РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Пловдив , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300501029 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260044/02.02.2021г. постановено по гр.д.№ 2397 по описа
за 2019 г. на РС Асеновград, IV гр.с. са осъдени Р. П. Т. с ЕГН: ********** и
Т. Ж. Т. с ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. А., ул. ***, в качеството им
на родители на П. Т. Т. с ЕГН: **********, да заплатят солидарно на Х. Д.
АТ. с ЕГН: **********, с адрес: гр. А., ул. ***, сумата от 9 000 лева -
обезщетение за причинените неимуществени вреди от нанесения на ищеца
побой от П. Т. Т. с ЕГН: ********** на 13.10.2018г, както следва: 7 000 лева
за болки и страдания от счупване на долна челюст в ляв ъгъл, 1 000 лева за
причиненото му главоболие в резултат на оток и изтръпване на лява лицева
част от нанесения побой, 1000 лева за причиненото в резултат на побоя
психическо разстройство, ведно със законната лихва от 13.10.2018г до
окончателното изплащане, както и разноски по производството в размер на
315 лева, като се отхвърля иска по отношение претенциите за заплащане
обезщетение в размер на 500 лева за причинените му охлузвания и
наранявания в лява част на гърба и 500 лева за причиненото му от побоя
1
охлузване и нараняване на ляво бедро и коляно.Осъжда Х. Д. АТ. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. А., ул. *** да заплати на Р. П. Т. с ЕГН: **********
и Т. Ж. Т. с ЕГН: ********** , двамата с адрес гр. А., ул. ***, разноски по
производството в размер на 50 лева.Осъжда Р. П. Т. с ЕГН: ********** и Т.
Ж. Т. с ЕГН: ********** , двамата с адрес гр. А., ул. ***, да заплатят по
сметка на РС Асеновград сумата от 415,17 лева разноски по допуснатите
СМЕ и СПЕ.
Недоволни са останали ответниците Р. П. Т. с ЕГН: ********** и Т. Ж.
Т. с ЕГН: **********, които чрез пълномощника си по делото адвокат Л.А. -
М., обжалват решението в частта му, с която са осъдени в качеството им на
родители на П. Т. Т. с ЕГН: ********** да заплатят солидарно на Х. Д. АТ. с
ЕГН: **********, сумата за разликата над 4 500 лева до присъдения размер
от 9 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди от нанесения на ХР. Д. АТ. побой от П. Т. Т. на 13.10.2018г., ведно със
законната лихва от 13.10.2018г до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението в
обжалваната част е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно с довода,
че присъденият размер на обезщетението е твърде завишен и непосилен за
заплащане от ответниците. Поддържат, че справедливият размер на
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер на
4 500 лева, до който размер се моли да се намали присъденото обезщетение.
Претендират присъждането на разноските по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Х. Д. АТ. ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. ***, с
който жалбата се оспорва като неоснователна. Взема се становище по
оплакванията във въззивната жалба и се поддържа, че решението в
обжалваната част е правилно и законосъобразно с искане за оставяне на
жалбата без уважение. Не прави искане за присъждането на разноски по
делото.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в осъдителна част до
размера на присъденото обезщетение от 4 5000 лева, както и в частта, с която
са отхвърлени исковете за присъждането на обезщетение на ищеца от 500
2
лева за причинените охлузвания и наранявания в лява част на гърба и от 500
лева за причиненото от побоя охлузване и нараняване на ляво бедро и коляно.
В тези части решението на районния съд като необжалвано е влязло в сила.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, с правен интерес от обжалването, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, против подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Първоинстанционното производство е образувано по обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 48, ал. 1 от ЗЗД, във вр.
