина си А., като „Р. стои по настрана“. Споделя, че вяска седмица носи храна на ищеца,
тъй като го счита за близък. Разказва за случка, датираща от преди два месеца, при
която при поредното носене на храна, на вратата на двора бил посрещнат от А. и
ответника с думите, че нямал право да влиза в двора. Заявява, че виждал много рядко
ответника да ходи при дядо си, като не знае Р. да осигурява храна или финансово да
издържа дядо си. Свидетелят разказва, че ищеца сам си купувал лекарствата, които
приемал, а заедно си пазарели храна. Сочи, че Х.М. живеел на един етаж със съпругата
си, но в отделни стаи, като всеки се грижел за себе си и всеки имал отделно
домакинство. Заявява, че ищеца здравословно не е добре, като разказва за
преболедуване във връзка със заболяване на белия дроб, при което се наложило
постъпване и лечение в болнично заведение на Х.М. за период от около 10 дни, когато
се чували с ищеца по телефона и той му споделял, че никой не идвал на посещение.
Св. В.- внучка на ищеца, споделя, че живее на втория етаж в същата къща, в
която на първия етаж живеел ищеца. Сочи, че ответникът заплащал част от разходите
за ток и вода за първия етаж, като останалата част се заплащала от баба й /св. В./.
Заявява, че е виждала ответника да носи продукти събота и неделя, които били
предназначени за домакинството на баба й и дядо й. Храната я оставял в хладилника,
който бил в общ коридор. Разказва, че дядо й си купувал храна от ресторанта, тъй като
баба й не можела да готви през последните месеци. Сочи, че посещава ежедневно
първия етаж за да види как са и имат ли нужда от нещо. Заявява, че е виждала Р.М. да
2
води ищеца на преглед. Счита, че дядо й е здрав и може само да се грижи за себе си.
Св. М.а- съпруга на ищеца, заявява, че ответника идвал да се интересува от
здравето на баба си и дядо си. Сочи, че сина й всеки ден носел храна за нея, която
оставял в хладилника, като счита, че по този начин и Х.М. е можел да яде от нея при
негово желание. Заявява, че дървата за огрев се осигурявали от Х.М., като всеки един
от съпрузите сам си плащал лекарствата. Ищецът купувал основни продукти за
готвене, който лично заплащал. Споделя, че няколко пъти ищеца давал пари за
заплащане на сметките за ток. Разказва, че Х.М. сам се грижел за хигиената си.
Св. Б разказва, че е пенсионерка и живее в близост до къщата на Х.М., като от
двора й се виждала къщата на ищеца. Сочи, че Р. не го е виждала никога при дядо си и
около неговия дом, а за първи път го видяла в деня на съдебното заседание. Заявява, че
Х.М. сам се грижи за себе си, като никой не му помагал за това, въпреки че имал
нужда. След прибирането му от болничното заведение, същия бил известно време на
легло и имал нужда от грижи и помощ, но никой не се бил отзовал на това. За тези
обстоятелства свидетелката сочи, че има както преки впечатления, така и знаела за това
от самия ищеца, който споделял с нея. Заявява, че отношенията между страните се
влошили след прехвърлянето на процесния, както и на други недвижими имоти.
Твърди, че ходела рядко в дома на ищеца, тъй като се страхувала от физическо
посегателство от страна на семейството на дъщеря му, поради което се срещали извън
къщата.
С оглед на така изложеното по- горе, съдът намира следното:
Особеното при договорите за издръжка и гледане е, че задължението следва да
бъде изпълнявано в един продължителен период от време- до смъртта на
прехвърлителя. Затова договорът има алеаторен характер- при неговото сключване не
е известно кога ще настъпи това събитие, както и не е известно отнапред от какви
грижи и издръжка ще се нуждае прехвърлителят с оглед на бъдещото му състояние.
Както бе отбелязано по- горе с атакуваният договор ответникът се е задължил да поеме
издръжката и гледането на своя дядо, като задоволява всички негови желания и битови
нужди до края на живота на последния. В съдържанието на договора няма текст, който
да навежда съда, че имотите се прехвърлят за положени до момента грижи и издръжка.
Предвид на това фактите относно минали действия на страните са ирелевантни.
От показанията на разпитаните свидетели Г и Б се установява, че от страна на
ответника не се изпълняват задълженията за полагане на грижи и издръжка за ищеца. И
двамата свидетели заявиха, че Х.М. имал нужда от чужда помощ, каквато не получавал
от ответника, и съответно се налагало сам да си осигурява храна и лекарства, които
заплащал със собствени средства. Ишецът се налагало сам да се обслужва, дори и след
като е бил изписан от болничното заведение през 2021 г. и е имал нужда от помощ,
като сам се грижел за собствената си хигиена. Това се потвърждава и от показанията на
3
св. М.а, която заяви, че Х.М. осигурявал дървата за огрев за зимата, сам си купувал
лекарства и продукти, готвел си. Храната, която според свидетелката, носел сина им
А., стана ясно, че се давала на нея и тя я оставяла в хладилника, от където ищеца можел
да си вземе. Единствено св. В. наведе доводи, че ответника полагал грижи за дядо си.
