№ 17710
гр. София, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110156879 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу Ц. В. Ш., К. Р. К. и В. Р. К. обективно,
кумулативно и субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за Ц. В. Ш. сумата в размер
на 1436,86 лв. – главница, представляваща неплатена цена
на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
абонатен № ******, ведно със законната лихва от
20.10.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
222,93 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 27.09.2022 г., както и
суми за дялово разпределение - сумата от 15,72 лв. –
главница за дялово разпределение, за периода от 01.09.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 20.10.2022г.
1
до изплащане на вземането и 3,35 лв. – лихва за периода от
31.10.2019г. до 27.09.2022 г.; за К. Р. К. сумата в размер на
359,22 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
абонатен № ******, ведно със законната лихва от
20.10.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
55,74 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, за периода от 15.09.2020 г. до 27.09.2022 г., както и
суми за дялово разпределение – главница в размер на 3,93
лв. за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 20.10.2022г. до изплащане на вземането
и 0,84 лв. – лихва за периода от 31.10.2019г. до 27.09.2022 г. и
за В. Р. К. сумата в размер на 359,22 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен №
******, ведно със законната лихва от 20.10.2022г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 55,74 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за
периода от 15.09.2020 г. до 27.09.2022 г., както и суми за
дялово разпределение – главница в размер на 3,93 лв. за
периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 20.10.2022г. до изплащане на вземането и 0,84 лв. –
лихва за периода от 31.10.2019г. до 27.09.2022 г.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че
ответниците са потребители, с абонатен номер ******, на
2
топлинна енергия за битови нужди, при което между него и
ищеца били възникнали договорни правоотношения при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Потребителите не били заплатили дължимата
цена за продажба на топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. Вземането било осчетоводено с
извлечение от сметки и фактури. Продажбата на топлинна
енергия било извършвано съобразно приети от
топлопреносното дружество Общи условия, които твърди,
че са влезли в сила след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник, поради което са и
общоизвестни. Въз основа на сключен договор от ищцовото
дружество разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало
по системата за дялово разпределение, което било
възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да
бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника К. Р. К., чрез назначения му особен представител,
с който исковете се оспорват.
В срока по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори от
ответниците Ц. В. Ш. и В. Р. К.. В о.с.з. впоследствие се
3
явява Ц. В. Ш., която не отрича, че обитава имота, заедно с
внучката си. Моли за разсрочване на задължението.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт А., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът Ц. В. Ш., редовно
призован, се явява лично, която не отрича, че дължи
процесните суми. Моли за разсрочване на задълженията.
В съдебно заседание ответникът К. Р. К., редовно
призован, не се явява, представлява се от назначения му
особен представител - адвокат С., която поддържа отговора
на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете,
предявени спрямо ответника К. К..
В съдебно заседание ответникът В. Р. К., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
4
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва
да доказва, че ответниците имат качеството потребители на
топлинна енергия съгласно цитираните от него правни
разпоредби в рамките на процесния период, ползването на
топлинна енергия през процесния период в количество,
съответно на начислените суми формиращи начислената
главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответниците е да докажат възраженията
си срещу вземането, поради което отричат съществуването
на спорното право, както и положителният факт на
плащането.
От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от
11.10.2001г., се установява, че собствениците на
самостоятелни обекти в сградата на **************** са
взели решение за сключване на договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство”, като за целта е
упълномощено конкретно лице да подпише договор с
/ФИРМА/. Като необжалвано решението е влязло в законна
сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти
в СЕС, включително и техните правоприемници, каквито
са ответниците. От името на ЕС е сключен договор №
207/16.10.2001г. с /ФИРМА/. Впоследствие се установи,
5
включително и от изслушаната СТЕ, че услугата е
продължила да се извършва от фирма /ФИРМА/ като това
обстоятелство не се оспорва от ответниците.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. По
смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят
от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е
6
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването и от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване.
Ето защо облигационната връзка по договора за доставка
на топлинна енергия възниква от момента на възникване
на вещното или облигационно право на ползване. В
контекста на гореизложеното собственикът на
топлофицирания недвижим имот е длъжник към
топлопреносното предприятие за доставената в имота
топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките
три елемента от правото си на собственост- право да владее,
да ползва и да се разпорежда с вещта. Съобразявайки
изложеното дотук, съдът приема, че ответниците са
законни наследници на лицето Р. К. К., починал на
13.06.1989г., и оставил след смъртта си – съпругата си Ц.
Ш., и двамата си сина – ответниците К. и В. К.и. Няма спор
по делото, че процесния имот е бил собственост на Р. К. и Ц.