чл. 45 и чл.52 от ЗЗД, предявени Х. Д. АТ. против Р. П. Т. и Т. Ж. Т. за
солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата от 10 000 лева,
представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от нанесения на ищеца побой на 13.10.2018г., както следва: 7000лв за болки и
страдания от счупване на долна челюст в ляв ъгъл, 1000лв за причиненото му
главоболие в резултат на оток и изтръпване на лява лицева част от нанесения
побой, 500лв за причинените му охлузвания и наранявания в лява част на
гърба, 500лв за причиненото му от побоя охлузване и нараняване на ляво
бедро и коляно, 1000лв за причиненото в резултат на побоя психическо
разстройство, ведно със законната лихва от 13.10.2018г до окончателното
изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 13.10.2018г. ищецът е
бил нападнат от непълнолетния П. Т. Т., докато се намирал в района на детска
градина „П.“ гр.Асеновград със свои приятели и по-малкия си брат.
Непълнолетният П.Т. бил придружаван също от свои приятели, без повод и
обяснения нападнал ищеца като му нанесъл силен удар с юмрук в лицето,
при което ищецът паднал на земята и П. Т. продължил да го удря и рита по
3
тялото и главата. Ищецът се изправил два пъти, при което бил повалян и
удрян от П.Т., докато последният не бил възпрян от възрастни хора, повикани
от приятелите на ищеца. За извършеното деяние П.Т. е бил признат за
виновен на НОХД ***г на АРС и на осн чл. 129 ал.2 пр 3 алт 1 вр ал 1 вр чл.63
ал 1 т 3 НК му е наложено наказание „Пробация“.
Ищецът твърди, че вследствие на нанесения побой му е причинено
счупване на ляв ъгъл на долната челюст, което затруднява продължително
дъвченето и говоренето, оток и изтръпване на лява лицева част, охлузвания и
наранявания в лява част на гърба и охлузване и нараняване на ляво бедро и
коляно. В МБАЛ „Св Георги“ гр. Пловдив му е била извършена операция на
челюстта, след което е изписан за домашно лечение. Първият месец ищецът
изпитвал силни болки и страдания от травмата на челюстта, изтръпване на
цялата лява лицева част, непрекъснато главоболие и замрежване на погледа.
Служил си си сламка, както при приемането на вода, така и на течната храна,
която единствено можел да приема, както и приемал обезболяващ лекарства.
В този период разчитал на помощта на родителите си. Описаните болки и
неудобства продължили около два-три месеца, наред с това е бил силно
стресиран и засрамен от случилото се, за около месец отказва да излиза сам
от дома си, поради страх да не бъде нападнат отново. Случилото се се е
разпространило сред съучениците му, което е повод за различни коментари и
неприлични подмятания по адрес на ищеца. Той отказвал да ходи на училище,
отказвал да се занимава с учебния материал, както и да общува с приятели.
Насочен бил към специалист от ЦОП гр Асеновград, който работили с ищеца
и по -малкия му брат от октомври 2018г до януари 2019г.
Ответниците не са подали отговор в срока по чл.131 ГПК.В съдебно
заседание не са оспорили обстоятелствата в исковата молба. Оспорили са
само размера на претенедираната сума с довода, че е прекомерно завишена.
С постановеното решение районният съд е приел за доказано
осъществяването на фактическия състав на чл.48, ал.1, във вр. с чл.45 ЗЗД.
Районният съд е приел за безспорно установено, че на 13.10.2018г.
непълнолетният син на ответниците - П. Т. Т. е причинил на ищеца средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.1 НК – счупване на левия ъгъл на
долната челюст, за което е признат за виновен по НОХД ***г по описа на
4
АРС. Според районния съд ищецът е изпитвал силни болки непосредствено
след увреждането, както и в продължение на един месец след това се е хранил
със сламка, изпитвал е постоянни болки, имал е негативни мисли, изпитвал е
несигурност, нежелание да се среща с други хора, което е повлияло негативно
както на общуването му, така и на учебният му процес. По отношение на
размера на претендираното обезщетение районният съд е приел за справедлив
размер сумата от 9000лв, от които: 7000 лв за причинените болки и страдания
от счупване на долна челюст в ляв ъгъл на ищеца, 1000 лв за причиненото на
ищеца главоболие в резултат на оток и изтръпване на лява лицева част и
1000лв за причиненото на ищеца в резултат на побоя психическо
разстройство. Искът е отхвърлен в част му за разликата до пълния
претендиран размер от 10 000 лева, поради недоказаност на твърдението за
причинено охлузване и нараняване в лява част на гърба, както и охлузване и
нараняване на ляво бедро и коляно на ищеца.