Нейните показания, обаче, съдът намира за изолирани и предвид близката родствена
връзка на свидетелката с ответника, следва да се съобрази и наличието на основание за
пристрастност.
Предвид на това и с оглед на ангажираните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че поетото от приобретателят по договора за гледане и
издръжка задължение не е било изпълнявано ежедневно, непосредствено и
непрекъснато. В томи смисъл не е било налице изпълнение на договора, съответно на
нуждите на прехвърлителя. Задължението на приобретателя по договора за издръжка и
гледане включва както осигуряването на цялостната издръжка на прехвърлителя,
независимо от това дали той може да се издържа сам от имуществото и доходите си,
така и полагане на необходимите грижи за него, според нуждите му. Полагането на
грижи и издръжка е кумулативно дадено като задължение и изпълнението на едното не
води до изпълнение на цялостното задължение, поето с договора. Изпълнението на
приобретателя е надлежно, когато отговаря на действителните нужди на
прехвърлителя. Грижите, полагани от трети лица, не могат да се приемат като
изпълнение на поетото от приобретателя задължение, при положение, че това не се
приема от прехвърлителя, нито пък може да ограничи трети лица да му предоставят
такива. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й
обем и независимо дали прехвърлителя по договора има собствени средства за
издръжка. Обстоятелството в случая, че според свидетелката В. дядо й е здрав,
получава по- висока пенсия и може сам да се грижи за себе си е ирелевантно, тъй като
поетото задължение на ответника е безусловно. Възможностите на длъжника да
предостави договореното също са без значение, тъй като целта на договора е нуждите
на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради което
длъжникът не може да се позовава дори и на обективна невъзможност да предостави
обещаното по договора, или пък на факта, че приобретателя разполага с финансовата
възможност да се издържа сам. Дори и да се приеме, че ответникът в случая все пак е
проявявал някаква заинтересованост по отношение на дядо си, то действията му в тази
насока са епизодични, а следва да са ежедневни и непрекъснати, като закона не изисква
прехвърлителя да потърси помощ от длъжника и едва и само тогава да се следва
изпълнение на поетите от последния задължения. Ищецът е на възраст, в която
неминуемо се нуждае от помощ при задоволяване на ежедневните си потребности. По
делото няма данни същият да страда от някакви неспецифични за възрастта си
заболявания, но стана ясно, че приема няколко вида лекарства, като снабдяването
ежемесечно с тях се осъществява и заплаща лично и само от него. От показанията на
4
св. Г и Б стана ясно, че Х.М. споделя с тях, че въпреки нуждите си, ответника не му
помага, като следва да се посочи, че наличието на обтегнати отношения между
страните не освобождава Р.М. от поетите задължения. Носените от страна на бащата на
ответника хранителни продукти не се установи да са били предназначени за ищеца, а
по- скоро за неговата съпруга, предвид на това, че Х.М. и св. М.а обслужват отделни
домакинства. Синът А., обаче, не е страна по договора и както бе посочено по- горе,
неговите действия не следва да се считат като такива по изпълнение на договора от
страна на Р.М.. Дори и да се приеме, че последния също, макар и епизодично носи
храна, то не се установи същата да е била предназначена за дядо му, съответно тези
действия да са извършвани с оглед изпълнението на задълженията по договора.
Всичко изложено по- горе дава основание на съда да счете претенцията за
основателна, поради което следва да бъде развален сключения между страните
договор.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищецът следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски, възлизащи на сумата от 1085 лв., от които 1000 лв.-
адвокатско възнаграждение, а останалата сума- държавни такси, съобразно
представения списък и доказателства за това.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, договор, по силата на който ХР. АТ.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, **, е прехвърлил на Р. АТ. М., ЕГН
**********, от гр.Бургас, **, срещу задължение за издръжка и гледане 1/2 /една втора/
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.1.1146, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със Заповед РД-189/30.01.2009г. на
Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Бургас, **, с площ
от 5583 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: друг вид нива, категория на земята при неполивни условия: 3, номер по
предходен план 00180329, при съседи: 07079.1.1145; 07079.1.1147; 07079.1.1096 и
07079.1.1080, като понастоящем имота е с идентификатор 07079.20.67, с
административен адрес- гр. Бургас, ** местност ** на площ от 4192 кв.м., с начин на
трайно ползване- за друг курортно- рекреационен обект, при съседи: 07079.20.89,
07079.20.68, 07079.20.66, 07079.20.87, обективиран в нотариален акт № 185, том I, peг.
№ 4146, дело № 172/08.05.2019г. на нотариус Ф.И, с район на действие Районен съд-
Бургас.
ОСЪЖДА Р. АТ. М., ЕГН **********, от гр.Бургас, **,да заплати на ХР. АТ.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, **, сумата от 1085 лв., представляващи
5
сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в 14- дневен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6