Ш., като след смъртта на Р. К. имота се наследява от
законните му наследници по правилата на чл. 5 и чл. 9 от
ЗН, при квоти – 4/6 за Ц. Ш. и от по 1/6 от синовете –
ответниците К. и В. К.и, като за това свидетелства и
приетата на л.11 от досието по делото молба за вписване на
7
възбрана върху имота до размера на 1/6 идеална част,
притежавана от ответника К. К.. Партидата е видно, че е
открита на името на Ц. Ш.. Същата пред съда посочи, че
имота се обитава само от нея и от внучката й, която видно
от представеното Решение № 300916 от 21.12.2017г. на СРС,
III ГО, по дело № 51858/2017г. е настанена при баба си по
бащина линия, тъй като майка и е починала, а баща и в
затвора. Няма данни до началото на процесния период
партидата да е променяна. Предвид изложеното, съдът
приема, че през периода - от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
единствено ответницата Ш. е имала качеството
клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 153,
ал.1 от ЗЕ. Релевантно за правния спор е обстоятелството,
че единствено тя е обитавала имота, доколкото по делото са
налице данни, че в рамките на процесния период именно
между нея и топлопреносното предприятие е налице
правоотношение по доставка на топлинна енергия, което
изключва отговорността на ответниците – В. и К. К.и.
Определящо за задължението за заплащане на цената на
топлинната енергия е качеството "клиент на топлинна
енергия" на ответника, което произтича от правото му на
собственост и от фактическото обитаване на имота, при
което останалите двама ответници, макар и титуляри на от
по 1/6 идеална част от имота, по договореност с ответницата
Ш. единствено тя да обитава имота, не дължат заплащане
на стойността на потребената в имота топлинна енергия и
за което ищцовото дружество има знание.
8
По изложеното съдът приема, че се доказа по делото
облигационна връзка единствено между Ц. Ш. и ищцовото
дружество, но не между последното и ответниците К. и В.
К.и, поради което исковете срещу последните, само на това
основание следва да бъдат отхвърлени.
Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена и съотносима на останалия по
делото доказателствен материал, установява, че третото
лице - помагач е извършвало дялово разпределение в имота
след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода. По данни на ФДР експертизата е
установила, че в процесното жилище не са монтирани
отоплителни тела, съответно топлоразпределители.
Установено е че в имота се ползва топла вода, но поради
липса на достъп, не е извършен реален отчет на водомерите
за топла вода, поради което разходът за топла вода се
изчислява на два броя потребители при норма 140 литра на
потребител за едно денонощие, съгласно Наредба Е-РД-04-1
от 12.03. 2020г., за периода след 12.03.2020г., а преди това по
реда на чл. 69, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването.
Вещото лице е посочило, че процесния имот има отопляем
обем от 200 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в
жилищната сграда от 28.11.1986г., като за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г. количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация е изчислено по реда на
чл. 61, т.6.1.1 от Наредба № 16-334. Съгласно експертизата,
общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за
9
измерване средство по смисъла на ЗИ, в рамките на
процесния период, като проверяван на всеки две години.
Изслушаната ССчЕ установява, че няма извършени
плащания за дължимите за периода 01.05.2019г. до
30.04.2021г. суми. Вещото лице е установило, че дължимата
главница за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. е в размер
на 2155,30 лева, след изравняване, като за периода от
м.09.2019г. до 30.04.2021г. на абоната са начислявани и
такси за дялово разпределение в размер на 23,58 лева.
Вещото лице е посочило, че мораторната лихва върху
главницата от 2155,30 лева е в размер на 325,62 лева, за
периода от 15.09.2020г. до 27.09.2022г., а върху главницата от
23,58 лева, в размер на 5,03 лева, за периода от 31.10.2019г.
до 27.09.2022г.
Съдът приема, от заключението на вещото лице, което
кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с
така поставените задачи, че предмет на спора на практика
са суми за сградна инсталация и БГВ. Съгласно
разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
10
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ -
топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и
топлинната енергия за отоплението на общите части на
сградата се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Съдът намира, че от изслушаната СТЕ се
установиха горепосочените обстоятелства, поради което
намира, че сумите за сградна инсталация са правилно
начислени. Съдът приема и че сумите за БГВ са правилно
начислени, поради и което приема, че ищецът е доставял в
имота топлинна енергия на претендираната стойност.