Предмет на въззивното обжалване е осъдителната част на решението, с
която е присъдено обезщетението за претърпени неимуществени вреди за
разликата над 4 500 лева до присъдения размер от 9 000 лева.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери,
че същото е валидно и допустимо в обжалваната част, като при
постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението в
обжалваната част, съобразно оплакванията във въззивната жалба, като
въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от
страните, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страните по делото.
С въззивната жалба не се оспорват изводите на районния съд за
5
осъществяването на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане. В първоинстанционното производство ответниците не са подали
отговор на исковата молба, а в първото съдебно заседание процесуалният им
представител е направил изрично изявление, че не оспорват обстоятелствата в
исковата молба.По делото няма спор, че е налице деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и претърпяната вреда. Представено е
споразумение по НОХД ***г по описа на АРС, с което е признато, че
обвиняемият П. Т. Т. /син на ответниците/ е виновен за това, че на 13.10.2018
г. е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
левия ъгъл на долната челюст /счупване на челюст/. По аргумент от
разпоредбата на чл. 300 от ГПК, споразумението е задължително за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Също така, видно от приетото и неоспорено
заключение на съдебно - медицинска експертиза /СМЕ/, на ищец е причинено
счупване на левия ъгъл на долната челюст и травматичен оток и изтръпване
на тъканите в областта на счупването, както и е установено, че същите са
настъпили по време и начин, както е съобщил пострадалия ищец. Според
заключението на съдебно - психологична експертиза /СПЕ/, психологичното
състояние на ищеца след нанесения му побой покрива клиничните критерии
Остра стресова реакция, довело да разстройство в адаптацията с тревожно
депресивна реакция, състояние, което се характеризира с емоционални
промени, състояние на дискомфорт, което следва хронологично стресовото
събитие.
По делото не се оспорва отговорността на ответниците като родители на
непълнолетния П.Т. за осъществения от него деликт. Ответниците като
родители на непълнолетния извършител на деликта отговарят по чл. 48 ЗЗД за
уврежданията от противоправното деяние, които те лично не са причинил,
като отговорността им не е гаранционно-обезпечителна - вместо
непълнолетното дете - деликвент. На основание чл.48 от ЗЗД ответниците
носят лична отговорност за неупражнен контрол и недостатъчно възпитание
на непълнолетния П.Т., в резултат на което той е причинил вреди на ищеца,
като по делото не се твърди и не се установява хипотезата на чл. 48, ал. 3 ЗЗД
за освобождаването им от отговорност.
6
Оплакванията на въззивниците се заключават относно размера на
присъденото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
деликта, който се оспорва като прекомерно завишен за разликата над 4 500
лева до пълния присъден размер на 9000 лева, по които въззивният съд
намира следното:
При определяне размера на дължимата обезвреда за причинените на
ищеца неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
заложеният в нея принцип на справедливост, който не е абстрактен, а се
извежда от конкретните обстоятелства, характера и начина на извършването
на увреждането, причинените болки и страдания, продължителност и степен
на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Според задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС №
4/1968 г., размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие, което налага съдът да съобрази всички доказателства от значение за
реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки,
страдания и психическо напрежение и паричната престация, законодателят е
дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има
компенсаторен характер.
В случая от доказателствения материал по делото се установяват
релевантните обстоятелства за определяне на справедливия размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Според заключението на СМЕ, на ищеца е причинено счупване на левия
ъгъл на долната челюст и травматичен оток и изтръпване на тъканите в
областта на счупването. Счупването на левия ъгъл на долната челюст се
преценява от съдебния експерт като счупване на челюст, което е наложило
хоспитализация и оперативна интервенция за наместването на счупените
фрагменти на долната челюст и фиксиране на долната челюст за срок от 25
дни. В този период ищецът е изпитвал значителни болки, дискомфорт.
7
Храненето е било с течно -кашава храна и е било непълноценно. Болките са
продължили около 2-3 месеца, като са били със затихващ характер. По време
на имобилизацията е бил затруднен и вербалния контакт на пострадалия. По
отношение на травматичния оток, вещото лице е посочило, че същият е
излекуван в рамките на 3- 7 дни. Оздравителните процеси са протекли
обичайно, без усложнения.
Съгласно заключението на СПЕ, психологичното състояние на ищеца
след нанесения му побой покрива клиничните критерии Остра стресова
реакция, довело да разстройство в адаптацията с тревожно депресивна
реакция. Съдебният експерт посочва, че непосредствено след инцидента
ищецът е имал промяна в психологическото състояние - споделени са
оплаквания от напрегнатост, безпокойство, бил е с нарушен нощен сън,
тревожност, страх от евентуална следваща проява на насилие, постоянно
негативни мисли, чувство за несигурност, във връзка с което са организирани
терапевтични срещи с психолог за овладяване на негативните емоционални
преживявания. Понастоящем психологическото и емоционалното състояние
на ищеца е стабилизирано, налице са епизодични ситуативни реакции на
напрежение и тревожност, които не изискват лечение.
Констациите на СПЕ се подкрепят от представените писмени
доказателства от Центъра за обществена подкрепа - Асеновград, от които се
установява, че през периода 19.10.2018 г. - 19.01.2018 г. е осъществено
психологично консултиране на ищеца за намаляване на негативните
преживявания и негативния ефект от психологическата травма от нанесения
му побой. Според доклад от 23.01.2019 г. от ЦОП-Асеновград за
предоставената услуга, актът на физическо насилие е болезнено и унизително
преживяване за ищеца, защото не е бил в състояние да се защити. На първите
срещи ищецът е идвал с придружител, тъй като се е страхувал да върви сам по
улицата, споделял е за симптоми, които са типични за преживяването
травматичен стрес:лош сън, загуба за инициатива, постоянно негативни
мисли, чувство за несигурност, понижено самочувствие. Чувствал се
подтиснат, затворен в себе си и без желание да среща хора. Наблюдавала се
бариера в общуването му. Според доклада след три месечна работа с ищеца
се наблюдава видима промяна на нагласите и мисловния модел. Наблюдавала
се мотивация на промяна. Не е преодолял напълно страха, но показва много
8
по -ниско ниво на тревожност и страх. Постепенно се забелязва лична
удовлетвореност от промяната на емоционалното му състояние.
За установяване на релевантните обстоятелства по делото са изслушани
показанията на майката на ищеца А. А., които съдът цени като преки и
непосредствени, логични и последователни, и като кореспондиращи с
останалите доказателства по делото. В показанията си свидетелката А. сочи,
че непосредствено след побоя ищецът е бил изключително уплашен, не можел
да говори, фъфлев. Трудно е издържал операцията, която е била с местна
упойка и продължила 4 часа. Зашити му били двете челюсти. В продължение
на месец се хранел със сламка, понеже челюстите му били прихванати с
ластици. След изписването се е чувствал зле, непрекъснато му пасирали
храна, трябвало да има човек до него, за около един месец като около 15 дни
се е хранел само със сламка. През това време посещавал психолог, тъй като
бил много изплашен, посещавал ЦОП гр Асеновград в продължение на три
месеца. Ищецът много време бил в болнични, след това ходенето на училище
станало много трудно, плашел се, съучениците му се подигравали. Сега
физически бил много по-добре, хранил се, излизат с кола, но не пеша. Излага
обстоятелства, че ищецът минавал на другия тротоар когато види приятелите
на деликвента, после разказвал на свидетелката как са го погледнали, какво
ли са си помислили.