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от
горепосочената наредба установявана задължение за
всички потребители да осигуряват достъп на
представители на фирмата за дялово разпределение за
извършване на отчет на уредите, като съгласно чл. 70, ал. 4
от Наредбата, на потребителите, неосигурили достъп за
отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява
енергия по реда на т. 6. 5 – от приложението по чл. 61, ал. 1
като отоплителни тела без уреди. По делото нито са
релевирани твърдения, нито са ангажирани доказателства,
че ответникът е осигурявал достъп до имота през
процесния период, а доказателствената тежест е негова. По
делото са приети Протоколи за неосигурен достъп, от които
се установява, че в периода м.05.2019г.-м.05.2021г. не е
11
осигурен достъп до апартамента. Данните от
индивидуалните топлоразпределители и показанията на
водомера на топлата вода вещото лице получава от
приетите по делото главни отчети. Последните съдържат
данни за дяловите единици такива, каквито са отчетени от
дружеството осъществяващо дяловото разпределение. В
случая не е осигурен достъп. В тези протоколи е положен
подпис, на който е даден вид да изхожда от потребител в
СЕС. Те са частни свидетелстващи документи и са
подписани от собственик на самостоятелни апартаменти в
СЕС. При липса на доказателства за неавтентичността им,
те обвързват съда с материална доказателства сила по
отношение на установените в тях неизгодни за издателя им
факти - чл. 180 от ГПК. Не се установяват данни за
неавтентичност. Следва да се отбележи също така, че
ответникът не твърди и не установява да е заявявал
надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите,
и следователно е обвързан от удостоверените в тях
неизгодни факти.
Следователно искът за доставена в имота топлинна
енергия по отношение на Ц. Ш. следва да бъда уважен до
пълно предявения размер от 1436,86 лева, като доказан по
основание и размер.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл.10
от Общите условия на договорите между /ФИРМА/ и
12
търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената
за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение. Сумата е доказана по размер, съгласно
заключението на вещото лице. Следователно този главен
иск също следва да бъде уважен изцяло за пълно
предявената сума срещу Ц. Ш. от 15,72 лева, за периода от
01.09.2019г. до 30.04.2021г.
Поради уважаване изцяло на иска за главница за такси
за дялово разпределение изцяло следва да бъде уважен и
иска за мораторна лихва върху тази главница за сумата от
3,35 лева, за периода от 31.10.2019г. до 27.09.2022г., а и този
иск не се оспорва от ответницата Ш..
Акцесорният иск върху главницата за отопление на
имота следва да бъде уважен до размера, установен със
ССчЕ, а именно до размера на сумата от 217,08 лева, а за
сумата от 5,85 лева, разликата над уважената сума от 217,08
лева до размера на пълно предявената от 222,93 лева,
следва да бъде отхвърлен. С оглед периода за който се
претендира лихвата и доколкото тогава вече са действащи
ОУ на ищеца, приети с решение № ОУ-01/27.06.2016г., то в
ОУ е установен падеж за плащане на месечните дължими
суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал.1 от
13
ОУ/- в 45 дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Така ответникът е изпаднал в забава, поради
срочността на задължението, което обосновава извод, че не
е нужна покана, поради което следва да отговаря и за
заплащане на дължимата мораторна лихва, върху
главничното вземане. Сумата е станала изискуема с
изтичане на 45 дневен срок от издаване на обща фактура №
**********/31.07.2020г., тоест от 15.09.2020г., от който
период се претендира и лихвата.
Искане за присъждане на разноски е направил ищецът.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от
ГПК право на разноски се поражда в полза и на двете
страни. Ищецът е заплатил сумата от 167,15 лева за
държавна такса, 400, 00 лева – депозит за особен
представител, 650,00 лева за изслушване на експертизи,
като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37
от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ следва да му се присъди и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева, срещу всеки един
от ответниците. По правилото за чл. 78, ал.1 от ГПК, съдът
намира, доколкото депозит за особен представител и за
експертизи, като разноски са внесени поради неоткриване
на ответника К. К. и поради оспорване на исковете,
единствено от особения представител на ответника К. К., и
като се вземе предвид, че в тази част исковете не са
уважени, че разноските за депозит за особен представител и
за експертизи, следва да останат в тежест на ищеца и не
14
следва да се възлагат в тежест на ответницата Ш..
Следователно ответницата Ш. следва да бъде осъдена за
заплати разноски за държавна такса, съобразно уважената
срещу нея част от исковете в размер на 111,30 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 149,48 лева,
или общо разноски в размер на 260,78 лева.
По искането с правно основание чл. 241, ал. 1 ГПК:
Изясни се, че ответницата Ш. отправя искане за
разсрочване изплащането на задължението. Съгласно
разпоредбата на чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на
решението съдът може да разсрочи неговото изпълнение с
оглед имотното състояние на страната или други
обстоятелства.
За уважаване на процесното искане, в тежест на
ответната страна Ш. е да установи имотното си състояние
/трудови доходи/доход от стопанска дейност, притежавано
имущество и т. н. / и други относими обстоятелства
/семейно, здравословно състояние/, обуславящи
основателността на искането за разсрочване на сумите,
признати за дължими. По дадените указания от съда
ответницата Ш. представи служебна бележка от
************************, от която се установява, че
ответницата Ш. е назначена в детското заведение на трудов
договор, със срок за изпитване, в сила от 16.11.2023г., като
„помощник възпитател“ с брутно трудово възнаграждение
15
от 1282,50 лева. Установи се безспорно в производството, че
Ш. обитава имота заедно с внучката й, която с Решение №
300916 от 21.12.2017г., постановено по гр.д. № 51858/2017г.