Настоящият съдебен състав, при съвкупната преценка на събраните
доказателства и след като съобрази вида на уврежданията, както и периода,
през който същите са предизвиквали негативни физически и психически
преживявания у ищеца, извършеното му оперативно лечение, което е
продължила четири часа и последвалия възстановителен период,
затрудненията му от битово естество, претърпените от него страдания и
неудобства, по свое вътрешно убеждение и като взе предвид всички
обстоятелства от значение за случая счита, че искът за неимуществени вреди
правилно е бил уважен като е определена сумата от 7 000 лв. за причинените
телесни увреждания - счупване на левия ъгъл на долната челюст, както и
сумата от 1 000 лева с оглед травматичен оток и изтръпване на тъканите в
областта на счупването. При определяне на размера на неимуществените
вреди, съдът взе в предвид, че на ищецът е причинено увреждане, имащо
характер на средна телесна повреда. Това увреждане изисква продължителен
9
период на възстановяване и е свързано с много болки, страдания, значителни
затруднения, неудобства и физически неразположения за ищеца. Ищецът е
търпял значителни болки и страдания не само в момента на причиняването на
телесните увреждания, но и в последствие за период от 2 - 3 месеца, който е
възстановителен, бил е лишен за продължителен период от време от
пълноценна храна, налагало се е да се храни само с течни храни, имал
затруднен говор и невъзможност за пълноценно общуване. Правилно е
определен размерът на обезщетението от 1000 лева за претърпяното от ищеца
психическо разстройство, което е наложило провеждането на терапии с
психолог за период от три месец, през който ищецът е изпитвал страх,
безпокойство и неудобство, и които все още не са напълно преодолени, тъй
ищецът продължава да се безпокои при срещите си с приятелите на своя
нападател.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че определеният
от съда размер на обезщетението е прекомерно завишен. Касае се за млад
човек, в началото на своя жизнен път, който е претърпял внезапна и
непредизвикана агресия от непълнолетния син на ответниците, и тежко е
преживял физически и психически извършеното спрямо него насилие.
Изпитвал е сериозни затруднения и неудобства в ежедневието си в резултат
на уврежданията. Възстановяването на здравословното му състояние е
продължило дълго време и предвид уврежданията са били необходими
специални грижи и усилия на близките му, както и специализирана
психологична помощ. Преживяното насилие изцяло е довело до нарушаване
на нормалния ритъм на неговия живот.
Доводите във въззивната жалба, че определеният размер на
обезщетението е непосилен за въззивниците, са ирелевантни при преценката
за размера на обезщетението, което се следва на ищеца, доколкото чл. 81, ал.2
от ЗЗД постановява, че обстоятелството, че длъжникът не разполага с
парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от
отговорност.
Ето защо при преценката на всички гореизложени обстоятелства,
въззивната инстанция намира определеният от районния съд размер на
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди за справедлив.
10
По изложените съображения, решението в обжалваната част следва да
бъде потвърдено като като правилно, законосъобразно и обосновано, като при
постановяване на съдебния акт районния съд правилно е приложил
материалния закон, не е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила, самото решение е основано на събраните по делото доказателства.
При този изход на делото, въззиваемата страна има право на разноските
в настоящата инстанция, но тъй като не претендира и не доказва да е
направила такива, разноски не следва да бъдат присъдени.
Настоящото решение може да се обжалва пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260044/02.02.2021г. постановено по гр.д.№
2397 по описа за 2019 г. на РС Асеновград, IV гр.с., в частта му, с която Р. П.
Т. с ЕГН: ********** и Т. Ж. Т. с ЕГН: **********, двамата с адрес гр. А. ул
***, са осъдени в качеството им на родители на П. Т. Т. с ЕГН: ********** да
заплатят солидарно на Х. Д. АТ. с ЕГН: **********, с адрес: гр. А., ул. ***,
разликата над 4 500 лева до присъдения размер на 9 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди от нанесения на Х. Д. АТ.
побой от П. Т. Т. на 13.10.2018г., представляващи болки и страдания от
счупване на долна челюст в ляв ъгъл, причиненото му главоболие в резултат
на оток и изтръпване на лява лицева част от нанесения побой, причиненото му
в резултат на побоя психическо разстройство, ведно със законната лихва от
13.10.2018г до окончателното изплащане.
В останалата част решението на районния съд като необжалвано е
влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12