на СРС, III ГО, 84-ти състав е настанена при баба си –
ответницата Ш. до навършване на пълнолетие, а ако учи до
двадесетгодишна възраст.
Установената по-горе фактическа обстановка
обосновава извод, че за ответницата Ш., като получаваща
минимален ежемесечен доход, и при така установеното, че
полага грижи и за непълнолетната си внучка, която е
настанена при нея по силата на горепосоченото съдебно
решение, ще е непосилно да заплати установените за
дължими суми по решението наведнъж, поради което
следва задължението да бъде разсрочено на части и по
размер, който да е посилен за Ш. ежемесечно да издължи
сумите. Така съдът намира, че задължението следва да бъде
разсрочено на основание чл. 241 от ГПК за следните суми:
сумата в размер на 1436,86 лв. – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия, през
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 20.10.2022г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 217,08 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 27.09.2022 г.,
както и за сумата от 15,72 лв. за главница за дялово
разпределение, за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 20.10.2022г. до изплащане на
вземането, за сумата от 3,35 лв. – лихва за периода от
16
31.10.2019г. до 27.09.2022 г., включително и за сумата за
разноски, доколкото нормата на чл. 241 от ГПК повелява
разсрочване изпълнението на решението, поради и което
следва да се разсрочи и сумата за разноски в размер на
260,78 лева, на равни ежемесечни вноски от по 100,00 лева,
платими от ответницата Ц. Ш. в края на всеки месец, на
последното му число, считано от месеца на влизане в сила
на съдебното решение до окончателното погасяване на
задълженията, по банковата сметка на /ФИРМА/ в
*******************, ***********************, BIC:
******************.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. В. Ш., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
***************** сумата в размер на 1436,86 лв. – главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен № ******, ведно със законната лихва
от 20.10.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 217,08 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 27.09.2022 г., както и
суми за дялово разпределение - сумата от 15,72 лв. –главница за дялово разпределение, за
периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 20.10.2022г. до
изплащане на вземането и 3,35 лв. – лихва за периода от 31.10.2019г. до 27.09.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за дялово
разпределение, за сумата от 5,85 лева, представляваща разликата над уважената сума от
217,08 лева до размера на пълно предявената от 222,93 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК ***************** срещу К. Р. К., ЕГН
********** и В. Р. К., ЕГН **********, обективно, кумулативно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, предявени срещу двамата, както следва: срещу К. Р. К. за сумата в размер на
17
359,22 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
абонатен № ******, ведно със законната лихва от 20.10.2022г. до изплащане на вземането, за
сумата в размер на 55,74 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за
периода от 15.09.2020 г. до 27.09.2022 г., както и за суми за дялово разпределение – за
главница в размер на 3,93 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 20.10.2022г. до изплащане на вземането и за сумата от 0,84 лв. – лихва за периода
от 31.10.2019г. до 27.09.2022 г.; срещу В. Р. К. за сумата в размер на 359,22 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен № ******, ведно със
законната лихва от 20.10.2022г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 55,74 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2020 г. до
27.09.2022 г., както и за суми за дялово разпределение – за главница в размер на 3,93 лв. за
периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 20.10.2022г. до
изплащане на вземането и за сумата от 0,84 лв. – лихва за периода от 31.10.2019г. до
27.09.2022 г.
ОСЪЖДА Ц. В. Ш., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
***************** сумата в размер на 260,78 лева, деловодни разноски на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал.1 от ГПК изпълнението на решението, в частта
му за следните суми, дължими от Ц. В. Ш., ЕГН **********: за сумата в размер на 1436,86
лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 20.10.2022г. до изплащане на
вземането, за сумата в размер на 217,08 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, за периода от 15.09.2020 г. до 27.09.2022 г., както и за сумата от 15,72 лв. за
главница за дялово разпределение, за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 20.10.2022г. до изплащане на вземането, за сумата от 3,35 лв. – лихва за
периода от 31.10.2019г. до 27.09.2022 г., включително и за сумата за разноски в размер на
260,78 лева, на равни ежемесечни вноски от по 100,00 лева, платими от ответницата Ц. Ш. в
края на всеки месец, на последното му число, считано от месеца на влизане в сила на
съдебното решение до окончателното погасяване на задълженията, по банковата сметка на
/ФИРМА/ в *******************, ***********************, BIC: ******************.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
18
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19